събота, 8 август 2009 г.

Цикъл "С криле на птица" (Поезия)

Сам

Румяна Русева

След прилива на нежната
вълна, когато спуска се
наново музика в нощта,
аз оставам сам със себе си,
за да разбера къде съм.

В дните ни забързани,
не намерих пристан,
поглед да склоня
в размисъл дълбок
за живота, любовта.

Но все пак обичах
да жадувам
за пътища безбройни,
откриващи света,
все пак обичах
да мечтая...навел
над книгата глава.

И ето - внезапен порив
връхлетя –птица
в небето прелетя,
запърха със крила,
удари се в прозореца,
едвам я удържах.

Бях сам сред книгите
в деня, когато тя дойде
задъхана
и ме повика в моя сън,
забързана:
-Ела с мен! Натам
где слънцето блести!

В колебание си спрях за миг,
или страх ме завладя.
Защо се спрях умислено,
защо прозореца оставих
с крила притворени?

А птицата усмихната и бяла,
ме викаше с любов –
И ù блатодарих за този зов,
освободил ума
от мислите тревожни,
поел духа в безкраен полет.

май,2009 г.

Няма коментари: