Цикъл "Усмивката на роза"(Поезия)

Обличай ме

Румяна Русева

Облечена съм
в бяло.
Ще дойда
като бяла роза
в нощта,
окъпана
в чистота...
И любовта ми
като магия
ще разтвори
своите крила.

Обличай ме!
Душата ми жадува
за твоите слова:
“Обичам те!”
Снежнобяла роза
ще съм за теб
завинаги...
О, мили мой,
аз търся
твойто рамо...

Да приседнем тук,
смълчани
в тишината на брега;
И нашата любов
прегръща
изгряваща луна -
Това съм аз –
една звезда,
а ти си онзи лъч
прекрасен,
запалил любовта.

Обличай ме!
Песента
на твоята цигулка
гали ми слуха
и трепвам
като чучулига морна,
сгушена в нощта.


Но жарта
в сърцето ми напира
и огънят
не спира да пламти;
С надежда
и копнеж
разкривам
изваяния образ
да блести
от красотата
на творението ти...

А това съм аз,
облечена
така красиво
с аромата
на цветята,
обгърнали ме
с топлина.

Снежнобяла роза
даряваш ми сега,
уханието
да събирам в пъпка
и разтворила
цвета си,
да те даря
с любовта си.

2008 г.

Живея

Румяна Русевя


Искам да съм нежна пъпка,
разтворила
в ухание цвета си,
да бъда тиха песен,
разлюляно клонче,
полъх свеж
или ангел блед,
унесен....

Живея в спомена
на нашата разлъка,
обгърната в коннеж,
и понякога печал,
но дълбоко
в душата ми гори
огънят на пътя
прокарал ни зората.

Аз зная, зная -
ти ме чакаш
все тъй устремен
в дълбините
на мечтата
да се завърна
у дома при теб.
Но защо си
тъй далече,
сякаш без ответ?

Ала никога в размисъл
за любовта не унивам
и не чезна в мъка
по човешката съдба –
напротив -окриля ме
безкрайността
на тази красота -

А тя е всепроникващ
огън на вечна светлина,
вятър непреклонен,
клони разлюлял,
Или самотен остров,
пътници прибрал..
А сърцето блика
като изворна вода,
дарила ми живот
в младост, светлина.

2009 г.


Дъното

Румяна Русева

Как бих могла да изразя онова
незнайно кътче в тишинта
на нощта,где се ражда
болката на вик съдбовен,
щом открих пътечка
към върха, тъй жадуван
в света, където се родих сама.

Радост крехка бликна в сърцето
и понесе ме на своите крила
по пътечката в гората - пустошта…
след горестта пронизала страха.

И тогаз от дълбините на душата
отля се бисер светъл – любовта,
дар небесен, получен в моята съдба
когато зърнах своята звезда..

И бликна кръв червена
от сърцето
по тръна на розите,
едвам напъпили в скръбта
от песента на славея –
песен за любов и свобода.

Китна роза закачливо се засмя,
окъпана в кръвта червена
от радостта на всеотдайна
грижа за приятела в беда.

2008 г.



Вечност

Румяна Русева

Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри, форми всеотдайно,
И носят радост, красота -
не искат нищо от света......

Родени са да носят любовта,
с безкрайна всеотдайност
в мълчание...
И дружелюбно те мълвят :
- Вземете моя аромат!
И махат нежно с главички.

Подчиняват се на пролетта,
лятото и есента - те са тези,
които носят любовта...
И не искат нищо от света.
2007 г.


Eternity

Do you love roses?
They give a charming fragrance
And selfless - with colours,
forms and beauty they give us joy
asking nothing from the world.

They were born to carry love,
with eternal silent sacrifice.
And in a friendly whisper
they are telling us,
“ Take from the scent of mine!”
And nod their tender buds.

They obey all the seasons –
Spring and summer,autumn,as well.
For they are the ones who carry love
without asking anything from us...

2007 г.
Превод от атора


Корейски поети


Любов

И Сон Сон

Приемаш мръcните ми крака
както приемаш цветя

Оставям по теб кални стъпки,
а по гърдите ти цъфтят цветя.

Преминавам през теб със сълзи и страдания,
а ти преминаваш през мен с любов.

Откакто те срещнах, аз ставам все по-млад.
Откакто ме срещна, ти само остаряваш.