вторник, 24 ноември 2009 г.

История на религиите

За да разберем смисъла на историята и нашето съществуване не бихме го отделили от появата на религиите по света. В учебниците по история и философия на различните народи е редно да се отдели повече внимание върху ролята на религията в развитието на обществото. Това, което се случва от нейната негативна проява като фундаментализъм, отделянето й от науката и истинкото учение, но и нейната положителна роля за създаването на върхови постижения на изкуството и човешката мисъл.

събота, 21 ноември 2009 г.

Вечните норми (Стихове )




Вечни норми
Аспарух Вангелов

Знание и вяра, и мъдрост
създават у човека твърдост.
С воля, сила и красота
остава с тях във вечността.

трудът и вечният копнеж
са творческият свят стремеж.
издигат го във висините.
осветяват му бъднините.

Любов, обич са вечни норми,
създали реалните форми
на живота, на телата.
Те са рожби на челата...


Човек и вечност

Аспарух Вангелов

Същността ни човешка
не е никаква грешка.
Дадена е от всемира,
че Човекът не умира...
Само тялото изчезва,
но остава мисъл трезва.

Духът - творец си остава до века,
цялостно обуславя човека.
И тялото, душата, и духът -
единни, не ги покрива прахът.

Бог е един, но в три лица:
по светъл от хиляди слънца.
Дал е на човека светлина,
дарил го е и с топлина.

Догматът:дух, тяло душа,
с мисъл...не трябва да греша,
те са ясно названи ЧОВЕК,
за да твори и живее век.


Той е призван да бъде вечен!
Да не мре дори в час "уречен"р
а да бъде поет и творец,
и на делата свои-певец!


Задачи пред човека

Аспарух Вангелов

Може и да не си богослов,
но осъзнай Божията любов!
Бори се за обич и човечност,
за доброта, мир и сърдечност.

Забрави партиите, борбите.
Те раждат омразата, сълзите.
Стреми се към етичност,красота,
вяра, радост и правота.

Нека изчезне бедността
и между хората алчността.
Това са ценности върховни,
за народите - непреходни!


Жадува калинката...

Руми Лякова
Жадува калинката капката роса,
розата поръсена с перлени зрънца,
пеперудата танцува на тревата боса,
със песен и щурчето радва малките сърца...
Потръпва липата, поклаща листа,
тя поздрав изпраща на бора зелен,
май е, ухае със нежен дъх пролетта,
звънко славеят пее за теб и за мен!
Погален света е от златни лъчи,
треят те над покривало измуруд...
Вглеждам се с обеч в твоите очи,
забравям самотата и нощния студ.
Вселената не може без обич,
сърцето ми без твоята любов!

Относно образователната ни политика за духовното възпитание на подрастващите


Святата геометрия част 1

Относно образователната ни политика за духовното възпитание на подрастващите
Румяна Русева
по материал написан от нея в сп. Педагогика,бр.6, 2005


Има две човешки изобретения, за които можем да заявим, че са изпълнени с най-големи трудности: изкуството да се управлява и изкуството да се възпитава.
Имануел Кант

По повод горепосоченото изказване бих искала да направя своите размишления. Преподавател съм по английски език и литература в средните училища от дълги години. Моят опит и различни трудности, които срещнах в педагогическата си практика беше предимно от характера на образователната ни политика днес. Ако в началото на 60 години американските училища изхвърлиха изучаването на християнските приниципи и практиката на молитва и вяра в Небесния ни Създател, то през 90 те години на миналото хилядолетие от българските държавни училища бяха изхвърлени разбиранията за провеждане на възпитателна политика в образованието ни.
Нашите управници решиха да потърсят опита на западната система за професионално ориентиране и потънаха в безхаберие по отношение на развитие на характера и личностните качества на младите хора. Би трябвало на всеки средноинтелигентен човек да е известно, че всичко, което ни заобикаля в природата има външна форма и вътрешно съдържание, т.е. тяло и някаква вътрешна за него характеристика. Най-прост пример е тъжната чалгаджийска тирада на някоя красавица, която можем да чуем като оплакване по загубата или непочтенното поведение на поредния „без сърце” и „без душа” господин. Не само в песни, но и нашата родна любовно-еротична лирика е пълна с болките на уморените търсачи на любовта. Смешно е да отричаме онова, което чувстваме и говорим всеки ден. И затова когато се заговори за провеждане на образователната реформа в средните училища неминуемо се налага да се реши въпроса за въвеждане на такова обучение, което да направи от децата хора или „Човеци”, а не психопати. Агресията и невежеството сред младите хора се е увеличила дотолкова, че малките ученици имитират по-големите и заплашват с насилие по-малките. Да не говорим за сексуалната злоупотреба в ранна възраст, оттам и многото психически заболявания.
И ако претендираме за модерно или ново образование на 21 век и че ще ставаме европейци или американци, нека се вслушаме в думите на онзи американски директор, който казва на всеки новопостъпил учител, да насочи усилията си към възпитанието на децата, за да не се превърнат във висококвалифицирани варвари.
Говори се за идването на 2012 година,в която ще свърши старият свят и история и ще почне нова история и нова ера на светлите хора – радетелите на светлината и любовта. Аз бих се молила тази година да се отложи, за да можем всички да оцелеем. Но за съжаление какво са прави в тази насока у нас? Може би точно обратното – все повече плакати за филми и книги за вампири или перверзни образи ни гледат от стените или книжарниците, наред със студената усмивка на полуоблечен в черно женски образ. Деца и ученици рисуват дракони и черепи, пишат и говорят за любовта при вампирите или хомосексуалистите и се затрудняват да се сетят за други образи, които да опишат. Подиграват се на своите по-старателни другари в училище и всячески пречат в часовете, за да няма образователен процес.
Говорим за идването на новата епоха на жената като миротворец и духовен наставник в семейството, училището и обществото. Но горката жена – тя е принудена да се надпреварва с красавиците от кориците на списанията – един фетиш на обществото, приело идеите за „равноправието” на жената, като полезно за мъжа същество.
Мас медиите ни заливат с толкова отрицателна информация, че много хора биват обладани предимно с песимистични мисли, които ги правят пасивни и нерешителни. Така сме ние, обикновените хора – поддаваме се лесно на лошото на влияние и манипулация и ако нямаме друг избор тръгваме по пътя на престъпленията.
Директор вика учителка и прави забележка, че говори на учениците за И. Христос в началото на декември. Учителката отваря учебника по английски език, в който има редица снимки на известни състави, чийто изпълнители са наркомани. Тя пита директора редно ли е учениците да бъдат спирани да узнаят и другата страна на монетата и редно ли е да се нарушава човешкото им право да бъдат защитени от психически увреждания и насилие, да им се нарушава правото да нямат избор в живота.
Горките деца - от трети клас започват да си търсят правата, но нима знаят за какво става дума? За каква защита на човешките права ще говорим, когато нямаме основни понятия за творението и Твореца. А това сме самите ние, тръгнали към себе си: Кой съм аз? Откъде идвам и накъде отивам? Какъв е смисълът на моя живот?
А всъщност той е универсален за всички хора по земята - пътят на нашето нравстено усъвършестване, пътят на себепознанието и себеуважението ни като истински деца на едно единно начало. И ако тези думи смущават много атеисти, то нека не забравяме,че Буда и Махавира също са били атеисти, тоест нито будисти, нито джайнисти признават съществуването на Бог или на свръхвърховно начало. Това не им е пречило да търсят и да поставят някакви универсални истини за нормите на човешкото поведение.
Трябва да признаем, че без „ мъдростта на вековете” светът не може да оцелее. Въпреки плачевните резултати за увеличаване на психическите заболявания, видовете инфекции, СПИН, агресията и убийствата сред учащите се, митовете за „ забавления” все още изграждат облика на така наречените „демократични общества”.
Позволих си да се спра на тези страни от нашата действителност, за да цитирам и някои изказвания на американски педагози, които най-ясно и точно са изразили своята загриженост по въпросите, които обсъждаме.
„Уилиям Морис в книгата си”Нарушаване на класната дисциплина” Гл „Основна дилема” описва нашата култура като агресивна и опустошителна. Училищата не могат да изпълняват своите задължения за даване на тристепенно обучение на децата, които демострират една нова култура без задръжки и ограничения.”(1)
Все повече учители откриват, че губят твърде много време за справяне с побоища, класни нарушения и социална незрелост. Те считат, че времето, отделяно за справяне с такива форми на поведение, трябва да бъде прекарано в обучение на децата как да преодоляват конфликтите и как да изграждат етични взаимоотношения помежду си.
В едно интурвю от „Американски новини и световни съобшения” Стивън Мюлер, президент на университет „Джон Хопкинс” казва, че най-големият проблем на образованието е, че липсва изучаване на ценностнатна система на човечеството... „поради неспособността си да работят с морално-нравствени средства, днешните университети ни обръщат във висококвалифицирани варвари” (2)
А оше през 60те години в „Цели на образованието” Алфред Норд Уайтхед наблюдава, че образованието е голям набор от предмети, които не могат да развият „ божествена мъдрост”. Той счел това за тъжно обстоятелство за провала на човешките усилия”. Според него, важността на знанието лежи в употребата му, в умението ни да го използваме, т.е. в мъдростта.(2)
Поради актуалността на проблема редица български педагози тревожно поставят въпроса за необходимостта от духовно възпитание на учениците, т.е за преосмисляне на нашата образователна система.
Исторически са възникнали две противоречащи се тенденции, които подчертано пренебрегват фундаменталните принципи на образованието. Първата цел е да се даде всичко необходимо за израстване на духа на детето , така че то да се развие като пълноценна личност, която да изгражда едно справедливо и хармонично общество. Неговото духовно развитие развива положително отношение към живота с преживявания на виталност, спонтанност и творчески извяви. Развиването на висока емоционална интелигентност у учащите се не само подпомага развитието на характера и сърцето , но и ги подготвя да посрещат трудностите с ентусиазъм и по този начин да се справят с предизвикателствата в живота.
Следващата цел на образованието е да се дадат нужните зания за развиване на професионални качества на подрастващия, да изкарва прехраната си и да изпълнява отговорностите си като специалист и добър родител. Тази цел спомага за развитие на интелекта, рационалността и академичните постижения. А първата до голяма степен е в сферата на религиозното или по-точно, духовното и морално обучение за адаптиране към невидими обстоятелства и развитие на човешките взаимоотношения.
В този смисъл можем да кажем, че основните цели на всички религиозни и етични школи обхващат така наречените три благословии към човека: 1. да изгради съвършен характер с център сърцето.2. да създаде семейство, в което да реализира истинска любов 3. да владее творението с любов, наподобяваща твореското съзидание на Твореца.
Тези три идеала са пренесени в три основни форми на обучение:образовоние на сърцето с цел да се оформи личност с характер, образование на нормите с цел да се създаде добър гражданин, образовине на владеенето с цел да се вдъхнови и реализира в човека.
Как бихме могли да възпитаме децата, ако ние възрастните сме били лишени от подобно личностно развитие? Известно е, че липсата на любов в семейството, насилието между съпрузите и към децата поражда голяма част от психическите заболявания. Гари Смоли, американски психотерапевт твърди :”Женим се с нереалистични очаквания и малко, да не кажа никакви способности да се съобразяваме с другите...Не е ли парадоксално, че получаваш удостоверение за водопроводчик след четиригодишно обучение, а за брачното свидетелство се искат само две изпълнени с желание души и поняога кръвна проба? Тъй като повечето от нас подскачат из лабиринтите на образованието, без да изкарат основен курс по общуване, много мъже се женят без никаква представа как точно да изградят сериозни взаимотношения.” (3)
Образованието на норми може да се счита като образование на стандарти на поведение и започва веднага с раждането на детето. Едно дете се подготвя за живота още преди да се роди, а след това то започва да подражава на родителите си. Когато детето практикува принципите на отговорност на мъжа и жената, то впоследствие става завършена личност.
Децата имат нужда ог герои и тези ролеви модели могат да бъдат изпълнени от самите родители. В днешно време родителите често не успяват да отговорят на очакванията на своите деца, защото те самите нямат такива модели за следване. Тогава децата се обръщат към телевизионните герои. Казахме, вече, че за жалост те са често шумни, насилствени, неми и жестоки – груби и нечисти модели на поведение.
По-висшите норми на поведение на личността като честност, смелост, самоконтрол, въздържание, безкористност и т.н. , днес са захвърлени като нещо смешно и непотребно и оттам автоматично стигаме до саморазрушението на човека.
Също, едновременно родители и деца трябва да се съобразяват с правилата в едно общество поставило си за цел градивното човешко развитие. Родителите и учителите могат да изградят своето достойнство и авторитет, когато преодолеят негативизма и отрицанието и се обединят във възпитанието на децата. Така децата ще чувстват истинско уважение към тях.
Ясно е, че образованието не се е развивало върху духовните принципи, заложени в основата на всички високоцивилизовани народи.
Затова отново трябва да преосмислим и да се върнем към основните му цели. Живеем в свят пълен с бруталност, нетърпимост, престъпност и деградация. Невъзможно е да избегнем факта, че съвременната дезориентация в нашето общество е съвпаднала с издигането на идеология, която отрича съществуването на правото на свобода на духа и неговото безкрайно прявление чрез любовта. Макар и да има добри дела и любов в това общество, то тяхната проява е станала много ограничена и често взима противоречащи се посоки. Конфликтът и объркването на партийни и други организации са съвсем очевидни. Тези различни противоречащи се посоки на човешкото сърце са довели да разделения в обществото. Правителствата търсят собственото си благополучие или това на нацията за сметка на други хора и нации. Човешкият егоцентризъм, чието зараждане се е появил в зората на нашата цивилизация стои в основата на цялото ни страдание. За да осъществим свят на мира и хармонията ще е необходимо да обърнем сърцата, мислите и постъпките на всички хора в противоположна посока. Индивиди, семейства, общества, раси и нации ще намерят своето бъдеще, ако се обърнат към единен, вечен и вдъхновяващ стандарт на поведение. В един от докладите си на конференцията за ново образование на 21 век в х-л Родина , проф. Л. Димитров даде пример с японското образование, където са формулирани три главни цели на възпитанието на 21 век : „Възпитание на открити и великодушни сърза и глави, силни умове и плодоносен креативен дух, ъзпитание на самоопределящ се дух и характер на такива японци, които да живеят като членове на световното общество”. (4)
Българското образование може да се похвали със своето историческо наследство и сега то носи своята отговорност да продължи своите традиции в съвременен план. Още по времето на Людмила Живкова бе направена програма за повишаване културата на нацията като път за нейното просветление и издигане. Корените на този път откриваме в орфическата култура, в чийто център е свещенното сказание за възстановяване на съпружеската, родителската и братско-сестринската любов на семейно, родово и национално ниво (юнакът – ясно слънце в българската фолклорна традиция и невестата – ясен месец)
Известна е новата образователна система по изкуствата, чието начало полага ръководителят на образованието по изкуства към Министерството на културата Христо Бабиков. Създават се нови училища по изящни промишлени и приложни изкуства в цялата старана. Подобрени са програмите на всички средни специални художествени и музикални училища в София и страната. Изградена бе възмажност в широк план за развитието на дарованията на нацията. Днес, стъпили на тази основа, бихме могли с гордост да дадем своя принос за всеобщото повишаване на качеството на европейското образование и да бъдем уважавани и достойни партньори на най-развитите цивилизации.

Литература:
1. Huggins,P. Helping Kids Handle Anger. The assist Program. Washington State Innovative Education Program, Sopris West Inc. , N.Y , 1991
2. The Origin. USA, 1994
3. Смолир Гари. Как да опознаеш, разбираш и обичаш съпругата си .С.,2001
4. Образованието на 21 век – национални проекции. С.1998 г.
5. Д-р Ли Санг Х. Основи на Обединителна мисъл, С., Институт по Обедитинелна мисъл, 2002 г.

събота, 14 ноември 2009 г.

Смисълът на святото



Sacred geometry Art4

Когато говорим за въвеждане на духовните принципи на възпитание в образованието, често се сблъскваме с въпроса : По какъв начин те биха се преподавали в часовете по физика, математика, география. По този повод представям кратък видеоклип свързан с атртерапия чрез рисуване на геометрични фигури - мандалата като основна фигура в просеца на психотерапевтично лечение.

Доброто поведение
...Въпросът за поведението стои в основата на целия вътрешен и външен живот на човека.Днес по-голямата част от обществото пренебрегва това и отношението към тези неща буди съжаление. Вместо да обърнем поглед към твореца,хората му обръщат гръб.Никой не възпитава у тях това свято чувство. Напротив, правят всичко възможно хората да се освободят от него...В научната и техническата област са възможни някакви резултати, но вътрешната , духовната сфера ще остане скрита.Там големи открития няма да се направят и за съжаление там ще царува посредствеността, глупоста,пустотата и тревогата. И това ще бъде дотогава докато не се намери доброто поведение.
...Религията, която е свела своята дейност в редица повърхностни церемониали и науката, която винаги е елиминирала духовното, с нищо не помагат на хората да открият съкровеното. Затова ще ви се наложи доста да опипвате по вашия"детектор", с вашите мисли, молитви, медитация, за да успеете да докоснете живата точка. Но докоснете ли я, вие ще почувствате цялото великолепие на божествения свят, ще чуете гласа на Вечността...продължавайте настойчиво да търсите. Денят, в който над вас нещо ще се разтвори и избликне ,непременно ще дойде.
из"Бъдеще за младежта" от Михаил Иванов, С., с.30

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Любовта на децата като божествено проявление


Детската любов на Бог Кришна и неговата вярна приятелка Радхарани е затрогващ разказ за чистота на детските чувства.


Смисълът на святото
Омраам Михаил Иванов
Когато бях съвсем малък, в България, много исках да си купя радиоприемник, но нямах пари и си направих един детектор.Основните части на апарата бяха един галенитов кристал и метална игла, която трябва да се премесктва по повърхността на кристара така, чеда се осъществи някакъв контакт и в слушалките да се чуе музика или говор. Правеше ми силно впечатление, че само определени точки от кристала, докоснати от иглата произвеждаха търсения ефект.Сякаш кристалът беше покрит с мъртви и живи точки и когато докоснат жива точка с иглата, трябваше да я задържа, за да чувам нещо.Най-малкото изместване прекъсваше контакта и аз трябваше пипнешком да търся друга точка.
Разсъждавайки върху това, аз стигнах до заключението, че подобен феномен има и у човека. Всички хора постоянно търсят нещо.Някакъв глас, нещо, което да им помогне.Най-често, те не чуват нищо и нищо не получават. Защо? Защото не са успели да докоснат чувствителните места на своята душа и своя дух, които биха осъществили контакта между тях и духовните области.Те трябва да продължават опипом да търсят и в момента когато докоснат тази точка, ще ги изпълни усещане, в което никога не биха могле да се измамят.Това ще бъдат светлината, радостта, любовта, истинскияг живот.
...Вие не сте способни да уважавате истински хората, ако дълбоко в себе си не почитате нещо по-нелико, абсолютно.
...Въпросът за поведението стои в основата на целия външен и вътрешен живот на човека. Днес по-голямата част от обществото пренебрегва това и отношението към тези неща буди съжаление. Вместо да обърнат поглед на Твореца, хората му обръщат гръб. Никой не възпитава у тях това свято чувство. Напротив - правят всичко, за да се освободят от него.Безполезно било, остаряло било.Е, добре, но аз им предричам живот, осеян с трудности резултат на тяхното безотговорно поведение и никакъв истински прогрес. В научно-техническата област са възможни някакви резултати, но това е в материалната, външа сфера.Вътрешната, духовната , ще остане скрита.Там големи открития няма да се направят и за съжаление там ще царва посредствено опита, глупостта, пустотата и тревогата. И това ще бъде дотогава докато не се намери доброто поведение....
Из"Бъдеще за младежта" с.27-29



Индийските свещени текстове разказват за способността на Бога дори като дете да очиства от греха и издига падналите хора със своята милост и песни...

сряда, 4 ноември 2009 г.

В търсене на Светия Граал



Легендата за рицарите около кръглата маса вълнува сърцата на милиони търсачи на пътя към себепознание и духовно усъвършенстване.



Из „Бъдеще за младежта”
От Омраам Микаел Айванхов
Божестевният свят – нашата вътрешна земя

Ако човек пренебрегва връзката си с вътрешния свят, той се откъсва от своите истински корени и загубва смисъла на живота. Божественият свят не е някаква далечна и чужда страна, която можете да пренебрегвате, без това да носи някакви последици за вас. Това е светът на вашата душа и вашия дух. Скъсвайки връзкаmа си с него вие се лишавате от най-важния си източник на живот.
В иzпитанията и трудностите някои хора намират инстиктивно връзката си с тази висша реалност, но това не е достатъчно. Всеки миг от ежедневието човек трябва да осъзнава присъствието на този богат и могъщ свят, от който като неизчерпаем духовен извор може да черпи сили, смелост и вдъхновение. И материалстическата философия, която вилнее по света и чиито поражения върху младежта все по-често се проявяват чрез престъпността, лишава младите хора от всичко, което дава смисъл на живота. (с. 77)

понеделник, 2 ноември 2009 г.

Духовното възпитание на младежта


Да има ли религиозно образование в училищата или не? До каква степен то спомага за духовното възпитание на подрастващите и до каква то отговаря ня съвременните изисквания на новото време, когато се търси единство н света, мир и научен подход за разбирането на света и реформирането на остарели догми и ритуали.

На 31 ви октомври представители на неправителствени организации се събраха, за да обсъдят основните проблеми на образователната ни политика днес. Конференцията наречена "Трибуна на възпитанието" бе открита от песните на хор "Сияние" от читалище "Райко Алексиев" и творчесто - поетическата работилница към него. Основна тема бе въпроса за духовното възпитание на младежта. Основен бе доклада на г-н Аспарух Вангелов, дългогодишен преподавател, директор и инспектор в системата на образованието. Той сподели загрижеността си за съвременното образование на младото поколение и разказа за своя опит в работатат си с малолетни престъпници като директор на трудово-възпитателно училище. Предложенията,подписани от различни представители на граждански общества бяха внесени в началото на миналата учебна година в Министерството на образованието и Парламента. В резултат на работата на всички педагози, родители и обществени дейци се предприеха стъпки за въвеждане на възпитателна работа и оценки за поведение в училищата.
На конференцията от 31-ви октомври се изказа представител на православната църква, който загрижено говори за необходимостта от световен мир и толерантност един към друг за въвеждане на духовно възпитание чрез християнската вяра в съгласие със съвременните научни постижения.
Митко Александров обърна внимание върху методите за възпитание на децата чрез добрия пример на родители и учители. Тъй като изкуството се счита за пряк път към развитие на духонността и събуждане на вътрешните сили у човека, лекторът говори за неговата специфична роля. Агресията извиква агресия, децата развиват още повече онези качества, които виждат у възрастните и оставени на произвола, те стават егоцентрични, неубоздани, жестоки и своенравни. Изисква се много такт, решителност и внимание, за да се попречи развитието на капризността и порочността, както и да се поддържа слабият пламък на естественото разположение в пътя на добродетелта.
От особено значение е и разбирането ни за това как да се справяме с престъпността. Затворите имат за цел да поправят престъпниците. Но не е достатъчно само да се намери работа на затворниците, за да се отклоняват от лоши мисли и постъпки. Необходимо е възпитание във висшите морални чувства. Само когато тия чувства бъдат пробудени да действат и бъдат укрепени, те ще могат да упражняват контрол върху по-низшата природа на затворниците. Обикновено престъпниците са действали под преобладаващото влияние на средата и своето слабо морално възпитание. Така, че те могат да бъдат сравнени с болните поради своята емоционална недъгавост... Ония, които са в позиция да се грижат за по-слабтие са длъжни да се грижат родителски за тях като премахват всички изкушения от пътя на по-слабите им братя, да унищожават причините за възбуждане на техните страсти и да ги обграждат с влияния подтикващи ги към развитие на ония способности, които ще повдигнат техните достойства и ще ги облагородят.
Михаела Сергеева разказа за своя опит на родител в първите седем години на детето. Тя изрази тревогата си, че самите родители не знаят как да подходят към децата си и често нямат време, за да бъдат повече време с тях.
Д.р Димитър Пашкулев обясни, че от голямо значение е да се намери консенсус между различните идеологически системи - било то атеистични или религиозни, за да се създаде единна пътека на устойчивото развитие на обществото. Българската история е показала, че винаги когато сме в разединение нахлуват чужди гости и отнемат свободата ни.
Конференцията свърши с пожелание да се работи по посока на разработването на учебни помагала по духовно възпитание както и ръководства за родители. Посочи се примера на Япония , Индия, Русия, САЩ , Македания и други държави.

Методът на Мария Монтесори в обучението на децата





Бракът е взаимоотношения между равни

Превод от книгата "Духовния брак"
Трудностите в брака най-вече се появяват, когато двойките действително не разбират целта и смисъла на брака и дълбоката връзка между брака и духовният път. Моята лекция се основава на учението на индийския духовен учител Парахамса Йоганандал

Основните принципи на брака

Учителят( Парахамса Йогананда) е обяснил,че Единният - т.е. Бог - за да се забавлява се умножил на много човеци; и сега Единният в множеството се стреми да обедини това множество и отново да ги направи в Едно. Това е основният сценарий на универсалната игра. В тази светлина ние можем да видим,че желанието за човешко приятелство и партньорство чрез брака не е само ограничен човешки инстинкт, а универсална сила. това е космическата сила на привличането, на любовта, която е вродена във всички живи същества и която притегля всичко отново в едно Единно Съзнание.
Учителят често дава пример с тази илюстрация -океанът на Духа, с помощта на бурята от многоообразните илюзорни форми ,носи напред "вълните" на всичко сътворено - в този случай, човешките същества. И вълните искат отново да станат едно с океана. Тук е важно да се разбере,че целта на вълната не е просто да стане едно с друга вълна. Крайната цел на всяка вълна е да стане едно с окена. Това не означава,че подценяваме и ограничаваме значението на брака. Ако правилно се разбира и се живее, бракът е много важен период в цялостния процес на сливането с океана на Духа. но много хора имат неправилни очаквания, дори дотам,че изискват от брачния партньор пълна завършеност и съвършенство, които само окенаът на Божественото съзнание може да даде.
Шри Дая Мата често е говорила: " Не е реалистично, нито справедливо, да очакваме или изискваме абсолютно съвършенство от друго човешко същество, когато ние не сме съвършение" Тогава поставяме другия натясно, нали? Тя също продължава : "Ние не трябва да очакваме нищо от другите, а да изискваме много от себе си." Представете си само такъв брак на двама души с такова отношение -които нямат очаквания един от друг,но много от себе си - едно взаимоотношение основано на даването. Помислете за тов
Превод нa първа уводна глава

(продължение)И сега нека да погледнем към брака. В една статия за социологически проучвания пише: " Социолозите са направили проучване за да видят до каква степен съпрузите и съпругите са познават един други, дори за повърхностни неща. В един тест, съпрузите и съпругите били разпредеени в две отделни стаи където им показали редица подаръци: ръкавици,шалове,колани, портмонета и т.н. Попитали всеки един да предскаже кои от всичките предмети неговият съпруг, ще предочете.Нито един от пратньорите не е успял да познае избора на техния партньор.Нито един! И ние говорим за божествено приятелство? Безусловен съюз? Това означава,че те не правят усилия да се достигнат и да разберат макар и на повърхностно ниво -тъй като те не знаят за какво е бракът. Обикновено учените говорят за психологичните различия между мъжете и съпрузите,това се отнася за обикновените бракове, а не за духовните.Но това, което тези учени не знаят е,че мъжете и жените могат да се разбират едни други не чрез ума си, а чрез интуицията - която е всепознаващата сила на душата - чрез духовно проникване и , дълбоко разбиране и чувстване....Ще во отнеме известно време за да развиете тази интуиция. Правете опити да общувате. Говорете. Не очаквайте вашият брачен партньор да чете мислите ви. Има бракове, които са постигнали дълбочина и интимност на вътрешно ниво и при тях няма нужда от много говорене. Един поглед, един знак без нужда от много говорене. но тове е резулат от усилия. Повечето хора не стигат дотам, те не достигат до дълбоките нива. И затова говорете помежду си- не считайте,че вашият партньор може да се досети какво е в душата ви. И не се оттгеляйте в самота, разочарование и не се наранявайте, затова че съпруга ви или съпругата ви не разбират как се чувствате. Как той или тя могат да знаят- как вашият партньор може да знае? Трябва да го достигнете и да говорите с него.
Изразете вашите чувства към съпругата си/ съпруга си:
Един ден научих една история. Една жена казала на своя съпруг: "
- Знаеш ли, искам да показваш повече любов към мен. Например, когато се връщаш у дома след работа, искам да ме целуваш.
И съпругът се съгласил. Когато си дошъл у дома на другия ден, той я целунал.
- Не- казала жената - не беше достатъчно дълго.
- Добре, колко дълго ? - попитал той.
Осем секунди - отвърнала тя.
И това проработило! Едно малко нещо като това го довежда много близо един до друг. Те направили игра от това. Понякога той се връщал от работа и казвал:
- Имах ужасен ден. днес ще те целувам само шест секунди.
А друг път казвал:
- Имах прекрасен ден; днес ще бъде 10 секунди.
Тази история илюстрира друг принцип: показване на чувствата си един към друг. Не считайте за дадено ,че вашият съпруг или съпруга знае за чувствата ви : покажете ги.
Това се отнася и за децата.В тази страна специално( САЩ) децата имат всичко- играчки, пари, коли - но много от тях не получават любов. виждал съм трагедиите породени след такава небрежност. Любовта е по-важна за детето отколкото всички играчки и пари и подаръци в света. В много бедните страни вие ще видите как децата се гушкат и се галят- на тях им се обръща внимание без скъпи играчки и все пак те израстват в здрави уравновесени индивиди/ В западното общество тези ,които са дошли от проспериращи семейства имат всички материални нужди задоволени от родителите им,но те са емоционални инвалиди. Хората са идвали при мен и са ми казвали: "Не съм получвал любов, искам да я изразя,но не мога - аз съм"блокиран". това е трагично! Има много хора които са станали престъпници защото не са получили никаква дисциплина у дома, и една друга причина е,че те не са получавали любов.Те , в мрачния смисъл на думата, стават престъпници, за да предизвикат вниманието на обществото. Децата трябва да се обичат, да се галят и гушкат. По - важно от всичко е изразяването на любов.
И така съпрузи, запомнете, че трябва да показвате чувствата си, тъй като жените най-често са митивирани от чувствата .Ако не можете да ги покажете поради някаква пречка - поне кажете си го! Кажете й - бих искал да изразя чувствата си, които имам в себе си,но просто не мога.
Тогава вашата съпруга ще види ,че се опитвате да я достигнете .
Превод Румяна Русева.

Да пеем азбуката

Децата свирят и пеят

Изпълнение на пиано на 4-годишно момиченце



Да кажем Здравей! на всички деца по света