вторник, 11 август 2009 г.

Природата на любовта (етика за горен курс)

ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА

Какво е това човекът? Безсъмнено това е един от най-важните въпроси в света. Смисълът и целта на човешкия живот, нашите постъпки и стремежи – всичко това изцяло”. Всичко това зависи от нашето разбиране за “истинската природа на човека”.

Какво е това “човешко съзнание”?

Едва ли някой се съмнява в съществуването на своето физическо тяло – ние го виждаме и знаем, че то съществува. Но откъде знаем, че притежаваме съзнание и дух? Ако някой ви каже, че вие сте вашето тяло, вие решително ще се противопоставите. Ако някой ви помоли да разкажете за себе си, едва ли ще започнете разказа си с описание на вашата фигура. По-скоро, ще се опитате да опишете своя характер. Нека по-отблизо да разгледаме природата на нашето съзнание и тяло.
Всеки човек има два аспекта на съзнание – духовно и физическо. Физическото тяло се състои от различни органи, включващи мозъка. Физическото съзнание контролира такива функции на нашия организъм, като храносмилане и възпроизводство. Физическото съзнание напомня на инстинкта на животните, който се проявява в такива желания, като например стремеж да се нахрани и размножава. С други думи, функцията на физическото съзнание е да ръководи живота на индивида в материалния свят.
Духовното съзнание предхожда физическото съзнание. Нашето съзнание има три основни функции, които постоянно се намират в действие: разум, чувства и воля. Разумът е тази част от нашето съзнание, което възприема и изработва знание и по такъв начин въплъщава нашия стремеж към истината; чувствата са част от съзнанието, с помощта на което изпитваме радост, гняв, печал, щастие – тя въплъщава стремеж към красота; волята – част от съзнанието определя направлението на нашите мисли и действия и въплъщава стремежът ни към доброта.
Безсъмнено животът в името на нравствените ценности включва и стремеж към собствена радост за удовлетворяване на собствените духовни потребности.; и все пак по-значителен негов аспект се явява стремежа да доставиш радост на другите. С други думи животът в името на нравствените ценности е алтруистичен тип живот чрез който човек намира своето щастие.
Единството между физическото и духовно съзнание образува човешкото съзнание. Когато физическото съзнание се обедини с духовното, живота в името на ценностите придобива първостепенно значение, а материалната страна отива на втори план. Това означава, че животът заради истината, добротата, красотата и любовта се явява наша цел, а живота за удовлетворение на нашите основни материални потребности за храна, облекло и жилище са средство за изпълнение на целта. Световните религии признават, че всички хора притежават духовна природа, която продължава да съществува след физическата смърт. Както и природните закони, така и духовните принципи, които управляват нашия духовен живот са една реалност, оказваща силно влияние върху нашия живот. Известният руски писател Достоевски казва: “Ако отнемем от човечеството вярата в безсмъртието, не само любовта, но всяка жива сила, която поддържа света веднага ще бъде прекъсната”.

Кое е най-важното в природата на човека?

Нашият стремеж към любовта е най-дълбокият ни и значителен духовен стремеж. Този стремеж често не се поддава на рационално обяснение. Способността ни да даваме и приемаме любов произлиза от дълбините на нашето “аз” или онези дълбини, които наричаме сърце. Но под сърце нямаме предвид органът, отговарящ за кръвообращението. Сърцето, за което става дума се отнася към областта на духа. Това е центъра на нашето съзнание. По този начин ние можем да кажем: сърцето е източник на нашия стремеж към любов и да изпитваме радост в любовта. Сърцето е центъра и същността на нашата личност. Вие навярно сте слушали израза: ”Той има добро сърце”. Обикновено признаваме, че сърцето има отношение към нашия характер. Нашите постъпки отразяват свойствата и характера на нашето сърце. Духовното и физическо съзнание трябва да се намират в хармония така, че нашия разум, чувства и воля да се развиват в равновесие и център на целия наш живот да стане сърцето. При болшинството от хора, когато една от способностите преобладава над другите, личността не е напълно хармонична. Например: у някои хора преобладава способност към рационално мислене, но не им достига емоционална зрялост или сила на волята, за да вършат добро. Ако в човека преобладава сърцето, неговият разум, чувства и воля се развиват хармонично.
Сърцето е източник на нашият стремеж да обичаме и изпитваме радост в любовта.Центърът на всичко е любовта. Поети и философи в продължение на много векове са писали за любовта; тойната и магията на тази тема са наистина неизчерпаеми. Но ние можем накратко да поговорим за нея във връзка с нравствените ценности и нашата човешка природа. И така: какво е любовта?

КАКВО Е ЛЮБОВТА?

Това е сила, привеждаща два или повече обекта в единство и съгласие.
Когато ние обичаме някого или нещо, ние чувстваме, че това е нещо от нас самите; ние чувстваме тревога и грижа за любими наши хора, като мои собствени. Както е казал Владимир Соловьов: различен шрифт: “Любовта е важна, не само като сеществена част от нашите чувства, а поради това, че пренася всичките наши жизнени интереси от самите нас в другите, като център на нашия личен живот.
В. С. Соловьов, “Смисълът на любовта”
Любовта е разбираема за всички хора, тъй като всички хора притежават сърце. Когато вие обичате, за каква любов мечтаете?
Искате ли да ви обичат с любов, която постепенно се мени, или с постоянна любов? Искате ли временна любов или тя да бъде вечна? Какви песни за любовта бихте започнали да пеете, ако се говори за временна, изменчива, относителна любов? Можете ли да си предтавите такива стихове: “Ще те обичам, докато ми готвиш и переш.”
В действителност, когато сме влюбени в някого, ние обещаваме да се обичаме вечно. Защо влюбените в целия свят се кълнат един друг в нещо, ако то е недостижимо? Ние произнасяме тези клетви и вярваме в тях, защото човек е способен на вечна любов. Всички ние искаме и очакваме вечна, безусловна и неизменна любов.
Истинската любов се подразбира, че ние се отдаваме изцяло на другия. Ние отдаваме своите мисли, думи и на първо място своите постъпки. Истинската любов притежава 3 съществени черти:
1. Тя е безкористна и често включва в себе си способност да жертва собствените си интереси.
2. Тя е неизменна и не зависи от удобства или други обстоятелства.
3. Тя не поставя никакви условия, тъй като тя не изисква нищо в замяна.
Когато сме изпълнени с истинска любов, ние чувстваме, че другите хора са част от нашето съкровено “аз”. Тогава нашето чувство за самосъхранение няма да позволи да допуснем да им стане болно. Това има предвид християнската традиция: “Обичай ближния си като себе си”.
Принципите, управляващи нашата физическа природа и физически ръст са аналогични на тези, които управляват нашата духовна природа и духовен ръст.
Известно ни е, че тялото ни се състои от физически елементи, които поглъщаме и преработваме в процеса на дишане и хранене. За да растем физически, ни е необходима топлина, светлина, въздух и крана. Нашето физическо здраве ще зависи от качествата на погълнатите от нас елементи.
Нашето духовно здраве се определя от същите тези принципи. За нашия дух също са необходими определени елементи за растеж и съзряване:
• топлина – любовта на родителите, приятелите, Бог;
• светлина – получаване на знания, разбиране на предназначението и смисъла на живота при четене на философска, художествена, религиозна литература;
• въздух – нравствената атмосфера или среда, духовния климат, който събужда в нас светли, възвишени чувства;
• Храна – добрите постъпки, продиктувани от любов към другите;
Когато извършваме добри и безкористни постъпки, нашият дух се изпълва с елементите на добро, което му дава да расте и да се азвива. Ето защо, когато извършваме добра постъпка, ние се чувстваме добре и обратно.
За да станем добри хора ние трябва да практикуваме всеки ден, докато се научим.
“Царството Божие е във вас” (Лука 17:21). Дори и да не вярвате в живота след смъртта, пак ще ви се наложи да изживеете живот пълен с добродетели. В живота има някаква универсална справедливост. Ние действително получаваме възнаграждение за нашите добри постъпки. Ние жънем урожая от добри дела на нашия характер и това ни носи успехи и щастие в живота.

Няма коментари: