понеделник, 28 декември 2009 г.

Порочен кръг на човешки взаимоотношения

Статията на Юлиян Марианов разглежда оплакването като част от порочния кръг от човешки взаимоотношения, при което се търси съчувствие от страна на пострадалия. Например, майка се оплаква пред децата си от бащата или обратно. Извиква се негативна енергия срещу близкия човек и отрицателното отношение към него се засилва. Получава се настройване един срещу друг. Доколко тази форма на общуване наврежда на колектива и има ли възможност потърпевшите да излязат от своята ситуация без да се обръщат за споделяне към свой близък или колега.Как да премълчаваме и можем ли да понасяме тежки семейни конфликти. Това обяснение се прилага при терапия на семейните взаимоотношения.

Triangulation as a form of Twisted Intimacy


From Unification Family Therapy

Triangulation is the game of involving others in our
negative emotional feelings against someone else!!!

It is a specific form of multiplication of evil, using the deepest moments of heartistic sharing to transmit negative feelings in the hearts of those who compassionately listen. It fills ones need for intimacy, excuses his guilty conscience and helps create evil alliances that will finally destroy unity and trust in the organization or the family where they are used. Professional players will get highest effect with list effort. Since it is a very emotional and heartistic, unconscious process, it is very difficult to revile the one who started it. One who rationally attempts to stop this process will find himself very vulnerable to accusations that he is the one spreading negativity, or that he is simply mislead by the other party. Thus any attempt of stopping this negative process will bring more intensity into the game. For this reason it is of great importance to clearly understand and uncover the core motivations and process of Triangulation.

Note: People who did not experience Triangulations in their own family of origin will naturally feel that this is something wrong and negative. However they will be confused and unable to do anything to stop or prevent the process. On the other side people who experienced that from childhood will naturally find each other and feel the heartistic common base. Once they start triangulating they will get the sense of real heartistic unity, "Oh finally someone we totally understand each other", "We can share everything with each other", "We are so united and hartistic." Since that is precisely the intimacy they learned to receive as children they are unable to distinguish its evil and destructive nature, because it is unreliable part of their core of existence - their hearts!

Triangulation at the Fall
1. Lucifer aligned with God's children
2. Gradually leading them against Him
3. Than using that to criticize God

Example of Family Triangulation
1. Mother struggles with father
2. Transmits negative emotions to the child
3. Aligns with the child against the father
4. The child expresses critical attitude to father
5. Mother uses that as further excuse to accuse him and undermine his authority
6. The child disrespects authority
7. Father further withdraws from the family

Note: Though emotions would be easily transmitted between mother and child, their relationship will grow more and more explosive with the child's growth. This is because there is no emotional maturity and independence developed. Instead there is extreme emotional dependence, to the point of no much individual freedom. In psychology that is called "Enmeshed behavior" and is regarded as the bases for schizophrenia.

Triangulations in the Work
1. People will spread rumors and form unofficial groups against each other.
2. Every act or comment will be ironically discussed and criticized.
3. The pain from that reality will grow and make them Triangulate even more intensively.
4. Once making more people negative they will use that as excuse to accuse even more.

Note: This will be done simple to fill the time with some talk, yet in effect will create barriers and internal struggles and enormous pain in their hearts. They will create their own hell without even realizing their own contribution to that. So in stead of ending this vicious games, they will just pure more and more oil into the fire. The more oil they pure, the more they will think the other side is guilty for the fire. Triangulation in the work place is only extension of the Triangulations learned in the family of origin.

Triangulation Distorts the Heart
1. Searching for Intimacy to share negativity
2. Poisonous vitality elements for the spirit
3. It becomes like a drug addiction for our spirit
4. It becomes the only way to form unity and feel love and trust

Note: Often people addicted to triangulation will have no much to say, and will not start trusting others until they find a common base for triangulation. Than suddenly they will become very lively, inspired and get the faulty sense of trust, which will have to be protected with more and more rumors and accusations against others, to keep sure of their alliances and protect from heir conscience accusing them. The more their conscience tells them this is wrong, the more they will triangulate to excuse their own conscience multiplying the same negative feeling in the hearts of others.

Triangulation is exactly the opposite of the principle of True Love (Give and forget). The more one spreads negative feeling in other's hearts the more hell overtakes his heart. It is a vicious cycle that harbors more and more power with each give and take of triangulation. It starts dominating our hearts and the only escape one finds from the inner hell is to Triangulate even more.

"Can you imagine how God felt as He looked upon fallen humanity in such a position? This is something you need to understand… Human beings today are not God's children. No matter how much God weeps, we pretend not to see His gears. No matter how sorrowful He is, we pretend not to see. This is because the human race springs from the flesh and blood of Satan."

True Father's Insights on God

Lesson from the Fall

From Unification Family Therapy

The Origin of Triangulation

We find it in the very nature of the fall. Lucifer triangulated with God's children in order to isolate and dominate even God. This way he twisted their hearts towards destructive selfishness.


feeling hurt in his jealousy


| Share his feeling



feeling compassion to him

The Correct Reaction

Eve was not supposed to listen to him humanisticaly and accept his feelings. Instead she was supposed to rationally correct him, if necessary even scorn him for his self-centered view and feelings.

Divine Principle states that humankind "inherited from the Archangel all the proclivities incidental to his transgression against God". These proclivities have become the root of the fallen inclinations in all people.

Two Step Process
1. Misinterprets others words and actions, and feel hurt by them.

2. Harbor negative thoughts and feelings and transmit them to others in deep heartistic sharing.

(This is the first and the forth fallen natures, but in the process this is the way of leaving ones position and reversing the dominion)

(This pattern is very characteristic of Schizophrenic Families)

Evil Triangulation

In intimate heartistic moments, transmit negative emotions, as indirect accusations: "he hurt me this way", or "he hurt her this way…".

1. Deep heartistic negative sharing
2. On humanistic, very external , self-centered base. -
3. Luck of logical or Principle arguments
4. Strongly emotional, "How it makes them feel…"

Vicious Cycle That Never Ends

The attempted solution only exaggerates the problem - an endless and vicious cycle that brings us to Hell.

Feel afraid

of being reviled and accused.


| One triggers

| the other

Spread rumors

to feel secure and protected.

In God's Ideal

God's Ideal is a society of open heart, in freedom to relate without fear. A society where we feel the security of being accepted, not constantly accused or critiqued… and involved in some Triangles (rumors, critiques, accusations, intrigues).

сряда, 23 декември 2009 г.

Градината на розите

Вълшебен танц

Малка къщичка в гората,
на полянка сред децата –
там вълшебница се скрила –
фея на цветята
и любимка на зората .

Махат нежно с листенца
радостни цветенца,
кимат весело с главички
и приканват
пойни птички,
заедно с децата,
заиграни в тревата.

На зеленооката поляна
припкат весели дечица –
в рокли, шорти и полички,
в лудешки танц се те въртят –
всички заедно в кръг.

Танц вълшебен на цветята ,
на цветята и зората...
Малката красива фея
долетява лекокрила,
и засмяно благославя
с пръски утринна роса
този ден на радостта.

На Уилиям Бътлър Иейтс*

Червена роза ми говори
тихо в нощта и главичка свела,
кимва ми с тъга – червена роза
с пaрфюма на пътя ми познат...

пътека на борба и на сурова битка
със злото по света – Розата
зове ни огряна в светлина –
Тя носи ни любов –
победа в небесната съдба.

И виждам нейната усмивка в духа си –
слънчеви лъчи целуват се с небето –
Какво ще стане... да изгубя своите очи
и се предам на красотата,
дълбоко скрита в сърцето ?

* Уилиям Б. Иейтс - Известен ирландски поет и драматург – лауреат на Нобелова награда.


Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри, форми всеотдайно,
И носят радост, красота –
не искат нищо от света...

Родени са да носят любовта,
в мълчание
с безкрайна доброта.
И дружелюбно те мълвят :
– Вдъхнете моя аромат!
и махат нежно с главички.

Подчиняват се на пролетта,
лятото и есента – те са тези,
които носят красотата
в любовта.
И не искат нищо от света.

вторник, 24 ноември 2009 г.

История на религиите

За да разберем смисъла на историята и нашето съществуване не бихме го отделили от появата на религиите по света. В учебниците по история и философия на различните народи е редно да се отдели повече внимание върху ролята на религията в развитието на обществото. Това, което се случва от нейната негативна проява като фундаментализъм, отделянето й от науката и истинкото учение, но и нейната положителна роля за създаването на върхови постижения на изкуството и човешката мисъл.

събота, 21 ноември 2009 г.

Вечните норми (Стихове )

Вечни норми
Аспарух Вангелов

Знание и вяра, и мъдрост
създават у човека твърдост.
С воля, сила и красота
остава с тях във вечността.

трудът и вечният копнеж
са творческият свят стремеж.
издигат го във висините.
осветяват му бъднините.

Любов, обич са вечни норми,
създали реалните форми
на живота, на телата.
Те са рожби на челата...

Човек и вечност

Аспарух Вангелов

Същността ни човешка
не е никаква грешка.
Дадена е от всемира,
че Човекът не умира...
Само тялото изчезва,
но остава мисъл трезва.

Духът - творец си остава до века,
цялостно обуславя човека.
И тялото, душата, и духът -
единни, не ги покрива прахът.

Бог е един, но в три лица:
по светъл от хиляди слънца.
Дал е на човека светлина,
дарил го е и с топлина.

Догматът:дух, тяло душа,
с мисъл...не трябва да греша,
те са ясно названи ЧОВЕК,
за да твори и живее век.

Той е призван да бъде вечен!
Да не мре дори в час "уречен"р
а да бъде поет и творец,
и на делата свои-певец!

Задачи пред човека

Аспарух Вангелов

Може и да не си богослов,
но осъзнай Божията любов!
Бори се за обич и човечност,
за доброта, мир и сърдечност.

Забрави партиите, борбите.
Те раждат омразата, сълзите.
Стреми се към етичност,красота,
вяра, радост и правота.

Нека изчезне бедността
и между хората алчността.
Това са ценности върховни,
за народите - непреходни!

Жадува калинката...

Руми Лякова
Жадува калинката капката роса,
розата поръсена с перлени зрънца,
пеперудата танцува на тревата боса,
със песен и щурчето радва малките сърца...
Потръпва липата, поклаща листа,
тя поздрав изпраща на бора зелен,
май е, ухае със нежен дъх пролетта,
звънко славеят пее за теб и за мен!
Погален света е от златни лъчи,
треят те над покривало измуруд...
Вглеждам се с обеч в твоите очи,
забравям самотата и нощния студ.
Вселената не може без обич,
сърцето ми без твоята любов!

Относно образователната ни политика за духовното възпитание на подрастващите

Святата геометрия част 1

Относно образователната ни политика за духовното възпитание на подрастващите
Румяна Русева
по материал написан от нея в сп. Педагогика,бр.6, 2005

Има две човешки изобретения, за които можем да заявим, че са изпълнени с най-големи трудности: изкуството да се управлява и изкуството да се възпитава.
Имануел Кант

По повод горепосоченото изказване бих искала да направя своите размишления. Преподавател съм по английски език и литература в средните училища от дълги години. Моят опит и различни трудности, които срещнах в педагогическата си практика беше предимно от характера на образователната ни политика днес. Ако в началото на 60 години американските училища изхвърлиха изучаването на християнските приниципи и практиката на молитва и вяра в Небесния ни Създател, то през 90 те години на миналото хилядолетие от българските държавни училища бяха изхвърлени разбиранията за провеждане на възпитателна политика в образованието ни.
Нашите управници решиха да потърсят опита на западната система за професионално ориентиране и потънаха в безхаберие по отношение на развитие на характера и личностните качества на младите хора. Би трябвало на всеки средноинтелигентен човек да е известно, че всичко, което ни заобикаля в природата има външна форма и вътрешно съдържание, т.е. тяло и някаква вътрешна за него характеристика. Най-прост пример е тъжната чалгаджийска тирада на някоя красавица, която можем да чуем като оплакване по загубата или непочтенното поведение на поредния „без сърце” и „без душа” господин. Не само в песни, но и нашата родна любовно-еротична лирика е пълна с болките на уморените търсачи на любовта. Смешно е да отричаме онова, което чувстваме и говорим всеки ден. И затова когато се заговори за провеждане на образователната реформа в средните училища неминуемо се налага да се реши въпроса за въвеждане на такова обучение, което да направи от децата хора или „Човеци”, а не психопати. Агресията и невежеството сред младите хора се е увеличила дотолкова, че малките ученици имитират по-големите и заплашват с насилие по-малките. Да не говорим за сексуалната злоупотреба в ранна възраст, оттам и многото психически заболявания.
И ако претендираме за модерно или ново образование на 21 век и че ще ставаме европейци или американци, нека се вслушаме в думите на онзи американски директор, който казва на всеки новопостъпил учител, да насочи усилията си към възпитанието на децата, за да не се превърнат във висококвалифицирани варвари.
Говори се за идването на 2012 година,в която ще свърши старият свят и история и ще почне нова история и нова ера на светлите хора – радетелите на светлината и любовта. Аз бих се молила тази година да се отложи, за да можем всички да оцелеем. Но за съжаление какво са прави в тази насока у нас? Може би точно обратното – все повече плакати за филми и книги за вампири или перверзни образи ни гледат от стените или книжарниците, наред със студената усмивка на полуоблечен в черно женски образ. Деца и ученици рисуват дракони и черепи, пишат и говорят за любовта при вампирите или хомосексуалистите и се затрудняват да се сетят за други образи, които да опишат. Подиграват се на своите по-старателни другари в училище и всячески пречат в часовете, за да няма образователен процес.
Говорим за идването на новата епоха на жената като миротворец и духовен наставник в семейството, училището и обществото. Но горката жена – тя е принудена да се надпреварва с красавиците от кориците на списанията – един фетиш на обществото, приело идеите за „равноправието” на жената, като полезно за мъжа същество.
Мас медиите ни заливат с толкова отрицателна информация, че много хора биват обладани предимно с песимистични мисли, които ги правят пасивни и нерешителни. Така сме ние, обикновените хора – поддаваме се лесно на лошото на влияние и манипулация и ако нямаме друг избор тръгваме по пътя на престъпленията.
Директор вика учителка и прави забележка, че говори на учениците за И. Христос в началото на декември. Учителката отваря учебника по английски език, в който има редица снимки на известни състави, чийто изпълнители са наркомани. Тя пита директора редно ли е учениците да бъдат спирани да узнаят и другата страна на монетата и редно ли е да се нарушава човешкото им право да бъдат защитени от психически увреждания и насилие, да им се нарушава правото да нямат избор в живота.
Горките деца - от трети клас започват да си търсят правата, но нима знаят за какво става дума? За каква защита на човешките права ще говорим, когато нямаме основни понятия за творението и Твореца. А това сме самите ние, тръгнали към себе си: Кой съм аз? Откъде идвам и накъде отивам? Какъв е смисълът на моя живот?
А всъщност той е универсален за всички хора по земята - пътят на нашето нравстено усъвършестване, пътят на себепознанието и себеуважението ни като истински деца на едно единно начало. И ако тези думи смущават много атеисти, то нека не забравяме,че Буда и Махавира също са били атеисти, тоест нито будисти, нито джайнисти признават съществуването на Бог или на свръхвърховно начало. Това не им е пречило да търсят и да поставят някакви универсални истини за нормите на човешкото поведение.
Трябва да признаем, че без „ мъдростта на вековете” светът не може да оцелее. Въпреки плачевните резултати за увеличаване на психическите заболявания, видовете инфекции, СПИН, агресията и убийствата сред учащите се, митовете за „ забавления” все още изграждат облика на така наречените „демократични общества”.
Позволих си да се спра на тези страни от нашата действителност, за да цитирам и някои изказвания на американски педагози, които най-ясно и точно са изразили своята загриженост по въпросите, които обсъждаме.
„Уилиям Морис в книгата си”Нарушаване на класната дисциплина” Гл „Основна дилема” описва нашата култура като агресивна и опустошителна. Училищата не могат да изпълняват своите задължения за даване на тристепенно обучение на децата, които демострират една нова култура без задръжки и ограничения.”(1)
Все повече учители откриват, че губят твърде много време за справяне с побоища, класни нарушения и социална незрелост. Те считат, че времето, отделяно за справяне с такива форми на поведение, трябва да бъде прекарано в обучение на децата как да преодоляват конфликтите и как да изграждат етични взаимоотношения помежду си.
В едно интурвю от „Американски новини и световни съобшения” Стивън Мюлер, президент на университет „Джон Хопкинс” казва, че най-големият проблем на образованието е, че липсва изучаване на ценностнатна система на човечеството... „поради неспособността си да работят с морално-нравствени средства, днешните университети ни обръщат във висококвалифицирани варвари” (2)
А оше през 60те години в „Цели на образованието” Алфред Норд Уайтхед наблюдава, че образованието е голям набор от предмети, които не могат да развият „ божествена мъдрост”. Той счел това за тъжно обстоятелство за провала на човешките усилия”. Според него, важността на знанието лежи в употребата му, в умението ни да го използваме, т.е. в мъдростта.(2)
Поради актуалността на проблема редица български педагози тревожно поставят въпроса за необходимостта от духовно възпитание на учениците, т.е за преосмисляне на нашата образователна система.
Исторически са възникнали две противоречащи се тенденции, които подчертано пренебрегват фундаменталните принципи на образованието. Първата цел е да се даде всичко необходимо за израстване на духа на детето , така че то да се развие като пълноценна личност, която да изгражда едно справедливо и хармонично общество. Неговото духовно развитие развива положително отношение към живота с преживявания на виталност, спонтанност и творчески извяви. Развиването на висока емоционална интелигентност у учащите се не само подпомага развитието на характера и сърцето , но и ги подготвя да посрещат трудностите с ентусиазъм и по този начин да се справят с предизвикателствата в живота.
Следващата цел на образованието е да се дадат нужните зания за развиване на професионални качества на подрастващия, да изкарва прехраната си и да изпълнява отговорностите си като специалист и добър родител. Тази цел спомага за развитие на интелекта, рационалността и академичните постижения. А първата до голяма степен е в сферата на религиозното или по-точно, духовното и морално обучение за адаптиране към невидими обстоятелства и развитие на човешките взаимоотношения.
В този смисъл можем да кажем, че основните цели на всички религиозни и етични школи обхващат така наречените три благословии към човека: 1. да изгради съвършен характер с център сърцето.2. да създаде семейство, в което да реализира истинска любов 3. да владее творението с любов, наподобяваща твореското съзидание на Твореца.
Тези три идеала са пренесени в три основни форми на обучение:образовоние на сърцето с цел да се оформи личност с характер, образование на нормите с цел да се създаде добър гражданин, образовине на владеенето с цел да се вдъхнови и реализира в човека.
Как бихме могли да възпитаме децата, ако ние възрастните сме били лишени от подобно личностно развитие? Известно е, че липсата на любов в семейството, насилието между съпрузите и към децата поражда голяма част от психическите заболявания. Гари Смоли, американски психотерапевт твърди :”Женим се с нереалистични очаквания и малко, да не кажа никакви способности да се съобразяваме с другите...Не е ли парадоксално, че получаваш удостоверение за водопроводчик след четиригодишно обучение, а за брачното свидетелство се искат само две изпълнени с желание души и поняога кръвна проба? Тъй като повечето от нас подскачат из лабиринтите на образованието, без да изкарат основен курс по общуване, много мъже се женят без никаква представа как точно да изградят сериозни взаимотношения.” (3)
Образованието на норми може да се счита като образование на стандарти на поведение и започва веднага с раждането на детето. Едно дете се подготвя за живота още преди да се роди, а след това то започва да подражава на родителите си. Когато детето практикува принципите на отговорност на мъжа и жената, то впоследствие става завършена личност.
Децата имат нужда ог герои и тези ролеви модели могат да бъдат изпълнени от самите родители. В днешно време родителите често не успяват да отговорят на очакванията на своите деца, защото те самите нямат такива модели за следване. Тогава децата се обръщат към телевизионните герои. Казахме, вече, че за жалост те са често шумни, насилствени, неми и жестоки – груби и нечисти модели на поведение.
По-висшите норми на поведение на личността като честност, смелост, самоконтрол, въздържание, безкористност и т.н. , днес са захвърлени като нещо смешно и непотребно и оттам автоматично стигаме до саморазрушението на човека.
Също, едновременно родители и деца трябва да се съобразяват с правилата в едно общество поставило си за цел градивното човешко развитие. Родителите и учителите могат да изградят своето достойнство и авторитет, когато преодолеят негативизма и отрицанието и се обединят във възпитанието на децата. Така децата ще чувстват истинско уважение към тях.
Ясно е, че образованието не се е развивало върху духовните принципи, заложени в основата на всички високоцивилизовани народи.
Затова отново трябва да преосмислим и да се върнем към основните му цели. Живеем в свят пълен с бруталност, нетърпимост, престъпност и деградация. Невъзможно е да избегнем факта, че съвременната дезориентация в нашето общество е съвпаднала с издигането на идеология, която отрича съществуването на правото на свобода на духа и неговото безкрайно прявление чрез любовта. Макар и да има добри дела и любов в това общество, то тяхната проява е станала много ограничена и често взима противоречащи се посоки. Конфликтът и объркването на партийни и други организации са съвсем очевидни. Тези различни противоречащи се посоки на човешкото сърце са довели да разделения в обществото. Правителствата търсят собственото си благополучие или това на нацията за сметка на други хора и нации. Човешкият егоцентризъм, чието зараждане се е появил в зората на нашата цивилизация стои в основата на цялото ни страдание. За да осъществим свят на мира и хармонията ще е необходимо да обърнем сърцата, мислите и постъпките на всички хора в противоположна посока. Индивиди, семейства, общества, раси и нации ще намерят своето бъдеще, ако се обърнат към единен, вечен и вдъхновяващ стандарт на поведение. В един от докладите си на конференцията за ново образование на 21 век в х-л Родина , проф. Л. Димитров даде пример с японското образование, където са формулирани три главни цели на възпитанието на 21 век : „Възпитание на открити и великодушни сърза и глави, силни умове и плодоносен креативен дух, ъзпитание на самоопределящ се дух и характер на такива японци, които да живеят като членове на световното общество”. (4)
Българското образование може да се похвали със своето историческо наследство и сега то носи своята отговорност да продължи своите традиции в съвременен план. Още по времето на Людмила Живкова бе направена програма за повишаване културата на нацията като път за нейното просветление и издигане. Корените на този път откриваме в орфическата култура, в чийто център е свещенното сказание за възстановяване на съпружеската, родителската и братско-сестринската любов на семейно, родово и национално ниво (юнакът – ясно слънце в българската фолклорна традиция и невестата – ясен месец)
Известна е новата образователна система по изкуствата, чието начало полага ръководителят на образованието по изкуства към Министерството на културата Христо Бабиков. Създават се нови училища по изящни промишлени и приложни изкуства в цялата старана. Подобрени са програмите на всички средни специални художествени и музикални училища в София и страната. Изградена бе възмажност в широк план за развитието на дарованията на нацията. Днес, стъпили на тази основа, бихме могли с гордост да дадем своя принос за всеобщото повишаване на качеството на европейското образование и да бъдем уважавани и достойни партньори на най-развитите цивилизации.

1. Huggins,P. Helping Kids Handle Anger. The assist Program. Washington State Innovative Education Program, Sopris West Inc. , N.Y , 1991
2. The Origin. USA, 1994
3. Смолир Гари. Как да опознаеш, разбираш и обичаш съпругата си .С.,2001
4. Образованието на 21 век – национални проекции. С.1998 г.
5. Д-р Ли Санг Х. Основи на Обединителна мисъл, С., Институт по Обедитинелна мисъл, 2002 г.

събота, 14 ноември 2009 г.

Смисълът на святото

Sacred geometry Art4

Когато говорим за въвеждане на духовните принципи на възпитание в образованието, често се сблъскваме с въпроса : По какъв начин те биха се преподавали в часовете по физика, математика, география. По този повод представям кратък видеоклип свързан с атртерапия чрез рисуване на геометрични фигури - мандалата като основна фигура в просеца на психотерапевтично лечение.

Доброто поведение
...Въпросът за поведението стои в основата на целия вътрешен и външен живот на човека.Днес по-голямата част от обществото пренебрегва това и отношението към тези неща буди съжаление. Вместо да обърнем поглед към твореца,хората му обръщат гръб.Никой не възпитава у тях това свято чувство. Напротив, правят всичко възможно хората да се освободят от него...В научната и техническата област са възможни някакви резултати, но вътрешната , духовната сфера ще остане скрита.Там големи открития няма да се направят и за съжаление там ще царува посредствеността, глупоста,пустотата и тревогата. И това ще бъде дотогава докато не се намери доброто поведение.
...Религията, която е свела своята дейност в редица повърхностни церемониали и науката, която винаги е елиминирала духовното, с нищо не помагат на хората да открият съкровеното. Затова ще ви се наложи доста да опипвате по вашия"детектор", с вашите мисли, молитви, медитация, за да успеете да докоснете живата точка. Но докоснете ли я, вие ще почувствате цялото великолепие на божествения свят, ще чуете гласа на Вечността...продължавайте настойчиво да търсите. Денят, в който над вас нещо ще се разтвори и избликне ,непременно ще дойде.
из"Бъдеще за младежта" от Михаил Иванов, С., с.30

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Любовта на децата като божествено проявление

Детската любов на Бог Кришна и неговата вярна приятелка Радхарани е затрогващ разказ за чистота на детските чувства.

Смисълът на святото
Омраам Михаил Иванов
Когато бях съвсем малък, в България, много исках да си купя радиоприемник, но нямах пари и си направих един детектор.Основните части на апарата бяха един галенитов кристал и метална игла, която трябва да се премесктва по повърхността на кристара така, чеда се осъществи някакъв контакт и в слушалките да се чуе музика или говор. Правеше ми силно впечатление, че само определени точки от кристала, докоснати от иглата произвеждаха търсения ефект.Сякаш кристалът беше покрит с мъртви и живи точки и когато докоснат жива точка с иглата, трябваше да я задържа, за да чувам нещо.Най-малкото изместване прекъсваше контакта и аз трябваше пипнешком да търся друга точка.
Разсъждавайки върху това, аз стигнах до заключението, че подобен феномен има и у човека. Всички хора постоянно търсят нещо.Някакъв глас, нещо, което да им помогне.Най-често, те не чуват нищо и нищо не получават. Защо? Защото не са успели да докоснат чувствителните места на своята душа и своя дух, които биха осъществили контакта между тях и духовните области.Те трябва да продължават опипом да търсят и в момента когато докоснат тази точка, ще ги изпълни усещане, в което никога не биха могле да се измамят.Това ще бъдат светлината, радостта, любовта, истинскияг живот.
...Вие не сте способни да уважавате истински хората, ако дълбоко в себе си не почитате нещо по-нелико, абсолютно.
...Въпросът за поведението стои в основата на целия външен и вътрешен живот на човека. Днес по-голямата част от обществото пренебрегва това и отношението към тези неща буди съжаление. Вместо да обърнат поглед на Твореца, хората му обръщат гръб. Никой не възпитава у тях това свято чувство. Напротив - правят всичко, за да се освободят от него.Безполезно било, остаряло било.Е, добре, но аз им предричам живот, осеян с трудности резултат на тяхното безотговорно поведение и никакъв истински прогрес. В научно-техническата област са възможни някакви резултати, но това е в материалната, външа сфера.Вътрешната, духовната , ще остане скрита.Там големи открития няма да се направят и за съжаление там ще царва посредствено опита, глупостта, пустотата и тревогата. И това ще бъде дотогава докато не се намери доброто поведение....
Из"Бъдеще за младежта" с.27-29

Индийските свещени текстове разказват за способността на Бога дори като дете да очиства от греха и издига падналите хора със своята милост и песни...

сряда, 4 ноември 2009 г.

В търсене на Светия Граал

Легендата за рицарите около кръглата маса вълнува сърцата на милиони търсачи на пътя към себепознание и духовно усъвършенстване.

Из „Бъдеще за младежта”
От Омраам Микаел Айванхов
Божестевният свят – нашата вътрешна земя

Ако човек пренебрегва връзката си с вътрешния свят, той се откъсва от своите истински корени и загубва смисъла на живота. Божественият свят не е някаква далечна и чужда страна, която можете да пренебрегвате, без това да носи някакви последици за вас. Това е светът на вашата душа и вашия дух. Скъсвайки връзкаmа си с него вие се лишавате от най-важния си източник на живот.
В иzпитанията и трудностите някои хора намират инстиктивно връзката си с тази висша реалност, но това не е достатъчно. Всеки миг от ежедневието човек трябва да осъзнава присъствието на този богат и могъщ свят, от който като неизчерпаем духовен извор може да черпи сили, смелост и вдъхновение. И материалстическата философия, която вилнее по света и чиито поражения върху младежта все по-често се проявяват чрез престъпността, лишава младите хора от всичко, което дава смисъл на живота. (с. 77)

понеделник, 2 ноември 2009 г.

Духовното възпитание на младежта

Да има ли религиозно образование в училищата или не? До каква степен то спомага за духовното възпитание на подрастващите и до каква то отговаря ня съвременните изисквания на новото време, когато се търси единство н света, мир и научен подход за разбирането на света и реформирането на остарели догми и ритуали.

На 31 ви октомври представители на неправителствени организации се събраха, за да обсъдят основните проблеми на образователната ни политика днес. Конференцията наречена "Трибуна на възпитанието" бе открита от песните на хор "Сияние" от читалище "Райко Алексиев" и творчесто - поетическата работилница към него. Основна тема бе въпроса за духовното възпитание на младежта. Основен бе доклада на г-н Аспарух Вангелов, дългогодишен преподавател, директор и инспектор в системата на образованието. Той сподели загрижеността си за съвременното образование на младото поколение и разказа за своя опит в работатат си с малолетни престъпници като директор на трудово-възпитателно училище. Предложенията,подписани от различни представители на граждански общества бяха внесени в началото на миналата учебна година в Министерството на образованието и Парламента. В резултат на работата на всички педагози, родители и обществени дейци се предприеха стъпки за въвеждане на възпитателна работа и оценки за поведение в училищата.
На конференцията от 31-ви октомври се изказа представител на православната църква, който загрижено говори за необходимостта от световен мир и толерантност един към друг за въвеждане на духовно възпитание чрез християнската вяра в съгласие със съвременните научни постижения.
Митко Александров обърна внимание върху методите за възпитание на децата чрез добрия пример на родители и учители. Тъй като изкуството се счита за пряк път към развитие на духонността и събуждане на вътрешните сили у човека, лекторът говори за неговата специфична роля. Агресията извиква агресия, децата развиват още повече онези качества, които виждат у възрастните и оставени на произвола, те стават егоцентрични, неубоздани, жестоки и своенравни. Изисква се много такт, решителност и внимание, за да се попречи развитието на капризността и порочността, както и да се поддържа слабият пламък на естественото разположение в пътя на добродетелта.
От особено значение е и разбирането ни за това как да се справяме с престъпността. Затворите имат за цел да поправят престъпниците. Но не е достатъчно само да се намери работа на затворниците, за да се отклоняват от лоши мисли и постъпки. Необходимо е възпитание във висшите морални чувства. Само когато тия чувства бъдат пробудени да действат и бъдат укрепени, те ще могат да упражняват контрол върху по-низшата природа на затворниците. Обикновено престъпниците са действали под преобладаващото влияние на средата и своето слабо морално възпитание. Така, че те могат да бъдат сравнени с болните поради своята емоционална недъгавост... Ония, които са в позиция да се грижат за по-слабтие са длъжни да се грижат родителски за тях като премахват всички изкушения от пътя на по-слабите им братя, да унищожават причините за възбуждане на техните страсти и да ги обграждат с влияния подтикващи ги към развитие на ония способности, които ще повдигнат техните достойства и ще ги облагородят.
Михаела Сергеева разказа за своя опит на родител в първите седем години на детето. Тя изрази тревогата си, че самите родители не знаят как да подходят към децата си и често нямат време, за да бъдат повече време с тях.
Д.р Димитър Пашкулев обясни, че от голямо значение е да се намери консенсус между различните идеологически системи - било то атеистични или религиозни, за да се създаде единна пътека на устойчивото развитие на обществото. Българската история е показала, че винаги когато сме в разединение нахлуват чужди гости и отнемат свободата ни.
Конференцията свърши с пожелание да се работи по посока на разработването на учебни помагала по духовно възпитание както и ръководства за родители. Посочи се примера на Япония , Индия, Русия, САЩ , Македания и други държави.

Методът на Мария Монтесори в обучението на децата

Бракът е взаимоотношения между равни

Превод от книгата "Духовния брак"
Трудностите в брака най-вече се появяват, когато двойките действително не разбират целта и смисъла на брака и дълбоката връзка между брака и духовният път. Моята лекция се основава на учението на индийския духовен учител Парахамса Йоганандал

Основните принципи на брака

Учителят( Парахамса Йогананда) е обяснил,че Единният - т.е. Бог - за да се забавлява се умножил на много човеци; и сега Единният в множеството се стреми да обедини това множество и отново да ги направи в Едно. Това е основният сценарий на универсалната игра. В тази светлина ние можем да видим,че желанието за човешко приятелство и партньорство чрез брака не е само ограничен човешки инстинкт, а универсална сила. това е космическата сила на привличането, на любовта, която е вродена във всички живи същества и която притегля всичко отново в едно Единно Съзнание.
Учителят често дава пример с тази илюстрация -океанът на Духа, с помощта на бурята от многоообразните илюзорни форми ,носи напред "вълните" на всичко сътворено - в този случай, човешките същества. И вълните искат отново да станат едно с океана. Тук е важно да се разбере,че целта на вълната не е просто да стане едно с друга вълна. Крайната цел на всяка вълна е да стане едно с окена. Това не означава,че подценяваме и ограничаваме значението на брака. Ако правилно се разбира и се живее, бракът е много важен период в цялостния процес на сливането с океана на Духа. но много хора имат неправилни очаквания, дори дотам,че изискват от брачния партньор пълна завършеност и съвършенство, които само окенаът на Божественото съзнание може да даде.
Шри Дая Мата често е говорила: " Не е реалистично, нито справедливо, да очакваме или изискваме абсолютно съвършенство от друго човешко същество, когато ние не сме съвършение" Тогава поставяме другия натясно, нали? Тя също продължава : "Ние не трябва да очакваме нищо от другите, а да изискваме много от себе си." Представете си само такъв брак на двама души с такова отношение -които нямат очаквания един от друг,но много от себе си - едно взаимоотношение основано на даването. Помислете за тов
Превод нa първа уводна глава

(продължение)И сега нека да погледнем към брака. В една статия за социологически проучвания пише: " Социолозите са направили проучване за да видят до каква степен съпрузите и съпругите са познават един други, дори за повърхностни неща. В един тест, съпрузите и съпругите били разпредеени в две отделни стаи където им показали редица подаръци: ръкавици,шалове,колани, портмонета и т.н. Попитали всеки един да предскаже кои от всичките предмети неговият съпруг, ще предочете.Нито един от пратньорите не е успял да познае избора на техния партньор.Нито един! И ние говорим за божествено приятелство? Безусловен съюз? Това означава,че те не правят усилия да се достигнат и да разберат макар и на повърхностно ниво -тъй като те не знаят за какво е бракът. Обикновено учените говорят за психологичните различия между мъжете и съпрузите,това се отнася за обикновените бракове, а не за духовните.Но това, което тези учени не знаят е,че мъжете и жените могат да се разбират едни други не чрез ума си, а чрез интуицията - която е всепознаващата сила на душата - чрез духовно проникване и , дълбоко разбиране и чувстване....Ще во отнеме известно време за да развиете тази интуиция. Правете опити да общувате. Говорете. Не очаквайте вашият брачен партньор да чете мислите ви. Има бракове, които са постигнали дълбочина и интимност на вътрешно ниво и при тях няма нужда от много говорене. Един поглед, един знак без нужда от много говорене. но тове е резулат от усилия. Повечето хора не стигат дотам, те не достигат до дълбоките нива. И затова говорете помежду си- не считайте,че вашият партньор може да се досети какво е в душата ви. И не се оттгеляйте в самота, разочарование и не се наранявайте, затова че съпруга ви или съпругата ви не разбират как се чувствате. Как той или тя могат да знаят- как вашият партньор може да знае? Трябва да го достигнете и да говорите с него.
Изразете вашите чувства към съпругата си/ съпруга си:
Един ден научих една история. Една жена казала на своя съпруг: "
- Знаеш ли, искам да показваш повече любов към мен. Например, когато се връщаш у дома след работа, искам да ме целуваш.
И съпругът се съгласил. Когато си дошъл у дома на другия ден, той я целунал.
- Не- казала жената - не беше достатъчно дълго.
- Добре, колко дълго ? - попитал той.
Осем секунди - отвърнала тя.
И това проработило! Едно малко нещо като това го довежда много близо един до друг. Те направили игра от това. Понякога той се връщал от работа и казвал:
- Имах ужасен ден. днес ще те целувам само шест секунди.
А друг път казвал:
- Имах прекрасен ден; днес ще бъде 10 секунди.
Тази история илюстрира друг принцип: показване на чувствата си един към друг. Не считайте за дадено ,че вашият съпруг или съпруга знае за чувствата ви : покажете ги.
Това се отнася и за децата.В тази страна специално( САЩ) децата имат всичко- играчки, пари, коли - но много от тях не получават любов. виждал съм трагедиите породени след такава небрежност. Любовта е по-важна за детето отколкото всички играчки и пари и подаръци в света. В много бедните страни вие ще видите как децата се гушкат и се галят- на тях им се обръща внимание без скъпи играчки и все пак те израстват в здрави уравновесени индивиди/ В западното общество тези ,които са дошли от проспериращи семейства имат всички материални нужди задоволени от родителите им,но те са емоционални инвалиди. Хората са идвали при мен и са ми казвали: "Не съм получвал любов, искам да я изразя,но не мога - аз съм"блокиран". това е трагично! Има много хора които са станали престъпници защото не са получили никаква дисциплина у дома, и една друга причина е,че те не са получавали любов.Те , в мрачния смисъл на думата, стават престъпници, за да предизвикат вниманието на обществото. Децата трябва да се обичат, да се галят и гушкат. По - важно от всичко е изразяването на любов.
И така съпрузи, запомнете, че трябва да показвате чувствата си, тъй като жените най-често са митивирани от чувствата .Ако не можете да ги покажете поради някаква пречка - поне кажете си го! Кажете й - бих искал да изразя чувствата си, които имам в себе си,но просто не мога.
Тогава вашата съпруга ще види ,че се опитвате да я достигнете .
Превод Румяна Русева.

Да пеем азбуката

Децата свирят и пеят

Изпълнение на пиано на 4-годишно момиченце

Да кажем Здравей! на всички деца по света

сряда, 30 септември 2009 г.

Бездомните деца (Стихове)

Мария Георгиева


На Виляна

Белота. Снежинки падат
и стелят се по прашен път.
Звънец. Децата стават,
започва делникът в Домът.

- Побързайте! Часът е седем!-
навъсен, възпитателят крещи
и погледът му - празен, леден,
създава нечии сълзи.

Едно момченце се отделя,
поглежда през прозорец вън:
в очакване на свойта леля,
видяло я във детски сън.

Навън навсякъде е бяло.
Рояк снежинки. Тишина.
Часовник. Тракащо махало.
Отронва се една сълза.

Детето я изстрива бързо
със опъко на стар ръкав,
обръща се, закрачва твърдо,
навлиза в делника корав.

Строени прави във редици,
посрещат всички този ден
със тъжни, мънички главици,
с надежди. Засега във плен.

Румяна Русева

Тъжната русалка

В диалог с Ханс Кристиян Андерсен

От океана необятен на дома,
където ме прегръща красотата,
излязох босонога, няма и сама,
с ръце протегнати към любовта.

А под мене – счупени стъкла,
нозете силно разранили,
остри, парещи, кървящи рани
на безнадеждността
в свят нерадостен без....

принцове и без принцеси,
залутани деца по тъжната
земя...тъгува тя в скръбта
по своите чеда без даровете
царски, обвити в красота.

Румяна Русева
Бездомните деца

В диалог с Христо Смирненски

В този мрачен ден
Витоша е тъй сурова –
изгубила лика си
в дантелите
на плащ огромен.
Покровът на смъртта
протяга пипала
към планината,
в пушек и мъгла,
но тя не плаче,
нито спи, а гледа
в тъмнината
към бездомните деца.

Окъсани и гладни,
без храна и без подслон,
бедните деца
от улица “Заслон”
ни гледат с печал
и протягат длан
за късче хляб
или петаче,
често крадени
от тук и там....

Хлапакът “Хък” го няма,
вече – вместо него,
бездомник нов
от крайните квартали
ни посреща...

И стои пред нас
бледен детски лик –
тъжен съдия на възрастни.

То търси майка си навред –
заглежда се в екрана –
жената весела, засмяна -
красива като манекен,
усмихва се чаровно –
поне с усмивката да сгрее
сърцето малко и самотно.

И как в този свят
на хиляди сираци –
без никакъв подслон
ще се справим
с алкохолизма,
с бедността,
щом майките задиряни
срещат някой воайор?...

Задават ми въпрос децата
и вдишват те лепило –
та какво да имат друго,
освен живот
без радост и мечти?

И кой да ги наглежда
толкоз много малки – дори
Небесната съдба скърби,
и търси своя пристан
в човека звезден.

Румяна Русева

Този дом, в който идвам сега,
този дом – простете,
за мен е ...чужда земя,
по която крача сам.
Изморен от самота,
търся да избягам –
Позна ли ме в скръбта?

За мен няма радост,
нито светлина,
а единствено тъга и плач
на тъжната душа
блуждаеща в мрака...
на пиянство и лъжа.

Без светлина....потъвам
пак и ...със скръб
в болното сърце,
раздиращо се
в бледите нюанси
на нощта...затъвам
в пепелта
на огън страшен,
искам да умра ...
дали ще издържа?

Дайте цяр злокобен
да убия
моята изстрадала душа
и да забравя миг тревожен,
прогонил ми съня ...

Дайте цяр злокобен
да се опия до забрава
и дочуя птича песен в тишината,
вятър да свисти в клонака.

Румяна Русева

Бягаща кошута

В свят на лудости,
ловци на жертви
тръгнаха с “приличие”
да всяват грозното
в живота –
усмихнати лица,
от нощната игра
ни гледат от екрана
на омагьосания замък
на студа;

Предизвикателни тела,
устни ярки пият вино
в самота
и се целуват със смъртта.

В замъка на пустотата,
где очите замъглени
ни гледат с тъмни очила,
побягнах аз зашеметена
и съвсем сама.

Бягаща кошута по вълните
със сетни сили се добра
до бушуващия океан –
страшно виещ и тревожен –
като истински баща –
пратеник на вечността.

Бягаща кошута по вълните
със сетни сили се добра.......
И океанът силно я прегърна
като нежна майка в нощта.

Валери Рибаров
Светът ни днешен си остава беден

Попаднала Виляна във специален Дом,
орисал я жестоко да й промени Съдбата,
защото без семейство да живееш е разгром,
деформиращ развитието на децата!

Защо децата във Държавата ни страдат,
орисани да си загубят белотата –
без тази топлота завинаги пропадат,
жадувайки за пълъха на красотата.

Обществото ни се оказва костеливо,
щом със деца такива прави търговия
и може ли да се подмине мълчаливо
проявата на тази гнусна простотия?!

Говорим тука за конкретните проблеми,
във пълен разрез със божественото слово
и може ли писателите да са неми,
щом мизерията връхлита ни отново?

От ранно детство, щом живееш отчуждено,
оставен от света на произвол – забрава,
сърцето ти поглъща същество студено,
което прави тъканта му тъй корава,

защото във отношения придирчиви,
гнетящи безмилостно детските главици,
сълзите чести стават толкова горчиви,
примесени от “възпитателни” плесници!?

Наместо чрез възможностите:” Аз ще бъда!”
децата, със Съдба във пътя леден,
самите себе си превръщат във присъда:
светът ни днешен си остава беден!

събота, 19 септември 2009 г.

Корейска поезия (Из "Космосът на водната капка")

Ким Гуан - Шик

Харесвам живота в планината

Отивам да живея в планината.
Ще си направя градина и ще посея семена.
Ще пека глинени съдове и така ще живея.
Понякога при ясно време ще ходя до Източно море,
ще хващам малко риба и ще се връщам.
Мразя звания и награди
и отивам да живея в планината.

Ким Гуан-Соп
Цветя, пеперуди, стихове

Цъфнат ли цветята,
пеперудите стават красиви, неуморни
и прелитат от цвят на цвят.

отворят нежни устни
и дори извикват имената на две пепруди.
използват подземното си благоухание
и се сприятеляват с непознати.

Цветята и да увехнат,
вечността няма да изгуби надежда,
стиховете ще живеят с природата.

Лятното утро,в което дъждът спря

В деня, когато спря дъждът,
ясното небе слезе в езерото,
сътвори лятното утро
и се превърна в хартия от зелената сянка
на дърветата.
Златните рибки пишат стихове.

Ким Дон-Мьон

Моята душа

Моята душа е езеро, греби в него.
Ще прегърна бялата ти сянка,
като нефрит ще се разбия в твойта лодка.

Моята душа е пламък на свещ,
затвори вратата.
Ще трептя в копринението ти поли и тихо
ще изгоря докрай, без нищо да остане.

Моята душа е пътник
посвири ми на флейта.
Под луната ще слушам и дамотно
ще изпращам нощта си.

Моята душа е падащо листо,
Пусни ме да поспра за малко в градината ти.
Щом духне вятър, аз пак като пътник, самотен
ще те напусна.

Родна реч

Ти имаш неизчезващо ухание,
Ти имаш музика от злато.
Ти имаш гнездо, което е ключ на вечната мисъл.
Ти имаш невидима слава, която сега ще се роди
кано комета.

Ти си тиха като градина.
Ти бушуваш като океан.
Ти шептиш като бриз.
Ти сънуваш
като девица.

Ти си нашата невеста.
Ти се нашата съдба.
Ти си нашето дихание.
Ти се всичко наше.

О, моя любов, моя надежда, защо е така...
Вместо да измием краката ти с благоуханни масла,
вместо да сложим на шията ти златна огърлица,
постовяме върху гравата ти венец от тръни,
венец от тръни ти поставяме...
О.моя любов, моя надежда, къде по света е така...
Защо сме толкова тъпи?Защо сме такива глупаци?

Но ти няма да ни изоставиш.
О, моя любов, моя надежда, докосни с устни
ушите ми.
И след това ми се закълни, закълни ми се.

Бананово дърво

Кога напусна родината си?
Беден е сънтя ти, бананово дърво.

греща е носталгията към южните страни.
Душата ти е по-самотна и от монахиня.

Ти си страстна жена, жадуваща за дъждеца.
Видя от извора вода и я изливам върху краката ти.

Сега ношта и студена.
остани до възглавнизата ми.

С радост ще ти стана роб,
хайде да скрием нашата зима
в краищата на твоята провесена пола.

Ким Чхун-Су

преди да извикам името му,
беше само едно движение на тялото.

Когато извиках името му,
дойде при мен
и се превърна в цвете.

Както аз извиках името му,
някой, който харесва моя цвят и ухание,
нека извика моето име,
за да отида при него
и да стана неговото цвете.

Ние всички
искаме да се превърнем в нещо.
аз за теб, ти за мен
да се превърнем в един незабравим смисъл.

петък, 11 септември 2009 г.

Как живеят децата ?

Децата научават това, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.

Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.

Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

Как живеят вашите деца?

Дороти Л. Нолт

Създадено: 10/08/2007 . 18:07
Обновено : 10/08/2007 . 18:07
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 4889 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат


Развиване на интуицията

Човекът - единство от физически и духовни елементи

Мисли от “Мястото на Душата” на Гари Зукав

От гледна точка на човека с пет сетива, ние сме сами във вселената, която е физическа. От гледна точка на човека с много сетива, ние никога не сме сами, а Вселената е жива, съзнателна, интелигентна и състрадателна.

От гледна точка на човека с пет сетива, физическият свят е необясним и ние необяснимо сме се оказали в него и се опитваме да го контролираме, за да оцелеем. От гледна точка на човека с много сетива, физическият свят е среда за обучение, създадена съвместно от душите и всичко, което се случва в нея, подпомага процеса тяхното обучение.

Вие създавате своята реалност посредством своите намерения.

Мисълта е енергия или Светлина формирана от съзнанието.

Във всеки момент вие избирате намеренията, които ще оформят вашите преживявания и нещата, върху които фокусирате своето внимание. Ако избирате несъзнателно, вие се развивате несъзнателно. Ако избирате съзнателно – се развивате съзнателно.

Двигател на нашата еволюция е изборът.

Да пътувате към автентичната сила означава да осъзнавате всичко, което чувствате.

Всяко решение, което вземате, е отговор на въпроса: „Как избирате да изучите Любовта – посредством съмнения и страх, или посредством мъдрост?

Гласът на нефизическия свят е интуицията.

Развиване на характера (търпение, самообладание и др.)

Шест упражнения за развиване на търпение и постоянство

Из „Познай себе си, гражданино на Земята!” на Бъредин Джоселин

Един от първите белези на духовното пробуждане е задаването на въпроси. Самата дума "въпрос" означава търсене. Търсенето отговаря на въпроси, но изисква търпение и постоянство. Да очакваме пълни отговори веднага, е белег на нежелание търпеливо да предприемем търсене и да постоянстваме, докато достатъчно узреем, за да намерим и да разберем отговорите. Твърде често хората очакват да им се дадат непосредствени, предварително изфабрикувани отговори на всички въпроси, щом запитат, без никакво усилие, без никакво напрягане от тяхна страна. Макар че духовната наука дава отговори на безброй поставени въпроси, тя не е справочна енциклопедия. Човекът трябва да поработи за отговорите. Най-голямата радост идва, когато човек открие задоволителен отговор, след като е търсил усърдно и с постоянство е развивал нужната му зрялост, за да разбере получената нова за него истина.

... Ние много сме привикнали да мислим само с нашите сетивни възприятия, затова естествено за нас е трудно и се изисква усилие да започнем да мислим освободени от сетивата.

Това ще рече да усвоим мислене, което е свързано с душевния свят, духовния свят и физическото съществуване. Фактите на Духовната наука не могат да бъдат наблюдавани освен чрез духовни органи за възприятие, и все пак онова, което се съобщава от духовния ясновидец – мъдрец, може да бъде разбрано, ако човек има достатъчно търпение и постоянство. ...

Целият живот до известна степен е обучение за развиване на търпение; например, докато чакаме светофарната светлина да се промени от червена на зелена, когато извършваме работа, която е твърде еднообразна и скучна или пък когато колегите ни не са добре настроени към нас; майката, която години наред отглежда децата си, за да пораснат; оздравяването след тежка болест, срещата с неочаквани пречки и забавяния на планирани действия. И все пак въпреки условията на живота, предназначени за развиване на търпение, ние все още не можем да разберем Духовната наука чрез освободено от сетивата мислене, не можем да развием духовни органи за свръхсетивно възприятие, освен ако не придобием още повече търпение, отколкото можем да направим това в обикновения живот.

Един въпрос, който може би всеки си задава, е "какво аз мога да направя, за да подобря света?" Независимо от това, колко ограничени можем да сме в нашата сфера на влияние, в нашия обществен живот и в света изобщо, има една сфера, в която всеки от нас може да започне. И тази сфера сме ние самите. Има 5 основни качества, които всеки от нас трябва да постигне за себе си. Никой не може да ни ги подари. Постигането на 6-те упражнения, описани в главата на "Окултната наука", не е много лесно, но за да бъдат правилно извършени, се изисква изключително търпение и постоянство.

1. Контрол на мисълта. За да стане управител на своя мисловен свят, ученикът по пътя на духовното обучение, трябва да съсредоточи своето мислене поне за 5 минути ежедневно, в течение на месеци, върху някой съвсем обикновен предмет, като например молив, писалка или стол. Той може да изследва неговата конструкция, история, материал и пр., но никакви странични мисли, несвързани с пред мета, не бива да се разрешават. Целта на това упражнение е мисленото да стане обективно, ясно, силно, живо и съсредоточено в целта. Това води до чувство на сигурност.

2. Владеене на волята. Човек би трябвало да си избере нещо, което да извършва в определено време всеки ден в течение на месеци. Това може да бъде някакво съвсем незначително действие, като например да се премести един маловажен предмет от едно място на друго. Други действия по-късно могат да се прибавят към първото, всички в областта на възможното изпълнение. Същественото тук е редовно да се извършва действието, възприето по собствена воля. Това от своя страна ни помага да превъзмогваме недоволството, произтичащо от нея обективност.

3. Самообладание на душата. Човек се стреми да изпита всяко удоволствие, а и болка, напълно, без да загуби самообладание. При това упражнение няма определен час през деня, в който то да бъде извършено; упражнението изисква непрекъснато бдение над чувствата, никога да не бъдем надмогнати от нашите емоции, никога да не плачем спонтанно или да не се смеем по същия начин; да не бъдем побеждавани от безкрайно раздразнение, страх, паника или безпокойство. Човекът да е по всяко време капитан на кораба на душата си, пътуващ по надигащото се и спадащо море на емоциите. Тук се изисква нещо повече от "да се покажеш спокоен"; то води до истинско вътрешно спокойствие и нищо да не може да ни разстройва и обърква.

4. Положителност. Би трябвало да търсим винаги доброто във всички преживявания, същества и неща. Тук не се нарича неистинното истинно, нито се разрешава неистинното да попречи да се види онова, което пък е истинно. И в най-лошия разбойник винаги има някакъв добър елемент; в грозното и отблъскващото е скрита също и някаква красота.

5. Отворен ум за нови преживявания и опитности. Без да се пренебрегва натрупаната опитност, човек би трябвало винаги да бъде възприемчив към новото при всяко нещо или същество, с които се среща и дори да приеме, че новото може да противоречи на старото.

6. Хармония на петте качества на душата. Човек може да започне тези 5 упражнения, като практикува първото само за един месец и продължавайки го през следващия месец, да се прибавя второто упражнение и т.н., докато започне да практикува всичките, след това да ги повтаря систематически в различни съчетания, за да ги хармонизира в своята душа.

Да бъде човек нетърпелив за резултатите е обща грешка, която може да обезличи целта на упражненията. Някои предпочитат "надникване" в невидимия свят, вместо да изострят своите душевни способности, които му осигуряват достатъчно сили за различаване между илюзиите и реалността.

Нетърпението показва, че човекът не е успял да осъзнае и разбере дълбокото приготовление, необходимо за духовно виждане и различаване.

Прибързаност е да приемем, че сме готови твърде скоро, не осъзнавайки големите изисквания за безопасно навлизане в свръхсетивните области.

Нека сме доволни не само от очевидни резултати, а и от самото извършване на тези и други упражнения за търпение и постоянство. Само по този начин човек може да развие спокойното безпристрастие и здравата преценка, необходими като предпазни мерки срещу измамата и илюзиите. Търпението не е равнозначно на пасивност, самодоволство или мързеливост. Търпението дава необходимата вътрешна тишина и спокойствие. Търпението и постоянството, съчетани дават самообладание, хладнокръвие, изпълват ни с неуморима енергия и непрекъснато усилие, да работим винаги за саморазвитието си и да правим всичко, за да следваме Христос, нашия най-висш идеал.

Създадено: 10/08/2007 . 11:40
Обновено : 10/08/2007 . 17:37
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 15729 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат


вторник, 8 септември 2009 г.

Щастието в любовта - Святост и брак

Днес все повече неправителствени организации заемат твърдо становище по въпросите за разпадането на семействата и загубата на вяра в любовта сред младежта. Една такова ясно становище в защита на истинската любов не е авторитарно отношение към човешкия избор в живота, а по-скоро зов за неговото издигане в по-висшите сфери на любовта. Колкото повече, човек се стреми към висшата нееогистична любов, толкова повече израства като духовна силна личност и става истински свободен.
Свободата досега се е разбирала като "слободия" породена от разрушените нравствени устои на стария свят - не само на Запад, но и на Изток, защото това масово явление на Запад, все повече се разпростира и на Изток. С разширяване на икономическото и културно влияние на западната цивилизация ние ставаме обект на различни домогвания и манипулации чрез масовата култура и медиите.
Ако прегледаме видео филмите в сайтовете, ще забележим, че липсва ясно разбиране за това, какно означава истинската любов между двама души, тоест истински преживяната сексуална любов, която ни води до морално и психическо здраве.За моя ограмна изненада филмите, които преглеждам по темата са предимно за тъжни сцени на любовта между младеж и девойка - сцени на изневяра и разочарование, които твръде възможно могат да доведат до трагични последствия - един ден родителите откриват, че техния син или дъщеря са станали хомосекуалисти или лесбийки. Наранената психика от разрушителната егоистична любов между партньорите. опитите ни да бъдем свободни и съвременни могат да бъдат оправдани единствено по пътя на нашето духовно развитие - път, който изисква големи изпитания в трудностите , но тяхното преодоляване постепенно ни освобождава от редица стари наслоения и нездравословни навици. Ето защо пътят ни към щастието изглежда толкова трънлив, но ако го превърнем в една интересно приключение, изпълнено с различни перипетии,ние можем да променим коренно гледната си точка.
Затова истинското щастие се създава във взаимоотношенията ни с другите и любовта е в основата на преживяването на истинска радост. А любовта се възпитава във семейството, чрез преживяванията ни като братя и сестри, като съпруг и съпруга, и като родител и дете. Всички тези взаимоотношения са в центъра на щастието. От семейството тези добродетели се разпространяват в обществото и са основата на мирния свят.

Семейството е основното училище на любовта и основата за здравото психическо развитие на всеки индивид. "

В семейството откриваме четири вида любов; детската, която е все още получаваща; братско-сестринската, в която все повече се научаваме да споделяме; съпружеската, в която трябва да можем да правим другия щастлив за да сме щастливи; и родителската, която е най-всеотдайна и безкористна. Тези четири вида любов са основата за това което ще научим и проектираме като индивиди във взаимоотношенията си с обществото; към по-висшите от нас (учител, шеф, по-възрастен), към равните (колеги, приятели), и към по-низшите (ученици, подчинени, по-малките). Затова, ако имаме уважение, доверие и любов в семейните взаимоотношения това ще се проектира и в обществените връзки.

От егоизъм към живот за другите:
Способността да даваме любов и живеем за другите се развива с много усилия. Това не става изведнъж. На едно дете са му необходими години на грижа, любов и внимание докато то се научи самото да дава и помага на другите.

Всички искаме да получаваме любов, но способни ли сме да дадем такава на околните? Даването на любов винаги трябва да предхожда получаването. Ако започнем да изчисляваме, кой колко любов ни е дал и кога е трябвало да ни даде, любовта и взаимоотношенията ще са обречени, а конфликтите и споровете неизбежни. Затова Семейната Федерация обяснява как да разрешим всички конфликти със безусловна любов и постигнем истинско щастие в живота.

Просто трябва да даваме безусловно и забравим какво сме дали. Разбира си, има се впредвид, че този процес протича и от двете партьорски страни. Ако не искате да останете излъгани в любовта, трябва да сте наясно по този въпроси. Истинската любов е нееогистична, тя е насочена към грижа за другия. Способността понякога да да жертваш собствените си чувства и интереси, за да разбереш другия ни дава възможност да разширим сърцето и съзнанието си и да израснем духовно. Всъщност ние нищо не губим, а се обогатяваме, тъй като всеки човек е една малка Вселена. Само тогава сърцето ни ще бъде свободно да дава отново и отново, както и да изпитва радост и от най-малкото което сме получили. Само такава революция на сърцето и любовтa може да разреши семейните проблеми и премахне омразата в обществото и света. Но за целта тя трябва да се възпита у младите чрез образователни програми, чрез семеен и обществен пример и политически стимул.
Способността ни да живеем за другите всъщност определя способноста ни да изпитваме истинско и трайно щастие. Дори най-близките взаимоотношения между съпруг и съпруга, родител и дете и т.н. се превръщат в гнездо на раздори и страдание без нея. Всъщност, конфликтите между раси, религии и култури е на същата основа и изисква същото разрешение: да се научим да живеем за другите. Това означава, нашата религия да обича и живее в полза на другите религии, нашата нация да допринася на другите нации, нашата раса да обича и се жертва за другите раси. Това е същността на Културата на Сърцето. Това е единствения зрял и разумен начин за разрешаване на световните проблеми.

Вечната любов съществува!
Учените доказаха, че двойките могат да запазят любовта си непроменена дори след 20 и повече години. Най-интересни обаче са причините...
По материал от ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР
Етикети: Семейство

Конкурси по танцьорско майсторство за деца

Сватбен подарък ( музикален клип)

понеделник, 7 септември 2009 г.

В предверието на рая ( В. Рибаров и др.)

Сега, в олтарите на святост
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:51
на Ева

Създадох себе си ... безкраен,
обичащ, носещ любовта
и в път на самост и потаен
открих какво е красота.

Сега, в олтарите на святост,
живота споделих с една,
която ми донася радост,
защото стана ми жена.

И тръгнахме в път на отговорност
и мъката и радостта да споделим,
и преоткриваме иннтимната сговорност,
която няма как да разделим.

А пътят има и недъзи,
обагрящи съдбоввно всеки ден,
но, в тази общност на съпрузи,
изгряваш ти любов, за мен.

Виж www.euridyce.blogspot.com

неделя, 6 септември 2009 г.


Градината на розите


Бе малък минзухар –
жълто петънце
под слънчеви лъчи.
Усмихва се
и ведро заблестява
минзухарът жълт
в тревата,
где щурчето свири
до забрава
песента на пролетта.

Пролет радостна,
засмяна – в очакване
от всички –
пойни птички и цветя -
ето идва
с малките деца.

A Crocus

It was a little one –
a very tiny flower in the sun –
an yellow spot shining brightly,
smiling lightly – the crocus
in the grass, where a cricket sings
the song of joyful spring at last.

A joyful spring singing songs
is being waited by all of us!
Flowers and merry birds,
welcome it in great delight.

2007 г.

Вълшебен танц

Малка къщичка в гората,
на полянка сред децата –
там вълшебница се скрила –
фея на цветята
и любимка на зората .

Махат нежно с листенца
радостни цветенца,
кимат весело с главички
и приканват
пойни птички,
заедно с децата,
заиграни в тревата.

На зеленооката поляна
припкат весели дечица –
в рокли, шорти и полички,
в лудешки танц се те въртят –
всички заедно в кръг.

Танц вълшебен на цветята ,
на цветята и зората...
Малката красива фея
долетява лекокрила,
и засмяно благославя
с пръски утринна роса
този ден на радостта.

На Уилиям Бътлър Иейтс*

Червена роза ми говори
тихо в нощта и главичка свела,
кимва ми с тъга – червена роза
с пaрфюма на пътя ми познат...

пътека на борба и на сурова битка
със злото по света – Розата
зове ни огряна в светлина –
Тя носи ни любов –
победа в небесната съдба.

И виждам нейната усмивка в духа си –
слънчеви лъчи целуват се с небето –
Какво ще стане... да изгубя своите очи
и се предам на красотата,
дълбоко скрита в сърцето ?

* Уилиям Б. Иейтс - Известен ирландски поет и драматург – лауреат на Нобелова награда.


Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри, форми всеотдайно,
И носят радост, красота –
не искат нищо от света...

Родени са да носят любовта,
в мълчание
с безкрайна доброта.
И дружелюбно те мълвят :
– Вдъхнете моя аромат!
и махат нежно с главички.

Подчиняват се на пролетта,
лятото и есента – те са тези,
които носят красотата
в любовта.
И не искат нищо от света...

четвъртък, 20 август 2009 г.

Разводът в семейството

Разводът: как се отразява на децата
2009 | Автор: Juliuts | Любов | Семейство | Възпитание |

Това е отговор на статия на която на скоро попаднах. Информацията там бе едностранна и подвеждаща, затова се надявам тук хората да добият по-пълна и точна представа за влиянието на развода върху децата.
На кратко, краткосрочният ефект от развода често изглежда положителен и децата изглеждат по-спокойни, но дългосрочния ефект е много отрицателен. Няма да е пресилено ако кажем, че колкото по-добре и спокойно децата приемат развода, толкова по-голямо е морланото разрушение вътре в тях.
Според скорошно проучване вечно каращи се родители, които остават заедно, нанасят огромна вреда на децата си. Не малко са случаите на деца, живеещи в нефункционално семейство от всякакъв род. Тези подрастващи в по-голяма степен показват антисоциално поведение.
Специалистите заявяват, че е много по-важно да се обърне внимание на това, какво преживяват децата в семейната среда. В публикация на канадското списание Journal of Marriage and Family се заявява, "деца, които са живели в нездравословна семейна среда, показват много по-антисоциално поведение, като склонност да лъжат и да влизат в конфликти."
В много случаи се забелязва положителна промяна в това поведение след развода на родителите. Изводът от тази констатация въобще не е да се стимулират разводите. Напротив, статистическата реалност е явен знак, че обществото трябва да дава по-добра подготовка за здравословни семейни взаимоотношения. Малко партньори обаче желаят да си признаят, че семейните проблеми са резултат от незрялия им характер, както и от неправилни модели на поведение възприети от семейната среда в която самите те са израстнали. Как да се спре този злокобен цикъл - незряли родители, чиито деца един ден ще бъдат също толкова неадекватни за хармонична и здрава семейна връзка.
Защо разводът не е разрешение? Разбира се, че не е! Културата на разводи само ще създаде модели в съзнанието на децата, поради които те самите ще бъдът неподготвени да формират здрави семейства в бъдеще. Деца израстнали с един родител развиват доста сериозни отклонения при формирането си. Например синът израстнал само с майка си не може правилно да изгради мъжки модел на поведение; Дъщеря израстнала без баща ще има подсъзнателни затруднения с партньора си в бъдещ брак.
От една страна изследователите показват, че когато децата са живяли в много напрегната семейна обстановка, напускането на единия родител може значително да намали стреса. Наблюденията са показали, че те се справят много по-добре емоционално, когато родителите, които непрекъснато се карат, се разделят. Но макар външно тези деца да се чувстват по-добре в момента, статистиките показват съвсем друга картина за тяхното бъдеще. Децата от разведени родители са около 10 пъти по склонни да прибегнат към наркотици, самоубийсто, криминална дейност и т.н.
Не е само конфликтът обаче влияе негативно на децата. Ако родителите в един нещастен брак, не се карат, а просто живеят всеки за себе си, те също вредят на децата си не малко. Децата учат за взаимоотношенията, наблюдавайки родителите си. Както да наблюдават лоши родителски взаимоотношения, така и да наблюдават липса на здрави семейни взаимоотоношения е нездравословно за подрастващите. Истинското разрешение трябва да се търси от корена.
Нека поставим няколко важни въпроса: Защо тази реалност не се осъзнае от обществото и управляващите и не се направят усилия за по-добра подготовка на младите за брака? Защо не се създадът програми за възпитание на характера на подрастващите? Защо никой, никога не ги учи как да имат добри комуникации и разрешават конфликтите? От друга страна милиарди се инвестират в реклаи и шоу-програми които систематично унищожават необходимите за създаването на здрво и щастливо семейство ценности. На младите от всякъде им се натяква, че да живеят егоистично и за моментното удоволствие е най-важното. Надявам се читателите осъзнават колко е сериозен този въпрос.

Истинската любов е недостижима за тези който са водени за носа от моментно променящите се чувства

Емоциите в днешната култура са издигнати в позицията на бог, определящ живота ни. "Как да тръгна срещу чувствата си когато съм влюбвна в това момче?" Но чувствата са променливи. Какво става когато те се променят? Да изоставим ли тогава семейство и деца, само защото чувствата ни се клатушкат?

Всъщност, това е голяма грешка подвеждаща нас младите днес директно към пропастта. Имам много познати момичета които мислеха че това е любовта на живота им и приключиха с дете и изоставена любов. След това живота бързо отминава в грижа за това невинно дете (обречено да не преживее истинска бащинска любов).

Защо е така? От Обединителната семейна терапия знаем, че чувствата са като измерител. Те са като импулс който проверява ситуацията - взаимоотношенията ни. С други думи чувството, че любовта охладнява само ни сигнализира за проблема, но не ни казва какво да правим по него. Тази сигнализация би трябвало да ни подскаже, че за да продължи любовта трябва да вложим повече усилия във връзката или дори да коригираме грешното си поведение. Но днешната фалшива културата ни лъже, "А значи трябва да си намериш друг". Глупости! С другия ще повториш същото и никога няма да развиеш взаимоотношенията и любовта на по-дълбоко и по-истинско ниво. Така никога парньорите няма да се научат да се обичат истински, да си имат пълно доверие и изпитат сигурност, които да им донесът пълно щастие.

Не трябва да сме глупави. Истинската любов се развива в трудностите. Когато заедно преодолеем много проблеми. Тогава връзката става вечна. Ние осъзнаваме, че това е единствения човек който ни разбира и на когото можем да се облегнем във всяка ситуация. Това е истинската любов, но тя е недостижима за тези който са водени за носа от моментно променящите се чувства. Всъщност, това са хора който остават с много незряла емоционалност и силна емоционална лабилност.

Жалко е че обществото ни е подлъгвало така и е време да се осъзнаем и узреем в чувствата и характера си! Любовта е най-ценното в живота и си заслужава усилията... мързеливите и егоистичните се провалят. Както и във спорта истинската любов исисква невероятни усилия и жертви - изисква самоотвержен живот за другия. А колко по-голям приоритет от спортната победа или издигането в кариерата е да успеем да изградим любящо и щастливо семейство?!!

За пръв път публикувано от Семейна федерация за мир

Влияние на духовния свят

Духовно коопериране, на хора от миналото с които имаме обща база може да ни влияе към добро или зло

Престанаха ли хората да вярват в ада и рая или по им се харесва така наречената реинкарнация? Коя от двете концепции е вярна? Отиваме ли в Духовния свят или се прераждаме отново в друг живот?

Проблеми и противоречия в теорията за прераждането (реинкарнация) водят до по-детайлни изследвания. Картината е доста интересна: Духовно коопериране, на хора от миналото с които имаме обща база може да ни влияе към добро или зло... Случаи на коопериране на 40 и повече известни личности от миналото с човек на земята и послания които разкриват проблема в нова светлина.

Последни проучвания от Института “Галъп” показали, че в днешно време в преселението на душата след смъртта вярва вече по-голямата част от населението на планетата. В книгата си “Какво остана от рая” френският историк Жан Делюмо пише, че съвременната епоха се характеризира с “вакуумна представа за задгробния живот”. Дори вярващите вече не могат да си представят, не са така сигурни какво ще бъде след смъртта им. Най-многото, на което се надяват, е, че след смъртта си отново ще срещнат своите близки.


Вярата в реинкарнацията произлиза от източните нации - Хиндуизма, Будизма. Тази концепция обаче има много различни и размити вариации. Според Буда, целта не е прераждането, но понеже хората не достигат до истинското пробуждане на дух, те трябва да се прераждат докато не го достигнат. След това те отиват в Духовния свят.

Според Библията обаче, веднъж живеем с физическо тяло, и това е единствения ни шанс да достигнем духовна зрялост. Ако не са я достигнали хората вечно се мъчат в духовния свят понеже са неспособни да обичат Бог и другите. Сверата в която живеят такива зли хора се нарича Ад.


Обединителната концепция е най-пълна и обединява основното и от двете представи. Според нея прераждане не съществува, но хората от духовния свят могат да се кооперират с хора на земята и така да продължат да израстват. Първоначално човек е трябвало да достига съвършенство в един живот, но пореди грехопадението хората се отделят от Бог и това става невъзможно. Без физическо тяло хората в духовния свят не могат да променят навиците си и така наистина биха останали вечно да се мъчат и живеят без любов, без надеежда и в постоянни вражди и страдания. Но за да могат да израстват те се свързват с хора от земята с които имат обща база (подобие на характера, родствени връзки или сходна дейност и мисия). Феномените около това кооперирани са били обяснявани с прераждането поради липса на духовно зрение, за да видят, че това са други хора, които просто им дават видения от техния живот и смърт, а не от предишно прераждане.


Представите на хората за задгробния живот стават все по-размити: колкото по-ясно се поставяли въпросите за задгробния живот, толкова по-трудно попитаните формулирали отговорите. За повечето от тях дори Бог вече не е Небесният Отец, а някаква “висша сила, обединяваща човека, природата и Космоса".

От друга страна вече съществуват доста книги с послания от духовния свят, които описват живота там с големи подробности. Такава е книгата на Антони Борджа. Чрез него Монсеньор Роберт Хюг Бенсън описва живота си в рая 15 години след отиването си там. Емануел Сведенборг, учен и изобретател, е друг такъв пример. Той се отделял от физическото си тяло и след това описвал с подробности преживяванията си в духовния свят. Тези и много други описания показват, че в отвъдното има много различи нива. Основното което определя възможността да сме на по-висше ниво, не е религиозната принадлежност, а способността д аживеем за другите.


На този въпрос теорията за прераждането не отговаря задоволително! Много глупаво и безмислено е да започваме всеки жиовот наново от нулата, без да помним предишния опит и грешките за да можем да ги оправим. Кой и защо би го измислил така? Нещо повече, според идеята се очаква всяко следващо прераждане да ни води да ставаме по-добри и духовно развити, а реалността е точно обратната. Според теорията, "реинкарнацията предлага да се погледне на краткия ни, безрадостен в много отношения и неудачен живот като на опит, откриващ възможността да ставаме все по-добри с всяко ново въплъщение". Но в действителност всяко едно прераждане би ни направило по-зли. Детето се ражда чисто и без преднамерено зло в сърцето си, но с израстването в този грешен свят ще научи много зли навици и усъвършенства много повече грешната си природа. Така всяко прераждане ще ни води все по-надолу и по-надолу.


Има проблем и с броя на преражданията. От една страна говорят за десетки и стотици години докато човек се прероди отново, от друга използват примери дето човек се е преродил само година след смъртта. Дават се странни примери за един човек преродил се едновременно в няколко, при условие, че въобще не е бил духовно развита личност. Но по-необясними са случаите когато няколко човека живели в една епоха се преродят едновременно в един. Всичко това само потвърждава, че прераждане няма, а духовно коопериране. И хиляда човека могат да се кооперират с някого, но те си остават отделни личности в духовния свят. Това че са се кооперирали с един човек не им пречи да се кооперират с още хиляди други. Това обединително разбиране обяснява слабостите и проблемите в теорията за реинкарнацията.


Професор Ян Стивънсън – доктор на медицинските науки от Вирджинския университет, описал повече от 2000 уникални случая на хора помнещи своето минало превъплъщение в друга страна. За безспорни доказателства на фактическа реинкарнация доктор Стивънсън смята три явления: способността изведнъж да заговориш на непознат език, както и наличието на бенки и белези на едни и същи места при дадения човек и неговия предшественик.

Но какво доказва това? Доказва само, че човек който е живял се в миналото се е свързал с настоящия човек и му е предал тази информация. Нещо повече, поради духовното кооперране хората дори проявяват много сходни качества и дори могат да имат сходни белези. Ако човека бъде поставен в хипноза се открива, че хората свързани с него са отделни личности. Често когато това коопериране е причинявало проблеми психолозите е трябвало да го прекратят, като обяснят на човека от духовния свят, че той вече е свободен и може да отиде да се види с свои роднини там. Описани такива случаи и изследвания показват, че някои от починалите така и не са осъзнали, че вече са в духовния свят и са се прикачили към съответния човек като единствена надежда.

Тези духове не само не са наше предишно прераждане, но те едва ли не, "смучат" и объркват живота ни. Това е и една от причините около хора вярващи в прераждането да се присламчват много такива духове. Давайки преживявания за реинкарнация на съответния човек те придобиват все по-голяма и по-голяма възможност да го обсебят и доминират. В крайна сметка, вместо духовно израстване се получава духовно зомбиране. Затова е много важно да се пазим от низши и зли духове които искат да се реинкарнират в нас, а да създадем обща база с по-добри и възвишени хора от духовния свят които да ни помагат.

Примери за такова добро коопериране са художникът Луис Гаспарето, чрез който рисуват 44 от най-видните художници от миналото (виж видео). В тяхно послание те заявяват, че правят това за да накарат човчеството да се осъзнае, че смъртта не е краят и животът там е прекрасен ако сме развили сърцето си. Четири годишната, Акиана също започва да посещава духовния свят и изразява видяното в изумителни картини (вижте видео).

Този и други известни примери ясно показват слабостите на теорията за прераждането. Това е теория развита поради липса на разбиране и обяснение на гореспоменатите феномени. Но тази теория носи със себе си и някои лоши последствия.


Духовете могат да се прикачат към тялото на вече възрастен човек с когото създадът обща база, но могат да се прикачът и към зародиша в утробата. Представете си дух заклещен в собственото си страдание за злощастна смърт какво би дал на невинното новородено. Например момче с големи кожни белези във вид на грозен израстък на тила си спомнило за минал живот човек, когото наранили при удар с брадва в главата. Явно духът свързан с нея и е дал това видение, но той и е въздействал и физически.

Характерно за духовното общуване е да чувстваш това което другия ти споделя, така все едно ти сам го преживяваш на негово място. Ето защо, лесно може да се достигне до погрешното заключение, "Ох, това трябва да съм аз в предишния ми живот". Но за човек който наистина има духовно отворени сетива това е смешно. Всеки човек когото срещам бих могъл да се концентрирам и преживея негови преживявания или мисли така все едно аз съм на неговото място. Това ми се случва постоянно и то с живи хора около мен. Те няма как да са моето предишно прераждане. Явно теорията за прераждането ограничава хората да се задълбочат и разберат истинските причини на нещата.

Достатъчно е да зададеш въпроса, "Кой ми дава това преживяване?", "Защо ми го дава?" Отговора веднага ми се дава в картини и чувства. В повечето случаи това е техния зов за помощ. Те ни показват болезнените си ситуации и очакват ние да ги разберем и направим нещо за да им помогнем. Проблема е обаче, че ние най-често сме също толкова неорентирани като тях. Така вместо кооперирането да спомогне взаимно развитие, то може да доведе до вкарване на земния човек във същите проблеми които човека от миналото му дава с надежда да се оправят.

Има и по-опасни случаи. Например момиче, родило се с крака без стъпала. От видения дадени от коопериралия се дух станало ясно, че това е била млада жена, която попаднала под влак, след което й направили ампутация на дясното стъпало. В случая заклещения дух е повлиял невинното бебе да се роди сакато. Много от наследствените болести са също поради такива духовни влияния. Дори много от кавгите и проблемите ни в семейството и с другите хора са под влияние на духове които ни влияят поради миналите си проблеми от техния живот.


Когато човек отива в някъде за първи път и неочаквано изпитва усещането, че вече е бил там, определено или това е свързано с някой от духовните хора кооперирали се с нас, или е нещо което те са подготвили за нас и е от значение. В днешно време хипнозата е един от методи за изследване на духовното коопериране. Намирайки се в състояние на хипноза, човек “се преселва в друго време” и започва да говори на друг език с една команда на хипнотизатора. Където и да го насочи хипноизатора винаги се получава. Това е так, понеже не зависи от това къде ние сме били и какво знаем. В момента хипнотизаторът призовава духовни хора от това време и място, а хипнотизираното тяло се явява само канал за връзка. Така са излекувани много случаи на духовно обсебване. Хипнотизаторът пита, "Кой друг е в това тяло?" След това разговаря като психолог с духа и разбира неразрешените му проблеми от миналото поради които той тормози и убърква живота на земната си жертва. Този метод се оказва много успешен за разлика от Католическите опити за прогонване на духове насилствено.
Публикувано за пръв път на български език от федерация за вселенски мир
Етикети: Духовния свят