петък, 5 ноември 2010 г.

Покана

Федерация за духовно единение „Роза”
Фондация Второто Пришествие
Издателска къща „Новата цивилизация”
канят
приятели от всички духовни общества
във връзка с предстоящия
Ден на християнското семейство

„Тържество в духа на музика и стих”

Събитието ще се състои на 13.11.2010 г.(събота) от 11 ч.
В клуб „Катарзис”, кв. „Сердика”, ул „Гюешево” 64
Гр. София

Ден на православната християнска младеж и семейство
21.11.2010

Този църковен празник укрепва семейната аура, отношенията на любов, уважение, разбирателство между съпрузите, родители и деца, баби, дядовци и внуци.
Енергията на 21-ви ноември е много благоприятна да обновим своята семейна атмосфера, да я пречиситм и заредим с любов и разбирателство, толерантност,положителни емоции, стремеж да разбираме другия и да не го ограничваме съзнателно. На този ден може да заздравим и обновим отношенията със своя своя семеей партньор, с родителите, с децата и другите близки роднини.
Символично и буквално, отново имаме възможност да запалим огъня в семейното огнище и да пресъздадем своя брачен и семеен модел.
Нина Ничева

Ден на християнското семейство

Истинската любов –основа
на нашия жовот.


Румяна Русева

Семейството исторически е винаги било основно средство за пренасяне на културни, морални и етични принципи, религиозни вярвания, традиции и пътища на разбиране на света от едно поколение на друго. По традиция семейството е било начинът, по който хората са научавали ценностите на личностния интегритет, вярност, преданост и безкористна любов.
Връзката между съпруг и съпруга, родители и деца, братя и сестри са основа за живота ни и определят кои сме ние като личности. Всеки човек е не само индивидуалност, но и носи в себе си отпечатък от цялата семейна система на едно общество.
И макар, че със сигурност обичаме нашето семейство, в нашето ежедневие често имаме трудни взаимоотношения един с друг.И става така,че нашите разочрования и неудачи можем да ги хвърлим върху семейните ни взаимоотношяния. Понякога се почувстваме като затворенци от изисквания и очаквания, макар че ни обичат. Други пък не чувстват, че са достатъчно оценявани от своите близки. Понякога може да е наистина много трудно да общуваме и да изразим истинската си същност в семейството. В други случаи ние дори не си общуваме, тъй като е трудно за децата да разберат какво означава да си родител, а пък родителите са забравили какво означва да си юноша или младеж.
Може би често децата чуват от майка си и баща си, че съжаляват за своя неправилен избор и след време да се стигне дотам, че то да преживее развода им.
Американският психолог Гари Смоли твърди, че в нашето объркано общество е парадоксално, кка един водопроводчик да учи 4 години , докато ние за да създадем семейство пристъпваме към брака само с едно съгласие, обещание и брачно свидетелство.Той също пише, че младите хора объркват незрялата повърхностна любов с истинската и често пристъпват един към друг емоционално и с погрешно разбиране за любовта.
Понякога, за да избегнем разочарования, казваме, че романтичната любов не същетвува. Но тя е съществувала през всички времена и навсякъде.Милиони слова са написани за това възвишено състояние на любовта. Когато говорим за романтичната любов ние имаме предвид способността ù да се развие в истинска. Нейните качества са интензивност, страст всеотдайност и вдъхновение да се постигне целта на любовта. А това развива и постоянство.
Психолозите казват,че романтичната любов прераства в истинска, когато има градивен характер и спомага да развием най-доброто от себе си. По този начин тя ни кара да ставаме все по-добри и да достигнем по-голяма зрелост и отговорност.Без този важен фактор на вълнуващи преживявания бракът често се превръща в окови за съпрузите сблъскали се с реализма на ежедневието.
Някои хора объркват влюбването с романтичната любов, но в същото време те виждат само това, което е в техните представи, свързани с външни желания и фантазии, а и често с егоцентричния им характер. Затова една от главните ни характеристики като личности е умението да се самонаблюдаваме и самоконтролираме.
Наред с физическите ни желания за храна, сън и забавления, ние имаме нужда да се научим да овладяваме емоциите си.Нашите емоции са източник на енергия и мотивация, но както конете, те трябва да бъдат обуздани и дисциплинрани, за да не се развихрят неконтролеруемо. В тази връзка е необходима телесна и емоционална дисциплина в сексуалното ни поведение.
То често бива прибързано и довежда до редица разочарования, когато личността не е обърнала внимание на духовните закони и потребности.
При романтичната любов съществува вдъхновението да се посветиш на другия и да отстояваш любовта си , да правиш усилие за развиване на добри взаимоотношения с партнъора си.. Тогава емоциите и чувствата могат да бъдат поставени под контрол и да бъдат в хармония с правилното мислене.
Сред онези ,които имат силна вяра в Бог любовта между съпрузите се развива и отвъд материалния свят, до достигане на единство с Него. Наред с ежедневните нужди и трудности в живота романтичната любов стимулира двойката с прекрасни чувства и вълнения, които подхранват любовта в техния брачен живот. И става така,че вместо любовта да си отиде, тя се увеличава и се развива до божествената. Пожелавам на всеки един от нас да открие пътя към истинската любов – основа за нашия живот и бъдеще на потомството.


Библиография:
1. My Journey in life. A Student Textbook for Developing Loving Relationships, IEF, Moscow,1999

неделя, 10 октомври 2010 г.

Щедрото дърво ( Шел Силвертсейн)



The Giving Tree, first published in 1964 by Harper & Row, is a children's book written and illustrated by Shel Silverstein. This book has become one of Silverstein's best known titles and has been translated into more than 30 languages.
Contents
[hide]
• 1 Storyline
• 2 Interpretation
• 3 Song version
• 4 References

[edit] Storyline
The Giving Tree is a tale about a relationship between a young boy and a tree in a forest. The tree always provides the boy with what he wants: branches on which to swing, shade in which to sit, apples to eat, branches with which to build a home. As the boy grows older he requires more and more of the tree. The tree loves the boy very much and gives him anything he asks for. In the ultimate act of self-sacrifice, the tree lets the boy cut her down so the boy can build a boat in which he can sail. The boy leaves the tree, now a stump. Many years later, the boy, now an old man, returns and the tree says, "I have nothing left to give you." The boy replies, "I do not need much now, just a quiet place to sit and rest." The tree then says, "Well, an old tree stump is a good place for sitting and resting. Come boy, sit down and rest." The boy obliged and the tree was happy.
[edit] Interpretation
Ever since the book was published, it has generated controversy and opposing opinions for its interpreted messages, on whether the tree is selfless or merely self-sacrificing, and whether the boy is selfish or reasonable in his demands of the tree. The story clearly shows childhood as being a time of relative happiness in comparison to the sacrifice and responsibility of adulthood.
Some academic readers describe the book as portraying a vicious, one-sided relationship between the tree and the boy: with the tree as the selfless giver and the boy as a greedy and insatiable entity who constantly receives, yet never gives anything back to the tree; a selfish love that could be misrepresented and imitated by its young readers. Indeed, some of these speakers single the tree out as an irresponsible parent whose self-sacrifice has left the boy ill-equipped. Other readers argue that the tree gives everything to the boy freely because she loves him, and its feelings are reciprocated by the boy when he returns to the tree for a rest. In this way, the relationship between the tree and the boy as he grows up could be viewed as similar to that between a parent and child; despite getting nothing in return for a long time, the tree puts the boy's needs foremost, because it wants him to be happy. Indeed, the only time the tree ever seems to be sad is when it feels that it has nothing left to give the boy and that the boy might never return.[1]
As Ben Jackson, a professor of Religious Studies at Stanford University put it:
“ Is this a sad tale? Well, it is sad in the same way that life is depressing. We are all needy, and, if we are lucky and any good, we grow old using others and getting used up. Tears fall in our lives like leaves from a tree. Our finitude is not something to be regretted or despised, however; it is what makes giving (and receiving) possible. The more you blame the boy, the more you have to fault human existence. The more you blame the tree, the more you have to fault the very idea of parenting. Should the tree's giving be contingent on the boy's gratitude? If it were, if fathers and mothers waited on reciprocity before caring for their young, then we would all be doomed. ”
Jackson, linking the story to the human condition, asserts that readers ought to identify with both the boy and the tree.
[edit] Song version
Shel Silverstein also wrote this same story in a song of the same name which was sung by Bobby Bare in his album "singing in the Kitchen"

понеделник, 20 септември 2010 г.

Издателство Eлeна – ООД – България

Издателство Eлeна – ООД – България
гр.София, ж.к. Дружба, бл.282, тел.973-96-04 и 0885-297-087
издава книги и списания, преводи, художествено оформление и печат; книжарница,
Производство и търговия на/с електронни книги и дискове – текст, аудио, филм и всички други незабранени;
услуги – счетоводни, посреднически, консултантски,инвестиционни,
Рехабилитационни; внос, износ и представителство на чужди фирми; легализация, бартер,
Лизинг, мениджънт, маркетинг, реклама, агентство.

Casa editrice Elena – LTD – Bulgaria di libri e riviste, traduzione, impaginazione e stampa.
Produzione e commercializzazione di libri elettronici e CD - testo, audio, film;
servizi - di contabilità, di intermediazione, di consulenza, gli investimenti,
Riabilitazione, l'importazione, l'esportazione e la rappresentanza di società estere;
legalizzazione, al baratto,leasing menidzhant, marketing, agenzia di pubblicità.


Elena – LTD - Bulgaria − publishing books and journals , translations, layout; printing.
Production and marketing / electronic books and CD - texts, audio;
services - accounting, brokerage, consulting, investment, rehabilitation,
import, export and representation of foreign companies; legalization, barter,
leasing,management, marketing, advertising agency.

Publishing Elena - Ltd – Bulgarien: Bücher und Zeitschriften, Übersetzung, Layout und Druck, Bücher,
Produktion und Marketing / elektronische Bücher und CDs - Text, Audio, Film und alle
Andere nicht verbotene; Dienstleistungen - Rechnungswesen, Brokerage, Beratung, Investment,
Rehabilitation, Import, Export und Vertretung von ausländischen Firmen, die Legalisierung, Tausch,
Leasing Management , Marketing-, Werbe-Agentur. .

петък, 16 юли 2010 г.

Богомилско учение



Интересен коментар към учението на богомилите. Ако трябва да осъждаме дадено учение като отклонение от традиционната църковна догматика най-лесният критерийй за това са думите на Исус Христос "По резултатите ще ги познаете". Дуализмът в който се обвиняват богомилите преди всичко е насочен към онези, които са изградили свят на страдание и за това те трябва да си отидат...(от Румяна Русева)

Орфей и Евридика в Англия




• Associated Press in Sofia
• The Guardian, Friday 8 July 2005 22.44 BST
• Article history
A rare statue of the ancient Thracian hero Orpheus has been unearthed in Bulgaria, near a place archaeologists say might house the hero's tomb, the leader of excavations said.
The 9cm (3.5in) bronze statue, dating from the 1st or 2nd century AD, was found in the village of Tatul, 200 miles south-east of Sofia, an archaeologist, Nikolai Ovcharov, said.
The statue, which was perfectly preserved, was found a few days ago by villagers, and handed to archaeologists working on the site, he said.
He added that the find appeared to confirm his hypothesis that the Tatul site was one of the main sanctuaries for Orpheus worshippers in the ancient world.
"The statue depicts a naked athletic god with a lyre in his left hand. Most probably it's a statue of Orpheus, which makes it a rare find."
According to myth Orpheus was a son of Apollo and a godlike poet and musician. After his death a cult developed around his figure, and Thracians seem to have worshipped him as a god, history.

Статията отбелязва ,че по време на археологически разкопки при с. Татул е била открита рядка бронзова статуя на Орфей

See. www.guardian.co.uk

понеделник, 12 юли 2010 г.

Любовта - антистресова терапия

Любовтa като антистрес - терапия

Стресът има разнообразни ефекти и проявления. Има различни фактори, които водят до стрес в живота ни. При преодоляването им ние имаме нужда от разнообразни механизми за самозащита, а Любовта е един от най-силните и лечители.

Откриваме, че независимо на какви изпитания е подложен, всеки човек може да реагира различно. Изумително е как някои хора подложени дори на изключителен стрес могат да са спокойни и изпълнени щастие, докато други, дори при липсата на стресови фактори са изпълнени с безпокойство, стрес и депресия.

Излиза, че стеса зависи от механизми вътре в нас, повече отколкото от външната среда.

Но точно когато преживяваме напрегнати моменти ние можем да намерим един незаменим източник на спокойствие в сигурната любов - каквато предлага семейството. Оказва се, че както обичащия и разбиращ парньор, така и любовта на децата, са незаменим източник на успокоение, релаксация и сила за излизане от безпокойството и стреса.

Любовта – през целия си живот я преживяваме, даваме и получаваме. Но ако проверим ще открием, че тя присъства и заобикаля живота на едни повече от други хора. Защо е така? Тези които винаги са я имали в детството си естествено се заобикалят в живота си с по-обичащи хора. Но има и още нещо. Те естествено са способни да дават повече любов и излъчване на околните, което съответно стимулира другите да им отвръщат с такава.

В развитието на характера и сърцето на всеки от нас има 3 основни вътрешни функции; емоциите, интелекта и волята. В най-ранна възраст се развива нашата емоционалност; емпатията, съчувствието, емоционалната привързаност и чувството за сигурност, които семейната среда нормално осигурява. Каква е природата на любовта? Любовта се изразява и чрез трите; мислите, чувствата и действията. Те всичките изразяват сърцето и любовта на човека.

Любовта - като чувство. Защо го преживяваме така силно и така незабравимо.... Доказано е, че без преживяване в детството, чувствителността за любов не се развива в детето. Такъв е случаят с деца отгледани в първите 7 години от животни. В развитието на любовта окриваме ще едно абсолютно правило; децата научават такъв вид любов, каквато им е давана в най-ранна възраст; тяхната способност да възприемат и дават любов се определя от типът на тези преживявания.

Стресът и незрялата любов
Тук трябва да спомена няколко типа емоционално изкривена любов. Стресът е един от тях. Само по себе си, стресът е също емоционално състояние; модел на състояние на чувствата научен и възприет от средата още в ранна възраст. С дурги, думи емоциналната среда в семейството е била изпълнена с повече стрес вместо любов. Но стресът в детето може би е бил и стимулиран допълнително от родителите. Основния начин за това е метода по който родителите дават интимност на детето - дали те го оставят да се стресира преди да му я дадът, което се е превърнало в играта "Стресирам се за да ми съчувстват и дадът любов". Друг начин за стрсиране на детето са методите за възпитание. Зрялите родители "показват" на детето с любов какво искат от него и как го искат. Незрялите родители просто крещят, натякват, порицават, хокат и бият. Така реално, те "показват" на детето неправилното поведение и само го стресират, без да му показват положителни алтернативи на поведение.

Как възприемаме любовта
Както всичко друго, любовта се възприема чрез петте ни физически сетива. Ето защо някои психолози говорят за 5 езика на любовта. Ако съпрузите говорят на различни езици на любовта те няма да се чувстват обичани. Някои предпочитат да чуват че са обичани, приятни думи, похвали... Други предпочитат физическия допир на любовта за да я разберат; като целувки, прегръдки, ласки, държане на ръце и секс. Трети я преживяват най-вече в миризмата на хубавите цветя и други подаръци. Четвърти просто искат да получават помощ във всекидневните отговорности; чистене, подреждане, готвене, пране, грижа за децата. Пети, не са доволни от нито едно от тези докато не почувстват, че споделят поне 10 минути на ден в ефективно споделяне.

Сексът и любовта
Любовта - като сексуално привличане и желанието за близост с другия човек.
Разбира се любов - това е нещо повече от чувство? Но защо и как се заражда нуждата и способността за любов в човека? От обясненото по-горе виждаме, че това става чрез преживяванията. Ако хората бяхме самостоятелни от раждане както животните, то никога нямаше да имаме шанс да развием по-високо ниво на привързаност, нужда от интимност, емпатия и всички тези характеристики които развиват любовта. Сексуалността ни също е в основата на любовта. Ако не създавахме деца, никога нямаше да можем да се научим да преживяваме любов; детска, братска, съпружеска, родителска. Това показва, че сексуалните органи са нещо много свято. От тях произлиза новия живот, любовта и потомственат линия.



Любовта и щастието са взаимно свързани
Любовта е най-централния ни стремеж чието изпълнение ни кара да се чувстваме щастливи. Ако някой търси обезщетения за себе си във връзката, тя не е любов и не води до щастие. Но когато връзката е вярна, всеотдайна и стабилна, ние чувстваме невероятен мир, спокойствие и сигурност, които ни отделят от стреса.

Любовта е живот за другите
Любовта - е, когато живееш за другия. Влюбените хора живеят живота си, така, сякаш живеят и живота на другия. Тяхното най-висше щастие е да правят другия щастлив. Ти се грижиш за всяка минута за него, ти искаш да си добър с него винаги, дори когато нещо не е съвсем гладко..

Няма любов ако няма доверие
Изборът да приемем един човек толкова близо, усещането че си имаме пълно доверие и силна привързаност. Желанието на всеки е за един обект на любовта с който да сме заедно вечно. Човек когото не можем да заменим, който познаваме и ни познава повече от всеки друг.

Но дори и да намерим такъв човек, трябва да не преставаме да работим върху себе си, върху уменията ни за отглеждане на постоянни топли отношения. Това става като постояно инвестираме в другия, а не поставяме собствените си желания пъри.
Когато обичаш, ти приемаш от силата на другия човек, и той самият разкрива себе си чрез теб. В действителност, само любовта прави света по-добро място за живот. Ако сме потопени в истинска любов, тогава всички стресори които ни заобикаля всякъш се стопяват и изчезват пред в присъствието на любовта. От тук идва голямат сила на анти - стрес-терапията.

Чрез любовта човек възвръща енергийния и емоционален баланс.

Даването на любов е всъщност ползотворен, градивен процеси, които възвръща жизнените сили на организма. Това засилва имунитета и съпротивителните сили срещу негативни влияния.

Без любовта живота е скучен
Точно скуката и бездействието често отключват стрес. Любовна ни учи да се стремим да опознаваме обичания от нас човек.

Трябва просто да дадем усмивка и любов на околните когато сме изправени пред сложна житейска ситуация и това ще разсе нашите грижи. Любовта лекува с най-силното си лекарсво - чувството, че си нужен, полезен, ценен и обичан!

Статията е вдъхновена от Мария Рачева, магистър по психология и педагогика, специализирала е клинична и консултативна психология. Авторът е завършил Семейна терапия в САЩ.

съпружеските взаимоотношения и любов
разводът и децата
"деца, които са живели в нездравословна семейна среда, показват много по-антисоциално поведение, като склонност да лъжат и да влизат в конфликти." Прочети
Любов, семейство, възпитание, развод, децата, родителите, съпружеските
егоизма вреди на здравето
Изследване показва, че егоизма съсипва здравето ни, както и радоста от взаимоотношенията с другите. Истинското щастие се създава във връзката с другите.
Любов, семейство, възпитание, развод, децата, родителите, съпружеските

Вж Истината днес

понеделник, 7 юни 2010 г.

Децата индиго

Какво представлява глобалното затопляне?



Как се чувстваме когато гледаме филма? Глобалното затопляне сякаш все още е далече от нас...

Очевидно в съвременния свят , нравствените норми приети в различни общества и културни традиции, се отличават един от други. Затова може да възникне въпросът : " има ли някакви принципи, присъщи на цялата култура и религия, или такива не съществуват?
В много световни религии можем да намерим общи принципи и системи на нравствени стохности.
Златното правило, проповядвано от световните религии е:
Будизъм - Не прави на другите това, което смяташ за зло!
Индуизъм - Не прави на другите това, което да ти причини болка!
Юдеизъм - Това, което ненавиждаш, не го прави на друг!
Даоизъм - Приемай щастието на ближния си за своя и неговата загуба за твоя!
Тъй като тези религии говорят от името на много хора и издържат изпитанието на вековете, можем да вярваме на универсалните им принципи, които те остават.
Много ценности и принципи , провъзгласени от хриситянството, видехме, че са присъщи и на другите традиции.
Хриситянство - Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с тебе.
Универсалните принципи, в които вярват повечето хора, все пак съществуват. Те пронизват всички култури и религии, определящи истинския смисъл на човешкото битие. В живота те се приемат различно, но удивителната последователност на тези принципи съществува в целия свят.

събота, 29 май 2010 г.

Младежки служби за мир( възпитание в универсални ценности)

Възпитателната роля на изкуството и игровите форми
в чуждоезиковото обучение

В малкия отрязък от време не е възможно да изчерпя една тема от особено значение. Затова ние тук можем да отбележим само онези важни аспекти на възпитание в универсалните цинности, необходими днес за едно образование на 21 век. Ще се спра само на някои качества и добродетели, които облагородяват човешкия дух и подтикват всеки човек да започне да твори красота.
А чрез творчеството и създаването на красота, ние можем да изразим и любовта си към близките си и природата.

Какво е красотата? Ако кажем, че Любовта е емоционална сила, която субектът ( творецът) дава на обекта (творението), то “красотата” е емоционална сила на даване на радост.
Д- р Ли
“Обединителна мисъл”, С.,2002 г.

Известно ни е, че Людмила Живкова под влияние на духовното водителство, което тя получава от Изток е отделяла особено внимание на художествено-естетическото възпитание чрез изучаване на културните постижения на своя народ и на другите народи.

В най-общи линии полагам мирогледната основа, въз основа на която съм изграждала часовете си по чуждоезиковото обучение.
Преди десетилетие ЮНЕСКО издигна призива за образованието като „скрито съкровище” и прегърна редица инициатива за оббучение в универсалните ценности най-вече чрез средствата на изкуството. Така например, за „повишаване на осъзнаването на младежта и намаляне на сексуалното поведение” в Южна Америка (Бразилия и Мозамбик) са се провели различни уъркшопове, ( работни семинари), където юношите се учели да танцуват, да рисуват и играят театър. Юнеско с Американската агенция за международни развитие са организирали културни срещи за международен обмен за намаляване на вредните последствия от движението на хипитата през 60- те години чийто лозунг бил : „Правете любов , а не война!”

2. Но вече много неправителствени организации (фондации) у нас полагат усилия за обхващане на много деца в сферата на изкуството –
-детски ансамбли за народни танци,
- фондации за работа с деца по неравностойно положениие – напр. Фондация „Лале” в Пазарджик”
-Младежка асоциация „Артистичен свят” на преподаватели от НАТФИЗ и др. за студенти глухонеми и др.

3. Единството на наука и религия – духовно-научното познание

Творческо преосмисляне на научните познания и тяхното приложение в практиката.
Техника за визуализация

На острова –
Разходка в гората –

Кой съм аз?
Накъде отивам?
Как си представям живота+
Как мога да преодолея трудностите в живота?


петък, 28 май 2010 г.

Върви народе възродени



"Универсалните принципи в образованието -
нови идеи и практики
в Европейската култура"
Конференция
29.05.2010 г.

събота, 24 април 2010 г.

12 годишно момиче накара света да млъкне за 6 минути

Здравейте. Аз съм Севърн Сузуки, която говори от името на ЕКО- детска организация. Ние сме група от 12-13 годишни деца, които се опитваме да променим нещата. Ванеса, Морган, Мишел и аз събрахме всички средства, за да дойдем на това място, отдалечено 5 хил. мили, за да кажем на ООН, че трябва да променят отношението си. Идвайки тук при вас аз нямам скрити намерения. Аз се боря за моето бъдеще. Да изгубя бъдещето си не означава да изгубя изборите или няколко точки на стоковия пазар.
Аз съм тук, за да говоря от името на всички поколения . Тук съм, за да говоря от името на всички умиращи от глад деца, чийто плач остава нечут, от името на милионите умиращи животни по целия свят, само защото не е останало място, къде да отидат.
Страхувам се да се покажа на слънце заради озоновите дупки, да дишам въздуха, защото не знам какви химикали има в него. Преди ходех на риболов у дома във Ванкувър с баща ми докато не останаха само риби пълни със зараза.
Сега всеки ден чувам за животни и растения които си отиват завинаги. През целия си живот съм мечтала да видя големи стада от диви животни, джунгли и дъждовни гори, пълни с птици и пеперуди, но сега се чудя дали съществуват, за да могат моите деца да ги видят.
Вие трябваше ли да се тревожите за тези неща,когато бяхте на моята възраст? Всичко това се случва пред очите ни, а ние продължаваме да се държим така, сякаш разполагаме с всичкото време и всички решения.
Аз съм още дете и нямам всички решения, но и вие искам да осъзнаете, че и вие ги нямате.
Не знаете как да поправите озоновите дупки в очоновия слой. Не знаете как да върнете сьомгата в замърсените води. Не знаете как да върнете изчезнали животински видове. Не знаете как да върнете дъждовните гори, които са се превърнали в пустиня. Ако не знаете, моля ви,спрете да рушите.
Тук можа де сте дошли като делегати от вашите правителства, бизнесмени, ръководители, журналисти или политици, но всъщност вие сте майкии бащи, сестри и братя, чичовци и лели и всеки от вас е нечие дете.
Аз съм още дете, а знам, че всички сме пет милиона семейства, фактически едно севейство от 30 милиона вида. И това никога няма да се промени от правителства или граници.
Аз съм още дете и разбирам, че всички трябва да сме заедно и да действаме като един свят към една цел.
Моят гняв не ме заслепява и моят страх не ми пречи да кажа нас вета как се чувствам. В моята страна правим такова разхищение! Купуваме и хвърляме.
И въпреки това, северните страни не споделят достатъчно с нуждаещите си. Дори когато имаме повече от необходимото, ние се страхуваме да споделяме. Страхуваме се да споделим част от благата си с някой друг.
В Канада живеем приличен живот. Имаме храна, вода, подслон, имаме часовници, велосипеди, компютри и телевизори. Можем да продължим с този списък още два дни.

Точно преди 2 дни тук, в Бразилия, ние бяхме шокирани от начина по който живеят някои деца на улицата. Ето какво ни каза едно дете: „ Иска ми се да бях богат. И ако бях такъв, щях да дам на всички деца от улицата храна, дрехи, лекарства, подслон, любов и грижи...” Ако едно дете от улицата, което няма нищо, е готово да споделя своето с другите, защо ние които имам всичко, сме толкова алчни?
Не спирам да мисля, че тези деца са ми връстници и ми е чудно, че все още има такова голямо значение в коя страна си роден.
Аз можех да бъде детето от улицата на Рио, умиращото от глад дете в Сомалия, жертва на война в Близкия Изток или просяче в индия.
Аз съм още дете, но знам, че ако всички пари похарчени за войни, бяха отделяни за разрешаването на екологичните проблеми, намаляване на бедността и опазване на мира, нашият свят щеше да е едно прекрасно място.
В училище и дори в детската градина ни учите как да се грижим за околния свят, учите ни да не се бием с другите, да решаваме проблемите си, да се уважаваме, да почистваме, когато сме разхвърляли, да не нараняваме другите същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни.
Тогава защо вие правите неща, които ни казвате да не правим?
Не забравяйте причината за тези конференции! За кого ги правите? Ние всички сме ваши деца, вие решавате в какъв свят ще растем.
Родителите трябва да могат да успокоят децата си, като им кажат: „ Не се притеснявай! Всичко ще се оправи. Това не е краят на света. Правим всичко възможно да го спасим”.
Но не мисля, че вие можете да кажете това. Даже се чудя наистина ли сме във вашия списък с приоритети?!
Баща ми винаги казва: „Ти си това, което правиш, а не това което говориш”.
Е..това, което правите, ме кара да плача нощем.
Вие все казвате, че ни обичате, но аз ви предизвиквам: Моля, направете нещо, за да защитите думите си! Благодаря!




От vbox7.com/play:cb237e95

събота, 3 април 2010 г.

Грешки, които можем да допуснем като родители

Човечеството дължи на децата

най-доброто, което може да даде..."

ООН – "Декларация за Правата на Детето"
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всички желаем да бъдем по-добри родители и учители. Има няколко простички методи, които ни дават способност да извлечем най-доброто от децата. Те се базират на най-основния и добре познат от Принципа процес на Даване и Получаване в съчетание с разбирането на детската психология на възприятие.

Грешки които можем да допуснем като родители

С погрешни думи и заплахи можем да настроим децата си негативно за целия им живот. Как става това? Понякога в забързания си живот забелязваме децата си само тогава, когато се държат лошо. Ние винаги сме там, за да им направим забележка, когато не слушат, допускат грешки, получашат слаби оценки, вдигат силен шум, карат се с братчетата или сестричетата си.

Грешки при възпитанието

· Децата търсят интимност

· Дори и тя да е под формата на бой и порицание

· Ако белята ще им донесе това внимание те ще я направят

· Това ще стане метода им за получаване на интимност

Имайки повече давани и приемане с тези отрицателни изяви ние всъщност ги стимулираме и генерираме енергия за тяхното усилване. Детето естествено и подсъзнателно търси интимност, и ако му се обръща повече внимание когато върши пакости то ще продължи да ги прави всеки път когато има нужда от него.

Но за да бъде стимулирано доброто поведение то също трябва да бъде оценявано. Ние трябва да даваме много повече внимание и любов на децата когато покажат и най-малкото подобрение, вместо да се фокусираме да откриваме и порицаваме грешките. Ние трябва да се фокусираме да им казваме какво обичаме да правят, вместо вечно да ги гоним с команди какво не трябва да правят. Това са елементарни грешки които често допускаме като родители. Те нарушават принципа за даване и приемане и са срещу постигане на добри резултати при възпитанието на децата. Просто казано, ние им предаваме нашето негативно мислене и мироглед без самите да осъзнаваме какво правим.

Погрешно придобити навици

· Да търси интимност по погрешен начин

· Да мисли и реагира негативно

· Да оценява с външни субективни критерии

· Да бъде хуманист

Използвайте положителни изрази с децата си

Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате

Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата негативно, това са навици, които често са вкоренени в подсъзнанието на децата от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни или отрицателни команди в семейството си.

Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: "Не блъскай вратата!". Как си представяте сценария след тези свои думи "Не блъскай вратата!" - какво ще последва? Разбира се, затръшване на вратата.

Това е така, защото сте използвали отрицателно твърдение. "Отрицателно" не означава, че то е било лошо, просто дава противоположна представа за това, което желаете. Помислете за момент, как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има няколко начина. Бихте могли да кажете: "Ако обичаш, затвори вратата внимателно" или "Моля те, излез тихо!". Това са положителни твърдения, защото думите създават мисловни образи на това, което искаме.

Думата "недей" е сигнал, че следва отрицателно твърдение. Трябва да спрем, да помислим и да осъзнаем какво желаем в действителност и да създадем положителна мисловна картина, според която съзнанието на детето да действа положително.

Представете от колко голямо значение е използването на положителни твърдения при възпитанието на децата ни. Осъзнайте колко важно е да си служите с думи, които създават у тях мисловни картини, които вие бихте желали.

Какво ще научат децата

Дори когато във всекидневието наблюдаваме неща които не бихме желали децата ни да правят, трябва да знаем, че съществуват и по-ефективни методи да ги коригираме от критиката и наказанията, особенно ако целта ни не е да ги научим те да критикуват и наказват.

На първо място целта ни не е наказанието, нито вечно да вървим след тях и да им казваме какво да не правят. Напротив целта ни е да ги научим как да правят нещата правилно, така че, защо вместо постоянно да обясняваме какво да не правят не започнем да им обясняваме как е добре и правилно да правят всяко нещо.

Когато родителите постоянно натякват на детето, "Не прави това" и "Не прави онова", можем да забележим, че то започва да копира същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е всичко. Дори когато порасне това дете ще има тази тенденция подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни критерии насадени от родителите.

Какво всъщност искаме да предадем на децата си? Като истински семейства ние желаем да научим децата си не на външни и хуманистични ценности през призмата на които ще пречупват всичко през живота си, а вътрешни, абсолютни ценности според пръвоначалния идеал на Бог.

Ако осъзнаем описаното до тук, ще разберем как методите ни на възпитание всъщност определят и ценностите които предаваме на децата. Нашите всекидневни действия в опита ни да ги възпитаваме са носител на мироглед който автоматически се възприема от тях. Така че ако целта ви е да им предадете негативен мироглед продължавайте смело с негативните команди. Ако ли не, то спрете да го правите.
Публикувано от Angel Stefanov в 10:22 0 коментара
Етикети: Образование, Родители и деца, Семеен съветник, Семейство
25 септември 2008, четвъртък
http//zadogradata.com

Причината за негативна емоционална зависимост

Без да се преживее, любовта не може да се научи.

Пример за това са децата отгледани от животни. Те са неспособни да съчувстват или изпитват любов. Те не са преживели любовта на родителите си. Психологическия период в който е трябвало да развият тези способности е отминал.
Любовта се научава чрез физическа интимност

· Най-силния движещ импулс при децата е нуждата им от интимност

· Те биха направили всичко за да я получат (по правилен или неправилен начин)

· Преживяната интимност е единствената интимност която те познават и търсят в живота си

· По начина който са я получавали в детството те ще я изразяват в целия си живот
Неправилна интимност:
Предаване на безпокойство в интимни моменти

Понякога родителите систематично предават безпокойствата си, проблемите и негативните чувства на децата си. Това обикновено се прави в най-интимните моменти на сърдечно споделяне. Те не осъзнават, че за децата им това ще е най-дълбоката форма на интимност и любов която ще научат. По-късно в живота си тези деца винаги ще търсят сърдечна връзка с другите на базата на споделяне на всякакви негативни чувства, безпокойства и критики. Това ще се превърне в техния живот, тяхната идентичност, понеже то е същината на техните сърца. Сърцето им е пристрастено към наркотика на негативните чувства. В Обединителната Терапия ще възприемем термина Триангулиране, взаимстван от Семейната Терапия, за да обясним този процес. В Принципа това съответства на грешната природа за Размножаване на злото, и по-специално предаване на негативните ни чувства на другите по най-ефективния, силен и сърдечен начин.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Този процес не е логически основан, с цел търсене на разрешение на ситуация. Централния, макар и неосъзнат мотив, в тази „игра” е получаване на негативните витални елементи, чрез извъртяното сърдечно споделяне, към което те са пристрастени. Поради това всички действия на даване и получаване са напълно емоционални и лишени от логика. Инициаторите дори не осъзнават, че те са тези, които са предали тези негативни чувства на другите и по-късно ще използват тяхната негативност, като основен довод за собствената си негативност. Това се дължи на факта, че те са неспособни рационално и зряло да осмислят и контролират собствените си емоции, както и тези, които другите им предават. И най-нелогичните обвинения напълно обземат чувствата им и те са неспособни на друго освен да ги Триангулират (Мултиплицират), което разбира се не води към разрешение, а само към влошаване на ситуацията. (Transactional Analyses)

„Нека се научим да се освобождаваме от безпокойството и прекалените притеснения. Помнете израза, „Да се безпокоите прекомерно е като да седите в люлеещ се стол. Дава ви занимание, но няма да ви доведе до никъде” Това представляват прекомерните притеснения.” (Hyung Jin Nim, Having God's strength and letting go)

Но помислете за момент за ефекта от предаване на нашите притеснения на децата ни. Най-разрушителен е когато целта е да се предизвика съпричастност от страна на децата в съпружески конфликт, настройвайки ги така на наша страна срещу другия им родител. Това ще унищожи същността на сърцето, съвестта и характера им. Това е самата есенция библейското обяснение на стореното от Архангела Луцифер на Ева.

Всяка форма на неодобрение един към друг от страна на съпрузите, вербално или с жестове, ще бъде копирано от децата и ще унищожи завинаги основата за връзка на доверие в тях. Това унищожава най-основната връзка във вселената, връзката родител-дете.

След като вече няма да са способни да вярват на собствения си родител, те няма да могат да имат доверие и сигурност в когото и да било. Това ще ги направи емоционално нестабилни за цял живот, понеже всяка дума или жест подсъзнателно ще се възприема негативно и като заплаха.

Към това се добавя и придобитата в семейството лесна емоционална зависимост от чувствата на другите. Използването на децата като емоционален отдушник в тези негативни триъгълници води до липса на емоционално разделение и независимост. При тази връзка негативните емоции са се предавали безпрепятствено във възраст където детето не е било способно логически да оцени ситуацията. Така детето не е развило емоционална зрялост и дори в зряла възраст ще бъде лесно обладано от негативните емоции и неспособно да ги контролира и овладее. Още повече те подсъзнателно ще търсят дори работят за създаването на такива ситуации, за да могат да си набавят негативните витални елементи от които техния живот е станал зависим. С други думи, сърцето и любовта им се изкривяват и опрочават..
Публикувано от Angel Stefanov в 10:07 0 коментара
Етикети: Образование, Семеен съветник, Семейство
09 октомври 2008, четвъртък
http//zadogradata.blogspot.com

Последствия от развода

Разводът – това е раздялата на двама съпрузи обикновено в следствие на дълъг период на семейна криза и конфликти в междуличностните взаимоотношения. Незрелият характер и егоизмът предизвикват психическо страдание за двамата партньори, а ако има деца, те страдат още по-тежко. Развода е водеща причина за детската депресия.

Развода не е разрешение на проблем
Дори и след него, за партньорите няма никаква гаранция, че те ще могат да преодолеят слабостите на характера си и тенденцията към егоизъм, който ги прави неспособни да видят собствените си слабости. Макар и всеки да е склонен да обвинява другия във връзката, отговорността и вината най-често е и на двамата партньори. Ако единия е изневерил, то другия може би дълго и систематично е предизвиквал това с отношението и поведението си. Може би дори е лишавал партньора си в сексуално отношение.

Моделът се унаследява
Всеки брак и всеки развод имат свои психологически особености. Но може да се каже, че моделът се унаследява. Ако родителите на някой са се развели, има голяма вероятност и порасналото дете след време да се разведе, тъй като ще е склонно да реши семейните си проблеми по същия начин.

Златния период за зряла връзка
Разводът е често явление при хора, които са създали семейство преди да достигнат 20 годишна възраст, както и при тези, които произхождат от различна икономическа и социална среда. Просто психологически младия човек още не е развил необходимата зрялост, самостоятелност и стабилност на емоциите си. И обратното, след 30 за хората е трудно да се откажат от силно развитите си лични навици и да се приспособят към особеностите и стила на живот на партньора.

Можем ли да се освободим от вината
От време на време и двамата ще мислят, дали може нещата да се върнат, къде е вината, дали това е правилното решение, дали е добре за децата, какви ще са последствията от самотата. Дори и да намерят друг партньор, разрушеното и болката в сърцата и на родителите, и на децата, и на роднините ще остане завинаги.

Нуждата от подготовка за брака
Колко по-добре би било, ако обществото и родителите ни даваха по добра подготовка за тези най-важни неща от живота; семейството, взаимоотношенията и любовта? И кой всъщност трябва да виним? Семейството ли? Техните родители? Или обществото и културата на свободен секс? Със сигурност обаче, трябва да се замислим сериозно, да инвестираме всички усилия за да могат младите да създадат щастливи и изпълнени с любов семейства без нужда от развод. За да разберете визията на Семейната Федерация относно разрешаването на семейните проблеми, би било добре да прочетете прокламацията за мир на Д-р Сан Мьон Мун.
Публикувано от Angel Stefanov в 15:03 0 коментара
Етикети: Образование, Семейство

Сексуалната революция и разводите

От Джун Саундърс


Все повече развития свят привикна към определени идеи, които допринасят за културата на разводa. Целта на тази статия е да пререзгледа някои от идеите на тази култура, като използва за пример САЩ, където тя е установена вече от около 40 години.

Голяма част от мъдростта на миналото бе загубена и заменена с идеи, противоположни на брака. Много от тези идеи са пропагандирани по целия свят, чрез медиите и други средства за разпространение на културата. За да съхраним и установим култура, благоприятстваща брака, гореспоменатите идеи трябва да ги идентифицираме, да се отърсим от тях и да ги захвърлим. Всеобщата мъдрост трябва да бъде възстановена.


Наблягане върху външната привлекателност

Прегледът на дневниците на младите американски момичета от началото на 20-ти век показва, че повечето от тези девойки са разбирали техния дял в подготовката за брак като работа върху своя характер, а именно да отдадат времето си, за да се научат да бъдат търпеливи, учтиви, доброжелателни и прощаващи. Този разумен подход, който е бил предназначен да създаде един приятен, бъдещ живот с човек от противоположния пол, беше заменен с идея, вредяща на щастливия брак, а именно че най-важното нещо, върху което да се концентрираме е да бъдем физически (сексуално) привлекателни. Преглед върху дневниците на съвременните момичета показва, че те са по-заинтересовани от прическите си, отколкото от състоянието на характерите им. В по-голямата си част дневниците им описват как да подчертаят външността си, вместо сърцата си, надявайки се така да привлекат любовта.

Жените винаги са се интересували от това да подчертаят хубостта си. Д-р Мун беше казал веднъж, че жените са по природа творци, които влагат цветове и стилове във външния си вид, водени от желанието да бъдат красиви за техните съпрузи. Докато определена част от тази им природа е нещо естествено, то когато външния вид и привлекателността станат основна водеща грижа, пренебрегвайки израстването на духа в красотата на нравствеността, се появява невероятно пагубно доминиране на тялото спрямо духа. А това едва ли предвещава успешен брак.

Съвременните млади мъже също са повлияни от наблягането на външната привлекателност. Чрез списанията и рекламите, мъжете са окуражавани да консумират продукти и услуги, за да подчертават външността си. Козметичните продукти за мъже, членството във фитнес-клубове и мъжката мода станаха процъфтяващи индустрии. Никой не казва на младите мъже, че би било по-добре да развиват търпение, отколкото бицепси и алтруизъм вместо трицепси.

Освен това, мъжете в днешно време са бомбардирани от медиите с образи на невероятно привлекателни, до степен провокиращи, жени. Тези образи развиват определено сексуализирано отношение спрямо жените. Съвременният мъж може лесно да пренебрегне едно обикновено момиче, без значение колко целомъдрена и чистосърдечна е тя, в полза на неустоимия сексуален модел, наложен от културата.

Клайв Степъл Люис подчертава в разработката си “The Screwtape Letters ”, че злото работи така, че да създаде във всяка култура идеал на сексуална красота, която никоя жива жена не би могла да постигне, или поне не за дълго. Това е с цел да се подкопае брака и щастието. В настоящата американска култура жената е руса, с големи гърди, но слаба в останалата част от тялото си, с дълги коси и вероятно със слънчев загар. Фактите, че същия този модел си боядисва косите, изкуствено оголемява гърдите си със силикон, посещава салон за изкуствен загар, чрез ултравиолетови лъчи и плаща на личен треньор въобще не се споменават. В допълнение към тези уловки, моделите и актрисите са фотографирани с помощта на орди от гримьори, фризьори и какви ли не дресьори, стоящи извън обхвата на камерата. Те са там, за да направят жените да изглеждат перфектни за няколкото секунди, през които те ще се появят на екрана.

За средностатистическата жена е невъзможно да се конкурира със всичко това, без да жертва повечето от останалите житейски грижи. Така един мъж е държан гладен за недостижимия сексуален идеал, който може би му прави знак, чрез младата колежка, която има парите, времето и решителността да направи всичко по силите си, за да имитира моделите. Това може да е в пълна противоположност на съпругата му, която вероятно е понапълняла, преуморена от нуждата за допълнителни приходи и да се грижи за къщата и децата, и която също е стресирана от културата, изискваща от нея не само тези неща, но и да бъде също така прелъстителна русалка.

Културата размножава сред мъжете недоволството от това да бъдат с един партньор, като постоянно набляга на сексуалната привлекателност на множество жени. Дори рекламата на телевизионно родео се провиква съблазнително “Ездачките са на ход” и камерата показва дупето на момиче, облечено в дънки. (Мъжете ездачи не са подложени на такова унижение.)

Как мъжът може да противостои на сексуализираните образи, яростно налагани от медиите? Каубоите от Дивия запад трябва да са доста бързи на спусъка, ако искат да отстрелят всичките кадри, примамващи ги да гледат безкрайния парад от сексуално достъпни жени.

Заблудата, че щастието в любовта е обвързано със сексуалната привлекателност има вече солидно влияние в американския мироглед. Тази заблуда има верни съюзници в рекламната и развлекателната индустрия, които печелят от това и правят всичко по силите си да разпалват страстта.

Всички добре знаем, че такъв мироглед не подготвя хората за дълготрайно щастие в брачната любов. По-скоро, той ги подготвя за развод. Когато хората не подготвят характера си да бъдат партньори за цял живот, споделящи отговорностите, верни на семейството си и един на друг, то брака е като излизане в открито море с пробит кораб. Съвременните хора са толкова измамно въвлечени да прекарват повече време в грижа за телата си, отколкото в грижа за душите си, че приемат противоположния пол по това колко физически привлекателни са се направили. Резултатите са предсказуеми: разпадане на семействата.

“Нямаме нужда от документ”

“Ние сме отдадени един на друг. Нямаме нужда от парче хартия, което да потвърждава това.” Това са обикновено думи на хора, които съжителстват без брак, връзка по избор, широко разпространена в развития свят. В своята истинска същност това е практика срещу брака, защото отлага и подкопава посвещението, което е сърцевината на брака.

Съжителстващите без брак не разбират това и изпадат във възмущение, когато тяхното посвещение един на друг е поставено под въпрос. Всъщност те понякога виждат съжителството си като тест за посвещение. Те искат да открият дали са съвместими един с друг, за да избегнат травмата на един евентуален развод. В техните очи съжителството без брак е всъщност отговорен подход към брака.

Но при все това статистиките показват, че съжителството не води към трайни бракове. Според същите, съжителстващите двойки са по-склонни към практики, подронващи брака, като караници, домашно насилие и злоупотреби. Статистически е показано, че когато двойки, които са съжителствали накрая сключат брак, след това те се развеждат по-често от двойки, които не са живели заедно преди брака си.

Анекдотен случай показва, как съвместното съжителство не води до брак. Действието се развива в градски автобус в Ню Йорк, където се води разговор между две млади жени. Едната се оплаква, че всеки път, когато повдига въпрос за брак пред приятеля си, с когото живеят заедно, той се ядосва и заявява, че всеки път, когато тя спомене за брак, той ще го отлага за все по-нататък. Другата млада жена, Мери, заявява, че била шокирана, когато разбрала, че една нейна приятелка, Таниша, която е девствена, ще се омъжва. Мери живее вече пет години със своя приятел, а Таниша просто е излизала с годеника си една година. “Никога не си и помислях, че Таниша ще се омъжи преди мен!” проплаква Мери. В този момент, шофьорът на автобуса, от дълго време свикнал на прищявките на човешката природа, възкликва, “Защо тия млади мъже да си купуват крава, когато си имат безплатно мляко?”

И наистина, списанията за млади жени през 19-ти век са поучавали читателките си, че бидейки сексуално достъпни би им донесло невероятно внимание от страна на мъжете, но не и брак. Момичета, които изчакват със секса до сватбата, независимо колко смахнати и тъпи биха изглеждали, минават под венчилото преди техните “дръзки” сестри, просто защото мъжете искрено ги уважават, като добър брачен партньор.

В смутните времена на Сексуалната революция всеобщата мъдрост бе загубена. Съвременните млади жени вярват, че като преспат с гаджетата си, това ще ги окуражи да се оженят за тях. Обаче, това има точно обратния ефект. Сексът преди брака подкопава отдадеността, която е основополагащия камък на брака. “Документът на хартия” бива отнесен от вятъра и чак след като си е отишъл, младите хора, особено жените, разбират колко важен наистина е бил.

Много от съжителстващите без брак заявяват, че живеят заедно, за да тестват тяхната “сексуална съвместимост”. Но сексуалността без отдаденост към един брачен партньор и посветеност към него, е разрушителна. За секса се знае, че продуцира “свързващи” вещества в мозъка, подобни на свързващите хормони, стимулирани при процеса на кърменето на дете. Сексът и кърменето са замислени от Всевишния да възпроизвеждат телесни вещества, които да свържат двама в сърце, дух и тяло. Веднъж когато сексуалната връзка е
продуцирала такива вещества и след това партньорите скъсат, както често се случва при съвместно съжителстващите, хората остават с усещането, че все едно са разкъсани. Нещо повече, подобно на което и да е лепило, свързващите вещества изгубват част от силата си, когато се използват повече от веднъж. Последвалите сексуални връзки, дори и брак, ще имат по-малка устойчивост във времето.

Брачният психотерапевт Харвил Хендрикс заявява, че психологически погледнато, пожизнената отдадеността в брака е необходима за развитието на наистина интимна и задоволяваща връзка между мъжът и жената. Той казва, че в истинската интимност, сексуална и всякаква, трябва да се ангажира най-дълбоката ни същност. Връзката трябва да бъде недостъпна и стояща върху стабилната основа на доверие и отдаденост, за да може най-уязвимата част от нас - сърцето ни, да рискува да обича и да бъде обичано. Съвместното съжителство не дава
достатъчно стабилна основа, върху която истинското аз да се прояви и взаимодейства смислено с друго човешко същество на най-дълбоките нива.


Наблягане върху независимостта

Много млади жени ще протестират, че брака не е това, към което се стремят, така че техните сексуални връзки са без определящо значение. Те ще ви заявят, че нямат нужда от мъж в техния живот. Като част от културата на развод, това е друга идея, внушавана на жените, а именно, че те нямат нужда от мъже. Защитничката на женските права Глория Стейнем заявява: “Жената има нужда от мъж толкова, колкото рибата се нуждае от велосипед.” Тази идея отстоява, че жената и нейните деца в действителност нямат нужда от мъж, и че биха се справили в същата степен, ако не и по-добре, и без него. Повечето от бракоразводните дела са инициирани от жени и идеята за непотребността им от мъже допринася за процеса.

Въпреки че ролята на жените в управлението нараства (САЩ могат да имат скоро жена президент) и че разликата в надниците при мъжете и жените намалява, това не означава, че жените имат все по-малка нужда от мъжете. Нарастващата финансова независимост не означава, че мъжете са ненужни в къщи.

За възпитанието на момчетата, особено в тинейджърска възраст, мъжката ръка е от безспорна необходимост. В книгата си “Малки жени”, Луиза Мей Алкот споделя малко семейна и брачна мъдрост. Погълната от бремето по отглеждането на близнаци, една от героините пренебрегва съпруга си до степен, че той започва да прекарва вечерите си извън къщи. Но с израстването на момчетата-близнаци, за майката става все по-трудно и по-трудно да се справя с тях и те стават разглезени, доминиращи и безпорядъчни. Едва когато тя започва да обръща
внимание на брака си и да привлича съпруга си обратно в дома им, тогава той поема момчетата с мъжка ръка и ги вкарва в правия път. Тази измислена история отразявя всеизвестната мъдрост, че трябва мъж за отглеждането на мъже.

Този факт се потвърждава от нации с високи нива на престъпност и преобладаващ развод. Много международни проучвания са показали, че високата престъпност, извършвана от агресивни младежи е пряк резултат от упадъка на семействата в резултат на развод. Деветдесет процента от бракоразводните дела водят до попечителство на майките върху децата. Жените сами по себе си не могат да формират момчетата като бъдещи мъже, поради което много юноши, отгледани само от майките си стигат до накакъв сблъсък със закона.

Също така бащите са изключително важни за психологическото и духовно развитие на дъщерите си. Самото присъствие на бащата в дома е защитен фактор за семейството срещу насилие и сексуална злоупотреба. Още повече, че дъщерите формират голяма част от представата за себе си чрез мнението на бащите им за тях. Един окуражаващ, любящ баща, който цени високо дъщеря си, й дава стабилно чувство за собствената й стойност. Такова момиче ще гледа на мъжкия свят с чувство на доверие, но при все това с достатъчно оценяване на своята пълноценност, така ще бъде безкомпромисна по отношение на ценностите си и очакванията си спрямо мъжкото поведение.

Жените не живеят добре без мъже, нито пък мъжете без жени. Женените мъже живеят по-дълго, хранят се по-добре, по-заможни са и страдат по-малко психологически отколкото неженените мъже. Също така изследванията са показали, че мъжете стават по-насилствени и агресивни, когато не са се посветили на жена, и така се подлагат на риск да бъдат наранени или убити. В историческите времена, когато някъде са се струпвали много неженени мъже, то тогава убийствата нараствали главоломно. Един такъв пример е американския Див запад.
Когато жените започнали да пристигат там, мъжете започнали да пренасочват енергията си за изграждането на семейства и общности, вместо за побои и престрелки. Така Дивият Запад е бил спечелен. Нивото на престъпленията намалял и цивилизацията започнала да се установява.

Мъжете без жените, както и жените без мъжете не създават здравословна култура. Културата на развод, която не благоприятства за брака, от своя страна предоставя далеч по-малко сигурно и цивилизовано обкръжение за живот, отколкото културата на брак. Мъжете и жените се нуждаят едни от други и цивилизацията се държи на тяхната способност да признаят и изпълнят тази нужда.


Индивидуалното щастие като най-върховно

Друга опасна постановка на културата на развод е идеята, че индивидуалното задоволство е определящо за всичко, и че то е по-важно отколкото брака и семейното посвещение.

През 70-те години в САЩ стана популярен израза “да откриеш себе си”. Въпреки че никой не можа да обясни адекватно какво означава това, нито пък как човек може да разбере, че е открил себе си, тази идея бе причина за разрушаване на много бракове. По това време, хора във възрастта на 40-те и 50-те напускаха семействата си, за да “открият” себе си, при това, често с нов партньор. Личното задоволство и реализиране бяха смятани за първостепенни. Ако човек не беше напълно задоволен и реализиран, то брака и семейството трябваше да бъдат изхвърлени през прозореца за сметка на индивида.

Подобно на повечето сатанински лъжи и измами и в това има зрънце истина. Нещастният и нереализирал се човек трябва да направи нещо, за да помогне на себе си. Но да напуснеш семейството, за да търсиш личното си осъществяване е незряло и безполезно. Това причинява болка не само на близките на този човек, но също увеличава и незадоволството му.

Намирането на нов партньор също не е решение. Статистиките показват, че в днешната култура на развод, ако нивото на разводите при първия брак е високо, то при втория брак нивото е още по-високо. Търсенето на индивидуалното щастие, когато първия брак и семейство са пожертвани, няма да увеличи личното удовлетворение и по-вероятно ще го намали.

Ако бракът сам по себе си е източник на лично неудовлетворение, окуражаващо е да се знае, че според статистиката много семейства, преживяващи брачно неудовлетворение, веднъж решили да устоят, а не да търсят други пътища за удовлетворение, намират себе си по-щастливи след това. Освен това, децата не са ощетени при бракове, които са по-слабо функциониращи (дотогава докато конфликта е под контрол), но при развод децата със сигурност са ощетени. Вместо да захвърли трудния брак, по-добре е (а и в повечето случаи е
по-удовлетворяващо) човек да намери решение на актуалната си ситуация. Един брачен терапевт беше казал, че по отношение на брачното щастие, “По-важно е да бъдеш правилния човек, отколкото да намериш правилния човек.” Работата върху характера е едно от най-удовлетворяващите неща, които индивида може да стори. Това е пътят към истинското себереализиране, а не смяната на ситуациите или партньорите. Това спомага допълнително за укрепването нашия брак и семейни взаимоотношения, водейки до по-голямо щастие.



Култът към чувствата и емоциите

От всички митове на културата на развод, най-големият е този, че чувствата трябва да управляват всичко. Това твърдение беше първоначално провъзгласявано от популярната психология. Важно е да осъзнаваме чувствата си и да ги изразяваме конструктивно, но в определени моменти здравата логика трябва да се наложи върху емоциите, за да ги държи под контрол. Има важни моменти, когато трябва да упражняваме себеконтрол.

Не можем да даваме гласност на всяко едно връхлитащо ни чувство, защото чувствата са именно такива - преминаващи. Хванете ни в добро настроение и ние може да чувстваме нещата съвсем различно отколкото само допреди няколко мига. Нашите чувства не са мерилото за всичко, което е добро, истинско и красиво. (Елементи като сърце и съвест, които са дълбоко в нас, могат да бъдат това мерило, но те са много по-различни от “чувства”.) Чувствата са променливи. Идеята, че емоциите трябва да бъдат изразявани напълно и винаги да се взимат под внимание, е специалитет на културата на развод, облечен в дрехите на психологията и представен да изглежда като психология.

Един брак не може да просъществува, когато партньорите се атакуват непрекъснато, изразявайки всяко чувство един на друг, независимо добро или лошо. Търпението и себеконтролът устояват далеч по-дълго от което и да е чувство, и даже, те пораждат, както уважение от страна на околните, така и себеуважение - два мощни “допинги” за брака. (Д-р Куак казва, че уважението е основополагащото начало на стабилния брак.)

Гневът е интересен пример за чувство, което беше дискутирано отново и отново в рамките на културата на развод в САЩ. В епохата на “култа към чувствата”, психолозите са спорели, че хората се нуждаят да “отпушат” гнева си, дори и по контролиран начин. “Запечатването” се е преценявало като нездравословно, както физически, така и психологически. Други психолози са отстоявали, че е по-добре да се трансформират чувствата на гняв в чувства на състрадание, чрез психологически техники и по-дълбоко разбиране.

Това разделение в общността на психолозите по отношение на гнева е довело до по-изчерпателно изследване. Експертите сега откриват, че тези, които контролират гнева си, вместо да го изразяват, се гневят по-малко в края на краищата. Членовете на Обединителната общност ще разпознаят това просто, като израз на закона за даване и получаване. Ако имаме достатъчно даване и получаване с гнева си, чрез изразяването му, то той ще се увеличи. Ако прекъснем даването и получаването с него, то гневът ще намалее. Когато човек се успокои, тогава има възможност да се справи конструктивно с въпроса, породил гнева му.

Друго понятие, свързано с култа към чувствата е това, че любовта е чувство. Това обаче е изключително опасна идея на културата на развод. Разбира се, че от една страна любовта е чувство, но тя е също дисциплина, практика и усилие. Чувствата идват и си отиват. Лесно е да си любезен с половинката си, когато се чувстваш добре, но никак не е лесно да си любезен, когато не се чувстваш добре. Дисциплината на любовта е да бъдеш мил и грижовен дори когато не се чувсваш разположен, да бъдеш учтив, дори когато по-скоро би бил егоистичен, да бъдеш търпелив дори когато си на път да експлодираш. Това е дисциплината на любовта и след нея идват чувствата, както слънцето след буря.

Чувствата са като бурно море и почти толкова неконтролируеми. Те са навсякъде около нас. Чувствата могат да ни издигат или смъкват - именно поради това Д-р Мун казва никога да не си позволяваме да бъдем прекалено високо или прекалено ниско в чувствата си. Чувсвата са просто прекалено лукави, когато управляват нашия живот или нашите бракове. Те могат много лесно да ни отклонят встрани и дори да ни доведат до предателство, ако оставим чувствата ни към другия да се развиват безконтролно.

Брачната култура се нуждае както от приемане на чувствата, така и от тяхното дисциплиниране. Култура, където чувствата са прекалено уважавани е култура, която ще бъде преситена от разводи.

Заключение

Едно от най-големите оръжия на злото е неясното мислене. То е майстор на неяснотата. Ние трябва да бъдем предупредени и превъоръжени срещу културата и мисленето, подкрепящи развода, решително да ги изкореним от нашите съзнания и от съзнанията на околните. Така ще предпазим от подронване културата, която е приятелски настроена към брака. Същата култура, в която се надяваме да живеем. Тази статия представи няколко важни идеи на културата на развод. Ние сме засегнати от тях повече отколкото предполагаме. Идеята отново да ги конфронтираме е належаща, защото така ще можем да поддържаме съзнанието си чисто, а оттам ще можем да прочистим културата около нас от идеи, които биха довели до унищожение.
Публикувано от Angel Stefanov в 12:56 0 коментара
Етикети: Морал, Образование, Родители и деца, Семеен съветник, Семейство
02 април 2008, сряда

http://zadogradata.blogspot.com/

Движение за сексуална чистота в САЩ

В Америка бързо се разраства Движението за непорочност, съобщава The Times. Това са момичета, които дори не желаят да се целуват преди сватбата!Една от тях е 22-годишната Лорън Уилсон. Тя е красавица с дълги копринени коси и лукава усмивка, но съвсем не е съблазнителка.В своя град - набожния Колорадо спрингс, тя е нещо като кумир.Уважават я за нейната добродетелност. Тя не само че е запазила девствеността си до първата брачна нощ, но и дори не е позволила на съпруга си да я целуне, преди да се врекат пред Бога.



Някои носят сребърен пръстен, символ на чистота във всички сфери на поведението.


Движението за непорочност организира и свой бал.

Под звуците на музика от холивудски филми, хванати за ръце, те се събират пред дървен кръст и дават своя обет за целомъдрие.


Учудваща е липсата на противоречия у тези момичета. Те не се опитват да изклинчат от училище и дори не се опитват да лъжат родителите си. С две думи - те са прелестни.

Един военен лекар, водейки двете си дъщери за ръка, се опита да обясни, че вирусът на СПИН е толкова силен, че може да проникне в тялото и през презерватив.


За момента Движението няма достатъчно история, за да се прецени дали браковете на тези млади хора са по-щастливи.

Периодът на ухажване при тях обикновено е кратък и бащите имат последната дума в решението за брак.

Публикувано от Angel Stefanov в 10:57 0 коментара
Етикети: Младежи, Морал, Новини, Семеен съветник, Семейство, СПИН
09 юли 2008, сряда

http://zadogradata.blogspot.com/

вторник, 23 март 2010 г.

Посрещане на Първа пролет

В Посолството на мира приятели от различни духовни общности посрещнаха на 21 -ви март Първа пролет с песни и танци.


Люсиена Костова прочете свои стихове


Виктор Костов свири на пиано



Виктория,Богдана,Петя, Виктор и малкият Стефан

четвъртък, 18 март 2010 г.

Писмо - предложение до ЮНЕСКО

Писмо - предложение
До ЮНЕСКО при ООН
Oтдел Образование и възпитание
Генерален директор Ирина Бокова
От Аспарух Петров Вангелов
София , 1618 Овча купел 1, Блок 609, Вход Г. Ап.20
тел :.02/ 8559827
0878559823
Госпожо Бокова,
Учени и политици смятат, че светът живее в остра икономическа и духовна криза. От една страна имаме висок прогрес в електронните технологии и генетиката, а от друга - нравствен упадък : корупции,тероризъм, грабежи, отвличане на деца и възрастни, измами, убийства…Знае се, че младежта е огледален образ на обществото Престъпността в училищата е факт. Има много зарегистрирани убийства между деца,между младежи и то по садистичен начин. Наглото дори цинично държание на ученици спрямо учителите, битите учителки...са връх на търпимостта. Такива факти има и в други страни. Страните от целия свят вървят към нравствена деградация. Няма държава която да живее сама за себе си, недокосната от тероризма и вандалщината.Проблемите за възпитанието на младежи и възрастни са еднаква крещяща необходимост. Загрижени за бъдещето, клубът за поезия и
музика към съюза на писателите към читалище "Райко Алексиев",Федерация за вселенски мир и федерация за духовно еднинение „Роза”подкрепиха Аспарух Вангелов като бивш учител и директор на училища,инспектор по просветата, инспектор в министерството на културата,общо с над 46 години стаж да разработи предложение − първо до МОМН за работа и възпитание на младежи с хулиганско държание в училищата и второ - предложение до ЮНЕСКО при ООН за задължително изучаване във всички страни на общочовешките морални ценности за възпитание на сърцето, душата, за нравствено-етично поведение.Първото предложение до МОМН. Госпожа Мукадес Налбант с разбиране прие препоръките. Второто сега излагам на Вас.Вие приемате света като един голям социален дом. Предлагаме да приемете света и като едно голямо интегрално училище, а Вие - Вашата дирекция да стане Световно Министерство на Образованието и Нравственото Възпитание. Епохата налага да се даде поне за 10 години приоритет на нравствено - етичното възпитание, възпитание на сърцето и на душата.
За изпълнението на тази велика цел за всички страни и народи са необходими Учебни помагала за учителите и за учениците. Няма друг авторитетен от световен мащаб фактор, който да е в състояние да обедини, да въздейства, да наложи на стотиците националности
идеята за общо духовно превъзпитание на народите. Кой ражда терористите, войнолюбците, крадците, убийците в света ? Необходимо е коренно възпитание на родители и деца, на общества, хора от всички раси и вероизповедания .
Наложително е да се разпореди на всички просветни ведомства в света да съставят комисии от подготвени специалисти за издаването на учебни помагала, в които методично да се разработят уроци по теми.Например: Тема за честността, скромността, горделивостта, гордостта,обичта, милосърдието и т.н. и т. н. Такива примерно издадени пособия има вече в Русия, Индия, Япония, САЩ и в други страни. Ето, в Москва
Mеждународният фонд за образование е издал няколко учебни помагала на руски " Светът, в който живея" и на английски "Моето пътуване в живота", а по-късно новата образователно-възпитателна политика се разрасна в Япония, САЩ и по целия свят с уроци написани от авторитетни авторски колективи. Все пак тези пособия все още не могат да бъдат 100 % успешни за прокарване на възпитателна политика за новото образование на 21 век, поради масовата бездуховност в света.
Известно ни е и подкрепяме инициативите на ЮНЕСКО за обучение на научни работници и студенти в областта на етичното възпитание за изграждане на наука на нравствени основи. Ето защо е наложително да се изгради световно образователен център от ЮНЕСКО и се започне незабавно работа в училищата и обществата за нравствено проглеждане на народите. Кадри по съставянето на учебниците има и в България се правят опити, но за да се преподава в училищата, трябва разрешение и подкрепа от МОМН. Учебниците да се съставят по възрастови групи. Ние сме предложили да има раздели за екологията, за
различните клонове на изкуствата с увлекателни приказки за децата а за големите – подходящи текстове с характер на притчи. За основен и среден курс могат да се използват някои от философските и религиозни трактати на Лев Толстой, притчите на Христос за милосърдието за любовта между хората за взаимопомощта, всеотдайността,
философските виждания на Рабинандранат Тагор и т.н.
Според нашето виждане прилагането на педагогическите новости в преподаването и усвояването на нови методически похвати при излагане на образователните единици в урочната работа, използването на сугестивните похвати за съсредоточаване на вниманието на учениците в клас и други не трябва да бъдат задължения на ЮНЕСКО, а на Министерствата на образованието в света. Специалистите от върховния образователен център от ЮНЕСКО е достатъчно да контролират качеството на издадените учебни помагала, нивото на дисциплинарните нарушения в училищата, намаляване на престъпността в страните от всички континенти и т. н. Това е предостатъчно.
Наблюденията и указанията на ЮНЕСКО за нравственото възпитание на обществата ще мобилизират усилията на образователните, възпитателни ведомства, тези усилия ще бъдат подкрепа на правителствата от всички държави в света. Времето, епохата налагат незабавно да се започне мащабно възпитание на народите за любов, братство.
За нас ще бъде голяма награда, ако получим незабавен отговор на нашето открито писмо до Вас, че сте го прочели и сте взели отношение.
С искрено уважение : ........
Аспарух Петров Вангелов
Подкрепили идеята:

1. Читалище "Райко Алексиев " - бул. Скобелев 58
3 ет. София 1606 / тел: 02/9 52 57 61
Секретар : ...........
Слава Павлова .
4. Универсална федерация за вселенски мир :

Председател : ......................
Боян Башиянов

3. Федерация за духовно еднинение „Роза” :
Председател.....

Върбанка Николова

Член: .............
Румяна Русева (педагог)

С подписите на съответните отговорници по предложението писмото се изпраща до Юнеско до края на седмицата. Всеки заинтересован може да се присъедини с коментар.

За положителното мислене

СИЛАТА НА МИСЛИТЕ
Мислите могат да ни разболеят
11.03.2010 В отговор на статия на Невена АНГЕЛОВА

Автор: Juliuts | Семейна терапия | Семейство | Възпитание |

Сспециалистите са категоричен - Предизвикваме болестите с мисълта
Забелязали ли сте, че тези, които най-много се страхуват от болести, най-често боледуват? Такива хора наистина са много податливи на всякакви вируси. Защо е така?

Мисълта е психична енергия, която излъчваме. Тя не се губи, а прониква в целия заобикалящ ни свят и влияе върху живота ни и дори на хората около нас. Мисълта ни програмира живота ни.

Най-новите изследвания сочат, пише Невена Ангелова, че това се дължи на удивителната способност на подсъзнанието да тълкува всяка мисъл, пробягала в главата ни, като истина, като директна „поръчка". С други думи, ние получаваме болестите, които сме си „поръчали".

Силата на предчувствието
Дори натрапчивото „предчувствие", че ще ви скъсат може да се превърне в реалност. Подсъзнанието ви приема „поръчката" и прави всичко възможно да я изпълни. В този случай влизат в действие и други от нашите духовни способност. Силното предчувствие може би не е просто резултат на собствената ни неувереност и страхове. Всички ние имаме и духовни сетива. Силното чувство за провал или нещастие може да бъде "сигнал", "предупреждение" за необходимостта да поправим нещо, за да не се случи това нещастие. Но ако ние просто продължим да се притесняваме, без да открием и премахнем причините за предстоящата злополука - то тя определено ще се случи.

Нашата духовна чувствителност
Можем да си помогнем като контролираме мислите и чувствата си. Ако се опитаме да не допускаме лоши мисли, да ги гоним, когато неочаквано се появят ще започнем постепенно да правим разлика между проблемите, които сами си причиняваме и тези които интуитивно предусещаме, че идват. Нещата които ни е трудно да визуализираме в представите си в положителна светлина най-вероятно наистина се нуждаят от повече усилия за да променим.

Обърнете съдбата си:
Ако имате дългогодишни лоши мисли ще трябва време да промените този станал подсъзнателен навик. Ще е необходимо неутрализиране на отрицателната мисловна енергия, която години наред сте излъчвали в пространството. Навиците обаче се променят трудно. Поради това използвайте следната техника:

Техника за промяна на нежелани навици и чувства
Успокойте се и със затворени очи се опитайте да видите неприятната ситуация с всичките свързания с нея чувства, страхове, неприязън и т.н. Сега си представете как тази картина се смалява, става вяла и изчезва в далечината. В същото време си представете нова картина и визуализирайте нещата точно такива каквито ги искате със всичките свързани чувста на радост, свобода, любов и т.н. Затвърдете този образ за някоя друга минута и всеки път когато отново нещо ви напомни за старата картина си припомнете и се фокусирайте на тази. Много скоро ще откриете, че собствения ви лош навик се е променил коренно. Визуализирайте как нещата се нареждат благоприятно за вас, дори няма нужда да вярвате, това неизбежно ще се случи понеже вие вече сте го създали духовно.

ЩАСТИЕТО ОТ ЛЮБОВТА: Способността да обичаме
Какво ни донесе "Светския Хуманизъм"?
Каква интимност даваме на детето си като родители



Свържете се с нас:
Посолство на Мира,
Ул. Г. Бенковски 25, София
Тел: 02/ 983 2148

Семейната Федерация е НПО със специален статут в ООН. Отдадена на образование на характера, семейните ценности, проекти за диалог и помирение между културите, расите, и религиите.

От Юлиян Марианов

събота, 13 март 2010 г.

Значението на родителската любов

Глава втора от " Петте езика на любовта и тийнейджърите" ог Гари Чапмън
Беки, майка на две деца, проявяваше всички симптоми на родителско притесненине.
-Д-р Чапмън, уплашена съм до смърт - каза тя.- Синът ми ена дванадесет години, дъщеря ми е на единадесет. Чета разни книги за тийнейджъри и се плаша. Май вече всички младежи правят секс, използват наркотици и носят оръжие. Толкова зле ли са нещата?
Беки зададе този въпрос по време на един брачен семинар в Молин, илиноис. После добави:
-Мисля си, че може би е по-добре да обучавам децата чрез частни уроци, отколкото в училиещ, но това ме плаши. Не знам дали съм готова децата ми да станат тийейджъри.
през последните пет години съм срещал много родители като Беки. все повече родители четат книги как да бъдат родители на тийнейджъри. Те слушат все повече телевизия за насилието сред тийейджърите. Четат местния вестник и често казано, изпадат в паника. Ако случайно се сред тези родители или ако се питате :"Трябва ли да се плаша?", надявам се тази глава да уталожи някои от страховете ви. Тревогата не е добра душевна настройка в грижата за тийейджърите. Надявам се тази глава да премахне част от напрежението ви и да ви даде повече увереност в положителната роля, която можете да играете в живота на своя младеж.
Добрата новина в семействата и училищата, че не всички факти са негативни. Едно голямо мнозинство от тийейджърите (70%) казват, че се чувстват "изключително" или "много" близки със своите бащи. Друго скорошно изследване сочи, че повечето от младежите на възраст между тринадесет и седемнадесет обикновено са положително настроени към училището. Едно значително мнозинство от младежите твърдят, че се чувстват щастливи
( 85%) и утвърждавани ( 82%) в училище. Две статистики, които трябва да стоплят сърцата на всички одобряващи училището родители, казват че 97 % от юношите ще завършат гимназия и 83 % от тях смятат обучението в колеж за много важно днес.
След прегледа на тези открития Джордж Галъп младши характеризира съвременната младеж като мотивирана от идеализъм, оптимизъм, спонтанност и жизнерадостност. "Младите хора ни казват, че горят от желание да помагат на другите, готови са да работят за световния мир, за един по.здрав свят и са положително настроени към своите учители." Що се отнася до отношението на тийнейджърите към тяхното бъдеще, Галъп стига до извода, че голяма част от американската младеж са радостни и развълнувани относно бъдещето, много близки са със своите семейства, най-вероятно ще се оженят, искат да имат деца и желаят да стигнат до върха на избраната кариера.
Стайнбърг, старши сътрудник в Центъра за изследване на човешкото развитие и образование, е национално признат специалист по въпросите на юношеството. Той също е и професор по психология в Темпъл юнивърсити . "Проблемът, който сме започнали да приемаме като нормална част от чевешкото развитие - наркотици, престъпност, безотговорен секс, опозиция на всякакъв авторитет - изобщо не е нормален. Той може и да предотврати , и да се лекува. Основна истина е , че добрите деца не стават изведнъж лоши в пубертета."
В действителност повечето от онова, което четем във вестниците и чуваме по телевизия и радио, се отнася да онези 10 % проблемни младежи, като повечето от тхя са били и проблемни деца. ( Следва) с 22- 23

понеделник, 11 януари 2010 г.

Петте езика на любовта и тийнейджърите Част 1-ва

Да разберем съвременните тийейджъри
Знаете ли, че преди шестдесет години тийнейджърите не са съществували като отделна група сред поколенията? Думата тийнейджър е станала популярна някъде през Втората световна война. Социалните и индустриални промени , катализирани от войната създари отличителна култура в една отличителна възрастова група. Те били в преход, вървели към зрелст, изпробвали и се променяли в своето търсене на самоличност и независимост.
едно десетилетие преди Втората световна война, повечето деца на възраст между тринадесет и деветнадесет години си изкарвали живота с труд по ферми,във фабрики или у дома - каквото искало от тях семейството.Те помагали на родителите си да се грижат за по-малките деца в семейството.
Голямата депресия през 1930 г. променя всичко това. Със срива на икономиката изчезват работните места. С чувството, че са тежест в семейството хиляди започнали да си търсят работа.Много млади хора спели по обществени паркове или задни улички, често просели храна - тези млади хора представлявали основен социален проблем.
Тази социална дилема води до появата на Националната младежка администрация на президента Франклин Рузвелт,чиято цел е обучение и създаване на възможности за работа на американската обезверена младеж.Това на свой ред прави огромно ударение на обществените гимнациални училища.Дотогава ходенето в гимназия не било възможно за повечето американски младежи. Идеята била гимназиите да осигуряват професионална образователна програма в една дисциплинирана и здравословна среда.В такава обстановка младежите можели да открият своите таланти,да развият своите цели, да изградят добри навици за работа и след завършване да станат продуктивни граждани.
Това придвижване на големи групи млади хора от работната сила (или опашките за безработни) към обществените училища създава социална предпоставка за развитието на отделна тийнейджърска култура. Така гимназиалните ученици развиват обществена индентичност, която няма нищо общо със семейния живот или отговорностите като възрастни.
През 1938 г.те вече започват да се индетифицират като "онези, които живеят под ритъма на бигбенда" Гимназиалните ученици откриват музика и език, които са изцяло техни. Те изграждат нов начин на живот със свои уникални дрехи, музика, танци и модни тенденции. "Те дразнеха родителите си с вбесяващия език, който само приятелите им разбираха. Нещо по-лошо, пилееха време и пари за организирането на клубове на феновете и се редяха на опашки по улиците с часове, когато някой музикален състав дойдеше в града, само да хвърлят поглед върху своите любими суинг музиканти."
Рекламодателите на пазара на дребно започват да виждат потенциал в тези безгрижни гимназиални ученици, чиято основна грижа в живота е да си прекарват добре и да танцуват.Списание"Лайф" предлагаследното описание на тийейджъра: " Те живеят в един свят на банди, игри...филми ...и музика...Говорят някакъв странен жаргон...обожават шоколадовите млечни шейкове...носят навсякъде мокасини...и карат като луди."

Колкото и да е интересно , и тогава, както и сега, родители, учители и църковни водачи често порицават онова, което според тях е подмолното течение в тийнейджърската култура. Д-р Лесли Хован, журналист в Лейдис Хоум Джърнъл твърди, че подрастващите никога не биха се насочили към"истинските постижения", ако всичко в техните тийнейджърски години е "лъскаво и направено прекалено вълнуващо". Той съветва родителите си да бъдат умни и да имунизират децата си срещу опасния вирус на културата боби сокс и да се опитат да издигнат техния вкус към по-прекрасните неща в живота. Хоман може да е бил първият, но със сигурност не последният от родителите, които биха искали да имунизират децата си срещу, според тях, крайностите в юношеската култура.
(с.227)

Характерни особености на юношеското развитие
Освен физическите и психически промени , пред които се изправят юношите, тийейджърът развива нов начин на мислене. Юношеството също е ерата на разума. Тийейджърът е способен да мисли логично и да вижда логичните последствия от различни варианти.
С бързото израстване в интелектуалното развитие и събирането на нова информация прави юношата да мисли, че е по-умен от своите родители.
Това мислене на по-високо ниво го въвежда на съвсем нова арена с предизвикателства в областта на социалните взаимоотношения. Обсъждането на идеи с неговите връстници и вслушвнето в техните мнения издига до нови нива на близост, от една страна и открива възможвостта за конкурентни взаимоотношения, от друга. Така изграждането на клики (малки затворени общества) сред младежите е много повече свързано със споделянето на интелектуални идеи, отколкото с облеклото и цвета на косата. Младежите също като възрастните се чувстват по-удобно сред онези, които са съгласни с тях.

Въпросът за личната нравственост и ценности
Когато юношата разпита родителите си за основните им възгледи , мъдрите родители приветстват въпросите , стараят се да дават честни отговори по един неавторитарен начин и насърчамат юношата да продължава да изследва тези идеи. С други думи те приветстват възможността да водят диалог с младежа за възгледите, които са му внушавали през годините.Ако, от друга страна, родителите осъдят тийейджъра, че задава въпроси, каго по този начин му внушат вина, че изобщо е допуснал възможността възгледите на неговите родители да са неправилни, той е принуден да отиде другаде, за да сподели своите въпроси.
Зараждащата се сексуалност у тийейджъра е част от това, което е той, и общуването с членове от другия пол е постоянна реалност. Повемето младежи мечтаят един ден да се оженят и да имат деца. В едно скорошно изследване, в което трябвало да оценят важните въпроси за своето бъдеще , "осемдесет и шест процента казват, че стабилното семейство е най-важният елемент в планирането на техния бъдещ живот." (13( Пътуваенто от ранните младежки години към стабилния брак и семейство, за които копнее младежът, ангажират много чадове от неговите размисли.

Въпрос за бъдещето
Това е друго предизвикателство, пред което се изправят младежите от всички поколения. Това е хватката с въпроса: "Какво да правя с живота си?" Тук се включва изборът на професия, но въпросът е много дълбок.Това е в крайна сметка един духовен въпрос: "Какво значение ще има къде ще инвестирам живота си? Къде да намеря най-голямото щастие? И къде ще допринеса най-много?" Младежите схващат , че всеки избор води нанякъде.
Родителите, които биха искали много да помогнат, ще споделят нещо от своите собствени борби, собствените си радости, собствените си разочарования. Като родител, не можеш и не трябва да насърчиш търсенето на юношата и може би да запознаеш своя син или дъщеря с хора от различни професии.

.....
Из "Петте езика на любовта и тийнейджърите" от Гари Чапмън, 2000г.