Сам
Румяна Русева
След прилива на нежната
вълна, когато спуска се
наново музика в нощта,
аз оставам сам със себе си,
за да разбера къде съм.
В дните ни забързани,
не намерих пристан,
поглед да склоня
в размисъл дълбок
за живота, любовта.
Но все пак обичах
да жадувам
за пътища безбройни,
откриващи света,
все пак обичах
да мечтая...навел
над книгата глава.
И ето - внезапен порив
връхлетя –птица
в небето прелетя,
запърха със крила,
удари се в прозореца,
едвам я удържах.
Бях сам сред книгите
в деня, когато тя дойде
задъхана
и ме повика в моя сън,
забързана:
-Ела с мен! Натам
где слънцето блести!
В колебание си спрях за миг,
или страх ме завладя.
Защо се спрях умислено,
защо прозореца оставих
с крила притворени?
А птицата усмихната и бяла,
ме викаше с любов –
И ù блатодарих за този зов,
освободил ума
от мислите тревожни,
поел духа в безкраен полет.
май,2009 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар