Четирите велики сфери на сърцето
и трите царства в царското семейство
Когато четем приказка за децата преди да заспят, често ние приключваме с думите : "Всички яли, пили и се веселили" - разбира се, на сватбата на принца и принцесата. Когато купуваме книжки за оцветяване децата старателно се впускат да оцветяват красивите принцеси, каляски и принцове на картинките. От самото ранно детство ние сме въведени в света на красотата и любовта, където вълшебниците помагат на добрите и смели герои да победят злото. С годините, ние започваме да забравяме тези сънища потънали в грижи и работа, после съвсем не ни идва на ум, че някога сме искали да бъдем принц или принцеса. Ако в младостта си все още искаме това, то тогава търсим някой подобен на нас, който също си е мечтаел да бъде такъв. И често накрая на живота си в душата не ни остава почти нищо, освен някаква горчилка от грозотата, която сме били принудени да виждаме около нас и с която свикваме.
Но има и такива приятели, които с младежки ентусиазъм се втурват по неизследвани пътища като принцовете в приказките и достигат до онези царства, които им даряват силата си. И тези принцове се оженват за принцесата, създават семейство, деца и внуци до дълбока старост. За тях бихме казали, че те са реализирали мечтата си. Те са
едно семейство с център истинската любов, с която те създават четирите велики сфери на сърцето, трите велики царства и сферата на царското семейство.
Този момент е свързан със създаване на идеално семейство и затова трябва да се осмисли и неговото съдържание.За да обясним четирите велики сфери на сърцето, най-напред трябва да обясним какво е това сърце. Думата, която представя старозаветната епоха е изплащане или разплащане чрез откуп - око за око, думата представляваща епохата на Рибите е любов с център прошката, а думата, която представлява епохата на Водолея е сърце - кръговото движение на даване и получаване на любов чрез радостта. Християнството, макар и да говори за любовта не е успяло да представи добре сърцето на единния Създател на човечеството. Разбира се,Исус Христос е изразил Божието сърце, но не е имал време да обясни достатъчно на хората какво е това, защото е бил разпнат на кръста.
Според новата философия на единството, сърцето е същността на Божията природа. Най-дълбоката същност на Бог е сърцето. А какво е това? Това е емоционален и неудържим импулс да търсим радостта. Как ние чувстваме радост? Чрез търсене и обичане на обекта на нашата любов. Но, разбира се, ако той ни причинява мъка, ние не можем да бъдем радостни и започваме да страдаме. От тази мъка ние нямаме енергията да даваме любов на другите. Следователно без обект,който да ни връща любовта ние не можем да получаваме радост. Дори можем да кажем, че дори и Бог страда от нашето пренебрежение към Него и пазналото ни състояние в света на вечното страдание. Ето защо Бог е създал човека по Свой образ и подобие. Радостта не може да се изпита ако ние сне сами и никой не ни обръща внимание или жестоко ни измъчва. Нуждаем се от обект, който да прилича на нас.Чрез него се отразява нашата природа и ние чувстваме радост.
Когато ви правят снимка, обикновено първият човек, който я вижда сте самите вие. Ако сте излезли добре, вие казвате, че снимката е много хубава, но ако видите очите си затворени или има нещо друго, казвате, че тази снимка не е хубава.
Когато родителите погледнат в лицата на децата си, те чувстват голяма радост, защото децата приличат на тях, не само външно, но и вътрешно. Така, когато нашият Създател поглежда на цялото човечество като на Свои деца е естествено да чувства огромна радост. Това е било неговата цел – да създаде свят на щастието.
Не е лесно да намерим обект, но е още по- трудно да го обичаме, тъй като той не винаги може да ни отвърни със същата емоционална сила на даване на любов. А какво е любовта? Според Божествения Принцип, тя е емоционална сила на обич, насочена от субекта ( даващия( към обекта ( приемащия) и има два главни аспекта – жертвоготовност и отговорност. Вие може да не чувствате винаги необходимост да се жертвате, за да обичате, но емоционално трябва да бъдете готови да се жертвате, ако това е необходимо. Това означава, че родителите са готови да се жертват за своите деца, но не винаги се налага да се жертват, а само са готови да направят това, ако стане необходимо.
Ако съпругът обича своята съпруга, тогава той е готов да се жертва. Ако вие обичате някой друг, трябва да бъдете готови да поемете отговорност до края на живота си.
В началото на човешката история, описана като грехопадение в Виблията, или отклонение и падане в сферата на невежеството, според източните писания, всичко се обръща така, че много диктатори или безотговорни хора са злоупотребили и жертвали своите близки заради своя собствена изгода. Цялото човечество е единство от физическо и духовно тяло, за да изпитаме радостта пълно. Но ако ние сме увредени духовно, по същия начин и нашето физическо тяло ще бъде увредено. Духовното ни тяло е водещо и затова не трябва да пренебрегваме духовните неща пред материални победи.
Ние трябва да се научим да владеем обекта на нашата любов не чрез сила, интелект, пари или власт, а само чрез любов. И ако сте спечелили някого, то вие трябва да поемете отговорност. Вие всъщност, трябва да сте готови да се жертвате, тоест да отделите от времето си, в противен случай обектът на вашата любов ще се разбунтува. Чрез развитие на нашите Сърца, ние се готвим да създадем идеално семейство, да преодолеем нашите ограничения, да се научим да обичаме партньора си и да поемаме отговорност.
В това общество хората просто се влюбват и се женят, но не отделят време да практикуват в изграждането на идеално семейство. Ако те имат трудности, те могат лесно да се разведат.
Ние трябва да преминем пътя на развитие на нашите сърца първо като деца, после като братя и сестри и накрая като съпруг и съпруга. Така можем да станем родители. Четирите велики сфери на сърцето са сърцата на децата на Бог, сърцата на братята и сестрите, които са се научили да се жертват един за друг и после да станат съпруг и съпруга. Така те ще са способни да развият любовта и за вечността.
А трите велики царства - това са бабата и дядото, родителите и децата в една цяло семейство.
от Румяна Русева
Корета Скот Кинг – основателка на центъра Мартин Лутер Кинг:
“ Най вече ме занимават взаимоотношенията между отделните семейства. Какво значение ще има нашия живот, ако в собственото ни семейство нещата вървят добре и не обърнем гръб на останалите? Някои може би ще подхвърлят ,че не разполагаме с достатъчно ресурси, за да помогнем на всички бедни хора по света. Мисля обаче, че Бог е създал нещата в такова изобилие, че за всяко семейство да има достатъчно храна, облекло и подслон.”
Оскар Ариас - президент на Коста Рика, носител на Нобелова награда за мир 1987
“ Семейството е един вид крепост. Чрез никоя друга институция човечеството не би могло да съхрани толкова ефективно своите ценности, добродетели и силни страни.”
Морийн Рейгън – представител на САЩ в Комисията на жените към ООН :
“ В обществото жената е изключително необходима. Ако отречем нейната стойност, избухва хаос.”
Из “ Детска библия за 21 век”:
179.Амос смутителят
Бог показал на Амос видение.
- Видях Господа, стоеше при добре иззидана стена. Държеше отвес, та да ми покаже колко права е стената. Държеше отвес и да го сложи пред Своя народ. Господ знае колко са непокорни и нечестиви людете. Ще ги накаже.
- Свещенникът Амасия се разгневил, щом чул какво е казал Амос. Написал на царя: “ Амос сее смут.Твърди, че ти ще бъдеш убит, че Израил ще бъде покорен, а народът – взет в плен.”
- Амасия отишъл при Амсос:
- Махай се!- рекъл му- Върви си и пророкувай на своя народ.
180. Любещият съпруг
Тогава Бог избрал друг човек – Осия, чрез когото да говори.
- Какъвто е твоят живот , такава ще бъде и орисията на Моя народ в Израил – рекъл Бог – Ожени се за жена, която ще те обижда и натъжава. Ще те изостави и ще те забрави. Но ти ще продължаваш да я обичаш.
- Така Осия се оженил за Гомер, родили им се деца. Тя обаче го изоставила заради друг. Накрая била продадена в робство.
- А сега иди и си върни жената – заръчал Господ – Откупи я. Живейте заедно и продължавай да я обичаш.
- Осия откупил жена си и продължил да я обича.
- Обичам Израилевия народ точно както ти обичаш Гомер – обяснил Господ – Израилтяните ме обиждат и натъжават. Отвръщат се от мен и се кланят на други. Ще бъдат наказани, но Аз пак ще ги обичам.
Въпрос : Каква е ролята на религията в живота на човека в този откъс?
Рубрика : Пътеписи, срещи, впечатления
Защо отидох в Индия
Г-жа Ан Ион Ю
Г-жа Ан Ион Ю (36) работеше като репортер за известно корейско списание през 2003, когато внезапно реши да напусне и да отиде в Индия заедно с 7 годишната си дъщеря, Джи Мин. Всеки питаше “Защо Индия?” и защо с малката си дъщеричка
От светът на “забързването” към една спокойна, свободна страна.
"Работата на репортьора е изтощителна, каза тя – след толкова много години, се чувствах все повече изпразнена и се нуждаех от време да възстановя моята енергия. И тъй, реших временно да се оттегля и да уча в чужбина. “Защо Индия?” Винаги съм искала да посетя Индия и да разбера живота там. Не си струва за мен да посетя Канада или САЩ, пък и всеки ходи там.Тъй като реших да си взема детето за мен бе прекрасна възможност да му покажа една друга част на света, а именно Индия – страната на душите и духовете".
Г-жа Ан взе със себе си и една от дъщерите на своя колежка – момиче в седми клас.
- - Когато пристигна в страната на духовете със двете момичета, тя откри едно място изпълнено с много проблеми, които тревожеха непрестанно сърцето й. Индийците нямат същото разбиране за време или изпълнение на обещание. Това бе твърде неразбираемо за една дама, дошла от страна на “забързването”. След няколко инцидента, г-жа Ан, най-накрая успя да научи един урок за живота в Индия.“Не можеш да направиш повече от две неща в един ден”.
След няколко приспособявания, тя и двете деца се настаниха в Бангалор, силиконовата долина на Индия - индустриален център. Г-жа Ан започна да изучава магистърско-бакалавър ска степен, а децата влязоха в международно училище.Те бързо се приспособха към училището и прекарваха времето си чудесно. Те дори искаха да ходят на училище и през почивните дни.
Една от причините, поради която Джи Мин хареса училището бе, че уроците бяха много забавни. Първият срок, Джи Мин научи за “звука” в съчетание с биология, физика и химия. Тя взимаше бутилки, консервни кутии и чинии на училище и се учеше да усеща различните звуци изтръгвани от различните инструменти. Така тя взе участие в свои експерименти, чрез които откри теорията за вибрациите , които пренасят звука. Нейният клас учеше теории на общуването чрез правене на ходещи говорители от хартиени чаши и конец, и така докато изучаваха процеса на звуковото предаване моделираха човешкото ухо.Всички часове, включително английски , математика, музика, изобразително изкуство, физическо възпитанеи и драма позволяваха на учениците да разберат съдържанието чрез активно участие.
Г-жа Ан също намери своя студентски живот интересен. Това, което най-много запомни, бе отношението на студентите. Те често пропускат часове, но са смайващо приспособени да заучават цели тетрадки за да се подготвят за теста. И въпреки ,че не влизат в часовете , индийските ученици прекарват ден и нощ над масата докато се подготвят за изпит.
Защо е толкова специална?
През ваканциите г-жа Ан и двете момичета тръгваха на пътешествие из страната. Пътуването бе пълно с неочаквани събития. Когато една от чантите им бе открадната докато пътуваха с влак, те се срещнаха и с любезността на хората. Индийците къпещи се в река Ганг , макар и замърсена, я считат за свята и измиваща греховете им. Обичайно е за тяхната култура да гледат на тази вода по този начин, като мръсотията не винаги се счита за нещо нечисто, а смъртта вместо край става начало на нов живот. Страданието и щастието вървят едно след друго . И докато майките си изпращат децата в САЩ или Канада за да учат английски, г-жа Ан пропътува прашните индийски пътища с двете деца , качени на мотор. Така те виждаха индийски деца на тяхната възраст и се изтягаха навън по небето пълно със светещи звезди и светулки, понякога без електричество или покрив над главите си. Сега те видяха,че там живота не е по-лош или по-нещастен от света на неоновите светлини и бетонни сгради. Момичетата решиха да останат още една година без майка си. Майката бе изненадана, но децата бяха решени.
Индия , от една страна, е страна, далечна и различна от нашата, , но от друга - много близка и подобна . Много корейски предприятия се установявавт в Индия, не те често мислят за финансовите си печалби, без да правят усилия да открият богатството на индийската душа. Но г-жа Ан е доволна, когато знае колко подхранващо е за развитието на децата, те да бъдат обграждани от дълбоки и нежни души. Така че , без да се колебае, тя можа да ги остави сами . Сега разбирате ли защо тя е специална майка?
Написал Рю Ин Хо
Детето има нужда от хармонията
между неговите родители с бабата и дядото
от Д-р Виджай П. Шарма
Бабите и дядовците, които се борят за право да си виждат внучетата може би ще изгубят битката дори и да стигнат до съда. Родителите, които се опитват да накажат или на попречат на своите родители да се срущат с децата им, подтискат и тяхната психика. Където и да има конфликт между родители и техните родители, детето е по средата и разбира се губещото.
Някои родители и баби и дядовци не се разбират. Но що се отнася до правата им, те на се техни, а на дедето да получи любовта и на двете баби и двамата дядовци без страх, чувство за вина или че не е показало лоялност към едните или другите.
Едно дете не трябва да бъде поставено в позиция да заема страна.Главният конфликт между родителите и техните родители учи дедето на погрешени навици относон взаимоотношенията родетил-дете. Такива ситуации се отразяват и на бъдещето им отношение с ннеговите родители.
В тази статия, ние няма да дискустираме такива ужасни теми като неспособността на родителите да се грижат за децата си - за оскръбленията върху тах, изоставането им и т.н. Дори няма да говорим и за онези родители с пристрастявания към алкохол, наркотици или проституция, че да не могат да се грижат за себе си, а камо ли за собствени деца.
В такива случаи родителите често отиват в затвора или биват осъждане да плащат обезщетения - да подпомагат грижата за децата.
през 1970 г 3 % под 18 години са живели с баба си и дядо си. Сега са 6 ?.Ако бабите и дядавците не бяха се напънали за отстоят правата си, някои деца щяфа да стигнат до най-окаяно положение. Това говори, че родителите трябва да работят в хармония помежду си за да дадат на детето положителни преживявания и свободни взаимоотношения на грижа и любов от страна на двете поколения. Много баби и дядовци не приемат съпруга/та на своя син или дъщеря и не си крият чувствата за тях. И ако родителите се разведат то тогава е необходима намеса за да могат бабата и дядото да се виждат с него.
Много родители открито критикуват или просто обвиняват своята снаха за разтурването на брака. Но тава е несправедливо. Някои баби и дядовци, които са имали разумни взаимоотношения със съпруга или съпругата на тяхното дете развиват обида и горчивина към него или нея по време на раздяла и развод.
Някои баби и дедовци си мислят, че могат да продължават да отхвърлят своято снаха или зет, но да искат да имат достъп до внучето. Тогава кофликтът нараства и дедето трябва да намери начин да задоволи желанията и на двете страни.
Някои баби и дядовци не са съгласин с идеите на родителите да дисциплинират внучето. И те открито могат да ги критикуват като много стриктни или пък обратно - показали са липса на дисциплина и са много снизхоздителни. В някои случаи те се намесват, ако родителят каже, че няма да даде сладолед на детето си, тъй като не е слушало в магазина, дядото или бабата ще доведат дедето в собствения си дом и ще го нахранят със сладолед. Това може да доведе до голям конфликт, ако стане навик и ако родителите не искат да отсътпят от своите идеи за дисциплина.
Дядото и бабата трябва да поддържат добра или поне поносима за общуване атмосфера. Те трябва да уважават превилата, които са въвели техните собствено деца. Ако не са съгласни със някаква наредба у дома , те трябва да я обсъдят заедно с двамата родители в отсъствие на дядото.
Не саботирайте делата на родителите към дедето. Не показвайте неуважение или гняв и не подкопавайте авторитета на родителите пред внучетата.
Когато има хармония между родителите и баби и дядовци, последните могат да играят безценна роля в живота на децата. Те могат да предбложат мекота, емоционална устойчивост и по-спокойно отношение към хората и света. Те могат да предложат чиста грижа и любов без чувството за собственост. За по-големите внуци могат да бъдат модели за подражание и техни съветници. Има и една друга роля, която могат да изпълнят, а именно да бъдат разказвачи и да запознават дедето с родовата им история. Кой може да разкаже на децата за известни прадеди. Малките деца никога не са си мислели, че родителите им могат да бъдат нещо друго освен родители. Но те могат да разберат също, че и техните родители като малки са били палави и страхотни както са сега и техните деца. Бабите и дедовците като автентични историци на семейството могат да им предложат едно по-цялостно измерение на техните синове и дъщери и да помогнат на внучетата да видят родителите си от друга гледна точка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар