неделя, 26 юли 2009 г.

Българският учител през веконете

Д -р Петър Берон -
Просветител и реформатор на учебното дело в България

Всеки народ има в своята история светли имена на изявени личности, които са оставили значима диря чрез своите дела. Такова име в българската история без съмнение е д-р П.Берон.
Този велик българин е един от малкото български учени енциклопедисти, поставил началото на българското образование през епохата на нашето възраждане и който може да бъде пример за всеки от нас, в съвременната ни епоха , когато сме изправени пред разрушаване на нашите традиции . Разбира се, глобализационния процес въздейства върху отваряне на националната култура на един народ към останалите , но в същото време ние бихме използвали този процес и за изграждане на едно ново образование черпейки от най-ценните постижения в нашата българска история.
Д-р Петър Берон, известен и с име Петър Хаджи Берович, е роден през 1795 год. в Котел. Баща му Хаджи Беро, абаджия по професия, бил заможен и почитан от съгражданите си. Първото си образование Берон получил в родния си град, прочут със своите училища през онова време. Още през 1741 г. тук е било построено първото училищно здание за килийна наука в България, в което са учителствували видни на времето си учители, между които Поп Стойко, известен после като Врачански епископ, Даскал Андонаки, при когото Берон получил килийно образование, и прочутият "елинобългарски" учител Райно Попович, при когото Берон е бил за късо време ученик.
Като напуснал училището, малкият Петър останал при баща си да учи занаят. През руско-турската война, обаче, баща му ограбен и разорен от турците, изгубил състоянието си и през 1815 г. Петър Берон ( 20-годишен) се установява във Варна при майстор-абаджия, а след две години заминал за Букурещ, гдето постъпил в училището на прочутия тогава елински учител Вардалах, при когото следвал три години; изучил новия и стария гръцки език и получил солидно класическо образование. В Букурещ Берон се издържал, като давал частни уроци.
След "Влашката завера", в която по мнението на някои Берон взел участие, той заедно с други младежи през 1821 г. заминал за гр. Брашов, Трансилвания, където се запознал с Антон Йованович, на чийто деца Берон станал учител. Антон Йованович е бил образован и родолюбив българин, подпомагал българската емиграция, както и младежи българи, следвали чужди училища. Със своето родолюбие Атон Йованович внушил на Берон да работи за напредъка на своя народ; като му посочва издигането един идеал за народополезна дейност; а добре уредените училища като условия за преуспяването на родната му страна..
Само минал през килийната наука с нейната училищна метода и следвал в Букурещ други науки и при училище с друга организация, той разбрал колко много е несъвършено българското килийно училище. А като частен учител той е имал възможност не само да преподава "нови" науки, но и да прилага по-правилен метод при преподаването им като практикувал тъй, както е видял при учителя си в Букурещ и както е научил от наблюдаването на училищата в Брашов. Учителската дейност възбудила в Берон интерес към българското образование и му внушила мисълта да работи за подобрението му.
Съставеният от Берон буквар, с който си служил в ръкопис като частен учител, бил напечатан през 1824 г. със средства на Антон Йованович. Със своята малка книга “Буквар с различни поучения” той е поставил темелите на новото българско образование. Годината на издаване е 1824 г. ,а след това преиздавана 7 пъти до 1878г. В обем от 140 с. и в малък формат авторът като че ли е събрал цялата вселена, като е подредил в него основни знания за езика, молитви на черковнославянски език, нравствени поучения и добри съвети, басни, истории, физични и аритметични знания. Освен това Петър Берон описва и въвежда в обучението на малките ученици нова за времето си педагогическа система чрез “взаимоучителната метода “( по-напредналият ученик да помага на изоставащия), нов начин на изговаряне на отделните букви, със съответните им звуцу, нов подход на учителя към децата, нов облик и на самия учител.
Уникалният принос в това дело също дава право да наречем Д-р П. Берон и първоходец на стравнителното образование у нас. Тази педагогическа наука се занимава с описание, разкриване,анализ и сравнение на образованието в различните страни с цел да се извлекат поуки и да направят предложения за усъвършенстване и развитие на образованието в собсвената страна. Представил е за пръв път вазимоучителната метода на Бел и Ланкастър, която 10 години по-късно се внедрвява от Неофит Рилски в Габровоското училище. Какво четем на с.13 от “буквара”: “ с какъв чин един учител може да учи лесно стотина деца. Ще река, че аз ще стана учител на 100 деца , изпърво мисълта ми не е да спечеля пари, ами да управа и да наства колкото мога камто добродететта и учението младите деца, които придават на моите ръце родителите техни. Ще се труда да съм и отвътре и отвън добър, смирен, кротък, целомъдрен и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици: защото ,ако ги развратя ще стора по-голямо зло от умразния онзи учител, който придади на римския военачалник своите ученици”
Антон Йованович обикнал Берон и го изпратил да придружава децата му на учение в Германия, където и Берон следвал медицина. През 1832 г. той свършил Мюнхенския университет с докторска дисертация по акушерство и гинекология – един от първите научни трудове по медицина, представен и защитен от българин на латински език. Заминал за Букурещ, където се установил лекар на частна практика и същата година отишъл в Крайова, където бил назначен на служба окръжен лекар
Отказва се от професията си и със свои роднини образувал търговско дружество, ръководено от Н. Христов. Търговските работи на дружеството вървели много добре, ала след смъртта на Н. Христов дружеството през 1853 г. се разтурило. Благодарение на спестовността и трудолюбието си Берон спестил богатство, което не само му осигурило издръжката, но му позволило и да прави благодеяния. През 1840 г. той купил от д-р Ферарис в околността на Крайова чифлик, от който получавал добри приходи. Любящ науката и осигурен материално, той се отдал на научни изследвания. За тази цел през 1842 г. заминал за Париж и се увлякъл в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома. Той често напущал Париж и посещавал Румъния по свои частни работи.. . Берон е личност с широко образование и всестранен научен интерес. Владял е осем езика - старогръцки, новогръцки, латински, френски, немски, румънски, руски и български, а съчиненията си е писал на френски (болшинството от тях), немски, гръцки и латински Издава на френски, немски и английски език научни съчинения. Създал първата натурфилософска система, изложена в седемтомното му съчинение “Панепистимия” (“Всенаука”).
През 1853 г. Берон направил завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на последното оставил един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги
Георгиев. През 1871 г. Берон дошъл за последен път в Румъния, за да уреди някои въпроси в свръзка с имота си, по които било заведено дело пред румънските съдилища. Той отседнал в чифлика си, ала няколко дена преди да се гледа делото му, Берон бил намерен умъртвен в стаята си. Ето как се предава страшната му кончина в некролога, издаден от негови близки през 1871 г.: "На 21 март тая година вечерта късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг наш вуйчо д-р Петър Берон, и то с най-грозния и чрез най-мъчителния начин - с удушването му! Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!"Благодетелят на българския народ, истински християнин по характер, който през целия си живот е правил само добро, почина от насилствена смърт, в момент, когато е искал да осигури своите богатства, завещани от него, да бъдат употребени за образователните нужди на българския народ,
След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част била отделена за котленската община, а останалата - за постройката на "Българската мъжка педагогическа гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин, която от 1897-98 уч. година е почнала да се издържа от средствата на завещанието.
Велик за своя народ става този, който пръв съзре новите му нужди и ги изнесе като теория в книжнината, както и този, който организира практическото им задоволяване. Берон пръв схваща новите образователни нужди на народа и пръв ги теоретизира в предговора на своя буквар. Но той не се ограничава само като теоретик. Берон съставя буквар, за да даде на българските деца светски познания на простонароден говорим майчин език . За да възроди своя народ чрез училищата, Берон отива още по-далеч: отваря училища и ги издържа със свои средства, подпомага българи младежи в чужди училища; откупува книги, за да подкрепя българската книжнина; търси подготвени лица, за да ги изпрати учители в България; непрекъснато се интересува за успеха на училищата в родния си край и крои планове за организирането им. В думите и делата му се вижда предано любящият своето отечество син - патриот. "Аз, както всеки еднородец - пише той в едно писмо до котленци - не считам за мое отечество само Котел, но и цяла България." Позивът му, поместен в края на първото издание на буквара, започва с думите : "Много похвално е усърдието на едного любороднаго, с което иска да покаже той на неговия род, че желае общото добро, а не че само за себе си гледа; за то всеки има тази длъжност, кой как може да створи." А какво дълбоко чувство на любов към народа си изразява той с тези думи из позива: "Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всичките наши едноплеменици и да се умножи науката в нашето отечество
Огромните томове съчинения, достигащи повече от 10,000 страници, са доказателство за голямото трудолюбие на Берон. Той притежава и способност лесно да се приспособява към различни професии и всякога да добива добри резултати от предприеманата работа. Като учител, макар и за късо време, съзря недостатъците на "старото" училище, осъди неговата килийна метода и наука, предложи звучната метода за обучението в първоначалното четене, взаимната метода за вътрешната организация на училището, светските науки и говоримия майчин език за изучаване, и дава в ръцете на децата буквар, съставянето на който говори, че Берон е добър педагог. Той свърши медицина и с успех упражнява професията си. Крайно скромен той не е оставил никакви биографически бележки за себе си, нито портрет. Единственият портрет, който е запазен, е изработен от Николай Павлович, свършил по живопис в Мюнхен с материалната подкрепа на Берон. И този портрет е бил рисуван по скица, която Павлович снел крадешком. Пестеливостта като добродетел у Берона не съдържа подбудите на скъперника, който се радва на натрупаните богатства като крайна цел на неговите дела. За това свидетелствуват не само многобройните парични помощи, давани през живота му за народополезни дела, но и завещанието му, с което подарява целия си имот за образованието на своя народ."Рибният буквар": Тази книжка е буквар, известен с име "Рибен буквар", назован от читателите му така, заради картината риба, поставена на последната външна корица. Какви са били подбужденията на Берон, за да напише буквара?Берон е бил сам килиен ученик и е познавал както учебната материя на килийното училище, така също и методите на обучението му. Той си спомня, че в църковните училища "горките деца теглят напразни мъки, че те като преминат младостта си в школото толкоз години със страх и треперане, излизат из него без да знаят даже името си да запишат и без да знаят да смятатл" Една от причините за лошото състояние на килийното училище и за мъките на "горките деца" е, че в ръцете на последните не се давали книги, “писани на техния език" т. е. писани на говоримия народен български език. Този недостатък на нашето училище Берон открива "след като видел по другите места, че децата начеват да четат на книги, писани на техния език" т. е. писани на майчиния им говорим език. Берон се чуди даже "че през толкова векове не се е намерил нито един да познай това окаяно положение и да посочи прав път към учението". И щом друг такъв не се е намерил, с тази работа се е натоварил сам Берон.
Учител и ученици; образование на жената. - По въпроси, които засягат възпитанието, Берон има съвременно схващане. Мнението му за отношението на учителя към своите ученици, изказано преди сто години, е противно на практиката от онова време. Грубото държание на учителя към учениците било последвано често от тежки телесни наказания. Към децата той питае бащински чувства и голяма любов. Берон си представя, че е учител, и показва, как учителите трябва да се отнасят към своите ученици. "Изпърво мисълта ми не ще е да спечеля пари, нито да проболяря от святото това дело, ами да оправя и наставя, колкото мога към добродетелта и учението младите деца, които предават на моите ръце родителите техни. Ще се трудя да съм и от вътре и от вън добър, смирен, кротък, целомъдър и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици, защото ако ги развратя, ще им сторя голямо зло." В този цитат се изтъква и примерът на учителя като важно възпитателно средство. Берон е против грубото третиране на учениците и против физическите наказания. Ето как ще наказва той невнимателните и лениви ученици, ако би бил учител. "Когато децата наченат да четат, каквото ги аз научих, началникът ще ходи от чин на чин и ще гледа навред кой какво прави; и като види някого от учениците, че салмува, ще го доведе при мене. А аз не ще го плаша, че ще го запра и в неделя да чете, нито ще го бия, но ще му река да иде да седи на страна, догде свършат другите и да не чете, а че утре да иде на по-долния чин. Ако ли някой стори по-голяма погрешка, нему не ще давам два дни или три дни, или една неделя да чете. Но ако е съвсем развратено и не иска да се покай, ще го изпъдя, за да не развратява и другите."
Д-р П. Берон е полагал и особени грижи за образованието на жената. Той още през 1840 година е пратил пари на брат си Руско, за да намери учителка и да открие девическо училище в Котел. И такова училище е било открито. За него е поместена в сп. "Любословие" (1846 г.) дописка, в която по случай годишните изпити на Котленските училища се казва: "А най-превъзходна, обаче благодарност показа онова училище, в което се учат момичетата, които се изпитваха по чисто прочитане, на чисто и добро писане и в правила аритметически." В същата дописка се добавя, че това училище се поддържало от "Петър Берон, родом от Котел, който плащал за това училище". В същото списание К. Г. Фотинов, като добавя, че "същият Берон поставил пет училища и ревностно ги подкрепял с имуществото си - по едно в Котел, Елена, Шумен, Сливен и Търново", се провиква: "Божественото вдъхновение просвещава ума на добродетелния и го наставлява в деяния общонародни." В една дописка, поместена във в. "Цариградски вестник" от 1861 год., четем следното: "Познатият Вам д-р П. Берон от юни 1859 г. е определил по 200 жълтици всека година за девически училища на различни села в Шуменската кааза." Първите 200 жълтици били разпределени за училищата в Котел, Шумен, О[сман] Пазар [Омуртаг] и в десет села.
Към края на своя живот той си изработва друго схващане за образованието на жената. За последната ние съдим от неговото второ завещание (1867). Като подарява бащината си къща в Котел за училище, той поръчва тя да се пригоди на негови разноски за девическо училище, за което да се намерят учителки "жени рускини или славянки, немцойки, гъркини или италиянки, които ще научат децата на два или три езика". В допълнение на това завещание той определя от приходите на чифлика си в Скорило да се построят в по-големите села близки до Русе, Шумен, Варна и Силистра училища-пансиони на два етажа, от които горният да служи за момичетата, а долният - за момчетата. В тези училища учениците ще се учат: 1. да четат, пишат и да смятат; 2. ще изучават руски, френски, италиански и немски, за която цел според приходите на училището ще се подържат 2-3 жени, които говорят тези езици; 3. същите жени ще учат момичетата да кроят дрехи за жени и за мъже, ще приготовляват храната на децата "които ще имат брашното от тях си, а ястието ще им се купува от прихода"; 4. "Момчетата ще учат два занаята, които са нужни за селата, в които живеят."С това схващане Берон се отклонява от общообразователния принцип и поставя една по-конкретна задача на училището - да готви възпитаниците си по-пряко за професионален живот: ученичките ще се учат да шият дрехи, а учениците - занаят, който е нужен за селата, в които ще живеят. Освен това учащите се трябва да изучават 2-3 езика.
С това си схващане Берон подчертава следната нужда на нашето образование: 1. Трябва да се обърне особено внимание на образованието на жената. 2. Не трябва да се забравя, че селото се нуждае от училища не по-малко от градовете. 3. Народът ни има нужда и от професионално образование, както и от знанието на чужди езици.
Берон и нашата книжнина; дружество за организиране на училищата. - В буквара си от 1824 г. Берон помества позив "към любезните си еднородци", в който известява, че са приготвени за печат разни книги на български език, и в който напомня на всички "любородци", че са длъжни да подкрепят материално тази инициатива. "Трябва да се силим, колкото е възможно да се печатат повече книги на нашия език за научението на нашия народ, защото стига откак се намира от толкова време в темнота без наука. Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всички наши едноплеменици, и да се умножи науката в нашето отечество."
.Вероятно и сам Берон ще се е убедил, че българският народ не е представял още добра среда за книжен пазар и че за разпространението на книжнината са необходими условия, които могат да се подготвят само чрез училището. Тъй трябва да си обясним, защо грижата му за отварянето и поддържането на училища - и в градове и села, и за момчета и момичета - беше най-важната, почти единствената, през целия му живот.
Преди 1840 година той пише до котленци: "Обичал бих да намеря някого, комуто да платя, каквото иска, за да обходи България и да види има ли във всеки град училище или не, какъв е учителят във всяко едно училище, как му е името, откъде е той, от кога учителствува, колко ученици има, какво ги учи, откъде получава годишната си заплата; при това да забележи колко време приблизително остават учениците му при него; да забележи също и числото на къщите в по-големите градове; да укаже още, колко ученици се нуждаят от книги; и какви книги употребява всеки един, какви книги купуват, от где ги купуват и на каква цена. Ако намерите такъв човек, който да може да обходи така България с поменатата цел, моля да му предложите моето желание, и ако склонява, нека ми каже, колко разноски ще му стигнат на месец, и какво иска още за труда си: па да ми пишите или по-добре нека ми пиши сам той."
Събирането на пълни сведения за положението на българските училища е в свръзка с един замислен от Берон план - да постави тези училища под ръководството и управлението на един централен български институт и в една организация, която той нарича дружество. В същото писмо до котленци Берон пише: "аз бих искал да се състави едно дружество, което да се загрижи не само за училищата в Котел, но и за училищата на другите наши градове; от това дружество да се плащат всички учители; и то да гледа да бди за парите, които са посветени за училищата на страната, както и да се грижи за всичките училища в България".
Неговият патриотизъм не е само чувство, защото достига до по-висока степен на развитие. Патриотизмът му е и дълг. Берон си дава сметка за образователните нужди на българския народ и е решил да направи нещо за задоволяването им. Той си е определил ясно и средствата, с които ще ги задоволи. Берон се обръща към съотечествениците си да изпълнят дълга към отечеството, "кой как може". И Берон избира своя път на помощ - да възроди народа си чрез просвета, чрез училища. А с буквара си той постигна и друг резултат - спомогна да се ускори изгонването на гръцкия език в тези наши училища, в които му се даваше повече или по-малко място.

Идеалът за любовта в светлината на алтернативното образование

Съвременната картина на света можа да бъде видяна и създадена от творците на новото време в зависимост на това доколко те са приносители на ценности. Светът е такъв какъвто си го създадем, т.е, той е отражение на нашите мечти, представи и идеи ,често пъти илюзорни поради преходността на нашите чувства и желания на физическото ни тяло. Свещените писания независимо различията в културната си принадлежност говорят за едно отклонение на човешкото развитиe от универсалните принципи на Вселената. В резултат човекът затруднява духовното си усъвършенстване и потъва в низшите сфери на материалния свят. Когато воинът Арджунав свещената книга Бпагавад Гита, попитал Кришна защо има толкова много агресия в света, Господ Кришна му отвръща, че похотта има свойството да се трансформира в агресия. Ако се направи внимателен прочит на гл 1 от Битие ще се види,че грехът на Адам и Ева не е бил свързан с плодът на познанието в буквален смисъл, както се е считало през тъмните средни векове. . Думата "позна" в Библията се свързва със сексуалния акт и ако първите хора - Адам и Ева изяли плода,то това означава, че те са извършили непозволена любов, т.е. не са изчакали моментът на съзряване в Божията любов. Всяко преждевременно и непозволено извършване на сексуален акт довежда до опасност за породждане на болести или греховност. Така истинската любов, която Бог е дал на човека, за да владее над творението е била"отхвърлена" и изместена от похотта. Човекът станал роб на своято его, на онова агресивно начало, което го кара да иска без да дава, да злоупотребява с доверието, приятелството , любовта и истината.
Поколението, което се раждало , ражда и сега е резултат на натрупване на всички човешки грехове в историята и ето днес сме свидетели на разпадане на семействата, извънбрачните деца, застаряване на нациите и безпътица на младите хора. В началото на 21 век сме изправени пред глобална човешка катастрофа на стария свят и необходимостта да се преустроим за "ново небе и нова земя". Ето защо ролята на новите просветители
( творци, учители и др) е от съществено значение. В търсене на отговор на много въпроси творецът на новотот време неминуемо стига до необходимостта да избере трудния път на "пророка" на новото време така както пророците на Израел предупреждаваха своя народ. Те показаха двата пътя, които чакаха юдейския народ - единият беше победоносен ако Исус Христос беше приет, а другият - плачевен,т.е. изпърнен със страдание ако го отхвърлят. За съжаление, най-близките на Исус, Йоан Кръстител ,неговите братя и ученици не успяха да отстоят на вярата си в него и дадоха повод на фарисеите да го разпънат на кръста. По подобен начин сме свидетели и днес как духовните водачи на народите ( папи, патриаирси, пастори, учители, учени, писатели и др.) подценяват повелите на Единния Вселенски разум и робуват на своето его (религиозно, национално, научно и т.н.) Изписаните на амвоните слова "Бог е любов" едва ли биха могли да се затворят в рамките на една общност, секта или група от хора, тъй като божествената любов съдържа в себе си безкрайността на Вселената , а тя от своя страна ни носи познанието за истината. И така се формира истинската любов отвъд времето и пространството. Само тогава се реализира и мъдростта.
Днес когато сме изправени пред решаване на конфликти - религиозни, политически и икономически, ни е нужно да прилагаме мъдростта. Ала как да бъде изразена тя, когато духовно заслепени ние виждаме една изкривена реалност на битието.Първото нещо, на което сме свидетели е човек е прехвърляне на отговорността, когато човек започне да се защищава и да обвинява противната страна. Детската възраст на човечеството не носи умения за преодоляване на конфликти. Затрупано с рационални концепции и илюзорни представи за живота , то се задушава в прегръдките на неизвестни нему стихийни сили и умира.Възресението от "мъртвите" за които става дума в Бибилията е именно това ново духовно раждане на човека за "вечността". Но това раждане не може да стане от един родител, в него участват двама.
Когато Бог създал по свой образ и подобие човекът, той ги създава и мъж и жена
т.е, Бог съдържа в себе си мъжки и женски характеристики или казано с други думи Бог е едновременно наш духовен Баща и Майка.Синтезът на западната и източна култура предполага тези изводи, които набързо нахвърлих, за да престъпя към въпроса за необходимостта от алтернативно образование на деца, младежи и родители, които да обновяват нацията и света.Децата имат нужда от мечти, те са много по-чувствителни към неправдите, по-оптимистични и по-съпричастни отколкото порасналите вече юноши, почти изгубили вяра в бъдещето. Защо е така? Тъй като човечеството е носител на грешната кръвна линия приета от низшата природа на похотта ( алчност, агресия, сластолюбие, неконрулируемост на емоции и чувства и др,) ,то тенденцията на размножаване на злото отчуждава родители от деца и довежда до разпадане на семейните връзки и човешкия род, С една дума тази посока води до самоунищожение на всички хора, задушили своята чиста първоначална природа и духовност. Ето защо младото поколение, което не вижда достойни модели за подражание, не разбира смисъла на живота си, чувства се дълбоко нещастно и често обвинява за това своите родители и учители. Обикновено грешният човек винаги прехвърля вината и отговорността върху другите, ала до известна степен приемствеността между поколенията е необходима за продължаване на традициите.
Както вече казахме, идването на Исус Христос като Месия беше свързано с утвърждаване на идеала на истинската любов Какво да кажем за " Обичайте враговете си.." , а може би този призив е бил голяма една летва, която юдеите не могли да прескочат и те предпочели да си останат там където са си били. И днес сме изправени пред предизвикателството да обичаме враговете си, като първия ни"враг" е преди всичко нашата грешна( несъвършена) природа. Как бихме могли да се справим с нея? Като преминаваме в атака ли? Или по-скоро да я приемем и трансформираме в по-висши качаства на съзнанието и сърцето, чрез самопознание. Пътят към самопознание изисква приемане на тъмната страна на нашата природа , анализиране и отстраняване на погрешни идеи, вредни навици и поведение. Така например, сексуалната невъздържаност довежда до бързи и безразборни сексуални връзки, често довеждащи до психически отклонения. Децата , кото се появават вследствие на подобни връзки носят кармата и на предишна връзка. В този смисъл,след всичко казано досега, можем да кажем ,че в основта на новото алтернативно образование на характера и сърцето трябва да залегне принципа на сексуалното въздържание до момента на брака. Когато подрастващите се учат да контролират емоциите си и сексуалните си импулси, те постепенно ще пренасочат тази енергия в градивно творческо начало за духовно израстване и изграждане на добър характер. След като се научат на такива положителни качества като чувство за отговороност, дисциплина, съпричасност и грижа за другия, ще им бъде по-лесно да изградят семейния си живот. Бог успешно може да работи с непокварените духовно младежи и така да ги ръководи в живота докато израснат като негово подобие. Ето защо разказите, романите, стиховете, филмите и другите произведения на изкуството трябва да вдъхновяват младежта към подобни подвизи на истинската любов. А учебните помагала по етика, философия и природонаучните дисциплина да развиват у децата уважение към духовните закони и йерархията, т. е. Бог, предци, родители, държавни ръководители, директори , учители и други.
Например, основното движение в природата е кръговото движение под различна разновидна форма. то предполага, че за да се реализира кръговото движение на взаимоотношения в природата е необходимо да се дава, а не само да се получава. А за да се реализира свят на истинска любов даването предхожда получването и е безусловно, т. е. без да очакваме резултат от него. Когато един цар на "небесното царство" е дал богатства на принца и принцесата, той очаква, те да оценят своята стойност и да покажат нужните качества на бъдещи царе и царици като разполагат умело с богатството си в полза на общото благо и процъфтяването на царството. Както е известно приказките носят мъдростта на вековете и много от тях могат да бъдат добри примери за децата. Царят и царицата са майката и бащата , а самите деца са принцовете и принцесите. Когато всички се обединение в истинска любов, то те ще носят процъфтяване на рода, нацията и света.
И така най-общо казано, изправени сме пред прага на едно ново общество и то може да бъде изградено със съвместните ни усилия, насочени най-напред към самите нас. Стигаме и до въпроса- как да се обединим всички прогресивни сили в света? Пътят може да ни посочи само Бог, ако се обърнем към него като жив Приятел, наш общ Родител и поискаме отговори на нашите въпроси. На добър път!

неделя, 5 юли 2009 г.

Драматургичните елементи в чуждоезиковото обучение

DRAMA AS A SECOND LANGUAGE

Long sentences:
I went to the cienema yesterday with my friend Ben and his brother Bill and we saw a very good film at the Odeon cinema in Hammersmith.
Tongue twisters:
Peter Piper picked a peck of pickled pepper. Where' s the peck of pickled pepper Piter Piper picked?

Inflexion is the rise and fall of the voice. If a voice is dull and boring it is usually because the inflexion is monotonous. To introduce a greater variety of inflexion one needs to develop the ability to pitch the voice register above and below the normal key. The following exercise will give students an opprtunity to experiment with inflexion and thereby increase their range.

Method:
1. Count to ten in a level pitch
Repeat but this time pitch voice below normal pitch.
Speak the numbers beginning "one" at a low pitch, "two" at normal, "three" at high and so on.
Repeat with the days of the week. Names of students in class.
2. Count to ten again but this time every third number with
1, surprise
2. impatience
3. great pleasure
4. anger
5.as a question
Listen to each other and notice the different inflexions

3. Say the following sentence in the manner suggested:
"I don' t knoow what time he will arrive"
1. friendly
2.critically
3.anxiously
4.timidly
5.aggressively
6.implying you don' t care

6.Try saying the following sentences with different meanings, first lifting one word well above the pitch level, then another:
"Who did you say you were?
"The doctor says there is very little hope'"
"Well, it is nice of you to come"

Dramatic Voice Exercises
7. Choose a partner. Each person chooses one word. Have a friendly chat with partner just using that word. Then using the same word have an angry confrontation with partner.
8.Work out a simple situation to role play with your partner but try to conduct the conversation in gibberish. After practice each pair shows their role play to the others and they try to guess what it is about. It is surprising how much we may reveal just from inflexion alone.


Exercises for confidence

Method:
1. Verbal boxing
Students find a partner. Both speaking at the same time tell your partner in a friendly tone what you have done from the moment you got up. Change partners and this time tell your partner, again both at once, something that you are really angry about.
2. Flattery
In turn tell your partner lots of nice things. Give her as many compliments as you can think of. Then change over
3. Reprimands
Think of a situation in which you have got to severely reprimand your partner. She must remain silent while you make your criticism and complaints. Then change over.

Forum,1994

Публикацията обръща внимание върху аспекти на личностното развитие на учащите се, като изграждане на чувство на увереност, оптимизъм,умение за взаимопомощ и взаиморазбиране при управляване на чувствата, както и разпознаване на гнева.

петък, 3 юли 2009 г.

Съвременното образование - нови перспективи

Education Today - New Perspectives

Румяна Радева

Човекът днес се изправя срещу голяма дилема - как да съхрани собствената си уникална индентичност в глобалния процес на преобразуване на ценностите и предаването им в новата епоха като единен универсален етичен код. Взаимодействието между културите и нациите, срещите на разнородни и дори противоречиви възгледи и начин на живот неминуемо довеждат до сблъскък на субективното човешко възприятие и преживяване с обективните закони за хармонично развитие.
Ето защо, съвременното образование днес изисква нови интегрални подходи и методи, където присъстват интеркултурния диалог и задълбоченото осъзнаване на действителността. То трябва да подготви младите хора към ново осмисляне на живота и практическо приложение на културните ценности и постижения на най-прогресивните представители на човешката цивилизация.
Преодоляването на конфликтите поставя всеки един от нас в позицията на субект - партньор по отношение на овладяване на силите, които искат да разрушат човешкото у човека. Давлението на средата сред младежта е естествено проявление на агресивните тенденции в обществото. Затова от съществено значение е и работата по преодоляване на невежеството, агресията и егоцентризма чрез средствата на изкуството и спорта. Днес рационално-академичното познание трябва да стъпи върху духовното познание и да развива духа на младият човек, интуитивното му прозрение и спонтанност ,за справяне в непредвидими житейски ситуации.
Участието на младите хора в повече артистични проекти и програми довежда до спадане на риска от сексуална злоупотреба и болести предавани по сексуален път.
От съществено значение за повишаване на успеха на учениците е тяхната самодисциплна и насока на мисълта и съзнанието в изпълнение на поставените им интересни творчески задачи. Работа в екип подпомага процесът на мобилизация на силите, въвежда съзтезателен дух и чувство за отговорнсот и взаимопомощ. В американските училища на редица щати съществуват образователни центрове за изграждане на сърцето и характера, като в помощ за учителя са разработени редица уроци за разлините групи ученици. За подробности Бж: character.education.com

За образованието на 21 век

Размисли по повад конференцията в хотел "Родина" - 1998 г . в гр. София

Инициативата на Юнеско да създаде международна комисия за образование на 21 век е постигнала резултати от световен опит. Сред множеството предизвикателства на бъдещето, образованието изглежда като необходимост, която би благоприятсквала човечеството да се развие устойчиво и по-уверено за иденте на мира, свободата, демокрацията и социалната справедливост. Досегашиният опит на локални и световни войни , на насилие, бедност и богаство, безработица и аморалност не води към решаване на националните, регионалните и глобални проблеми.
На образованието днес се възлага световна мисия, която отразява една изначална загриженост за децата и младите хора, които обновяват общоностите, нациите и цивилизацията.
Ние сме пред прага на болезнено раждане на едно световно общество. В същността на това общество е развитието на личността и общностите.
Мисията на образовнанието е да позволи на всички да извлекат най-голяма полза от своя потенциал. Затова, образованието е в продължение към целия живот, то трябва да осигури едно продължително изгражданен на човешката личност, да формира една нова култура за взаимнозависимото развитие за осъществяване на общи проекти и предотвратяване на неизбежни кризи, конфликти и катастрофи.
опорите на новото образование образуват скелета на четирите стърба, които отправят послония към всички :
Първо послание : уча, за да зная - отправната точка за изграждане на обща култура, основаваща се на малък брой предмети и овладяване на методи и инструментариум за поднание на , ае не толкова за класихициране и сестематизирана информация и външно знание.
Второто послание: уча, за да правя, означава да се премине отвъд прага на професията и да се открие простор към широк кръг от знания за решаването на проблеми в многобройни непредвидими ситуациии.
Третото послание : уча, за да живеем заедно - свързано е с всички останали. Опознавайки другите, тяхната култура и духовни ценности, следва да се формира една нова духовност, на базата на чието освобождение от религиозни и обществени предразсъдъци и фалшиви митове, по-лесно ще се намират решения за рисковете и предизвикателствата на бъдещето.
Четвъртото послание : уча, за да бъда, касае цялостното развитие на всеки индивид - интелектуално, деховно и физическо. Това означава учащият се да бъде научен как да пази здравето си като неоценима ценност.

Публична тайна е, че първите стъпки в тютюнопушенето, алкохолизма, използването на наркотици, секуалните злоупотреби и т.н. започват именно в училище.
Пазарните условия изискав инициативни млади хора, уверени във възможностите си сами да управляват сабствения си живот. Бъдещето принадлежи на смелите - онези, които добре знаяш могат да искат от живвота и пътищата , по които да стигнат, зада реалицират смисъла на своето съществуване.

Изпалзвана лит. : " Образованието на 21 век - национални проекции" Сборник доклади, 1998 г.