събота, 8 август 2009 г.

Цикъл " Обичаме света"(Поезия)

Сълзи

Румяна Русева

Безброй
неизплакани сълзи –
сълзите в човешките сърца
се сбраха в моята душа
и тя се сгърчи в скръб
и неизказана тъга.
Мъката напира
и сърцето ми тежи,
а в двете ми очи
се сбират
неизплакани сълзи.

Но те се стичат бавно,
бавно
и струйки капят
по лицето.
Проговарям тихо
и словата ми се чуват
в нощта едвам:
-Не мога повече
да гледам
тъжните очи
на детските души....

Една сълза
самотна се стече
по лицето
на самотника,
протегнал си дланта :
-Дайте ми петаче –
глас помоли ме
в нощта.

Нежност
ме обгърна цяля
и една надежда
прогони ми страха,
а в очи ми засия
утринна звезда.

Топлината на лъча
освети студа -
а звездата ми
изгря – разтвори се
в човешките сърца.

Бедняк прокуден
далече от дома
ми се усмихна плахо,
плахо с тъга...

Тогава
ме погледна ти
и внезапен порив ме заля
да те прегърна
и да видя
Любовта ти към света.

2008 г.

Истинска любов

Румяна Русева

На прага на врата съм ,
но...тясна ми е тя.
На края на света съм,
но тесен ми е той.
И аз те търся
до безкрай
във вселенската тъма
Къде си ти?
Ела и ме вземи!

Тук ми е студено,
търся топлина
за моето сърце.
Тук ми е самотно,
искам радостта
в моята душа
да стане зов
към красота.

Ах, зная аз -
ний сме разделени
и толкова сами
в земната съдба...
где страшни бури
ни връхлитат,
помитат всичко...
с чувството
на вечността
за спомена записан
от древни времена.

Срещна ни съдбата,
ала ето как сега
отвориха се
двери тежки -
като на война.
Помолих се
в немилост -
Камбанен звън
ме оглуши...

Помолих се
с невинност,
внезапен зов
оттекна
и мъката ми
потуши.
И аз разбрах,
че пътят тесен е
на любовта
трънлива,
щом поели сме
да срещнем
ний “врага си” -
по път опасно
стръмен и белязан
с венеца трънен.

Да, така е -
в тези мрачни времена
сме орисани да търсим
истината по света...
Тя различията ни
разкрива,
и в саможертвено
единство
ни събира.

2008 г.


Странджа целува морето

Светла Панайотова

Широки, пъстри -
огряни от слънцето
поляни,
дъбрави от лески, буки,
дъбове - стари,
столетници мъдри,
пазеши тайни
пленителни живи,
свидетели на буйни
и тлеещи огньове -
в душите Божествени,
сърцата, телата -
на вихрени кръгове,
нестинарски танци...

Странджа, с растително,
прекрасно царство,
поискало да се окъпе
във водите на морето,
харесало то бризовете -
скитещи, волни - скалите, бреговете.
Възлюбила Странджа
топло, предано морето
през вековете.

Дали ще бъде така
след хилядолетия?

Лято 2005 г.

Няма коментари: