сряда, 30 септември 2009 г.

Бездомните деца (Стихове)

Мария Георгиева

Домът

На Виляна

Белота. Снежинки падат
и стелят се по прашен път.
Звънец. Децата стават,
започва делникът в Домът.

- Побързайте! Часът е седем!-
навъсен, възпитателят крещи
и погледът му - празен, леден,
създава нечии сълзи.

Едно момченце се отделя,
поглежда през прозорец вън:
в очакване на свойта леля,
видяло я във детски сън.

Навън навсякъде е бяло.
Рояк снежинки. Тишина.
Часовник. Тракащо махало.
Отронва се една сълза.

Детето я изстрива бързо
със опъко на стар ръкав,
обръща се, закрачва твърдо,
навлиза в делника корав.

Строени прави във редици,
посрещат всички този ден
със тъжни, мънички главици,
с надежди. Засега във плен.

Румяна Русева

Тъжната русалка

В диалог с Ханс Кристиян Андерсен

От океана необятен на дома,
където ме прегръща красотата,
излязох босонога, няма и сама,
с ръце протегнати към любовта.

А под мене – счупени стъкла,
нозете силно разранили,
остри, парещи, кървящи рани
на безнадеждността
в свят нерадостен без....

принцове и без принцеси,
залутани деца по тъжната
земя...тъгува тя в скръбта
по своите чеда без даровете
царски, обвити в красота.


Румяна Русева
Бездомните деца

В диалог с Христо Смирненски

В този мрачен ден
Витоша е тъй сурова –
изгубила лика си
в дантелите
на плащ огромен.
Покровът на смъртта
протяга пипала
към планината,
потънала
в пушек и мъгла,
но тя не плаче,
нито спи, а гледа
в тъмнината
към бездомните деца.

Окъсани и гладни,
без храна и без подслон,
бедните деца
от улица “Заслон”
ни гледат с печал
и протягат длан
за късче хляб
или петаче,
често крадени
от тук и там....

Хлапакът “Хък” го няма,
вече – вместо него,
бездомник нов
от крайните квартали
ни посреща...

И стои пред нас
бледен детски лик –
тъжен съдия на възрастни.

То търси майка си навред –
заглежда се в екрана –
жената весела, засмяна -
красива като манекен,
усмихва се чаровно –
поне с усмивката да сгрее
сърцето малко и самотно.

И как в този свят
на хиляди сираци –
останали
без никакъв подслон
ще се справим
с алкохолизма,
с бедността,
щом майките задиряни
срещат някой воайор?...

Задават ми въпрос децата
и вдишват те лепило –
та какво да имат друго,
освен живот
без радост и мечти?

И кой да ги наглежда
толкоз много малки – дори
Небесната съдба скърби,
и търси своя пристан
в човека звезден.


Румяна Русева
Опиум

Този дом, в който идвам сега,
този дом – простете,
за мен е ...чужда земя,
по която крача сам.
Изморен от самота,
търся да избягам –
Позна ли ме в скръбта?

За мен няма радост,
нито светлина,
а единствено тъга и плач
на тъжната душа
блуждаеща в мрака...
на пиянство и лъжа.

Без светлина....потъвам
пак и ...със скръб
в болното сърце,
раздиращо се
в бледите нюанси
на нощта...затъвам
в пепелта
на огън страшен,
всепроникващ,
искам да умра ...
дали ще издържа?

Дайте цяр злокобен
да убия
моята изстрадала душа
и да забравя миг тревожен,
прогонил ми съня ...

Дайте цяр злокобен
да се опия до забрава
и дочуя птича песен в тишината,
вятър да свисти в клонака.

Румяна Русева

Бягаща кошута


В свят на лудости,
величия,
ловци на жертви
тръгнаха с “приличие”
да всяват грозното
в живота –
усмихнати лица,
подпухнали
от нощната игра
ни гледат от екрана
на омагьосания замък
на студа;

Предизвикателни тела,
устни ярки пият вино
в самота
и се целуват със смъртта.

В замъка на пустотата,
где очите замъглени
ни гледат с тъмни очила,
побягнах аз зашеметена
и съвсем сама.

Бягаща кошута по вълните
със сетни сили се добра
до бушуващия океан –
страшно виещ и тревожен –
като истински баща –
пратеник на вечността.

Бягаща кошута по вълните
със сетни сили се добра.......
И океанът силно я прегърна
като нежна майка в нощта.


Валери Рибаров
Светът ни днешен си остава беден

Попаднала Виляна във специален Дом,
орисал я жестоко да й промени Съдбата,
защото без семейство да живееш е разгром,
деформиращ развитието на децата!

Защо децата във Държавата ни страдат,
орисани да си загубят белотата –
без тази топлота завинаги пропадат,
жадувайки за пълъха на красотата.

Обществото ни се оказва костеливо,
щом със деца такива прави търговия
и може ли да се подмине мълчаливо
проявата на тази гнусна простотия?!

Говорим тука за конкретните проблеми,
във пълен разрез със божественото слово
и може ли писателите да са неми,
щом мизерията връхлита ни отново?

От ранно детство, щом живееш отчуждено,
оставен от света на произвол – забрава,
сърцето ти поглъща същество студено,
което прави тъканта му тъй корава,

защото във отношения придирчиви,
гнетящи безмилостно детските главици,
сълзите чести стават толкова горчиви,
примесени от “възпитателни” плесници!?

Наместо чрез възможностите:” Аз ще бъда!”
децата, със Съдба във пътя леден,
самите себе си превръщат във присъда:
светът ни днешен си остава беден!

събота, 19 септември 2009 г.

Корейска поезия (Из "Космосът на водната капка")

Ким Гуан - Шик

Харесвам живота в планината

Отивам да живея в планината.
Ще си направя градина и ще посея семена.
Ще пека глинени съдове и така ще живея.
Понякога при ясно време ще ходя до Източно море,
ще хващам малко риба и ще се връщам.
Мразя звания и награди
и отивам да живея в планината.


Ким Гуан-Соп
Цветя, пеперуди, стихове


Цъфнат ли цветята,
пеперудите стават красиви, неуморни
и прелитат от цвят на цвят.

Цветята
отворят нежни устни
и дори извикват имената на две пепруди.
Цветята
използват подземното си благоухание
и се сприятеляват с непознати.

Цветята и да увехнат,
вечността няма да изгуби надежда,
стиховете ще живеят с природата.


Лятното утро,в което дъждът спря

В деня, когато спря дъждът,
ясното небе слезе в езерото,
сътвори лятното утро
и се превърна в хартия от зелената сянка
на дърветата.
Златните рибки пишат стихове.


Ким Дон-Мьон

Моята душа

Моята душа е езеро, греби в него.
Ще прегърна бялата ти сянка,
като нефрит ще се разбия в твойта лодка.

Моята душа е пламък на свещ,
затвори вратата.
Ще трептя в копринението ти поли и тихо
ще изгоря докрай, без нищо да остане.

Моята душа е пътник
посвири ми на флейта.
Под луната ще слушам и дамотно
ще изпращам нощта си.

Моята душа е падащо листо,
Пусни ме да поспра за малко в градината ти.
Щом духне вятър, аз пак като пътник, самотен
ще те напусна.

Родна реч

Ти имаш неизчезващо ухание,
Ти имаш музика от злато.
Ти имаш гнездо, което е ключ на вечната мисъл.
Ти имаш невидима слава, която сега ще се роди
кано комета.

Ти си тиха като градина.
Ти бушуваш като океан.
Ти шептиш като бриз.
Ти сънуваш
като девица.

Ти си нашата невеста.
Ти се нашата съдба.
Ти си нашето дихание.
Ти се всичко наше.

О, моя любов, моя надежда, защо е така...
Вместо да измием краката ти с благоуханни масла,
вместо да сложим на шията ти златна огърлица,
постовяме върху гравата ти венец от тръни,
венец от тръни ти поставяме...
О.моя любов, моя надежда, къде по света е така...
Защо сме толкова тъпи?Защо сме такива глупаци?

Но ти няма да ни изоставиш.
О, моя любов, моя надежда, докосни с устни
ушите ми.
И след това ми се закълни, закълни ми се.

Бананово дърво

Кога напусна родината си?
Беден е сънтя ти, бананово дърво.

греща е носталгията към южните страни.
Душата ти е по-самотна и от монахиня.

Ти си страстна жена, жадуваща за дъждеца.
Видя от извора вода и я изливам върху краката ти.

Сега ношта и студена.
остани до възглавнизата ми.

С радост ще ти стана роб,
хайде да скрием нашата зима
в краищата на твоята провесена пола.

Ким Чхун-Су

Цвете
преди да извикам името му,
беше само едно движение на тялото.

Когато извиках името му,
дойде при мен
и се превърна в цвете.

Както аз извиках името му,
някой, който харесва моя цвят и ухание,
нека извика моето име,
за да отида при него
и да стана неговото цвете.

Ние всички
искаме да се превърнем в нещо.
аз за теб, ти за мен
да се превърнем в един незабравим смисъл.

петък, 11 септември 2009 г.

Как живеят децата ?

Децата научават това, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.

Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.

Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

Как живеят вашите деца?

Дороти Л. Нолт

Създадено: 10/08/2007 . 18:07
Обновено : 10/08/2007 . 18:07
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 4889 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат

www.spiralata.net

Развиване на интуицията

Човекът - единство от физически и духовни елементи

Мисли от “Мястото на Душата” на Гари Зукав

От гледна точка на човека с пет сетива, ние сме сами във вселената, която е физическа. От гледна точка на човека с много сетива, ние никога не сме сами, а Вселената е жива, съзнателна, интелигентна и състрадателна.

От гледна точка на човека с пет сетива, физическият свят е необясним и ние необяснимо сме се оказали в него и се опитваме да го контролираме, за да оцелеем. От гледна точка на човека с много сетива, физическият свят е среда за обучение, създадена съвместно от душите и всичко, което се случва в нея, подпомага процеса тяхното обучение.

Вие създавате своята реалност посредством своите намерения.

Мисълта е енергия или Светлина формирана от съзнанието.

Във всеки момент вие избирате намеренията, които ще оформят вашите преживявания и нещата, върху които фокусирате своето внимание. Ако избирате несъзнателно, вие се развивате несъзнателно. Ако избирате съзнателно – се развивате съзнателно.

Двигател на нашата еволюция е изборът.

Да пътувате към автентичната сила означава да осъзнавате всичко, което чувствате.

Всяко решение, което вземате, е отговор на въпроса: „Как избирате да изучите Любовта – посредством съмнения и страх, или посредством мъдрост?

Гласът на нефизическия свят е интуицията.
www.spiralata.net

Развиване на характера (търпение, самообладание и др.)

Шест упражнения за развиване на търпение и постоянство

Из „Познай себе си, гражданино на Земята!” на Бъредин Джоселин

Един от първите белези на духовното пробуждане е задаването на въпроси. Самата дума "въпрос" означава търсене. Търсенето отговаря на въпроси, но изисква търпение и постоянство. Да очакваме пълни отговори веднага, е белег на нежелание търпеливо да предприемем търсене и да постоянстваме, докато достатъчно узреем, за да намерим и да разберем отговорите. Твърде често хората очакват да им се дадат непосредствени, предварително изфабрикувани отговори на всички въпроси, щом запитат, без никакво усилие, без никакво напрягане от тяхна страна. Макар че духовната наука дава отговори на безброй поставени въпроси, тя не е справочна енциклопедия. Човекът трябва да поработи за отговорите. Най-голямата радост идва, когато човек открие задоволителен отговор, след като е търсил усърдно и с постоянство е развивал нужната му зрялост, за да разбере получената нова за него истина.

... Ние много сме привикнали да мислим само с нашите сетивни възприятия, затова естествено за нас е трудно и се изисква усилие да започнем да мислим освободени от сетивата.

Това ще рече да усвоим мислене, което е свързано с душевния свят, духовния свят и физическото съществуване. Фактите на Духовната наука не могат да бъдат наблюдавани освен чрез духовни органи за възприятие, и все пак онова, което се съобщава от духовния ясновидец – мъдрец, може да бъде разбрано, ако човек има достатъчно търпение и постоянство. ...

Целият живот до известна степен е обучение за развиване на търпение; например, докато чакаме светофарната светлина да се промени от червена на зелена, когато извършваме работа, която е твърде еднообразна и скучна или пък когато колегите ни не са добре настроени към нас; майката, която години наред отглежда децата си, за да пораснат; оздравяването след тежка болест, срещата с неочаквани пречки и забавяния на планирани действия. И все пак въпреки условията на живота, предназначени за развиване на търпение, ние все още не можем да разберем Духовната наука чрез освободено от сетивата мислене, не можем да развием духовни органи за свръхсетивно възприятие, освен ако не придобием още повече търпение, отколкото можем да направим това в обикновения живот.

Един въпрос, който може би всеки си задава, е "какво аз мога да направя, за да подобря света?" Независимо от това, колко ограничени можем да сме в нашата сфера на влияние, в нашия обществен живот и в света изобщо, има една сфера, в която всеки от нас може да започне. И тази сфера сме ние самите. Има 5 основни качества, които всеки от нас трябва да постигне за себе си. Никой не може да ни ги подари. Постигането на 6-те упражнения, описани в главата на "Окултната наука", не е много лесно, но за да бъдат правилно извършени, се изисква изключително търпение и постоянство.

1. Контрол на мисълта. За да стане управител на своя мисловен свят, ученикът по пътя на духовното обучение, трябва да съсредоточи своето мислене поне за 5 минути ежедневно, в течение на месеци, върху някой съвсем обикновен предмет, като например молив, писалка или стол. Той може да изследва неговата конструкция, история, материал и пр., но никакви странични мисли, несвързани с пред мета, не бива да се разрешават. Целта на това упражнение е мисленото да стане обективно, ясно, силно, живо и съсредоточено в целта. Това води до чувство на сигурност.

2. Владеене на волята. Човек би трябвало да си избере нещо, което да извършва в определено време всеки ден в течение на месеци. Това може да бъде някакво съвсем незначително действие, като например да се премести един маловажен предмет от едно място на друго. Други действия по-късно могат да се прибавят към първото, всички в областта на възможното изпълнение. Същественото тук е редовно да се извършва действието, възприето по собствена воля. Това от своя страна ни помага да превъзмогваме недоволството, произтичащо от нея обективност.

3. Самообладание на душата. Човек се стреми да изпита всяко удоволствие, а и болка, напълно, без да загуби самообладание. При това упражнение няма определен час през деня, в който то да бъде извършено; упражнението изисква непрекъснато бдение над чувствата, никога да не бъдем надмогнати от нашите емоции, никога да не плачем спонтанно или да не се смеем по същия начин; да не бъдем побеждавани от безкрайно раздразнение, страх, паника или безпокойство. Човекът да е по всяко време капитан на кораба на душата си, пътуващ по надигащото се и спадащо море на емоциите. Тук се изисква нещо повече от "да се покажеш спокоен"; то води до истинско вътрешно спокойствие и нищо да не може да ни разстройва и обърква.

4. Положителност. Би трябвало да търсим винаги доброто във всички преживявания, същества и неща. Тук не се нарича неистинното истинно, нито се разрешава неистинното да попречи да се види онова, което пък е истинно. И в най-лошия разбойник винаги има някакъв добър елемент; в грозното и отблъскващото е скрита също и някаква красота.

5. Отворен ум за нови преживявания и опитности. Без да се пренебрегва натрупаната опитност, човек би трябвало винаги да бъде възприемчив към новото при всяко нещо или същество, с които се среща и дори да приеме, че новото може да противоречи на старото.

6. Хармония на петте качества на душата. Човек може да започне тези 5 упражнения, като практикува първото само за един месец и продължавайки го през следващия месец, да се прибавя второто упражнение и т.н., докато започне да практикува всичките, след това да ги повтаря систематически в различни съчетания, за да ги хармонизира в своята душа.

Да бъде човек нетърпелив за резултатите е обща грешка, която може да обезличи целта на упражненията. Някои предпочитат "надникване" в невидимия свят, вместо да изострят своите душевни способности, които му осигуряват достатъчно сили за различаване между илюзиите и реалността.

Нетърпението показва, че човекът не е успял да осъзнае и разбере дълбокото приготовление, необходимо за духовно виждане и различаване.

Прибързаност е да приемем, че сме готови твърде скоро, не осъзнавайки големите изисквания за безопасно навлизане в свръхсетивните области.

Нека сме доволни не само от очевидни резултати, а и от самото извършване на тези и други упражнения за търпение и постоянство. Само по този начин човек може да развие спокойното безпристрастие и здравата преценка, необходими като предпазни мерки срещу измамата и илюзиите. Търпението не е равнозначно на пасивност, самодоволство или мързеливост. Търпението дава необходимата вътрешна тишина и спокойствие. Търпението и постоянството, съчетани дават самообладание, хладнокръвие, изпълват ни с неуморима енергия и непрекъснато усилие, да работим винаги за саморазвитието си и да правим всичко, за да следваме Христос, нашия най-висш идеал.

Създадено: 10/08/2007 . 11:40
Обновено : 10/08/2007 . 17:37
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 15729 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат


www.spiralata.net

вторник, 8 септември 2009 г.

Щастието в любовта - Святост и брак

ЩАСТИЕТО ОТ ЛЮБОВТА
Днес все повече неправителствени организации заемат твърдо становище по въпросите за разпадането на семействата и загубата на вяра в любовта сред младежта. Една такова ясно становище в защита на истинската любов не е авторитарно отношение към човешкия избор в живота, а по-скоро зов за неговото издигане в по-висшите сфери на любовта. Колкото повече, човек се стреми към висшата нееогистична любов, толкова повече израства като духовна силна личност и става истински свободен.
Свободата досега се е разбирала като "слободия" породена от разрушените нравствени устои на стария свят - не само на Запад, но и на Изток, защото това масово явление на Запад, все повече се разпростира и на Изток. С разширяване на икономическото и културно влияние на западната цивилизация ние ставаме обект на различни домогвания и манипулации чрез масовата култура и медиите.
Ако прегледаме видео филмите в сайтовете, ще забележим, че липсва ясно разбиране за това, какно означава истинската любов между двама души, тоест истински преживяната сексуална любов, която ни води до морално и психическо здраве.За моя ограмна изненада филмите, които преглеждам по темата са предимно за тъжни сцени на любовта между младеж и девойка - сцени на изневяра и разочарование, които твръде възможно могат да доведат до трагични последствия - един ден родителите откриват, че техния син или дъщеря са станали хомосекуалисти или лесбийки. Наранената психика от разрушителната егоистична любов между партньорите. опитите ни да бъдем свободни и съвременни могат да бъдат оправдани единствено по пътя на нашето духовно развитие - път, който изисква големи изпитания в трудностите , но тяхното преодоляване постепенно ни освобождава от редица стари наслоения и нездравословни навици. Ето защо пътят ни към щастието изглежда толкова трънлив, но ако го превърнем в една интересно приключение, изпълнено с различни перипетии,ние можем да променим коренно гледната си точка.
Затова истинското щастие се създава във взаимоотношенията ни с другите и любовта е в основата на преживяването на истинска радост. А любовта се възпитава във семейството, чрез преживяванията ни като братя и сестри, като съпруг и съпруга, и като родител и дете. Всички тези взаимоотношения са в центъра на щастието. От семейството тези добродетели се разпространяват в обществото и са основата на мирния свят.

Семейството: УЧИЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА
Семейството е основното училище на любовта и основата за здравото психическо развитие на всеки индивид. "

В семейството откриваме четири вида любов; детската, която е все още получаваща; братско-сестринската, в която все повече се научаваме да споделяме; съпружеската, в която трябва да можем да правим другия щастлив за да сме щастливи; и родителската, която е най-всеотдайна и безкористна. Тези четири вида любов са основата за това което ще научим и проектираме като индивиди във взаимоотношенията си с обществото; към по-висшите от нас (учител, шеф, по-възрастен), към равните (колеги, приятели), и към по-низшите (ученици, подчинени, по-малките). Затова, ако имаме уважение, доверие и любов в семейните взаимоотношения това ще се проектира и в обществените връзки.

От егоизъм към живот за другите:
Способността да даваме любов и живеем за другите се развива с много усилия. Това не става изведнъж. На едно дете са му необходими години на грижа, любов и внимание докато то се научи самото да дава и помага на другите.

Всички искаме да получаваме любов, но способни ли сме да дадем такава на околните? Даването на любов винаги трябва да предхожда получаването. Ако започнем да изчисляваме, кой колко любов ни е дал и кога е трябвало да ни даде, любовта и взаимоотношенията ще са обречени, а конфликтите и споровете неизбежни. Затова Семейната Федерация обяснява как да разрешим всички конфликти със безусловна любов и постигнем истинско щастие в живота.

Просто трябва да даваме безусловно и забравим какво сме дали. Разбира си, има се впредвид, че този процес протича и от двете партьорски страни. Ако не искате да останете излъгани в любовта, трябва да сте наясно по този въпроси. Истинската любов е нееогистична, тя е насочена към грижа за другия. Способността понякога да да жертваш собствените си чувства и интереси, за да разбереш другия ни дава възможност да разширим сърцето и съзнанието си и да израснем духовно. Всъщност ние нищо не губим, а се обогатяваме, тъй като всеки човек е една малка Вселена. Само тогава сърцето ни ще бъде свободно да дава отново и отново, както и да изпитва радост и от най-малкото което сме получили. Само такава революция на сърцето и любовтa може да разреши семейните проблеми и премахне омразата в обществото и света. Но за целта тя трябва да се възпита у младите чрез образователни програми, чрез семеен и обществен пример и политически стимул.
Способността ни да живеем за другите всъщност определя способноста ни да изпитваме истинско и трайно щастие. Дори най-близките взаимоотношения между съпруг и съпруга, родител и дете и т.н. се превръщат в гнездо на раздори и страдание без нея. Всъщност, конфликтите между раси, религии и култури е на същата основа и изисква същото разрешение: да се научим да живеем за другите. Това означава, нашата религия да обича и живее в полза на другите религии, нашата нация да допринася на другите нации, нашата раса да обича и се жертва за другите раси. Това е същността на Културата на Сърцето. Това е единствения зрял и разумен начин за разрешаване на световните проблеми.

Вечната любов съществува!
Учените доказаха, че двойките могат да запазят любовта си непроменена дори след 20 и повече години. Най-интересни обаче са причините...
По материал от ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР
Етикети: Семейство

Конкурси по танцьорско майсторство за деца

Сватбен подарък ( музикален клип)

понеделник, 7 септември 2009 г.

В предверието на рая ( В. Рибаров и др.)

Сега, в олтарите на святост
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Понеделник, 07 Септември 2009 15:51
на Ева

Създадох себе си ... безкраен,
обичащ, носещ любовта
и в път на самост и потаен
открих какво е красота.

Сега, в олтарите на святост,
живота споделих с една,
която ми донася радост,
защото стана ми жена.

И тръгнахме в път на отговорност
и мъката и радостта да споделим,
и преоткриваме иннтимната сговорност,
която няма как да разделим.

А пътят има и недъзи,
обагрящи съдбоввно всеки ден,
но, в тази общност на съпрузи,
изгряваш ти любов, за мен.

Виж www.euridyce.blogspot.com

неделя, 6 септември 2009 г.

Counter

Градината на розите

Минзухар

Бе малък минзухар –
жълто петънце
под слънчеви лъчи.
Усмихва се
и ведро заблестява
минзухарът жълт
в тревата,
где щурчето свири
до забрава
песента на пролетта.

Пролет радостна,
засмяна – в очакване
от всички –
пойни птички и цветя -
ето идва
с малките деца.


A Crocus

It was a little one –
a very tiny flower in the sun –
an yellow spot shining brightly,
smiling lightly – the crocus
in the grass, where a cricket sings
the song of joyful spring at last.

A joyful spring singing songs
is being waited by all of us!
Flowers and merry birds,
welcome it in great delight.

2007 г.

Вълшебен танц

Малка къщичка в гората,
на полянка сред децата –
там вълшебница се скрила –
фея на цветята
и любимка на зората .

Махат нежно с листенца
радостни цветенца,
кимат весело с главички
и приканват
пойни птички,
заедно с децата,
заиграни в тревата.

На зеленооката поляна
припкат весели дечица –
в рокли, шорти и полички,
в лудешки танц се те въртят –
всички заедно в кръг.

Танц вълшебен на цветята ,
на цветята и зората...
Малката красива фея
долетява лекокрила,
и засмяно благославя
с пръски утринна роса
този ден на радостта.

Розата
На Уилиям Бътлър Иейтс*

Червена роза ми говори
тихо в нощта и главичка свела,
кимва ми с тъга – червена роза
с пaрфюма на пътя ми познат...

пътека на борба и на сурова битка
със злото по света – Розата
зове ни огряна в светлина –
Тя носи ни любов –
победа в небесната съдба.

И виждам нейната усмивка в духа си –
слънчеви лъчи целуват се с небето –
Какво ще стане... да изгубя своите очи
и се предам на красотата,
дълбоко скрита в сърцето ?


* Уилиям Б. Иейтс - Известен ирландски поет и драматург – лауреат на Нобелова награда.


Вечност


Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри, форми всеотдайно,
И носят радост, красота –
не искат нищо от света...

Родени са да носят любовта,
в мълчание
с безкрайна доброта.
И дружелюбно те мълвят :
– Вдъхнете моя аромат!
и махат нежно с главички.

Подчиняват се на пролетта,
лятото и есента – те са тези,
които носят красотата
в любовта.
И не искат нищо от света...