събота, 8 август 2009 г.

Цикъл "Съдби"(Поезия)

Жената Индиго

Румяна Русева

Не зная защо се родих
и.....какво ме доведе
на тази земя,
Където не видях
и дом ,
ни ласка...
или топлина?
Съвсем сама останах –
да търся
и намирам ответи,
и мъдри като вековете,
на безкрайните въпроси
за истината, любовта..
И тръгнах.

По пътя на Мъдростта
аз тръгнах ,
все още непробудена...
И се спънах ...
Но болката донесе
светлина,
сърцето ми пое
виделина.
И аз разбрах...
Всеки грях довежда
до смъртта ,
а тя дебне - октопод
с пипала протегнати,
към хубостта
и невинността.

А те са безащитни
във света
на мразна зима –
свят на празнота..
Студът довежда
до смъртта
и ставаме човеци
нови,
само с откуп
от греха.

Да бъде ден –
ден на пролетгта
чрез преданост синовна –
към майката – земя
и към родители –
строители
в духа на любовта..

Безмерна радост
ни дарява вечността,
а тя ни води
все в светлина
да търсим връзка
със света;
да се родим
наново в Любовта.

2008 г.


Отчаяние

Румяна Русева

В живота ни
безличен и суров,
без сила
и истинска любов,
ни плаши красотата,
а душата ни
потънала в плесен,
притисната
от пътя тесен,
нарекли го дори
и лесен,
се трупат скърби
и тегоби.

Надянали сме
маските в образа
на тривиалността ,
и се движим –
живи пешки
по eдна повърхонст,
в объркана
забрава на духа,
предварително
обречен в смъртта,
безропотно
приели я като съдба.

Къде си вяра в мен,
в другия
и лъч в нощта,
когато дебне ни
страха,
да не останем
в самота?
Къде си Ти,
когато съм
отчаяна,
забравила света
и готова да умра?

О, ето те - могъщ,
сйяен, търпелив !
Дъхът ми спря
и сърцето ми
заби...
Внезапна сила
ме избави
от тежестта
на мрака
в душата ми -
Теб те има – значи
съществувам
в безкрайността
и никой не ще може вече
да ми отнеме любовта.

2008 г.

Съдба
Вдъхновено от филма " Истина, Любов и Красота"

Румяна Русева


В далечна източна страна,
где слънцето изгрява
и щастливо с луната
любовна песен си запява,
останала сама след разлъка
кратка една девойка
плачеше в нощта...

Небето тъмносиньо
със звездите тъжни
премигваше обляно в сълзи -
То искаше утеха да даде
и девойката в свойта
пазва да приеме.

В селцето спотаено,
Райма Дас живееше сама
- без майка и баща .
Събуждаше се в утринта
и пееша пред храма
на Небесния Баща.

И тъй очакваше деня,
за да огласи простора
с песен волна -
родена от сърцето
като птица
литнала в небето.

-Но защо е младата жена
така плашлива? -
питаха се старците
в селото.
И защо с наведена глава
отминава все така
поздрави и обещания?


Но веднъж се влюби тя,
и сватбата й
бе в разгара,
кога узнаха за скръбта,
и защо така старателно
отбягва мисълта
за семейство и деца.

На рамото й нежно
белег страховит
годиникът зърна
и уплашено отвърна
своето лице -
отхвърли я като съпруга -
побягна в тъмата...
зарида в тишината..



Избор

Никога не знаех как да избера -
страхувах се ...от живота
от мъжете, от хората
накрая дори от себе си.

Един ден той ми каза:
Реши сама,от теб зависи...
Трябваше да избера...
исках да бъда
любима съпруга,
и майка ...

Страхувах се
от безотговорност -
в любовта - да,зная
тук няма никаква лъжа.
Изправям се срещу себе си -
искрено в нощта
и си казвам: “О, не!
Друг път не ще поема,
и ще избера":

Съмнения разпръснах
и му отвърнах:
-Сбогом засега...
Мислих дълго и реших:
Прасета са ония,
които не разбират,
и аз не искам
да съм като тях!

2001г

1 коментар:

Румяна Русева каза...
Този коментар бе премахнат от автора.