Нина
Румяна Русева
- Как се казваш, малко
момиченце?
- Нина.
- Хубаво име.
Повеждам разговор
с чипоносата кукла,
целувам пълните бузки
и се вглеждам
в засмените сини очи ..
А детето бръчи носле
обляно в малки луни
и ми маха с ръчица –
Отваря се приказно царство :
то грабва детето засмяно,
увлича го в приказки чудни...
И светът засиява :
“Красив и вълшебен е!" –
си казва детето щастливо
и потъва в съня на небето.
В забрава душата лети –
под звездния купол
към далечните малки луни
1991 г.
Недоразумение
Румяна Русева
Едно момиченце
в рокличка с цветя
стоеше на улица
безлюдна,
изгубило посока
за дома
и плачеше...
като търсеше слова,
за да назове името
на къщата,
где бяха мама,
тате и всички
от рода в града...
С надежда,
че очакват го
и все някой ще
му се притече
в таз беда,
то завика :
-Страхувам се сама!
Минувач самотен
случайно го видя
и ухилено
го подигра:
-Ама, че си ревла !
Кой ще те търпи
да плачеш все така!
Но една жена
сякаш се смили,
и извади
кърпа за носа.
Подаде я:
-Ето, момиченце,
обърши се
и не плачи.
То стана късно
за игра,
ами вземи
и хапни това...
И тя му подаде
ябълка една...
Така детето утихна
за миг и засия,
но щом протегна ръка,
мъжът и жената
се спогледаха,
и смигнаха
един на друг:
-Да тръгваме.
Момичето залъгахме.
И само ябълката
остана...в калта
на улицата пуста,
където тъжното дете
се заигра
и не разбра
как дойде нощта.
Там на пътя
в света –
ухилен и злорад,
някой се изсмя
над нейната съдба...
2007 г.
Защо ?
Румяна Русева
- Защо е борбата между хората
бели и черни по земята?
Защо светът е толкова странен,
толкова груб, разделен в самотата? –
Попита детето..
и обърсало нослето, зачака ...
Никой не бе разбрал какво питаше то.
Но приятел му стана
едно извънземно същество
- Ще ти кажа защо – отвърна му
топло чудатото непознато:
- Обърка се човекът много,
И в приятелство прекрасно
не успява да израсне..
2007 г.
Why?
“Why is there a fight between
people black and white?
Why is the world divided?,
So strange in loneliness and cruel?”
asked the child and smiled.
Then he cleaned his nose up
and waited to be answered.
Nobody knew what he asked,
But he had a friend
from an alien planet.
“I know why?”, said the alien
quietly from the sky. “ Because
the people made a great mistake.
They fell to know who is a true Friend “
2007 г.
Превод от автора
Когато щъркелът на гости бил
от Валери Рибаров
Когато щъркелът на гости бил
при своята посестрима - кумица,
похапвал той и винце пил
и канел дружелюбната лисица
на гости да му дойде също
и тъй - в приятелство присъщо
задружно те да си живеят
и песни радостни да пеят.
Засмяла се лисицата в някаква забрава
и с много такт му казала тогава
да слага плитки съдове за нея,
добавяйки:"Тогава ще ти пея!"
Разбрал приятелската забележка гостът
и рекъл:"Нека да е тостът
за нашето красиво разбирателство,
подхранващо едно добро приятелство!"
И дълго двамата се смели,
а после весело попели,
разбирайки, че на живота красотата
извира щом познаваш добротата.
Четвъртък, 06 Август 2009 12:00
www.jivotyt.com
Ето, че една лисица гладна
от Валери Рибаров
Ето, че една лисица гладна,
а освен това и жадна,
вижда в двор натъкмена лоза,
а под нея и една коза.
Но кумичката решава, без да пита,
гроздето веднага да опита,
но на лозница, тъй висока,
как да се опита сока?
И тогава тя примряла,
че отдавна не е яла,
казва с глас предело тих:
-Хей козичке, аз не бих
чуждото погледнала дори,
но недей ме ти кори
и от гроздето ми подари!
А козичката добра
на кумицата молбичката разбра
и откъсна й тя цяла чепка
без дори окото да й трепка.
С тази си постъпка блага
на лисана стана драга.
Четвъртък, 06 Август 2009 12:08
www.jivotyt.com
Похапвал гарванът с наслада
Валери Рибаров
Похапвал гарванът с наслада
и чувствал, че повяваща прохлада
му вее леко по перата,
когато тук, наблизо от гората,
изкочила уплашена лисица
и носела в лапата паница:
- Ах, гарване, подай ми малко
от яденето, че е жалко
да ходя гладна и пребита,
а трябва тук да се опита
да си поделим месцето,
че двама, там където
си помагат все задружно,
ще бъде пак навярно нужно
и аз в беда да ти помогна,
та твоя мъка да възмогна.
- Така е, Лисо - казал гарванът засмян.-
Но твоят глас е тъй припрян,
когато аз на тебе ти помагам,
а искаш и храната да залагам.
И този път ти давам хапка,
но първо донеси вода по капка!
Четвъртък, 06 Август 2009 12:20
www.jivotyt.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар