сряда, 19 август 2009 г.

Човек - природа -космос ( приказки за деца)

Приказливите лястовички
Веднъж свети Франциск отишъл заедно с брат Иджи да проповядва в едно от близките села. Бил чудесен пролетен ден. Под синьото небе хвърчали лястовички. Летели насам - натам над пътя. Снижавали се над земята, с човките си хващали разни насекоми и пак излитали нагоре, за да занесат храна на своите новоизлюпени деца, които ги чакали в гнездата с гладни отворени човки. Когато свети Франциск пристигнал в селото, хората бързо излезли от домовете си и се събрали на прощада. Всички искали да чуят това, което ще им каже. Свети Франциск имал приятен глас, но много силен. Понякога бил уморен, говорел тихо и хората трябвало внимателно да го слушат, за да го чуят и да го разберат. Но Франциск говорел толкова красиво, че по време на неговите проповеди имало абсолютна тишина. Никой не искал да изпусне дори думичка. Светецът застанал на високо място, за да го чуят хората по-добре. Започнал да говори и всички замълчали. Но под синьото небе лястовичките продължавали да се надвикват. Също и малките пиленца в гнездата плачели силно, защото били много гладни. Птичата врява заглушила тихия глас на свети Франциск. Хората вдигнали главине си и с гняв гледали към лястовичките. Изведнъж светицът прекъснал проповедта си и се обърнал към птичките.
- Мои сестри лястовички, позволете ми да говоря. Сега е мой ред. Вие достътчно сте говорили и затова, докато не свърша аз, слушайте в мълчание и тишина словото Божие.
Свети Франциск говорел без капка гняв и не повишил гласа си. Изведнъж лястовичките спрели врявата си и кацнали на покривите, всяка близо да гнездото си. Приличали на ученички, с черни престилки и бели блузки, които седят на училищните скамейки. И малките пиленца престанали да плачат за храна.
Представете си учудването на всичките събрани хора. И въпреки, че свети Франциск продължил да говори, не можели да внимават. Били прекалено впечатлени и все повече се приближавали към светеца.
- Той успокоявал лястовичките! Това е чудо! – шепнели и вдигали по-голяма врява, отколкото птичките. Всичките искали да докоснат расото на свети Франциск.
Майките вдигали високо децата си, за да ги благослови светецът. Напразно брат Иджи се опитвал да спре тълпата, приближаваща се вси повече към Франциск.
- Отдръпнете си - викал – оставете свети Франциск да говори. Вие сте по-лоши от лястовичките.
Накря врявата утихнала и свети Франциск можел да свърши проповедта си, а лястовичките през цялото време седели спокойно покривите, сякаш разбирали думите на светеца. Когато свети Франциск свършил, се обърнал към птичките:
- Сестри мои , сега вече можете да се заемете със своите гладни пиленца.
И лястовичките излетели в синьото небе.
А пиленцата им отново отворили човки и завикали:
- По-бързо, по-бързо, майко и татко! Донесете ни нещо за ядене, защото сме много гладни!
От Армандо Море

За вашия творчески дневник

Няма коментари: