неделя, 9 август 2009 г.

Учебни материали по етично възпитание.

Навлизане в 21-ви век с нов морал и етика


За да създаде уникален шедьовър на удивителна красота и хармония, художникът дълго носи в себе си неговия образ. Създаденото творение отразява такъв образ. Така и ние сме художници на нашето бъдеще. И ако ние, като художници на съдбата, искаме нашия живот да бъде щастлив и целите, които сме си поставили- достигнати, то ние трябва да имаме пред себе си създаден образ и да осъзнаваме по кой път да вървим.
Затова е необходимо ясно виждане и разбиране за истинската цел и смисъл на нашия живот; необходимо е да разбираме как да създадем правилни отношения в семейството, в приятелската среда, в обществото, нацията и света. Само тогава можем да овладеем божествената красота и хармония на живота – живот, изживян в съгласие, любов и доброта.
С правилно обучение и яснота на избора, основан върху моралните и етични принципи, можем да развием нашата личност. Можем да се научим как да се справяме с емоциите си и напрежението в нас. Можем да получим чувството, че не контролираме нашия живот, че сме жертви на нашата среда, на манипулиращи ни хора, на собствените ни объркани емоции. Можем да се научим да уважаваме и оценяваме другите и себе си, да осъзнаем, че живота ни е стайностен и смислен. Сътворяването на нашата личност е дълъг житейски процес и е най-важната задача на всеки човек. И сега, нека започнем нашето пътешествие заедно…

Едновременно с професионалното обучение в училищата, все повече учители се замислят върху своята отговорност да възпитават у зецата подходящи социални и поведенчески роли.
Уилям С. Морс в книгата си “Нарушаване на класната дисциплина”, гл. “Основна дилема” описва това много ясно:
“Нашата култура е агресивна и опустошителна. Училищата повече не могат да изпълняват своите задължения за даване на тристепенно обучение на децата, които демонстрират една “нова” култура безограничения и задръжки…”
често възпитателите откриват, че са загубили твърди много време за справяне с побоища, класни нарушения, импулсивност и социална незрялост. Много учители са счели, че времето, отделено за справяне с такива форми на поведение, трябва да бъде прекарано в обучаване на децата как да избягват конфликтите и изразяват чувствата си по един по-приемлив за обществото начин.”
В едно интервю от “Американски новини и световни съобщения” Стивън Мюлер, президент на Университета Джон Хонкинс казва, че най-големият проблем на образованието е, че студентите не изучават ценностната система на човечесото. Тази ситуация се е развила, обяснил той, тъй като “днес образованието има за основа научния метод, който изцяло е обърнал гръб на религията… поради неспособността си да работят с морално-нравствени средства, днешните университети се обръщат във високо квалифизцирани варвари.”1
Подобно, професор Андрю Олден Куист от Охайския Университет изказва мисли отнсно упадъка на Американското образование, което е станало “недостатъчно и понякога глупаво”. 2 По негово мнение проблемът идва не от Виетнам или твърде много гледане на телевизия, или от някакви други изтъквани причини. Това, което е тръгнало в погрешна посока, казва Олден Куист, “било не някаква бурма или събитие, това е била идеята.” Образователите и социалните учени през 60-те и 70-те разработили реалистична философия, която утвърждавала “ценностите на срадната класа”. Това са били самочувствието и самооценката за себе си, да се чувстваш добре – или с други думи – доволство от нещата в живота.
Но дори преди 60-те години, още от 1929г. Алфред Норд Уайхед наблюдавал, че образованието в Америка било в критично състояние. В “Цели на образованието” Уайхед проплакал, че съвременното образование е набор от предмети, които не могат да развият божествена мъдрост. Той счел това като “тъжно обстоятелство за провала на човешките усилия”. Според него, важността на знанието лежи в употребата му, в умението ни да го използваме, т.е. в мъдростта. “…Ако се срещнете с млади хора, току-що завършили училището и университета, скоро ще забележите мудните умове на онези, чийто образование се състои от придобиване на инертно знание”.

Основната идея на съдържанието на едно бъдещо ръководство по етика е идеята за любовта във всичките й измерения. Не е нужно да учим за омразата, от детството си сме се снещали с нея, чели сме за нея, гледали сме по филми и по телевизията, имали сме личен контакт с нея.
Разбира се, любовта също съществува около нас, но ние не винаги я осъзнаваме, не винаги я приемаме и изразяваме.
Човешката история показва, че е нужно да се научим не само как да обичаме, но и как да се обединим с любов и да почувстваме радостта, която ни носи и да позволим любовта да проникне в целия ни живот.
Книгата “Пътят към себепознанието” е необикновена в много отношения. Нейната поява е вдъхновена от работата на американски и руски преподаватели, едновременно теоретици и практици. Такова сътрудсничество в науката е общоприето, но в сферата на образованието и обучението на децата е едно от първите по рода си.
Най-прекрасното в подготовката на един такъв учебник е оптимизмът и ентусиазмът на хората, които работят по него. За първи път в Русия едно такова ръковоство дава курс по морално-нравствено самоусъвършенстване на ученици, основан върху общите културни цинности на различните страни. От широко културно съдържание учащите ще получат по-дълбоко разбиране за измеренията на човешкия опит, за който имат много малко познание. Тези етики, принципи и норми са приети и преподавани като морални изисквания за онези, които проповядват различни религиозни учения.
И най-вече едно друго заглавие, “Пътят към истинската любов” ни показва как да разбираме любовта и как да я направим източник на щастие и смисъл на живота. Факт за това е представянето на универсалните принципи през призмата на различни религиозни традиции. Известно е, че през цялата човешка история е съществувало съперничество и неразбиране между тях.. Особено опасен е бил така нареченият религиозен фундаментализъм, който иска да наложи или подчини на себе си всички различни от него вери, без да подбира средствата си, под предтекста да съхрани правотата на своята традиция и “истинска” вяра.
В своето духовно заслепение фундаменталистите са унищожавали цели култури, без никога да осъзнаят, че по своята дълбока същност те не си противоречат, а са част от едно цяло, което всеки търсещ човек може да подреди в своя красива мозайка.
В този смисъл някои твърдения в учебника може да предизвикат съмнения у читатели, възпитани в различни традиции. Но авторите, показали разнообразието на различните пътища, дават право на читателя да изработи своя гледна точка за заобикалящият го свят и да намери своето място в него.
От друга страна, учейки на истинска любов, авторите на тази книга показват единството на различните духовни традиции в оформянето на универсално виждане, което може да бъде в различни нюанси според разнообразието на формата, под която то се появява.
В настоящият момент гражданите на страните, живеещи в т.нар. демократични общества срещат различни противоречивив мнения по най-различни въпроси. Как те могат да се ориентират правилно,за да избегнат страданията в своя живот. Например, все повече семейства се разпадат, радителите не знаят как да напътстват своите деца, а учителите как да се справят с тяхното възпитание. Това е невероятно труден проблем, който може да бъде разрешен само чрез образование и духовно възраждане.
Предвиждат се още няколко части, които могат да бъдат включени като модулен курс по морал и етика за всички възрастови групи ученици. В основата си уроците са близки по идея до руските и американски ръководства, но са съобразени със спецификата на българското културно наследство. В този смисъл можем да кажем, че серията е неповторима поради българския дух, който носи.
Преводачите и съставителите на учебника не претендират за изчерпателност, те дори приканват заинтересуваните да се включат както намерят за добре. Да предлагат на българския читател теми и идеи за размисъл и дискусия, нов подход към разрешаването на наболяли въпроси от нашата действителност. Като основна цел, той предлага единството на три идеала: оформяне на съвършената личност, създаване на истинско семейство и общество и пълна творческа реализация. Нека този път на следване да бъде ръководна звезда за всички, които се запознаят с тази книга.
От Румяна Русева


Умеете ли да бъдете щастливи?

У всеки човек има моменти в живота, когато се чувства щастлив. Има и такива, при които ненавиждаш себе си и целия свят. Навярно не може да бъде по друг начин – и все пак тайно завиждаме на хората, които външно изглеждат винаги доволни от себе си и винаги приемат философски нещата, които стават около тях. А вие от коя категория хора сте? За да отгворите на този въпрос, ще ви помогне този тест:
За всеки въпрос изберете един от трите отговора:

1. Когато се събуждате сутрин, преди всичко:
а) не ви се иска да мислите за нищо.
б) мислите си какво ли ще ви донесе денят.
в) доволни сте, че започва нов ден, който да ви донесе ноди изненади.

2. Мислите си за вашите приятели, че:
а) те са така интересни и отзивчиви, както би ви се искало.
б) разбира се, и те имат недостатъци, но като цяло се търпят.
в) забележителни хора!

3. Сравнявайки се с други хора, вие откривате, че:
а) не ме оценяват.
б) не съм по-лош от другите.
в) стремя се към лидерство и това, моля ви се, признават всички.

4. Ако теглото ви се е увеличило над 4-5 кг., вие:
а) изпадате в паника.
б) считате, че няма нищо особено в това.
в) преминавате на диета иусилено се занимавате с физически упражнения.

5. Ако се намирате в тежко състояние, то:
пък, тайно завиждаме на хората, които външно изглеждат винаги доволни от себе си и винаги приемат философски нещата, които стават около тях. А вие от коя категория хора сте? За да отговорите на този въпрос, ще ви помогне този тест:

6. Когато се замислате над преживеният от вас живот, стигате ли до извода, че:
а) всичко е било по-скоро лошо, отколкото хубаво.
б) било е повече хубаво отколкото лошо.
в) всичко е било прекрасно.

7. В края на деня вие обикновено:
а) сте недоволен от себе си.
б) считате, че денят може да премине и по-добре.
в) отивате да спите с чевство на удовлетворение.

8. Когато се гледате в огледало, често си мислите:
а) “Ужас! По-добре да не гледам.”
б) “Е, не е чак толкова лошо!”
в) “Всичко е прекрасно!”

9. Ако знаете за голяма сума пари от тотото, паднала се на ваш познат, вие си мислите:
а) “А на мене никога не ми върви!”
б) “Дявол да го вземе! Де да бях аз!”
в) “Някой път и на мен ще ми излезе късмета!”

10. Ако чуете от радиото или разберете от вестника за някакво произшествие, вие си казвате:
а) “Ето така ще стане и с мен някой път!”
б) “Извадих късмет, че на мен не ми се случи!”
в) “Тези журналисти нарочно преувеличават и всявят напрежение!”

а) кълнете съдбата си.
б) знаете, че лошото настроение ще мине.
в) стараете се да се развлечете.

Всеки отговор съответства на: а – 0 точки; б – 1 точка; в – 2 точки.
17 – 20 точки: Вие сте щастлив човек, но не ви се вярва, че това е възможно! Радвате се на живота, не обръщате внимание на неприятностите и житейските несгоди. Вие сте жизнерадостен човек и се харесвате на околните поради вашия оптимизъм, но… не се ли отнасяте малко повърхностно и лековато към всичко, което става около вас? Може би малко трезвост и скептичност няма да навредят?

13 – 16 точки: Навярно вие сте “оптимално” щастлив човек и радостта във вашия живот явно е по-голяма, отколкото скръбта. Вие сте мъжествен, хладнокръвен, у вас има трезв ум и лек характер. Не се паникьосвате, посрещате трудностите трезво и ги преценявате. Околните се чувстват добре с вас.

18 – 20 точки: Щастието и нещастието за вас се изразяват и известната формула “50/50”. Ако искате да наклоните чашата на везните във ваша полза, старайте се да не пасувате пред трудностите, посрещайте ги стоически, опирайте се на приятелите и не се оставяйте в беда.

0 –7 точки: Вие сте свикнали да гледате на всичко през черни очила и считате, че съдбата ви е дарила с неудачно същесдтвуване. А струва ли сида мислите така? Старайте се повече от времето да прекарвате в компанията на весели, оптимистично настроени хора. Добре е да се увлечете по нещо, например да си намерите “хоби”.





Допълнителен материал


Извадки от съчинения, писани на английски език от шестокласници на тема “Светът – по-добро място за живот? Къде е моето сърце!?”

“Истина ли е това? Светът в 21 век ще бъде много различен и труден за живеене. Няма надежда за хората, които се избиват едни други. Хората стават все по-лоши. Децата не обичат родителите си и родителите не разбират децата си. Ето защо, децата не вярват в нищо. Децата нямат и приятели, защото днес истинските взаимоотношения са невъзможни. Когато родителите не споделят проблемите на децата, много от тях са самотни и търсят наркотиците: 21 век е векът на наркотиците и борбата срещу “СПИН”, порнографията е друг проблем на лоши взаимоотношения между родители и деца. Свободният секс е навсякъде около нас. Ето защо има толкова много деца – сираци. За да се спасят, децата търсят религиозните секти. Религиозните конфликти и войни ще нараснат.
Земята е много замърсена, но хората продължават да я замърсяват. Един ден тя ще се разгневи и ще ни залее от наводнения и болести. Хората не живеят вече н природата. Те живеят с компютрите и машините. Компютрите и машините създават безчувствени и лоши деца. Но ние сме децата. Ние трябва да помислим за нашето бъдеще и нашата планета. Нещата могат да се променят. Помислете за това. Бъдете силни.”
Моника Вълдашка, 12г.СОУ "Индира Ганди"

“Двадесети век – живот, пълен с илюзии. Хората не могат цялостно да осмислятт дните си. В действителност – навсякъде съществува престъпност: корупция в мисленето, поведението и начина на живот. Порноиндустрията и масовата култура се разпространяват все повече и повече. Хората не вървят в правилния път. Вярвам, че корупцията е временно явление. Вълната на наркотиците залива все повече обществото. Ние се доверяваме на хората (политици и управници), които чрез действията си показват своето невежество. Техният контрол подтиска високо образованите хора. Много хора мислят, че западната цивилизация върви в неправилна посока и влияе лошо на източната цивилиздация. Мисля, че всички хора са равни. Те могат да живеят заедно толкова дълго, колкото искат. Те могат да живеят в мир и хармония. Струва ми се, че любовта е най-висша ценност! Не трябва да има световни войни. Надявам се, че ние – новото поколение, което ще приветства 21 век, ще промени света.
Нека направим света по-добро място за живеене. Тогава аз ще бъда наистина щастлива. Ние трябва да се заинтересуваме от нещо, да повярваме в него, да се трудим, за да успеем и да станем победители.”
Таня Петрова, 12г. СОУ " Индира Ганди"

“Мисля, че можем да променим света. Ще бъда щастлива, ако нашият свят стане по-добър. Светът преди 100г. и сега са много различни. Хората трябва да щажат какво мислят и всеки има правото да каже мнението си относно различни въпроси. Защо в този свят има толкова много лоши неща?
В края на краищата трябва да спасим нашата майка-природа, защото ако продължаваме да замърсяваме въздуха, водата, скоро нашата планета ще се обърне в пустиня. Истинската любов е най-висша ценност. Трябва да се обичаме истински.
Елена Геновска, 12г. СОУ " Индира Ганди"

Няма коментари: