понеделник, 17 август 2009 г.

Пътуване към себе си (животът - поезия, разкази)

Капитанът

Момичето заплака
и се сви - сиротно,
скрито в тъмната нощ
на съня,
и там, някъде
в пътуване
към чуждата земя ,
намери пристан
и заспа ...

Засънува бряг
и остров странен,
с птици
и животни редки.
Зарадва се и засия –
ето как ще стане
веселбата – заедно
с птича песен
сред тревата.

Момичето със смях затича
с радостта на утринта,
по земята слънчева...
и образът на Любовта
в съня изплува..

В момент
на опиянение
от пролетна омая
и сред морето
на зелената трева
отнейде се яви
една змия - боа –
грамадна паст разтвори
и запълзя - аха
девойката да глътне
безпризорна в нощта.

Дочу се изстрел,
после вик и боата
тежко се свали за миг.
Мракът се сниши
и уплашен славей
в клоните се сгуши -
и образът на оня,
който я прегърна
тя внезапно зърна.

- Тук съм. Не плачи!
На брега един младеж
с морски дрехи я видя
и уби змията на смъртта.

2008 г.

1 коментар:

Румяна Русева каза...

Детството на момиченцето е една напълно реална картина на самотата и страданието, което то изживява в конфликтно семейство, а образът на капитана може да бъде и метафора на вътрешния импулс за борба и победа в живота