събота, 24 април 2010 г.

12 годишно момиче накара света да млъкне за 6 минути

Здравейте. Аз съм Севърн Сузуки, която говори от името на ЕКО- детска организация. Ние сме група от 12-13 годишни деца, които се опитваме да променим нещата. Ванеса, Морган, Мишел и аз събрахме всички средства, за да дойдем на това място, отдалечено 5 хил. мили, за да кажем на ООН, че трябва да променят отношението си. Идвайки тук при вас аз нямам скрити намерения. Аз се боря за моето бъдеще. Да изгубя бъдещето си не означава да изгубя изборите или няколко точки на стоковия пазар.
Аз съм тук, за да говоря от името на всички поколения . Тук съм, за да говоря от името на всички умиращи от глад деца, чийто плач остава нечут, от името на милионите умиращи животни по целия свят, само защото не е останало място, къде да отидат.
Страхувам се да се покажа на слънце заради озоновите дупки, да дишам въздуха, защото не знам какви химикали има в него. Преди ходех на риболов у дома във Ванкувър с баща ми докато не останаха само риби пълни със зараза.
Сега всеки ден чувам за животни и растения които си отиват завинаги. През целия си живот съм мечтала да видя големи стада от диви животни, джунгли и дъждовни гори, пълни с птици и пеперуди, но сега се чудя дали съществуват, за да могат моите деца да ги видят.
Вие трябваше ли да се тревожите за тези неща,когато бяхте на моята възраст? Всичко това се случва пред очите ни, а ние продължаваме да се държим така, сякаш разполагаме с всичкото време и всички решения.
Аз съм още дете и нямам всички решения, но и вие искам да осъзнаете, че и вие ги нямате.
Не знаете как да поправите озоновите дупки в очоновия слой. Не знаете как да върнете сьомгата в замърсените води. Не знаете как да върнете изчезнали животински видове. Не знаете как да върнете дъждовните гори, които са се превърнали в пустиня. Ако не знаете, моля ви,спрете да рушите.
Тук можа де сте дошли като делегати от вашите правителства, бизнесмени, ръководители, журналисти или политици, но всъщност вие сте майкии бащи, сестри и братя, чичовци и лели и всеки от вас е нечие дете.
Аз съм още дете, а знам, че всички сме пет милиона семейства, фактически едно севейство от 30 милиона вида. И това никога няма да се промени от правителства или граници.
Аз съм още дете и разбирам, че всички трябва да сме заедно и да действаме като един свят към една цел.
Моят гняв не ме заслепява и моят страх не ми пречи да кажа нас вета как се чувствам. В моята страна правим такова разхищение! Купуваме и хвърляме.
И въпреки това, северните страни не споделят достатъчно с нуждаещите си. Дори когато имаме повече от необходимото, ние се страхуваме да споделяме. Страхуваме се да споделим част от благата си с някой друг.
В Канада живеем приличен живот. Имаме храна, вода, подслон, имаме часовници, велосипеди, компютри и телевизори. Можем да продължим с този списък още два дни.

Точно преди 2 дни тук, в Бразилия, ние бяхме шокирани от начина по който живеят някои деца на улицата. Ето какво ни каза едно дете: „ Иска ми се да бях богат. И ако бях такъв, щях да дам на всички деца от улицата храна, дрехи, лекарства, подслон, любов и грижи...” Ако едно дете от улицата, което няма нищо, е готово да споделя своето с другите, защо ние които имам всичко, сме толкова алчни?
Не спирам да мисля, че тези деца са ми връстници и ми е чудно, че все още има такова голямо значение в коя страна си роден.
Аз можех да бъде детето от улицата на Рио, умиращото от глад дете в Сомалия, жертва на война в Близкия Изток или просяче в индия.
Аз съм още дете, но знам, че ако всички пари похарчени за войни, бяха отделяни за разрешаването на екологичните проблеми, намаляване на бедността и опазване на мира, нашият свят щеше да е едно прекрасно място.
В училище и дори в детската градина ни учите как да се грижим за околния свят, учите ни да не се бием с другите, да решаваме проблемите си, да се уважаваме, да почистваме, когато сме разхвърляли, да не нараняваме другите същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни.
Тогава защо вие правите неща, които ни казвате да не правим?
Не забравяйте причината за тези конференции! За кого ги правите? Ние всички сме ваши деца, вие решавате в какъв свят ще растем.
Родителите трябва да могат да успокоят децата си, като им кажат: „ Не се притеснявай! Всичко ще се оправи. Това не е краят на света. Правим всичко възможно да го спасим”.
Но не мисля, че вие можете да кажете това. Даже се чудя наистина ли сме във вашия списък с приоритети?!
Баща ми винаги казва: „Ти си това, което правиш, а не това което говориш”.
Е..това, което правите, ме кара да плача нощем.
Вие все казвате, че ни обичате, но аз ви предизвиквам: Моля, направете нещо, за да защитите думите си! Благодаря!




От vbox7.com/play:cb237e95

събота, 3 април 2010 г.

Грешки, които можем да допуснем като родители

Човечеството дължи на децата

най-доброто, което може да даде..."

ООН – "Декларация за Правата на Детето"
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всички желаем да бъдем по-добри родители и учители. Има няколко простички методи, които ни дават способност да извлечем най-доброто от децата. Те се базират на най-основния и добре познат от Принципа процес на Даване и Получаване в съчетание с разбирането на детската психология на възприятие.

Грешки които можем да допуснем като родители

С погрешни думи и заплахи можем да настроим децата си негативно за целия им живот. Как става това? Понякога в забързания си живот забелязваме децата си само тогава, когато се държат лошо. Ние винаги сме там, за да им направим забележка, когато не слушат, допускат грешки, получашат слаби оценки, вдигат силен шум, карат се с братчетата или сестричетата си.

Грешки при възпитанието

· Децата търсят интимност

· Дори и тя да е под формата на бой и порицание

· Ако белята ще им донесе това внимание те ще я направят

· Това ще стане метода им за получаване на интимност

Имайки повече давани и приемане с тези отрицателни изяви ние всъщност ги стимулираме и генерираме енергия за тяхното усилване. Детето естествено и подсъзнателно търси интимност, и ако му се обръща повече внимание когато върши пакости то ще продължи да ги прави всеки път когато има нужда от него.

Но за да бъде стимулирано доброто поведение то също трябва да бъде оценявано. Ние трябва да даваме много повече внимание и любов на децата когато покажат и най-малкото подобрение, вместо да се фокусираме да откриваме и порицаваме грешките. Ние трябва да се фокусираме да им казваме какво обичаме да правят, вместо вечно да ги гоним с команди какво не трябва да правят. Това са елементарни грешки които често допускаме като родители. Те нарушават принципа за даване и приемане и са срещу постигане на добри резултати при възпитанието на децата. Просто казано, ние им предаваме нашето негативно мислене и мироглед без самите да осъзнаваме какво правим.

Погрешно придобити навици

· Да търси интимност по погрешен начин

· Да мисли и реагира негативно

· Да оценява с външни субективни критерии

· Да бъде хуманист

Използвайте положителни изрази с децата си

Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате

Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата негативно, това са навици, които често са вкоренени в подсъзнанието на децата от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни или отрицателни команди в семейството си.

Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: "Не блъскай вратата!". Как си представяте сценария след тези свои думи "Не блъскай вратата!" - какво ще последва? Разбира се, затръшване на вратата.

Това е така, защото сте използвали отрицателно твърдение. "Отрицателно" не означава, че то е било лошо, просто дава противоположна представа за това, което желаете. Помислете за момент, как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има няколко начина. Бихте могли да кажете: "Ако обичаш, затвори вратата внимателно" или "Моля те, излез тихо!". Това са положителни твърдения, защото думите създават мисловни образи на това, което искаме.

Думата "недей" е сигнал, че следва отрицателно твърдение. Трябва да спрем, да помислим и да осъзнаем какво желаем в действителност и да създадем положителна мисловна картина, според която съзнанието на детето да действа положително.

Представете от колко голямо значение е използването на положителни твърдения при възпитанието на децата ни. Осъзнайте колко важно е да си служите с думи, които създават у тях мисловни картини, които вие бихте желали.

Какво ще научат децата

Дори когато във всекидневието наблюдаваме неща които не бихме желали децата ни да правят, трябва да знаем, че съществуват и по-ефективни методи да ги коригираме от критиката и наказанията, особенно ако целта ни не е да ги научим те да критикуват и наказват.

На първо място целта ни не е наказанието, нито вечно да вървим след тях и да им казваме какво да не правят. Напротив целта ни е да ги научим как да правят нещата правилно, така че, защо вместо постоянно да обясняваме какво да не правят не започнем да им обясняваме как е добре и правилно да правят всяко нещо.

Когато родителите постоянно натякват на детето, "Не прави това" и "Не прави онова", можем да забележим, че то започва да копира същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е всичко. Дори когато порасне това дете ще има тази тенденция подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни критерии насадени от родителите.

Какво всъщност искаме да предадем на децата си? Като истински семейства ние желаем да научим децата си не на външни и хуманистични ценности през призмата на които ще пречупват всичко през живота си, а вътрешни, абсолютни ценности според пръвоначалния идеал на Бог.

Ако осъзнаем описаното до тук, ще разберем как методите ни на възпитание всъщност определят и ценностите които предаваме на децата. Нашите всекидневни действия в опита ни да ги възпитаваме са носител на мироглед който автоматически се възприема от тях. Така че ако целта ви е да им предадете негативен мироглед продължавайте смело с негативните команди. Ако ли не, то спрете да го правите.
Публикувано от Angel Stefanov в 10:22 0 коментара
Етикети: Образование, Родители и деца, Семеен съветник, Семейство
25 септември 2008, четвъртък
http//zadogradata.com

Причината за негативна емоционална зависимост

Без да се преживее, любовта не може да се научи.

Пример за това са децата отгледани от животни. Те са неспособни да съчувстват или изпитват любов. Те не са преживели любовта на родителите си. Психологическия период в който е трябвало да развият тези способности е отминал.
Любовта се научава чрез физическа интимност

· Най-силния движещ импулс при децата е нуждата им от интимност

· Те биха направили всичко за да я получат (по правилен или неправилен начин)

· Преживяната интимност е единствената интимност която те познават и търсят в живота си

· По начина който са я получавали в детството те ще я изразяват в целия си живот
Неправилна интимност:
Предаване на безпокойство в интимни моменти

Понякога родителите систематично предават безпокойствата си, проблемите и негативните чувства на децата си. Това обикновено се прави в най-интимните моменти на сърдечно споделяне. Те не осъзнават, че за децата им това ще е най-дълбоката форма на интимност и любов която ще научат. По-късно в живота си тези деца винаги ще търсят сърдечна връзка с другите на базата на споделяне на всякакви негативни чувства, безпокойства и критики. Това ще се превърне в техния живот, тяхната идентичност, понеже то е същината на техните сърца. Сърцето им е пристрастено към наркотика на негативните чувства. В Обединителната Терапия ще възприемем термина Триангулиране, взаимстван от Семейната Терапия, за да обясним този процес. В Принципа това съответства на грешната природа за Размножаване на злото, и по-специално предаване на негативните ни чувства на другите по най-ефективния, силен и сърдечен начин.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Този процес не е логически основан, с цел търсене на разрешение на ситуация. Централния, макар и неосъзнат мотив, в тази „игра” е получаване на негативните витални елементи, чрез извъртяното сърдечно споделяне, към което те са пристрастени. Поради това всички действия на даване и получаване са напълно емоционални и лишени от логика. Инициаторите дори не осъзнават, че те са тези, които са предали тези негативни чувства на другите и по-късно ще използват тяхната негативност, като основен довод за собствената си негативност. Това се дължи на факта, че те са неспособни рационално и зряло да осмислят и контролират собствените си емоции, както и тези, които другите им предават. И най-нелогичните обвинения напълно обземат чувствата им и те са неспособни на друго освен да ги Триангулират (Мултиплицират), което разбира се не води към разрешение, а само към влошаване на ситуацията. (Transactional Analyses)

„Нека се научим да се освобождаваме от безпокойството и прекалените притеснения. Помнете израза, „Да се безпокоите прекомерно е като да седите в люлеещ се стол. Дава ви занимание, но няма да ви доведе до никъде” Това представляват прекомерните притеснения.” (Hyung Jin Nim, Having God's strength and letting go)

Но помислете за момент за ефекта от предаване на нашите притеснения на децата ни. Най-разрушителен е когато целта е да се предизвика съпричастност от страна на децата в съпружески конфликт, настройвайки ги така на наша страна срещу другия им родител. Това ще унищожи същността на сърцето, съвестта и характера им. Това е самата есенция библейското обяснение на стореното от Архангела Луцифер на Ева.

Всяка форма на неодобрение един към друг от страна на съпрузите, вербално или с жестове, ще бъде копирано от децата и ще унищожи завинаги основата за връзка на доверие в тях. Това унищожава най-основната връзка във вселената, връзката родител-дете.

След като вече няма да са способни да вярват на собствения си родител, те няма да могат да имат доверие и сигурност в когото и да било. Това ще ги направи емоционално нестабилни за цял живот, понеже всяка дума или жест подсъзнателно ще се възприема негативно и като заплаха.

Към това се добавя и придобитата в семейството лесна емоционална зависимост от чувствата на другите. Използването на децата като емоционален отдушник в тези негативни триъгълници води до липса на емоционално разделение и независимост. При тази връзка негативните емоции са се предавали безпрепятствено във възраст където детето не е било способно логически да оцени ситуацията. Така детето не е развило емоционална зрялост и дори в зряла възраст ще бъде лесно обладано от негативните емоции и неспособно да ги контролира и овладее. Още повече те подсъзнателно ще търсят дори работят за създаването на такива ситуации, за да могат да си набавят негативните витални елементи от които техния живот е станал зависим. С други думи, сърцето и любовта им се изкривяват и опрочават..
Публикувано от Angel Stefanov в 10:07 0 коментара
Етикети: Образование, Семеен съветник, Семейство
09 октомври 2008, четвъртък
http//zadogradata.blogspot.com

Последствия от развода

Разводът – това е раздялата на двама съпрузи обикновено в следствие на дълъг период на семейна криза и конфликти в междуличностните взаимоотношения. Незрелият характер и егоизмът предизвикват психическо страдание за двамата партньори, а ако има деца, те страдат още по-тежко. Развода е водеща причина за детската депресия.

Развода не е разрешение на проблем
Дори и след него, за партньорите няма никаква гаранция, че те ще могат да преодолеят слабостите на характера си и тенденцията към егоизъм, който ги прави неспособни да видят собствените си слабости. Макар и всеки да е склонен да обвинява другия във връзката, отговорността и вината най-често е и на двамата партньори. Ако единия е изневерил, то другия може би дълго и систематично е предизвиквал това с отношението и поведението си. Може би дори е лишавал партньора си в сексуално отношение.

Моделът се унаследява
Всеки брак и всеки развод имат свои психологически особености. Но може да се каже, че моделът се унаследява. Ако родителите на някой са се развели, има голяма вероятност и порасналото дете след време да се разведе, тъй като ще е склонно да реши семейните си проблеми по същия начин.

Златния период за зряла връзка
Разводът е често явление при хора, които са създали семейство преди да достигнат 20 годишна възраст, както и при тези, които произхождат от различна икономическа и социална среда. Просто психологически младия човек още не е развил необходимата зрялост, самостоятелност и стабилност на емоциите си. И обратното, след 30 за хората е трудно да се откажат от силно развитите си лични навици и да се приспособят към особеностите и стила на живот на партньора.

Можем ли да се освободим от вината
От време на време и двамата ще мислят, дали може нещата да се върнат, къде е вината, дали това е правилното решение, дали е добре за децата, какви ще са последствията от самотата. Дори и да намерят друг партньор, разрушеното и болката в сърцата и на родителите, и на децата, и на роднините ще остане завинаги.

Нуждата от подготовка за брака
Колко по-добре би било, ако обществото и родителите ни даваха по добра подготовка за тези най-важни неща от живота; семейството, взаимоотношенията и любовта? И кой всъщност трябва да виним? Семейството ли? Техните родители? Или обществото и културата на свободен секс? Със сигурност обаче, трябва да се замислим сериозно, да инвестираме всички усилия за да могат младите да създадат щастливи и изпълнени с любов семейства без нужда от развод. За да разберете визията на Семейната Федерация относно разрешаването на семейните проблеми, би било добре да прочетете прокламацията за мир на Д-р Сан Мьон Мун.
Публикувано от Angel Stefanov в 15:03 0 коментара
Етикети: Образование, Семейство

Сексуалната революция и разводите

От Джун Саундърс


Все повече развития свят привикна към определени идеи, които допринасят за културата на разводa. Целта на тази статия е да пререзгледа някои от идеите на тази култура, като използва за пример САЩ, където тя е установена вече от около 40 години.

Голяма част от мъдростта на миналото бе загубена и заменена с идеи, противоположни на брака. Много от тези идеи са пропагандирани по целия свят, чрез медиите и други средства за разпространение на културата. За да съхраним и установим култура, благоприятстваща брака, гореспоменатите идеи трябва да ги идентифицираме, да се отърсим от тях и да ги захвърлим. Всеобщата мъдрост трябва да бъде възстановена.


Наблягане върху външната привлекателност

Прегледът на дневниците на младите американски момичета от началото на 20-ти век показва, че повечето от тези девойки са разбирали техния дял в подготовката за брак като работа върху своя характер, а именно да отдадат времето си, за да се научат да бъдат търпеливи, учтиви, доброжелателни и прощаващи. Този разумен подход, който е бил предназначен да създаде един приятен, бъдещ живот с човек от противоположния пол, беше заменен с идея, вредяща на щастливия брак, а именно че най-важното нещо, върху което да се концентрираме е да бъдем физически (сексуално) привлекателни. Преглед върху дневниците на съвременните момичета показва, че те са по-заинтересовани от прическите си, отколкото от състоянието на характерите им. В по-голямата си част дневниците им описват как да подчертаят външността си, вместо сърцата си, надявайки се така да привлекат любовта.

Жените винаги са се интересували от това да подчертаят хубостта си. Д-р Мун беше казал веднъж, че жените са по природа творци, които влагат цветове и стилове във външния си вид, водени от желанието да бъдат красиви за техните съпрузи. Докато определена част от тази им природа е нещо естествено, то когато външния вид и привлекателността станат основна водеща грижа, пренебрегвайки израстването на духа в красотата на нравствеността, се появява невероятно пагубно доминиране на тялото спрямо духа. А това едва ли предвещава успешен брак.

Съвременните млади мъже също са повлияни от наблягането на външната привлекателност. Чрез списанията и рекламите, мъжете са окуражавани да консумират продукти и услуги, за да подчертават външността си. Козметичните продукти за мъже, членството във фитнес-клубове и мъжката мода станаха процъфтяващи индустрии. Никой не казва на младите мъже, че би било по-добре да развиват търпение, отколкото бицепси и алтруизъм вместо трицепси.

Освен това, мъжете в днешно време са бомбардирани от медиите с образи на невероятно привлекателни, до степен провокиращи, жени. Тези образи развиват определено сексуализирано отношение спрямо жените. Съвременният мъж може лесно да пренебрегне едно обикновено момиче, без значение колко целомъдрена и чистосърдечна е тя, в полза на неустоимия сексуален модел, наложен от културата.

Клайв Степъл Люис подчертава в разработката си “The Screwtape Letters ”, че злото работи така, че да създаде във всяка култура идеал на сексуална красота, която никоя жива жена не би могла да постигне, или поне не за дълго. Това е с цел да се подкопае брака и щастието. В настоящата американска култура жената е руса, с големи гърди, но слаба в останалата част от тялото си, с дълги коси и вероятно със слънчев загар. Фактите, че същия този модел си боядисва косите, изкуствено оголемява гърдите си със силикон, посещава салон за изкуствен загар, чрез ултравиолетови лъчи и плаща на личен треньор въобще не се споменават. В допълнение към тези уловки, моделите и актрисите са фотографирани с помощта на орди от гримьори, фризьори и какви ли не дресьори, стоящи извън обхвата на камерата. Те са там, за да направят жените да изглеждат перфектни за няколкото секунди, през които те ще се появят на екрана.

За средностатистическата жена е невъзможно да се конкурира със всичко това, без да жертва повечето от останалите житейски грижи. Така един мъж е държан гладен за недостижимия сексуален идеал, който може би му прави знак, чрез младата колежка, която има парите, времето и решителността да направи всичко по силите си, за да имитира моделите. Това може да е в пълна противоположност на съпругата му, която вероятно е понапълняла, преуморена от нуждата за допълнителни приходи и да се грижи за къщата и децата, и която също е стресирана от културата, изискваща от нея не само тези неща, но и да бъде също така прелъстителна русалка.

Културата размножава сред мъжете недоволството от това да бъдат с един партньор, като постоянно набляга на сексуалната привлекателност на множество жени. Дори рекламата на телевизионно родео се провиква съблазнително “Ездачките са на ход” и камерата показва дупето на момиче, облечено в дънки. (Мъжете ездачи не са подложени на такова унижение.)

Как мъжът може да противостои на сексуализираните образи, яростно налагани от медиите? Каубоите от Дивия запад трябва да са доста бързи на спусъка, ако искат да отстрелят всичките кадри, примамващи ги да гледат безкрайния парад от сексуално достъпни жени.

Заблудата, че щастието в любовта е обвързано със сексуалната привлекателност има вече солидно влияние в американския мироглед. Тази заблуда има верни съюзници в рекламната и развлекателната индустрия, които печелят от това и правят всичко по силите си да разпалват страстта.

Всички добре знаем, че такъв мироглед не подготвя хората за дълготрайно щастие в брачната любов. По-скоро, той ги подготвя за развод. Когато хората не подготвят характера си да бъдат партньори за цял живот, споделящи отговорностите, верни на семейството си и един на друг, то брака е като излизане в открито море с пробит кораб. Съвременните хора са толкова измамно въвлечени да прекарват повече време в грижа за телата си, отколкото в грижа за душите си, че приемат противоположния пол по това колко физически привлекателни са се направили. Резултатите са предсказуеми: разпадане на семействата.

“Нямаме нужда от документ”

“Ние сме отдадени един на друг. Нямаме нужда от парче хартия, което да потвърждава това.” Това са обикновено думи на хора, които съжителстват без брак, връзка по избор, широко разпространена в развития свят. В своята истинска същност това е практика срещу брака, защото отлага и подкопава посвещението, което е сърцевината на брака.

Съжителстващите без брак не разбират това и изпадат във възмущение, когато тяхното посвещение един на друг е поставено под въпрос. Всъщност те понякога виждат съжителството си като тест за посвещение. Те искат да открият дали са съвместими един с друг, за да избегнат травмата на един евентуален развод. В техните очи съжителството без брак е всъщност отговорен подход към брака.

Но при все това статистиките показват, че съжителството не води към трайни бракове. Според същите, съжителстващите двойки са по-склонни към практики, подронващи брака, като караници, домашно насилие и злоупотреби. Статистически е показано, че когато двойки, които са съжителствали накрая сключат брак, след това те се развеждат по-често от двойки, които не са живели заедно преди брака си.

Анекдотен случай показва, как съвместното съжителство не води до брак. Действието се развива в градски автобус в Ню Йорк, където се води разговор между две млади жени. Едната се оплаква, че всеки път, когато повдига въпрос за брак пред приятеля си, с когото живеят заедно, той се ядосва и заявява, че всеки път, когато тя спомене за брак, той ще го отлага за все по-нататък. Другата млада жена, Мери, заявява, че била шокирана, когато разбрала, че една нейна приятелка, Таниша, която е девствена, ще се омъжва. Мери живее вече пет години със своя приятел, а Таниша просто е излизала с годеника си една година. “Никога не си и помислях, че Таниша ще се омъжи преди мен!” проплаква Мери. В този момент, шофьорът на автобуса, от дълго време свикнал на прищявките на човешката природа, възкликва, “Защо тия млади мъже да си купуват крава, когато си имат безплатно мляко?”

И наистина, списанията за млади жени през 19-ти век са поучавали читателките си, че бидейки сексуално достъпни би им донесло невероятно внимание от страна на мъжете, но не и брак. Момичета, които изчакват със секса до сватбата, независимо колко смахнати и тъпи биха изглеждали, минават под венчилото преди техните “дръзки” сестри, просто защото мъжете искрено ги уважават, като добър брачен партньор.

В смутните времена на Сексуалната революция всеобщата мъдрост бе загубена. Съвременните млади жени вярват, че като преспат с гаджетата си, това ще ги окуражи да се оженят за тях. Обаче, това има точно обратния ефект. Сексът преди брака подкопава отдадеността, която е основополагащия камък на брака. “Документът на хартия” бива отнесен от вятъра и чак след като си е отишъл, младите хора, особено жените, разбират колко важен наистина е бил.

Много от съжителстващите без брак заявяват, че живеят заедно, за да тестват тяхната “сексуална съвместимост”. Но сексуалността без отдаденост към един брачен партньор и посветеност към него, е разрушителна. За секса се знае, че продуцира “свързващи” вещества в мозъка, подобни на свързващите хормони, стимулирани при процеса на кърменето на дете. Сексът и кърменето са замислени от Всевишния да възпроизвеждат телесни вещества, които да свържат двама в сърце, дух и тяло. Веднъж когато сексуалната връзка е
продуцирала такива вещества и след това партньорите скъсат, както често се случва при съвместно съжителстващите, хората остават с усещането, че все едно са разкъсани. Нещо повече, подобно на което и да е лепило, свързващите вещества изгубват част от силата си, когато се използват повече от веднъж. Последвалите сексуални връзки, дори и брак, ще имат по-малка устойчивост във времето.

Брачният психотерапевт Харвил Хендрикс заявява, че психологически погледнато, пожизнената отдадеността в брака е необходима за развитието на наистина интимна и задоволяваща връзка между мъжът и жената. Той казва, че в истинската интимност, сексуална и всякаква, трябва да се ангажира най-дълбоката ни същност. Връзката трябва да бъде недостъпна и стояща върху стабилната основа на доверие и отдаденост, за да може най-уязвимата част от нас - сърцето ни, да рискува да обича и да бъде обичано. Съвместното съжителство не дава
достатъчно стабилна основа, върху която истинското аз да се прояви и взаимодейства смислено с друго човешко същество на най-дълбоките нива.


Наблягане върху независимостта

Много млади жени ще протестират, че брака не е това, към което се стремят, така че техните сексуални връзки са без определящо значение. Те ще ви заявят, че нямат нужда от мъж в техния живот. Като част от културата на развод, това е друга идея, внушавана на жените, а именно, че те нямат нужда от мъже. Защитничката на женските права Глория Стейнем заявява: “Жената има нужда от мъж толкова, колкото рибата се нуждае от велосипед.” Тази идея отстоява, че жената и нейните деца в действителност нямат нужда от мъж, и че биха се справили в същата степен, ако не и по-добре, и без него. Повечето от бракоразводните дела са инициирани от жени и идеята за непотребността им от мъже допринася за процеса.

Въпреки че ролята на жените в управлението нараства (САЩ могат да имат скоро жена президент) и че разликата в надниците при мъжете и жените намалява, това не означава, че жените имат все по-малка нужда от мъжете. Нарастващата финансова независимост не означава, че мъжете са ненужни в къщи.

За възпитанието на момчетата, особено в тинейджърска възраст, мъжката ръка е от безспорна необходимост. В книгата си “Малки жени”, Луиза Мей Алкот споделя малко семейна и брачна мъдрост. Погълната от бремето по отглеждането на близнаци, една от героините пренебрегва съпруга си до степен, че той започва да прекарва вечерите си извън къщи. Но с израстването на момчетата-близнаци, за майката става все по-трудно и по-трудно да се справя с тях и те стават разглезени, доминиращи и безпорядъчни. Едва когато тя започва да обръща
внимание на брака си и да привлича съпруга си обратно в дома им, тогава той поема момчетата с мъжка ръка и ги вкарва в правия път. Тази измислена история отразявя всеизвестната мъдрост, че трябва мъж за отглеждането на мъже.

Този факт се потвърждава от нации с високи нива на престъпност и преобладаващ развод. Много международни проучвания са показали, че високата престъпност, извършвана от агресивни младежи е пряк резултат от упадъка на семействата в резултат на развод. Деветдесет процента от бракоразводните дела водят до попечителство на майките върху децата. Жените сами по себе си не могат да формират момчетата като бъдещи мъже, поради което много юноши, отгледани само от майките си стигат до накакъв сблъсък със закона.

Също така бащите са изключително важни за психологическото и духовно развитие на дъщерите си. Самото присъствие на бащата в дома е защитен фактор за семейството срещу насилие и сексуална злоупотреба. Още повече, че дъщерите формират голяма част от представата за себе си чрез мнението на бащите им за тях. Един окуражаващ, любящ баща, който цени високо дъщеря си, й дава стабилно чувство за собствената й стойност. Такова момиче ще гледа на мъжкия свят с чувство на доверие, но при все това с достатъчно оценяване на своята пълноценност, така ще бъде безкомпромисна по отношение на ценностите си и очакванията си спрямо мъжкото поведение.

Жените не живеят добре без мъже, нито пък мъжете без жени. Женените мъже живеят по-дълго, хранят се по-добре, по-заможни са и страдат по-малко психологически отколкото неженените мъже. Също така изследванията са показали, че мъжете стават по-насилствени и агресивни, когато не са се посветили на жена, и така се подлагат на риск да бъдат наранени или убити. В историческите времена, когато някъде са се струпвали много неженени мъже, то тогава убийствата нараствали главоломно. Един такъв пример е американския Див запад.
Когато жените започнали да пристигат там, мъжете започнали да пренасочват енергията си за изграждането на семейства и общности, вместо за побои и престрелки. Така Дивият Запад е бил спечелен. Нивото на престъпленията намалял и цивилизацията започнала да се установява.

Мъжете без жените, както и жените без мъжете не създават здравословна култура. Културата на развод, която не благоприятства за брака, от своя страна предоставя далеч по-малко сигурно и цивилизовано обкръжение за живот, отколкото културата на брак. Мъжете и жените се нуждаят едни от други и цивилизацията се държи на тяхната способност да признаят и изпълнят тази нужда.


Индивидуалното щастие като най-върховно

Друга опасна постановка на културата на развод е идеята, че индивидуалното задоволство е определящо за всичко, и че то е по-важно отколкото брака и семейното посвещение.

През 70-те години в САЩ стана популярен израза “да откриеш себе си”. Въпреки че никой не можа да обясни адекватно какво означава това, нито пък как човек може да разбере, че е открил себе си, тази идея бе причина за разрушаване на много бракове. По това време, хора във възрастта на 40-те и 50-те напускаха семействата си, за да “открият” себе си, при това, често с нов партньор. Личното задоволство и реализиране бяха смятани за първостепенни. Ако човек не беше напълно задоволен и реализиран, то брака и семейството трябваше да бъдат изхвърлени през прозореца за сметка на индивида.

Подобно на повечето сатанински лъжи и измами и в това има зрънце истина. Нещастният и нереализирал се човек трябва да направи нещо, за да помогне на себе си. Но да напуснеш семейството, за да търсиш личното си осъществяване е незряло и безполезно. Това причинява болка не само на близките на този човек, но също увеличава и незадоволството му.

Намирането на нов партньор също не е решение. Статистиките показват, че в днешната култура на развод, ако нивото на разводите при първия брак е високо, то при втория брак нивото е още по-високо. Търсенето на индивидуалното щастие, когато първия брак и семейство са пожертвани, няма да увеличи личното удовлетворение и по-вероятно ще го намали.

Ако бракът сам по себе си е източник на лично неудовлетворение, окуражаващо е да се знае, че според статистиката много семейства, преживяващи брачно неудовлетворение, веднъж решили да устоят, а не да търсят други пътища за удовлетворение, намират себе си по-щастливи след това. Освен това, децата не са ощетени при бракове, които са по-слабо функциониращи (дотогава докато конфликта е под контрол), но при развод децата със сигурност са ощетени. Вместо да захвърли трудния брак, по-добре е (а и в повечето случаи е
по-удовлетворяващо) човек да намери решение на актуалната си ситуация. Един брачен терапевт беше казал, че по отношение на брачното щастие, “По-важно е да бъдеш правилния човек, отколкото да намериш правилния човек.” Работата върху характера е едно от най-удовлетворяващите неща, които индивида може да стори. Това е пътят към истинското себереализиране, а не смяната на ситуациите или партньорите. Това спомага допълнително за укрепването нашия брак и семейни взаимоотношения, водейки до по-голямо щастие.



Култът към чувствата и емоциите

От всички митове на културата на развод, най-големият е този, че чувствата трябва да управляват всичко. Това твърдение беше първоначално провъзгласявано от популярната психология. Важно е да осъзнаваме чувствата си и да ги изразяваме конструктивно, но в определени моменти здравата логика трябва да се наложи върху емоциите, за да ги държи под контрол. Има важни моменти, когато трябва да упражняваме себеконтрол.

Не можем да даваме гласност на всяко едно връхлитащо ни чувство, защото чувствата са именно такива - преминаващи. Хванете ни в добро настроение и ние може да чувстваме нещата съвсем различно отколкото само допреди няколко мига. Нашите чувства не са мерилото за всичко, което е добро, истинско и красиво. (Елементи като сърце и съвест, които са дълбоко в нас, могат да бъдат това мерило, но те са много по-различни от “чувства”.) Чувствата са променливи. Идеята, че емоциите трябва да бъдат изразявани напълно и винаги да се взимат под внимание, е специалитет на културата на развод, облечен в дрехите на психологията и представен да изглежда като психология.

Един брак не може да просъществува, когато партньорите се атакуват непрекъснато, изразявайки всяко чувство един на друг, независимо добро или лошо. Търпението и себеконтролът устояват далеч по-дълго от което и да е чувство, и даже, те пораждат, както уважение от страна на околните, така и себеуважение - два мощни “допинги” за брака. (Д-р Куак казва, че уважението е основополагащото начало на стабилния брак.)

Гневът е интересен пример за чувство, което беше дискутирано отново и отново в рамките на културата на развод в САЩ. В епохата на “култа към чувствата”, психолозите са спорели, че хората се нуждаят да “отпушат” гнева си, дори и по контролиран начин. “Запечатването” се е преценявало като нездравословно, както физически, така и психологически. Други психолози са отстоявали, че е по-добре да се трансформират чувствата на гняв в чувства на състрадание, чрез психологически техники и по-дълбоко разбиране.

Това разделение в общността на психолозите по отношение на гнева е довело до по-изчерпателно изследване. Експертите сега откриват, че тези, които контролират гнева си, вместо да го изразяват, се гневят по-малко в края на краищата. Членовете на Обединителната общност ще разпознаят това просто, като израз на закона за даване и получаване. Ако имаме достатъчно даване и получаване с гнева си, чрез изразяването му, то той ще се увеличи. Ако прекъснем даването и получаването с него, то гневът ще намалее. Когато човек се успокои, тогава има възможност да се справи конструктивно с въпроса, породил гнева му.

Друго понятие, свързано с култа към чувствата е това, че любовта е чувство. Това обаче е изключително опасна идея на културата на развод. Разбира се, че от една страна любовта е чувство, но тя е също дисциплина, практика и усилие. Чувствата идват и си отиват. Лесно е да си любезен с половинката си, когато се чувстваш добре, но никак не е лесно да си любезен, когато не се чувстваш добре. Дисциплината на любовта е да бъдеш мил и грижовен дори когато не се чувсваш разположен, да бъдеш учтив, дори когато по-скоро би бил егоистичен, да бъдеш търпелив дори когато си на път да експлодираш. Това е дисциплината на любовта и след нея идват чувствата, както слънцето след буря.

Чувствата са като бурно море и почти толкова неконтролируеми. Те са навсякъде около нас. Чувствата могат да ни издигат или смъкват - именно поради това Д-р Мун казва никога да не си позволяваме да бъдем прекалено високо или прекалено ниско в чувствата си. Чувсвата са просто прекалено лукави, когато управляват нашия живот или нашите бракове. Те могат много лесно да ни отклонят встрани и дори да ни доведат до предателство, ако оставим чувствата ни към другия да се развиват безконтролно.

Брачната култура се нуждае както от приемане на чувствата, така и от тяхното дисциплиниране. Култура, където чувствата са прекалено уважавани е култура, която ще бъде преситена от разводи.

Заключение

Едно от най-големите оръжия на злото е неясното мислене. То е майстор на неяснотата. Ние трябва да бъдем предупредени и превъоръжени срещу културата и мисленето, подкрепящи развода, решително да ги изкореним от нашите съзнания и от съзнанията на околните. Така ще предпазим от подронване културата, която е приятелски настроена към брака. Същата култура, в която се надяваме да живеем. Тази статия представи няколко важни идеи на културата на развод. Ние сме засегнати от тях повече отколкото предполагаме. Идеята отново да ги конфронтираме е належаща, защото така ще можем да поддържаме съзнанието си чисто, а оттам ще можем да прочистим културата около нас от идеи, които биха довели до унищожение.
Публикувано от Angel Stefanov в 12:56 0 коментара
Етикети: Морал, Образование, Родители и деца, Семеен съветник, Семейство
02 април 2008, сряда

http://zadogradata.blogspot.com/

Движение за сексуална чистота в САЩ

В Америка бързо се разраства Движението за непорочност, съобщава The Times. Това са момичета, които дори не желаят да се целуват преди сватбата!Една от тях е 22-годишната Лорън Уилсон. Тя е красавица с дълги копринени коси и лукава усмивка, но съвсем не е съблазнителка.В своя град - набожния Колорадо спрингс, тя е нещо като кумир.Уважават я за нейната добродетелност. Тя не само че е запазила девствеността си до първата брачна нощ, но и дори не е позволила на съпруга си да я целуне, преди да се врекат пред Бога.



Някои носят сребърен пръстен, символ на чистота във всички сфери на поведението.


Движението за непорочност организира и свой бал.

Под звуците на музика от холивудски филми, хванати за ръце, те се събират пред дървен кръст и дават своя обет за целомъдрие.


Учудваща е липсата на противоречия у тези момичета. Те не се опитват да изклинчат от училище и дори не се опитват да лъжат родителите си. С две думи - те са прелестни.

Един военен лекар, водейки двете си дъщери за ръка, се опита да обясни, че вирусът на СПИН е толкова силен, че може да проникне в тялото и през презерватив.


За момента Движението няма достатъчно история, за да се прецени дали браковете на тези млади хора са по-щастливи.

Периодът на ухажване при тях обикновено е кратък и бащите имат последната дума в решението за брак.

Публикувано от Angel Stefanov в 10:57 0 коментара
Етикети: Младежи, Морал, Новини, Семеен съветник, Семейство, СПИН
09 юли 2008, сряда

http://zadogradata.blogspot.com/