четвъртък, 20 август 2009 г.

Разводът в семейството

Разводът: как се отразява на децата
2009 | Автор: Juliuts | Любов | Семейство | Възпитание |

Това е отговор на статия на която на скоро попаднах. Информацията там бе едностранна и подвеждаща, затова се надявам тук хората да добият по-пълна и точна представа за влиянието на развода върху децата.
На кратко, краткосрочният ефект от развода често изглежда положителен и децата изглеждат по-спокойни, но дългосрочния ефект е много отрицателен. Няма да е пресилено ако кажем, че колкото по-добре и спокойно децата приемат развода, толкова по-голямо е морланото разрушение вътре в тях.
Според скорошно проучване вечно каращи се родители, които остават заедно, нанасят огромна вреда на децата си. Не малко са случаите на деца, живеещи в нефункционално семейство от всякакъв род. Тези подрастващи в по-голяма степен показват антисоциално поведение.
Специалистите заявяват, че е много по-важно да се обърне внимание на това, какво преживяват децата в семейната среда. В публикация на канадското списание Journal of Marriage and Family се заявява, "деца, които са живели в нездравословна семейна среда, показват много по-антисоциално поведение, като склонност да лъжат и да влизат в конфликти."
В много случаи се забелязва положителна промяна в това поведение след развода на родителите. Изводът от тази констатация въобще не е да се стимулират разводите. Напротив, статистическата реалност е явен знак, че обществото трябва да дава по-добра подготовка за здравословни семейни взаимоотношения. Малко партньори обаче желаят да си признаят, че семейните проблеми са резултат от незрялия им характер, както и от неправилни модели на поведение възприети от семейната среда в която самите те са израстнали. Как да се спре този злокобен цикъл - незряли родители, чиито деца един ден ще бъдат също толкова неадекватни за хармонична и здрава семейна връзка.
Защо разводът не е разрешение? Разбира се, че не е! Културата на разводи само ще създаде модели в съзнанието на децата, поради които те самите ще бъдът неподготвени да формират здрави семейства в бъдеще. Деца израстнали с един родител развиват доста сериозни отклонения при формирането си. Например синът израстнал само с майка си не може правилно да изгради мъжки модел на поведение; Дъщеря израстнала без баща ще има подсъзнателни затруднения с партньора си в бъдещ брак.
От една страна изследователите показват, че когато децата са живяли в много напрегната семейна обстановка, напускането на единия родител може значително да намали стреса. Наблюденията са показали, че те се справят много по-добре емоционално, когато родителите, които непрекъснато се карат, се разделят. Но макар външно тези деца да се чувстват по-добре в момента, статистиките показват съвсем друга картина за тяхното бъдеще. Децата от разведени родители са около 10 пъти по склонни да прибегнат към наркотици, самоубийсто, криминална дейност и т.н.
Не е само конфликтът обаче влияе негативно на децата. Ако родителите в един нещастен брак, не се карат, а просто живеят всеки за себе си, те също вредят на децата си не малко. Децата учат за взаимоотношенията, наблюдавайки родителите си. Както да наблюдават лоши родителски взаимоотношения, така и да наблюдават липса на здрави семейни взаимоотоношения е нездравословно за подрастващите. Истинското разрешение трябва да се търси от корена.
Нека поставим няколко важни въпроса: Защо тази реалност не се осъзнае от обществото и управляващите и не се направят усилия за по-добра подготовка на младите за брака? Защо не се създадът програми за възпитание на характера на подрастващите? Защо никой, никога не ги учи как да имат добри комуникации и разрешават конфликтите? От друга страна милиарди се инвестират в реклаи и шоу-програми които систематично унищожават необходимите за създаването на здрво и щастливо семейство ценности. На младите от всякъде им се натяква, че да живеят егоистично и за моментното удоволствие е най-важното. Надявам се читателите осъзнават колко е сериозен този въпрос.

Истинската любов е недостижима за тези който са водени за носа от моментно променящите се чувства

Емоциите в днешната култура са издигнати в позицията на бог, определящ живота ни. "Как да тръгна срещу чувствата си когато съм влюбвна в това момче?" Но чувствата са променливи. Какво става когато те се променят? Да изоставим ли тогава семейство и деца, само защото чувствата ни се клатушкат?

Всъщност, това е голяма грешка подвеждаща нас младите днес директно към пропастта. Имам много познати момичета които мислеха че това е любовта на живота им и приключиха с дете и изоставена любов. След това живота бързо отминава в грижа за това невинно дете (обречено да не преживее истинска бащинска любов).

Защо е така? От Обединителната семейна терапия знаем, че чувствата са като измерител. Те са като импулс който проверява ситуацията - взаимоотношенията ни. С други думи чувството, че любовта охладнява само ни сигнализира за проблема, но не ни казва какво да правим по него. Тази сигнализация би трябвало да ни подскаже, че за да продължи любовта трябва да вложим повече усилия във връзката или дори да коригираме грешното си поведение. Но днешната фалшива културата ни лъже, "А значи трябва да си намериш друг". Глупости! С другия ще повториш същото и никога няма да развиеш взаимоотношенията и любовта на по-дълбоко и по-истинско ниво. Така никога парньорите няма да се научат да се обичат истински, да си имат пълно доверие и изпитат сигурност, които да им донесът пълно щастие.

Не трябва да сме глупави. Истинската любов се развива в трудностите. Когато заедно преодолеем много проблеми. Тогава връзката става вечна. Ние осъзнаваме, че това е единствения човек който ни разбира и на когото можем да се облегнем във всяка ситуация. Това е истинската любов, но тя е недостижима за тези който са водени за носа от моментно променящите се чувства. Всъщност, това са хора който остават с много незряла емоционалност и силна емоционална лабилност.

Жалко е че обществото ни е подлъгвало така и е време да се осъзнаем и узреем в чувствата и характера си! Любовта е най-ценното в живота и си заслужава усилията... мързеливите и егоистичните се провалят. Както и във спорта истинската любов исисква невероятни усилия и жертви - изисква самоотвержен живот за другия. А колко по-голям приоритет от спортната победа или издигането в кариерата е да успеем да изградим любящо и щастливо семейство?!!

За пръв път публикувано от Семейна федерация за мир

1 коментар:

Румяна Русева каза...

За съжаление още то самото си детство както говорят психолозите ни липсва емоционална интелигетност - умение да се справяме с емоциите си.