Разводът: как се отразява на децата
2009 | Автор: Juliuts | Любов | Семейство | Възпитание |
Това е отговор на статия на която на скоро попаднах. Информацията там бе едностранна и подвеждаща, затова се надявам тук хората да добият по-пълна и точна представа за влиянието на развода върху децата.
На кратко, краткосрочният ефект от развода често изглежда положителен и децата изглеждат по-спокойни, но дългосрочния ефект е много отрицателен. Няма да е пресилено ако кажем, че колкото по-добре и спокойно децата приемат развода, толкова по-голямо е морланото разрушение вътре в тях.
Според скорошно проучване вечно каращи се родители, които остават заедно, нанасят огромна вреда на децата си. Не малко са случаите на деца, живеещи в нефункционално семейство от всякакъв род. Тези подрастващи в по-голяма степен показват антисоциално поведение.
Специалистите заявяват, че е много по-важно да се обърне внимание на това, какво преживяват децата в семейната среда. В публикация на канадското списание Journal of Marriage and Family се заявява, "деца, които са живели в нездравословна семейна среда, показват много по-антисоциално поведение, като склонност да лъжат и да влизат в конфликти."
В много случаи се забелязва положителна промяна в това поведение след развода на родителите. Изводът от тази констатация въобще не е да се стимулират разводите. Напротив, статистическата реалност е явен знак, че обществото трябва да дава по-добра подготовка за здравословни семейни взаимоотношения. Малко партньори обаче желаят да си признаят, че семейните проблеми са резултат от незрялия им характер, както и от неправилни модели на поведение възприети от семейната среда в която самите те са израстнали. Как да се спре този злокобен цикъл - незряли родители, чиито деца един ден ще бъдат също толкова неадекватни за хармонична и здрава семейна връзка.
Защо разводът не е разрешение? Разбира се, че не е! Културата на разводи само ще създаде модели в съзнанието на децата, поради които те самите ще бъдът неподготвени да формират здрави семейства в бъдеще. Деца израстнали с един родител развиват доста сериозни отклонения при формирането си. Например синът израстнал само с майка си не може правилно да изгради мъжки модел на поведение; Дъщеря израстнала без баща ще има подсъзнателни затруднения с партньора си в бъдещ брак.
От една страна изследователите показват, че когато децата са живяли в много напрегната семейна обстановка, напускането на единия родител може значително да намали стреса. Наблюденията са показали, че те се справят много по-добре емоционално, когато родителите, които непрекъснато се карат, се разделят. Но макар външно тези деца да се чувстват по-добре в момента, статистиките показват съвсем друга картина за тяхното бъдеще. Децата от разведени родители са около 10 пъти по склонни да прибегнат към наркотици, самоубийсто, криминална дейност и т.н.
Не е само конфликтът обаче влияе негативно на децата. Ако родителите в един нещастен брак, не се карат, а просто живеят всеки за себе си, те също вредят на децата си не малко. Децата учат за взаимоотношенията, наблюдавайки родителите си. Както да наблюдават лоши родителски взаимоотношения, така и да наблюдават липса на здрави семейни взаимоотоношения е нездравословно за подрастващите. Истинското разрешение трябва да се търси от корена.
Нека поставим няколко важни въпроса: Защо тази реалност не се осъзнае от обществото и управляващите и не се направят усилия за по-добра подготовка на младите за брака? Защо не се създадът програми за възпитание на характера на подрастващите? Защо никой, никога не ги учи как да имат добри комуникации и разрешават конфликтите? От друга страна милиарди се инвестират в реклаи и шоу-програми които систематично унищожават необходимите за създаването на здрво и щастливо семейство ценности. На младите от всякъде им се натяква, че да живеят егоистично и за моментното удоволствие е най-важното. Надявам се читателите осъзнават колко е сериозен този въпрос.
Истинската любов е недостижима за тези който са водени за носа от моментно променящите се чувства
Емоциите в днешната култура са издигнати в позицията на бог, определящ живота ни. "Как да тръгна срещу чувствата си когато съм влюбвна в това момче?" Но чувствата са променливи. Какво става когато те се променят? Да изоставим ли тогава семейство и деца, само защото чувствата ни се клатушкат?
Всъщност, това е голяма грешка подвеждаща нас младите днес директно към пропастта. Имам много познати момичета които мислеха че това е любовта на живота им и приключиха с дете и изоставена любов. След това живота бързо отминава в грижа за това невинно дете (обречено да не преживее истинска бащинска любов).
Защо е така? От Обединителната семейна терапия знаем, че чувствата са като измерител. Те са като импулс който проверява ситуацията - взаимоотношенията ни. С други думи чувството, че любовта охладнява само ни сигнализира за проблема, но не ни казва какво да правим по него. Тази сигнализация би трябвало да ни подскаже, че за да продължи любовта трябва да вложим повече усилия във връзката или дори да коригираме грешното си поведение. Но днешната фалшива културата ни лъже, "А значи трябва да си намериш друг". Глупости! С другия ще повториш същото и никога няма да развиеш взаимоотношенията и любовта на по-дълбоко и по-истинско ниво. Така никога парньорите няма да се научат да се обичат истински, да си имат пълно доверие и изпитат сигурност, които да им донесът пълно щастие.
Не трябва да сме глупави. Истинската любов се развива в трудностите. Когато заедно преодолеем много проблеми. Тогава връзката става вечна. Ние осъзнаваме, че това е единствения човек който ни разбира и на когото можем да се облегнем във всяка ситуация. Това е истинската любов, но тя е недостижима за тези който са водени за носа от моментно променящите се чувства. Всъщност, това са хора който остават с много незряла емоционалност и силна емоционална лабилност.
Жалко е че обществото ни е подлъгвало така и е време да се осъзнаем и узреем в чувствата и характера си! Любовта е най-ценното в живота и си заслужава усилията... мързеливите и егоистичните се провалят. Както и във спорта истинската любов исисква невероятни усилия и жертви - изисква самоотвержен живот за другия. А колко по-голям приоритет от спортната победа или издигането в кариерата е да успеем да изградим любящо и щастливо семейство?!!
За пръв път публикувано от Семейна федерация за мир
четвъртък, 20 август 2009 г.
Влияние на духовния свят
Духовно коопериране, на хора от миналото с които имаме обща база може да ни влияе към добро или зло
Престанаха ли хората да вярват в ада и рая или по им се харесва така наречената реинкарнация? Коя от двете концепции е вярна? Отиваме ли в Духовния свят или се прераждаме отново в друг живот?
Проблеми и противоречия в теорията за прераждането (реинкарнация) водят до по-детайлни изследвания. Картината е доста интересна: Духовно коопериране, на хора от миналото с които имаме обща база може да ни влияе към добро или зло... Случаи на коопериране на 40 и повече известни личности от миналото с човек на земята и послания които разкриват проблема в нова светлина.
Последни проучвания от Института “Галъп” показали, че в днешно време в преселението на душата след смъртта вярва вече по-голямата част от населението на планетата. В книгата си “Какво остана от рая” френският историк Жан Делюмо пише, че съвременната епоха се характеризира с “вакуумна представа за задгробния живот”. Дори вярващите вече не могат да си представят, не са така сигурни какво ще бъде след смъртта им. Най-многото, на което се надяват, е, че след смъртта си отново ще срещнат своите близки.
РАЗЛИЧНИТЕ ТЕОРИИ
Вярата в реинкарнацията произлиза от източните нации - Хиндуизма, Будизма. Тази концепция обаче има много различни и размити вариации. Според Буда, целта не е прераждането, но понеже хората не достигат до истинското пробуждане на дух, те трябва да се прераждат докато не го достигнат. След това те отиват в Духовния свят.
Според Библията обаче, веднъж живеем с физическо тяло, и това е единствения ни шанс да достигнем духовна зрялост. Ако не са я достигнали хората вечно се мъчат в духовния свят понеже са неспособни да обичат Бог и другите. Сверата в която живеят такива зли хора се нарича Ад.
НАЙ-ПЪЛНОТО ОБЯСНЕНИЕ ДОСЕГА
Обединителната концепция е най-пълна и обединява основното и от двете представи. Според нея прераждане не съществува, но хората от духовния свят могат да се кооперират с хора на земята и така да продължат да израстват. Първоначално човек е трябвало да достига съвършенство в един живот, но пореди грехопадението хората се отделят от Бог и това става невъзможно. Без физическо тяло хората в духовния свят не могат да променят навиците си и така наистина биха останали вечно да се мъчат и живеят без любов, без надеежда и в постоянни вражди и страдания. Но за да могат да израстват те се свързват с хора от земята с които имат обща база (подобие на характера, родствени връзки или сходна дейност и мисия). Феномените около това кооперирани са били обяснявани с прераждането поради липса на духовно зрение, за да видят, че това са други хора, които просто им дават видения от техния живот и смърт, а не от предишно прераждане.
ЛИПСВА ЯСНО ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРЕДСТАВАТА ЗА ДУХОВНИЯ СВЯТ
Представите на хората за задгробния живот стават все по-размити: колкото по-ясно се поставяли въпросите за задгробния живот, толкова по-трудно попитаните формулирали отговорите. За повечето от тях дори Бог вече не е Небесният Отец, а някаква “висша сила, обединяваща човека, природата и Космоса".
От друга страна вече съществуват доста книги с послания от духовния свят, които описват живота там с големи подробности. Такава е книгата на Антони Борджа. Чрез него Монсеньор Роберт Хюг Бенсън описва живота си в рая 15 години след отиването си там. Емануел Сведенборг, учен и изобретател, е друг такъв пример. Той се отделял от физическото си тяло и след това описвал с подробности преживяванията си в духовния свят. Тези и много други описания показват, че в отвъдното има много различи нива. Основното което определя възможността да сме на по-висше ниво, не е религиозната принадлежност, а способността д аживеем за другите.
ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА СИ СПОМНИМ МИНАЛИТЕ СИ ЖИВОТИ
На този въпрос теорията за прераждането не отговаря задоволително! Много глупаво и безмислено е да започваме всеки жиовот наново от нулата, без да помним предишния опит и грешките за да можем да ги оправим. Кой и защо би го измислил така? Нещо повече, според идеята се очаква всяко следващо прераждане да ни води да ставаме по-добри и духовно развити, а реалността е точно обратната. Според теорията, "реинкарнацията предлага да се погледне на краткия ни, безрадостен в много отношения и неудачен живот като на опит, откриващ възможността да ставаме все по-добри с всяко ново въплъщение". Но в действителност всяко едно прераждане би ни направило по-зли. Детето се ражда чисто и без преднамерено зло в сърцето си, но с израстването в този грешен свят ще научи много зли навици и усъвършенства много повече грешната си природа. Така всяко прераждане ще ни води все по-надолу и по-надолу.
ПРОБЛЕМИ С ТЕОРИЯТА ЗА РЕИНКАРНАЦИЯ
Има проблем и с броя на преражданията. От една страна говорят за десетки и стотици години докато човек се прероди отново, от друга използват примери дето човек се е преродил само година след смъртта. Дават се странни примери за един човек преродил се едновременно в няколко, при условие, че въобще не е бил духовно развита личност. Но по-необясними са случаите когато няколко човека живели в една епоха се преродят едновременно в един. Всичко това само потвърждава, че прераждане няма, а духовно коопериране. И хиляда човека могат да се кооперират с някого, но те си остават отделни личности в духовния свят. Това че са се кооперирали с един човек не им пречи да се кооперират с още хиляди други. Това обединително разбиране обяснява слабостите и проблемите в теорията за реинкарнацията.
АКО ИЗВЕДНЪЖ ЗАГОВОРИШ НА ЧУЖД ЕЗИК
Професор Ян Стивънсън – доктор на медицинските науки от Вирджинския университет, описал повече от 2000 уникални случая на хора помнещи своето минало превъплъщение в друга страна. За безспорни доказателства на фактическа реинкарнация доктор Стивънсън смята три явления: способността изведнъж да заговориш на непознат език, както и наличието на бенки и белези на едни и същи места при дадения човек и неговия предшественик.
Но какво доказва това? Доказва само, че човек който е живял се в миналото се е свързал с настоящия човек и му е предал тази информация. Нещо повече, поради духовното кооперране хората дори проявяват много сходни качества и дори могат да имат сходни белези. Ако човека бъде поставен в хипноза се открива, че хората свързани с него са отделни личности. Често когато това коопериране е причинявало проблеми психолозите е трябвало да го прекратят, като обяснят на човека от духовния свят, че той вече е свободен и може да отиде да се види с свои роднини там. Описани такива случаи и изследвания показват, че някои от починалите така и не са осъзнали, че вече са в духовния свят и са се прикачили към съответния човек като единствена надежда.
Тези духове не само не са наше предишно прераждане, но те едва ли не, "смучат" и объркват живота ни. Това е и една от причините около хора вярващи в прераждането да се присламчват много такива духове. Давайки преживявания за реинкарнация на съответния човек те придобиват все по-голяма и по-голяма възможност да го обсебят и доминират. В крайна сметка, вместо духовно израстване се получава духовно зомбиране. Затова е много важно да се пазим от низши и зли духове които искат да се реинкарнират в нас, а да създадем обща база с по-добри и възвишени хора от духовния свят които да ни помагат.
Примери за такова добро коопериране са художникът Луис Гаспарето, чрез който рисуват 44 от най-видните художници от миналото (виж видео). В тяхно послание те заявяват, че правят това за да накарат човчеството да се осъзнае, че смъртта не е краят и животът там е прекрасен ако сме развили сърцето си. Четири годишната, Акиана също започва да посещава духовния свят и изразява видяното в изумителни картини (вижте видео).
Този и други известни примери ясно показват слабостите на теорията за прераждането. Това е теория развита поради липса на разбиране и обяснение на гореспоменатите феномени. Но тази теория носи със себе си и някои лоши последствия.
ЗАКЛЕЩЕНИ ЗЛИ ДУХОВЕ МОГАТ ДА НИ ВЛИЯЯТ
Духовете могат да се прикачат към тялото на вече възрастен човек с когото създадът обща база, но могат да се прикачът и към зародиша в утробата. Представете си дух заклещен в собственото си страдание за злощастна смърт какво би дал на невинното новородено. Например момче с големи кожни белези във вид на грозен израстък на тила си спомнило за минал живот човек, когото наранили при удар с брадва в главата. Явно духът свързан с нея и е дал това видение, но той и е въздействал и физически.
Характерно за духовното общуване е да чувстваш това което другия ти споделя, така все едно ти сам го преживяваш на негово място. Ето защо, лесно може да се достигне до погрешното заключение, "Ох, това трябва да съм аз в предишния ми живот". Но за човек който наистина има духовно отворени сетива това е смешно. Всеки човек когото срещам бих могъл да се концентрирам и преживея негови преживявания или мисли така все едно аз съм на неговото място. Това ми се случва постоянно и то с живи хора около мен. Те няма как да са моето предишно прераждане. Явно теорията за прераждането ограничава хората да се задълбочат и разберат истинските причини на нещата.
Достатъчно е да зададеш въпроса, "Кой ми дава това преживяване?", "Защо ми го дава?" Отговора веднага ми се дава в картини и чувства. В повечето случаи това е техния зов за помощ. Те ни показват болезнените си ситуации и очакват ние да ги разберем и направим нещо за да им помогнем. Проблема е обаче, че ние най-често сме също толкова неорентирани като тях. Така вместо кооперирането да спомогне взаимно развитие, то може да доведе до вкарване на земния човек във същите проблеми които човека от миналото му дава с надежда да се оправят.
Има и по-опасни случаи. Например момиче, родило се с крака без стъпала. От видения дадени от коопериралия се дух станало ясно, че това е била млада жена, която попаднала под влак, след което й направили ампутация на дясното стъпало. В случая заклещения дух е повлиял невинното бебе да се роди сакато. Много от наследствените болести са също поради такива духовни влияния. Дори много от кавгите и проблемите ни в семейството и с другите хора са под влияние на духове които ни влияят поради миналите си проблеми от техния живот.
ОТКЪСЛЕЧНИТЕ НИ НЕПОНЯТНИ СПОМЕНИ
Когато човек отива в някъде за първи път и неочаквано изпитва усещането, че вече е бил там, определено или това е свързано с някой от духовните хора кооперирали се с нас, или е нещо което те са подготвили за нас и е от значение. В днешно време хипнозата е един от методи за изследване на духовното коопериране. Намирайки се в състояние на хипноза, човек “се преселва в друго време” и започва да говори на друг език с една команда на хипнотизатора. Където и да го насочи хипноизатора винаги се получава. Това е так, понеже не зависи от това къде ние сме били и какво знаем. В момента хипнотизаторът призовава духовни хора от това време и място, а хипнотизираното тяло се явява само канал за връзка. Така са излекувани много случаи на духовно обсебване. Хипнотизаторът пита, "Кой друг е в това тяло?" След това разговаря като психолог с духа и разбира неразрешените му проблеми от миналото поради които той тормози и убърква живота на земната си жертва. Този метод се оказва много успешен за разлика от Католическите опити за прогонване на духове насилствено.
Публикувано за пръв път на български език от федерация за вселенски мир
Етикети: Духовния свят
сряда, 19 август 2009 г.
Човек - природа -космос ( приказки за деца)
Приказливите лястовички
Веднъж свети Франциск отишъл заедно с брат Иджи да проповядва в едно от близките села. Бил чудесен пролетен ден. Под синьото небе хвърчали лястовички. Летели насам - натам над пътя. Снижавали се над земята, с човките си хващали разни насекоми и пак излитали нагоре, за да занесат храна на своите новоизлюпени деца, които ги чакали в гнездата с гладни отворени човки. Когато свети Франциск пристигнал в селото, хората бързо излезли от домовете си и се събрали на прощада. Всички искали да чуят това, което ще им каже. Свети Франциск имал приятен глас, но много силен. Понякога бил уморен, говорел тихо и хората трябвало внимателно да го слушат, за да го чуят и да го разберат. Но Франциск говорел толкова красиво, че по време на неговите проповеди имало абсолютна тишина. Никой не искал да изпусне дори думичка. Светецът застанал на високо място, за да го чуят хората по-добре. Започнал да говори и всички замълчали. Но под синьото небе лястовичките продължавали да се надвикват. Също и малките пиленца в гнездата плачели силно, защото били много гладни. Птичата врява заглушила тихия глас на свети Франциск. Хората вдигнали главине си и с гняв гледали към лястовичките. Изведнъж светицът прекъснал проповедта си и се обърнал към птичките.
- Мои сестри лястовички, позволете ми да говоря. Сега е мой ред. Вие достътчно сте говорили и затова, докато не свърша аз, слушайте в мълчание и тишина словото Божие.
Свети Франциск говорел без капка гняв и не повишил гласа си. Изведнъж лястовичките спрели врявата си и кацнали на покривите, всяка близо да гнездото си. Приличали на ученички, с черни престилки и бели блузки, които седят на училищните скамейки. И малките пиленца престанали да плачат за храна.
Представете си учудването на всичките събрани хора. И въпреки, че свети Франциск продължил да говори, не можели да внимават. Били прекалено впечатлени и все повече се приближавали към светеца.
- Той успокоявал лястовичките! Това е чудо! – шепнели и вдигали по-голяма врява, отколкото птичките. Всичките искали да докоснат расото на свети Франциск.
Майките вдигали високо децата си, за да ги благослови светецът. Напразно брат Иджи се опитвал да спре тълпата, приближаваща се вси повече към Франциск.
- Отдръпнете си - викал – оставете свети Франциск да говори. Вие сте по-лоши от лястовичките.
Накря врявата утихнала и свети Франциск можел да свърши проповедта си, а лястовичките през цялото време седели спокойно покривите, сякаш разбирали думите на светеца. Когато свети Франциск свършил, се обърнал към птичките:
- Сестри мои , сега вече можете да се заемете със своите гладни пиленца.
И лястовичките излетели в синьото небе.
А пиленцата им отново отворили човки и завикали:
- По-бързо, по-бързо, майко и татко! Донесете ни нещо за ядене, защото сме много гладни!
От Армандо Море
За вашия творчески дневник
Веднъж свети Франциск отишъл заедно с брат Иджи да проповядва в едно от близките села. Бил чудесен пролетен ден. Под синьото небе хвърчали лястовички. Летели насам - натам над пътя. Снижавали се над земята, с човките си хващали разни насекоми и пак излитали нагоре, за да занесат храна на своите новоизлюпени деца, които ги чакали в гнездата с гладни отворени човки. Когато свети Франциск пристигнал в селото, хората бързо излезли от домовете си и се събрали на прощада. Всички искали да чуят това, което ще им каже. Свети Франциск имал приятен глас, но много силен. Понякога бил уморен, говорел тихо и хората трябвало внимателно да го слушат, за да го чуят и да го разберат. Но Франциск говорел толкова красиво, че по време на неговите проповеди имало абсолютна тишина. Никой не искал да изпусне дори думичка. Светецът застанал на високо място, за да го чуят хората по-добре. Започнал да говори и всички замълчали. Но под синьото небе лястовичките продължавали да се надвикват. Също и малките пиленца в гнездата плачели силно, защото били много гладни. Птичата врява заглушила тихия глас на свети Франциск. Хората вдигнали главине си и с гняв гледали към лястовичките. Изведнъж светицът прекъснал проповедта си и се обърнал към птичките.
- Мои сестри лястовички, позволете ми да говоря. Сега е мой ред. Вие достътчно сте говорили и затова, докато не свърша аз, слушайте в мълчание и тишина словото Божие.
Свети Франциск говорел без капка гняв и не повишил гласа си. Изведнъж лястовичките спрели врявата си и кацнали на покривите, всяка близо да гнездото си. Приличали на ученички, с черни престилки и бели блузки, които седят на училищните скамейки. И малките пиленца престанали да плачат за храна.
Представете си учудването на всичките събрани хора. И въпреки, че свети Франциск продължил да говори, не можели да внимават. Били прекалено впечатлени и все повече се приближавали към светеца.
- Той успокоявал лястовичките! Това е чудо! – шепнели и вдигали по-голяма врява, отколкото птичките. Всичките искали да докоснат расото на свети Франциск.
Майките вдигали високо децата си, за да ги благослови светецът. Напразно брат Иджи се опитвал да спре тълпата, приближаваща се вси повече към Франциск.
- Отдръпнете си - викал – оставете свети Франциск да говори. Вие сте по-лоши от лястовичките.
Накря врявата утихнала и свети Франциск можел да свърши проповедта си, а лястовичките през цялото време седели спокойно покривите, сякаш разбирали думите на светеца. Когато свети Франциск свършил, се обърнал към птичките:
- Сестри мои , сега вече можете да се заемете със своите гладни пиленца.
И лястовичките излетели в синьото небе.
А пиленцата им отново отворили човки и завикали:
- По-бързо, по-бързо, майко и татко! Донесете ни нещо за ядене, защото сме много гладни!
От Армандо Море
За вашия творчески дневник
понеделник, 17 август 2009 г.
Вълшебни приказки
Нарния : Поглед назад
от Холи Хартман
Според С. Луис всичко " започна с една картина на фавъна, който носеше чадър и пакети в снежната гора." И както читателите на " Лъвът вещицата и гардероба" добре знаят,този фавън е г-н Тимнус, който представи Луси Певенси на Нарния, омагьосаната земя на говорщи животни и жестоки битки.
Отакто бе публикувана първата книга през 1950 г. безброй много деца са проследявали приказките за земята, която Луди открива зад гардероба. И през последните 55 години " хрониките на Нарния" е направила над 100 милиона тираж като бе преведена на 30 езика.
Преди Нарния : Земята на животните.
Като дете С .Луис си съчинявал разкази за една земя където живеели животни. Като Нарния, тя била също обитавана от благородни животни, воини , убити в битки и сред тях достойно зайци който с рицарски дух са се втурвали на лов за мишки. Една такава мишка - герой Питър станала важна фигура в приказките. Малкият Луис написал серия приключения за тази земя и нейните съседи като създал цяла карта на измисления си свят.
Понякога Луис разказвал тези истории на брат си, докато седели върху палтата в гардероба на дядо си.
Войната и гардероба
Както децата Певенси, в " Лъва, вещицата и гардераба" много лондонски деца са живеели в провинцията по време на военните нападения през Втората световна война. През тези години няколко групи деца останали в дома на самия писател.
" Аз никога не оценях децата", написа след години Луис, " до момента, в който войната не ги доведе до мен." По това време Луис започнал да си води записки за книгата , която разказвала за малкото момиче Люси. В един момент една момиченце започнало да го пита какво имало зад гардероба, който той пазел горе.Почти 10 години по-късно, Люси Певенси преминава през този гардероб в Нарния.
Читатели и академици едновременно прекарват много време да разсъждават върху различни теории относно начина, по който Луис замислил седемте хроники на Нарния. Всъщност Луис твърди, че не са били в главата му като поредица. " Когато написах Лъва, аз не знаех какво ще следва нанатък. " Тогава написах " Каспиян" като продължение и все още не мислех, че ще има още. Но когато приключих с пътешествията разбрах, че съм се лъгал.
Книгите започнали с три образа появили се пред погледа на Луис. " Всичко, което мога да ви кажа е, че картини идваха пред мен", обяснил писателя в едно интервю през 1860 г. Една такава картина била фавъна, друга - вещицата с шейната, а трета - един могъш и забележителен лъв. Луис го нарекъл "Аслан" - турската дума за лъв.
Някои почитатели считат, че пейзажа на Нарня е бил вдъхновен он планините в Северна Ирландия. Но всъщност " Нарния" е било името на древна римска колония в централна Италия по името на река Нера. Като дете Луис намерил името й в един атлас. По някаква случайност, съвременния град Нарни почита една местна светица " Блажена Люси от Нарния". Днешната катедрала на Нарния е присъединила един малък храм на името " Света Люси".
Истинската Люси
Доколко си спомнят читателите, книгата " Лъвът,вещицата и гардераба
е посветена на Люси Барфийлд - кръщелницата на Луис. Колкото и да е тъжно това, но тя се разболяла от мултипленна склероза 15 години след издаването на книгата, едно заболяване на нервната система което приковава на легло и лишава болния от способностт да се храни. Но когато тя била спомената в книгата животът й се е преобразил за радост на баща й.
До края на живота си Люси получавала писма от децата. Някои считали, че тя била Люси Певенси и я питали за Нарния. Други знаели , че е била болна и пишела само за да поздравят . И тя веднъж казва: " Какво прекрасно усещане изритвам в този ужасен свят, когато всички виждат в мен малката Люси."
Лъвове , кино и нещо повече
През 1990 г филмовата студия Парамонт ... се опитала да адаптира книгата за киното, но не успяла. Едва през 2005г. версията на Дисни не само връща действието към Втората световна война, но дава и на киноманите чувството за автентичност и въздействие на войната върху децата. Филмът е направен в Нова Зеландия с помощта на компанията за специални ефекти, който е работила за Властелинът на пръстените и Междузваздни войни и донесла 50 милиона разход. За ролята на децата участват неизвестни британски актьори - Скандар Кеинс, 14 г. като Едмънд, Уилиям Мосли, 18 г-. като Питър, Ана Попълуел, 16 г.в ролятя на Сюзан и 10 годишната Джорджия Хенли в ролята на Люси.
Основната идея във филма е борбата между доброто и злото. предстоят и други версии от серията Хрониките.
Превод Румяна Русева
Виж: www.factmonster.com/spot.narnia-lookback.html
от Холи Хартман
Според С. Луис всичко " започна с една картина на фавъна, който носеше чадър и пакети в снежната гора." И както читателите на " Лъвът вещицата и гардероба" добре знаят,този фавън е г-н Тимнус, който представи Луси Певенси на Нарния, омагьосаната земя на говорщи животни и жестоки битки.
Отакто бе публикувана първата книга през 1950 г. безброй много деца са проследявали приказките за земята, която Луди открива зад гардероба. И през последните 55 години " хрониките на Нарния" е направила над 100 милиона тираж като бе преведена на 30 езика.
Преди Нарния : Земята на животните.
Като дете С .Луис си съчинявал разкази за една земя където живеели животни. Като Нарния, тя била също обитавана от благородни животни, воини , убити в битки и сред тях достойно зайци който с рицарски дух са се втурвали на лов за мишки. Една такава мишка - герой Питър станала важна фигура в приказките. Малкият Луис написал серия приключения за тази земя и нейните съседи като създал цяла карта на измисления си свят.
Понякога Луис разказвал тези истории на брат си, докато седели върху палтата в гардероба на дядо си.
Войната и гардероба
Както децата Певенси, в " Лъва, вещицата и гардераба" много лондонски деца са живеели в провинцията по време на военните нападения през Втората световна война. През тези години няколко групи деца останали в дома на самия писател.
" Аз никога не оценях децата", написа след години Луис, " до момента, в който войната не ги доведе до мен." По това време Луис започнал да си води записки за книгата , която разказвала за малкото момиче Люси. В един момент една момиченце започнало да го пита какво имало зад гардероба, който той пазел горе.Почти 10 години по-късно, Люси Певенси преминава през този гардероб в Нарния.
Читатели и академици едновременно прекарват много време да разсъждават върху различни теории относно начина, по който Луис замислил седемте хроники на Нарния. Всъщност Луис твърди, че не са били в главата му като поредица. " Когато написах Лъва, аз не знаех какво ще следва нанатък. " Тогава написах " Каспиян" като продължение и все още не мислех, че ще има още. Но когато приключих с пътешествията разбрах, че съм се лъгал.
Книгите започнали с три образа появили се пред погледа на Луис. " Всичко, което мога да ви кажа е, че картини идваха пред мен", обяснил писателя в едно интервю през 1860 г. Една такава картина била фавъна, друга - вещицата с шейната, а трета - един могъш и забележителен лъв. Луис го нарекъл "Аслан" - турската дума за лъв.
Някои почитатели считат, че пейзажа на Нарня е бил вдъхновен он планините в Северна Ирландия. Но всъщност " Нарния" е било името на древна римска колония в централна Италия по името на река Нера. Като дете Луис намерил името й в един атлас. По някаква случайност, съвременния град Нарни почита една местна светица " Блажена Люси от Нарния". Днешната катедрала на Нарния е присъединила един малък храм на името " Света Люси".
Истинската Люси
Доколко си спомнят читателите, книгата " Лъвът,вещицата и гардераба
е посветена на Люси Барфийлд - кръщелницата на Луис. Колкото и да е тъжно това, но тя се разболяла от мултипленна склероза 15 години след издаването на книгата, едно заболяване на нервната система което приковава на легло и лишава болния от способностт да се храни. Но когато тя била спомената в книгата животът й се е преобразил за радост на баща й.
До края на живота си Люси получавала писма от децата. Някои считали, че тя била Люси Певенси и я питали за Нарния. Други знаели , че е била болна и пишела само за да поздравят . И тя веднъж казва: " Какво прекрасно усещане изритвам в този ужасен свят, когато всички виждат в мен малката Люси."
Лъвове , кино и нещо повече
През 1990 г филмовата студия Парамонт ... се опитала да адаптира книгата за киното, но не успяла. Едва през 2005г. версията на Дисни не само връща действието към Втората световна война, но дава и на киноманите чувството за автентичност и въздействие на войната върху децата. Филмът е направен в Нова Зеландия с помощта на компанията за специални ефекти, който е работила за Властелинът на пръстените и Междузваздни войни и донесла 50 милиона разход. За ролята на децата участват неизвестни британски актьори - Скандар Кеинс, 14 г. като Едмънд, Уилиям Мосли, 18 г-. като Питър, Ана Попълуел, 16 г.в ролятя на Сюзан и 10 годишната Джорджия Хенли в ролята на Люси.
Основната идея във филма е борбата между доброто и злото. предстоят и други версии от серията Хрониките.
Превод Румяна Русева
Виж: www.factmonster.com/spot.narnia-lookback.html
Етика на науката
Етика на науката и технологията
Светът днес посреща големи предизвикателства повечето, от които косвено или пряко са свързани с науката. Технологичните извращения, замърсяването на околната среда и нарастващия социален и икономически дисбаланс между богати и бедни страни доведоха до все по-нарастващото недоверие в науката, често насочена срещу развитието и по-ускореното приложение на прогресивни технологии.
Нарастващото разбиране, че науката не е освободена от влиянието на културния статус, интереси, ценности, гледища на учените, както и от връзките им с останалите деятели на обществото, подчертава необходимостта от етично образование. Учените срещат етични проблеми при избора на образование и научни изследвания, при избора на изследователски проекти и работата си с публикации и медии.
Как може да се увеличи способността на младите учени да различават доброто от злото и да почувстват отговорност пред обществото и околната среда? Днес повечето хора са съгласни, че трябва да се установят добри стратегии за осигуряване на устойчиво развитие. Етичното образование може да изиграе решителна роля в работата за устойчиво развитие. Етичните ценности са принципния фактор в общественото взаимодействие и в същото време най- ефективното средство за промяна и трансформация.
Някои стъпки към етично образование вече бяха предприети от Обединените Нации. Успоредно през 1999 г. в Будапеща на Световния Конгрес на науките на ЮНЕСКО бе поета инициатива за засилване на етичното образование. Точка 31. от Декларацията изработена на тази конференция гласи:
" Всички учени се посвещават във високи етични стандарти и етични кодове основани върху съответни норми втъкани в инструментите за международни права на човека, които трябва да се установят за научните професии."
Какво е етика? Етиката е систематично изследване на въпросите за добро и зло, правилно и неправилно. Тя отразява различни морални принципи и ги оценя критично. Целта на етиката е да намери набор от морални принципи, които заслужават да бъдат възприети и биха могли да ни ръководят в живота.
Много от възможностите отворени от науката са разрушителни и отрицателни. Но науката също дава възможност условията на живот да бъдат подобрени, да се осъзнаят нуждите на хората от различните части на света, дава и по -големи възможности да им се помогне. Централната цел на етичното образование трябва да стане развитието на способността на учените да различават и анализират етични въпроси, за да могат да стигат до правилни решения за действие според етичните принципи. Това включва няколко частични цели като:
- увеличаване осъзнаването на етичните въпроси сред учениците
- по-дълбоко разбиране на етичните въпроси и по -голяма яснота по тях.
- развитие способността да се поставят етичните проблеми в по-широк контекст като се изясняват алтернативите които можем да избираме и как техните позитивни и негативни резултати са повлияли на онези, които са били под тяхното действие.
- развитие на умения за анализ и аргументация.
- определяне на области където социалната практика или законодателство е в несъответсвие с етичните изисквания, които изглеждат добре обосновани
Много страни засега нямат хора с необходимата квалификация.
Но докато богатите страни срещат предизвикателството да установят програми изграждащи компетентност в етиката, то развиващите се страни имат нужда от подкрепа от чужбина за да развият такава компетентност. В много развиващи се страни има не само недостиг на квалифицирани учители, но и съвременни материали за етични програми, а също и малки възможности на международно ниво за изследвания и учители, които да си взаимодействат и развият своята квалификация.
Важно е също да се отбележи, че курсовете по етика трябва да са съобразени с културните и традиционни различия. За развиващите се страни е особено важно да се изгради компетентност по етика тъй като са подложени на многобройни нарушения като несправедливи търговски договори, лошо отношение към работниците, заграбване на националните ресурси и др.
Обучението по етика не означава да даваме на другите собствената си етична гледна точка. Това изисква подробна и широка компетентност в етичните теории и обосновки. Онези, които отговарят за етичното обучение имат задачата да се уверят, че учителите имат такава квалификация. Това също е една от целите на програмата на ЮНЕСКО върху етика на науката и технологиите.
Из от " Издание на ЮНЕСКО за международно образование по наука, технология и околна среда", том ХХIХ, Nо 3-4, 2004
Из " Образованието днес", Списание на ЮНЕСКО, Образователен сектор, 2005, с.5
Превод : Румяна Русева
Светът днес посреща големи предизвикателства повечето, от които косвено или пряко са свързани с науката. Технологичните извращения, замърсяването на околната среда и нарастващия социален и икономически дисбаланс между богати и бедни страни доведоха до все по-нарастващото недоверие в науката, често насочена срещу развитието и по-ускореното приложение на прогресивни технологии.
Нарастващото разбиране, че науката не е освободена от влиянието на културния статус, интереси, ценности, гледища на учените, както и от връзките им с останалите деятели на обществото, подчертава необходимостта от етично образование. Учените срещат етични проблеми при избора на образование и научни изследвания, при избора на изследователски проекти и работата си с публикации и медии.
Как може да се увеличи способността на младите учени да различават доброто от злото и да почувстват отговорност пред обществото и околната среда? Днес повечето хора са съгласни, че трябва да се установят добри стратегии за осигуряване на устойчиво развитие. Етичното образование може да изиграе решителна роля в работата за устойчиво развитие. Етичните ценности са принципния фактор в общественото взаимодействие и в същото време най- ефективното средство за промяна и трансформация.
Някои стъпки към етично образование вече бяха предприети от Обединените Нации. Успоредно през 1999 г. в Будапеща на Световния Конгрес на науките на ЮНЕСКО бе поета инициатива за засилване на етичното образование. Точка 31. от Декларацията изработена на тази конференция гласи:
" Всички учени се посвещават във високи етични стандарти и етични кодове основани върху съответни норми втъкани в инструментите за международни права на човека, които трябва да се установят за научните професии."
Какво е етика? Етиката е систематично изследване на въпросите за добро и зло, правилно и неправилно. Тя отразява различни морални принципи и ги оценя критично. Целта на етиката е да намери набор от морални принципи, които заслужават да бъдат възприети и биха могли да ни ръководят в живота.
Много от възможностите отворени от науката са разрушителни и отрицателни. Но науката също дава възможност условията на живот да бъдат подобрени, да се осъзнаят нуждите на хората от различните части на света, дава и по -големи възможности да им се помогне. Централната цел на етичното образование трябва да стане развитието на способността на учените да различават и анализират етични въпроси, за да могат да стигат до правилни решения за действие според етичните принципи. Това включва няколко частични цели като:
- увеличаване осъзнаването на етичните въпроси сред учениците
- по-дълбоко разбиране на етичните въпроси и по -голяма яснота по тях.
- развитие способността да се поставят етичните проблеми в по-широк контекст като се изясняват алтернативите които можем да избираме и как техните позитивни и негативни резултати са повлияли на онези, които са били под тяхното действие.
- развитие на умения за анализ и аргументация.
- определяне на области където социалната практика или законодателство е в несъответсвие с етичните изисквания, които изглеждат добре обосновани
Много страни засега нямат хора с необходимата квалификация.
Но докато богатите страни срещат предизвикателството да установят програми изграждащи компетентност в етиката, то развиващите се страни имат нужда от подкрепа от чужбина за да развият такава компетентност. В много развиващи се страни има не само недостиг на квалифицирани учители, но и съвременни материали за етични програми, а също и малки възможности на международно ниво за изследвания и учители, които да си взаимодействат и развият своята квалификация.
Важно е също да се отбележи, че курсовете по етика трябва да са съобразени с културните и традиционни различия. За развиващите се страни е особено важно да се изгради компетентност по етика тъй като са подложени на многобройни нарушения като несправедливи търговски договори, лошо отношение към работниците, заграбване на националните ресурси и др.
Обучението по етика не означава да даваме на другите собствената си етична гледна точка. Това изисква подробна и широка компетентност в етичните теории и обосновки. Онези, които отговарят за етичното обучение имат задачата да се уверят, че учителите имат такава квалификация. Това също е една от целите на програмата на ЮНЕСКО върху етика на науката и технологиите.
Из от " Издание на ЮНЕСКО за международно образование по наука, технология и околна среда", том ХХIХ, Nо 3-4, 2004
Из " Образованието днес", Списание на ЮНЕСКО, Образователен сектор, 2005, с.5
Превод : Румяна Русева
Духовно здраве - йога,медитация и други
Интервю с пандит Раджмани Тигунет
Йога, Международно списание , март, 2005г.
Въпрос: Понякога откривам, че имам намерение да правя едно нещо, а всъщност правя нещо противоположно. Дори по-лошо, дори не мога често да избера между два начина на действие. Не зная какъв ми е проблема , но това ме прави нещастен.
Отговор: Проблемът е ,че имате нестабилен и мъгляв ум. През целия ден вие се забавлявате с различни поредици от мисли без особена цел. Вие правите нещата без да знаете защо ги правите и участвате в разговори без да обръщате внимание на това което те целят. Вие оставяте ума ви да плува в езерото на мислите без да го закотвите за каквото и да е. Това се нарича безцелно живеене и съществуване. Нещата които мислите да правите не са подкрепени от ясно и стабилно решение. Ето защо вие откривате че веднъж ги изпускате а понякога дори правите противното нещо. За да излезете от това неприятно състояние, трябва да се научите на изкуството да стабилизирате ума си в ясна посока. Първата стъпка е да си изясните какво всъщност се опитвате да правите с живота си. Какво искате да постигнете! Как можете да се приспособите в този свят? Как искате хората които са ви близки и скъпи за вас да се вместят във вашия живот? Какво очаквате от тях? Доколко реалистични са вашите очаквания? Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да изместите безпорядъка от намерения с такива , които са в хармония с вашите приоритети. Вашите измамни очаквания ще си отидат и това което ще остане ще бъде ясно разбиране за вашите задължения. Тогава вие ще бъдете способен да правите това, което сте решили.
Въпрос: Разбирам какво искате да кажете. Разбирам, че когато съм наясно с целта на моя живот и като изяснявам моите очаквания от себе си и на другите, това ще ми помогне да стана по-организирана и целенасочена. Но не виждам как това ще промени качеството на ума ми. Умът ми непрекъснато се занимава с безполезни мисли , планове, проекти. той улавя една мисъл, пуска я по течението и улавя друга. Когато не скача от едно място на друго, той остава равнодушен. Медитацията ми се срува като неприятно задължение. Искам да се оттърва от този низш ум, но не зная как.
Отговор: Вашето отрицателно чувство към ума ви е сериозен проблем. Първо казвате, че той е най-големия ви враг, после молите същия този ум да ви реши проблемите. Преди да го обвинявате, че оставя едно нещо и взима още по няколко, се опитайте да разберете защо умът ви се държи по този начин. Умът ви изпълнен със силата да ви помогне да откриете щастието. Всъщност неговата работа е да ви направи щастилви. В опитите си да прави това той се спуска от едно нещо на друго, като сменя едно приятно преживяване с друго. Но бързо вижда, че предметът не неговотот внимание не ще донесе истинско удоволетворение и се спуска към нещо друго. Без да знаете какво го кара да прави така, вие обвинявате ума си и го наричате капризен. Но след като веднъж сте си поставили ясна цел и сте се убедили че тя има смисъл и си струва да бъде преследвана, вие ще видите как умът неуморно се придвижва към целта.
Векове наред религиозните учители са ни казвали, че умът стои между нас и нашето щастие. Убедени от техните заявления, ние непрекъснато сме нападали ума си защищавайки духовността. В резултат сме изразходвали енергията си в опита си да победим ума си. това е глупост.- победата над ума е наше поражение. Ако мислите, че умът е ваш враг , Вие вървите срещу себе си. Умът е зареден със силата да Ви помогне да намерите щастието. Всъщност , това е и вашата работа.
Нашето материалистично виждане за живота ние е убедило ,че имаме нужда от осезаемми, физически формули за да се справим с ума. Ето защо , в опитите си да получим контрол върху нашия ментален свят , ние търсим лекарство или психическа интервенция. И въвеждаме това отношение в духовния си живот. Търсим някаква техника, билка, скъпоценен камък, янтра, мандала или ритуал за да се справим с проблемите си , без да осъзнаем че сме обърнали ума си в преработвателен завод . Това трябва да бъде спряно. Ако ние не променим отношението си към живота, ние не можем да имаме контрол над ума си и потока от мисли.
Единствено основна промяна в отношението ни , а именно , изграждане на същностна философия за живота, ще създаде среда за промяна на работата на нашия ум. Процесът на трансформация трябва да започне във вътрешния ви свят последван от външния. В същото време това, че всички се учите и се готвите да практикувате проверените във времето техники за целенасоченост на ума, вие трябва да изясните Вашите действия във външния свят. Ето защо Свещените писания поставят ударение върху променящите живота правила по етика и чист начин на живот, а не толкова върху технически ориентирани психологични и духовни формули. Например, медитативните техники предназначени да помагат на целенасочеността на ума ви помагат,но практикуването на тези техники изисква умът да бъде фокусиран върху един предмет. Ала той не намира смисъл да стои така и затова се чувства принуден от Вас. Заова медитира механично, което му създава големи усилия.
Ако не сте трансформирали виждането си за живота, ако не сте открили духовната красота и радост в света, то тогава Вашият ум трябва да страда от вътрешен глад. Така гладен, той ще търси един или друг обект , едно или друго сетивно наслаждение , мислейки че днес едно нещо е важно , а утре го оставя заради друго. Поради тази причина умът стои апатичен и отпуснат. Той е такъв не защото иска да бъде такъв, но защото няма друг избор.
Въпрос: Ако ви разбирам правилно, вие казвате, че вместо да се опитвам да спирам ума си , трябва да му дам здрава среда и да намеря това , което той търси с минимално разсейване и безпокойство. Как мога да създам такава среда?
Отговор: Започнете с храненето. Най- голямото увреждане на тялото и ума е причинено от храната, която ядем. В днешния свят храната е натоварена с захар, сол и консерванти. Бързо си взимаме храната от ресторантите за бърза закуска и докато вървим я изяждаме. /хората рядко си готвят в къщи, дори и да го правят веществата които използват са или кансервирани или замразени и са загубили своята свежест и жизненост. Храната със слабо качество оказва отрицателно действие върху тялото и ума. Храната, която ви кара да се чувствате като зомби не е неонходима на един целеустремен ум. а повечето от основната храна на Америцанците създава ефекта на зомбирането. Ето защо приемането на здравословна диета и редовното хранене е първата стъпка към работа над ума.
Следващата стъпка за изграждането на целенасочен и спокоен ум е да знаем да отпочиваме. Сънят е дар от природата - той ни позволява да почиваме, да се успокояваме и възстановяваме ежедневно. Според древните учители, малкото спане както и породължителното смущават нормалните функции на ума и тялото. За един здрав човек са нормални 6 часа сън. Ако не можете да спите дълбоко за такова време, Вие имате проблеми поради напрежение или химически дисбаланс.
И накрая си създайте програма която да подържа здрав ум и тяло. станете 2 часа преди да напуснете дома си за работа и се погрижете за основните нужди на тялото и ума си като направите очистителни процедури, асани и релаксация, а след това приемете качествена закуска. По същият начин и денят ви ще приключи по един спокоен начин. Можете да го направите 30 мин. преди лягане: като измиете лице, ръце и карака и легнете в релаксация за 15 мин.. После станете и направете обикновена практика на дишане за самосъзнаване и още 5 мин. медиатция. Ако имате някаква официална практика за редовна медитация следвайте я. Или пък медитирайте само върху лекия дъх от вашето дишане като държите ясно съзнание концентрирани в междувеждието. Едва тогава можете да си легнете. ( с. 35-34)
Виж. roza-fed.blogspot.com
Как да бъдем изведени от чувството на меланхолия
( издишване на депресията)
От Патрик Совик
Малко са онези от нас които са били недокоснати от депресията. И когато нашето настроение и чувства са накрая на силите си , загубата на надежда и увереност могат почти да ни парализират. Работата ни затрупва. ние се усмихваме, действаме по познати начини, но без да се ангажираме. Избягваме да се обаждаме на приятелите си , оттегляме се от обществото. И с отминаване на времето се откриваме все повече изолирани от източника на енергията която обикновено ни поддържа.
за щастие повечето от нас имат възстановителни стратегии за времето когато настроенито ни се вкисне и енергията ни отпада. Слушаме любимата ни музика и прекарваме време в четене или рисуване или нещо друго, което ни освежава. Често намираме и някои с когото да поговорим. Правим упражнения, разхождаме се или се молим. За някои медитацията също може да бъде част от подобряване на съсътоянието ни.
Медитативните практики в йога предлагат проста и здравословна техника, която можете да добавите към вашия репертоар. Става дума за практиката на спокойното осъзнаване на вашето дишане. Осъзнаването на дишането възстановява енергията по време на остра депресия, повишава емоционалния ви заряд и създава откъсване от тъжните ви мисли. И така лошото настроение ви заплашва да отнеме радостта от живота ви и тогава осъзнаването върху дишането ви дава постоянен извор на вътрешна стабилност която ще ви помогне да проправите път към собственото ви здраве.
Как може осъзнаването на дишането да има такъв огромен ефект върху вашето здраве? Важността на дишането е подчертана в един разказ от Упанишадите. Там очите, ушите, ума и дъха спорят за своите относителни задължения и степен на важнсит. Очите и ушите твърдели че са най-необходими за живота. Но на свой ред умът и дъхът спорели за съшото. За да решат въпроса, те се съгласили да напуснат тялото за една година и да оставят всеки да се справя както може. след 4 години когато всички се върнат ще се излъчи победителят. Едо по едно, очите, ушите и ума си заминали, но дори в слепота, загуба на зрение и в състояние на кома животът продължавал. Тогава дъхът решава да напусне. Ужасени сетивата и ума почувствали че биват изтръгвани от тялото и помолили дъха да се върне като смирено приели неговото върховенство. В този разказ както е в йога, действието дишане не е само механично движение на въздуха в и вън от белите дробове. Този процес всъшност поддържа енергийното ниво на организма като отнася излишните вещества и поема нова енергия от околната среда. Всички функции на тялото и ума извършват своята работа с помощта на тази жизнена енергия. Както е видимо, тя произвежда физическите движения и задейства различните физиологични системи в тялото. На по фини нива , тя дава живот на функциите на ума.
може да се докоснете до тази енергия много лесно . Просто си затворете очите и се попитайте катп броите от 1 - 10 каква е вашата енергия сега? Eксперимента, който току що сте направили може да ви помогне да бъдете по-внимателни за първата важна стъпка към ново изпълване с енергия, след нейното изчерпване. (с. 48)
Йога, Международно списание , март, 2005г.
Въпрос: Понякога откривам, че имам намерение да правя едно нещо, а всъщност правя нещо противоположно. Дори по-лошо, дори не мога често да избера между два начина на действие. Не зная какъв ми е проблема , но това ме прави нещастен.
Отговор: Проблемът е ,че имате нестабилен и мъгляв ум. През целия ден вие се забавлявате с различни поредици от мисли без особена цел. Вие правите нещата без да знаете защо ги правите и участвате в разговори без да обръщате внимание на това което те целят. Вие оставяте ума ви да плува в езерото на мислите без да го закотвите за каквото и да е. Това се нарича безцелно живеене и съществуване. Нещата които мислите да правите не са подкрепени от ясно и стабилно решение. Ето защо вие откривате че веднъж ги изпускате а понякога дори правите противното нещо. За да излезете от това неприятно състояние, трябва да се научите на изкуството да стабилизирате ума си в ясна посока. Първата стъпка е да си изясните какво всъщност се опитвате да правите с живота си. Какво искате да постигнете! Как можете да се приспособите в този свят? Как искате хората които са ви близки и скъпи за вас да се вместят във вашия живот? Какво очаквате от тях? Доколко реалистични са вашите очаквания? Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да изместите безпорядъка от намерения с такива , които са в хармония с вашите приоритети. Вашите измамни очаквания ще си отидат и това което ще остане ще бъде ясно разбиране за вашите задължения. Тогава вие ще бъдете способен да правите това, което сте решили.
Въпрос: Разбирам какво искате да кажете. Разбирам, че когато съм наясно с целта на моя живот и като изяснявам моите очаквания от себе си и на другите, това ще ми помогне да стана по-организирана и целенасочена. Но не виждам как това ще промени качеството на ума ми. Умът ми непрекъснато се занимава с безполезни мисли , планове, проекти. той улавя една мисъл, пуска я по течението и улавя друга. Когато не скача от едно място на друго, той остава равнодушен. Медитацията ми се срува като неприятно задължение. Искам да се оттърва от този низш ум, но не зная как.
Отговор: Вашето отрицателно чувство към ума ви е сериозен проблем. Първо казвате, че той е най-големия ви враг, после молите същия този ум да ви реши проблемите. Преди да го обвинявате, че оставя едно нещо и взима още по няколко, се опитайте да разберете защо умът ви се държи по този начин. Умът ви изпълнен със силата да ви помогне да откриете щастието. Всъщност неговата работа е да ви направи щастилви. В опитите си да прави това той се спуска от едно нещо на друго, като сменя едно приятно преживяване с друго. Но бързо вижда, че предметът не неговотот внимание не ще донесе истинско удоволетворение и се спуска към нещо друго. Без да знаете какво го кара да прави така, вие обвинявате ума си и го наричате капризен. Но след като веднъж сте си поставили ясна цел и сте се убедили че тя има смисъл и си струва да бъде преследвана, вие ще видите как умът неуморно се придвижва към целта.
Векове наред религиозните учители са ни казвали, че умът стои между нас и нашето щастие. Убедени от техните заявления, ние непрекъснато сме нападали ума си защищавайки духовността. В резултат сме изразходвали енергията си в опита си да победим ума си. това е глупост.- победата над ума е наше поражение. Ако мислите, че умът е ваш враг , Вие вървите срещу себе си. Умът е зареден със силата да Ви помогне да намерите щастието. Всъщност , това е и вашата работа.
Нашето материалистично виждане за живота ние е убедило ,че имаме нужда от осезаемми, физически формули за да се справим с ума. Ето защо , в опитите си да получим контрол върху нашия ментален свят , ние търсим лекарство или психическа интервенция. И въвеждаме това отношение в духовния си живот. Търсим някаква техника, билка, скъпоценен камък, янтра, мандала или ритуал за да се справим с проблемите си , без да осъзнаем че сме обърнали ума си в преработвателен завод . Това трябва да бъде спряно. Ако ние не променим отношението си към живота, ние не можем да имаме контрол над ума си и потока от мисли.
Единствено основна промяна в отношението ни , а именно , изграждане на същностна философия за живота, ще създаде среда за промяна на работата на нашия ум. Процесът на трансформация трябва да започне във вътрешния ви свят последван от външния. В същото време това, че всички се учите и се готвите да практикувате проверените във времето техники за целенасоченост на ума, вие трябва да изясните Вашите действия във външния свят. Ето защо Свещените писания поставят ударение върху променящите живота правила по етика и чист начин на живот, а не толкова върху технически ориентирани психологични и духовни формули. Например, медитативните техники предназначени да помагат на целенасочеността на ума ви помагат,но практикуването на тези техники изисква умът да бъде фокусиран върху един предмет. Ала той не намира смисъл да стои така и затова се чувства принуден от Вас. Заова медитира механично, което му създава големи усилия.
Ако не сте трансформирали виждането си за живота, ако не сте открили духовната красота и радост в света, то тогава Вашият ум трябва да страда от вътрешен глад. Така гладен, той ще търси един или друг обект , едно или друго сетивно наслаждение , мислейки че днес едно нещо е важно , а утре го оставя заради друго. Поради тази причина умът стои апатичен и отпуснат. Той е такъв не защото иска да бъде такъв, но защото няма друг избор.
Въпрос: Ако ви разбирам правилно, вие казвате, че вместо да се опитвам да спирам ума си , трябва да му дам здрава среда и да намеря това , което той търси с минимално разсейване и безпокойство. Как мога да създам такава среда?
Отговор: Започнете с храненето. Най- голямото увреждане на тялото и ума е причинено от храната, която ядем. В днешния свят храната е натоварена с захар, сол и консерванти. Бързо си взимаме храната от ресторантите за бърза закуска и докато вървим я изяждаме. /хората рядко си готвят в къщи, дори и да го правят веществата които използват са или кансервирани или замразени и са загубили своята свежест и жизненост. Храната със слабо качество оказва отрицателно действие върху тялото и ума. Храната, която ви кара да се чувствате като зомби не е неонходима на един целеустремен ум. а повечето от основната храна на Америцанците създава ефекта на зомбирането. Ето защо приемането на здравословна диета и редовното хранене е първата стъпка към работа над ума.
Следващата стъпка за изграждането на целенасочен и спокоен ум е да знаем да отпочиваме. Сънят е дар от природата - той ни позволява да почиваме, да се успокояваме и възстановяваме ежедневно. Според древните учители, малкото спане както и породължителното смущават нормалните функции на ума и тялото. За един здрав човек са нормални 6 часа сън. Ако не можете да спите дълбоко за такова време, Вие имате проблеми поради напрежение или химически дисбаланс.
И накрая си създайте програма която да подържа здрав ум и тяло. станете 2 часа преди да напуснете дома си за работа и се погрижете за основните нужди на тялото и ума си като направите очистителни процедури, асани и релаксация, а след това приемете качествена закуска. По същият начин и денят ви ще приключи по един спокоен начин. Можете да го направите 30 мин. преди лягане: като измиете лице, ръце и карака и легнете в релаксация за 15 мин.. После станете и направете обикновена практика на дишане за самосъзнаване и още 5 мин. медиатция. Ако имате някаква официална практика за редовна медитация следвайте я. Или пък медитирайте само върху лекия дъх от вашето дишане като държите ясно съзнание концентрирани в междувеждието. Едва тогава можете да си легнете. ( с. 35-34)
Виж. roza-fed.blogspot.com
Как да бъдем изведени от чувството на меланхолия
( издишване на депресията)
От Патрик Совик
Малко са онези от нас които са били недокоснати от депресията. И когато нашето настроение и чувства са накрая на силите си , загубата на надежда и увереност могат почти да ни парализират. Работата ни затрупва. ние се усмихваме, действаме по познати начини, но без да се ангажираме. Избягваме да се обаждаме на приятелите си , оттегляме се от обществото. И с отминаване на времето се откриваме все повече изолирани от източника на енергията която обикновено ни поддържа.
за щастие повечето от нас имат възстановителни стратегии за времето когато настроенито ни се вкисне и енергията ни отпада. Слушаме любимата ни музика и прекарваме време в четене или рисуване или нещо друго, което ни освежава. Често намираме и някои с когото да поговорим. Правим упражнения, разхождаме се или се молим. За някои медитацията също може да бъде част от подобряване на съсътоянието ни.
Медитативните практики в йога предлагат проста и здравословна техника, която можете да добавите към вашия репертоар. Става дума за практиката на спокойното осъзнаване на вашето дишане. Осъзнаването на дишането възстановява енергията по време на остра депресия, повишава емоционалния ви заряд и създава откъсване от тъжните ви мисли. И така лошото настроение ви заплашва да отнеме радостта от живота ви и тогава осъзнаването върху дишането ви дава постоянен извор на вътрешна стабилност която ще ви помогне да проправите път към собственото ви здраве.
Как може осъзнаването на дишането да има такъв огромен ефект върху вашето здраве? Важността на дишането е подчертана в един разказ от Упанишадите. Там очите, ушите, ума и дъха спорят за своите относителни задължения и степен на важнсит. Очите и ушите твърдели че са най-необходими за живота. Но на свой ред умът и дъхът спорели за съшото. За да решат въпроса, те се съгласили да напуснат тялото за една година и да оставят всеки да се справя както може. след 4 години когато всички се върнат ще се излъчи победителят. Едо по едно, очите, ушите и ума си заминали, но дори в слепота, загуба на зрение и в състояние на кома животът продължавал. Тогава дъхът решава да напусне. Ужасени сетивата и ума почувствали че биват изтръгвани от тялото и помолили дъха да се върне като смирено приели неговото върховенство. В този разказ както е в йога, действието дишане не е само механично движение на въздуха в и вън от белите дробове. Този процес всъшност поддържа енергийното ниво на организма като отнася излишните вещества и поема нова енергия от околната среда. Всички функции на тялото и ума извършват своята работа с помощта на тази жизнена енергия. Както е видимо, тя произвежда физическите движения и задейства различните физиологични системи в тялото. На по фини нива , тя дава живот на функциите на ума.
може да се докоснете до тази енергия много лесно . Просто си затворете очите и се попитайте катп броите от 1 - 10 каква е вашата енергия сега? Eксперимента, който току що сте направили може да ви помогне да бъдете по-внимателни за първата важна стъпка към ново изпълване с енергия, след нейното изчерпване. (с. 48)
Проблеми на младежта
Истински семейства и свят
по Даниела Пугова
Сигурна съм, че вие ще кажете - да, нуждаем се от семейство и без него светът не би могъл да съществува. Но ако се попитаме от къкви семейство се нуждаем, можем да кажем - от добри семейства. Следователно, тази тема е от съществено значение за смисъла на нашия живот. Това, от което се нуждае човек е да има добри неща- образование приятели, работа, семейство и съдба. Затова целта на живота е да създаваме добри - щастие.
Ако аз имам проблем в семейството си, то тогава нацията и светът също ще имат. Така, че всичко започва от самите нас. Защо светът е лош? Защото семействата и нацията ни имат проблеми. Не можем да очакваме светът да се промени, ако аз остана такъв. Какъв е общият план за нашия живот, за децата на едно общество? Започваме от училището, после следваме университет, женм се и имаме деца. Макар и добър, този план ни създава доста трудности. Къде е проблемът? Например, можем да учим икономика, но има много малко места и не сме приети. ако искаме да намерим идеалния ни партьор, кой може да ни гарантира, че това е най-правилния ни избор. ако имаме деца, кое може да ни гарантира, че те ще успеят в живота. Затова ще се опитаме да разберем кой са фундаменталните проблеми в нашето общество и да разгледаме кризата в нашето съвремие. Няма да говорим за известни неща като глад, болести и бедност, а за по-вътрешни неща като чувствата и желанията. Когато кажем думата " семейство" ние знаем ли точно какво имаме впредвид? Ние сме чували за ситя кръв , династична или кралска кръв, но не сме наясно какво означава това- тоест истинското значение и потънало някъде в забвение. вместо него ние имаме усещането за някаква дискриминация - ето тези благородници си мислят, че принадлежат към особена кралска династична линия или папата е единствения наместник на Бога -католическата вяра е единствено правилрната религия по рода си и т.н. Но както сме обяснили в статията за четирите велики сфери на сърцето, царското потекло се образува от победата на принца и принцесата в техните изпитания. Ето защо царсктата династична кръв или линия е онази, която е свързана директно с благородството и силата на характера наподобяващ Исус Христос, други велики светци и личности представящи сърцето на Бог.
Но защо е тази обръканост и какво наблюдаваме днес:
а. разпадане на семействата - по статистически данни разводите в Европа са над 50%, а само за Холандия - 97 %. Разводът в обещството предизвиква спорове. Коренът на децата е любовта и ако техните родители се разведат този корен се разцепва на две, децата страдат и не могат да направят нищо. Ние се опитваме да заместим истинските стойности с изкуствени.
б. изгубване на морала и сексуалната етика. Хората се опитват да открият любовта, чрез лично задоволяване на сексуалните си желания. Любовта често се бърка със страстта. Най-често срещано явление е когато един мъж има много жени, особено млади около себе си. Все пак се среща и обратно явление като реакция на първото. Днес, ние сме жертва на сексуалана индустрия и много млади хора се обилчат предизвикателно и стават все по-агресивни. Така стъпка по стъпка хората изгубват вътрешните си стойносит.
Статистиката сочи, че всяка втора секунда се изнасилват момичета., всяка трета - се изнасилват жени и поне на всеки десет секунди - момчета.
Това е нашата реалност. Там, където ние откриваме извора на такива престъпления е порноиндустрията. Например, ако вземем едно порна-дписание какво виждаме на обложката? Какво може да прочете мъжът подсъзнанително? " искам да ме изнасилиш" Всички жени мислят подсъзнателно, че прелъстяването на мъжете е нещо нормално,т.е. те искат да бъдат изнасилени. От всички подобни случаи 25 % са деца, които мислят, че ще открият любовта чрез сексуално задоволяване. Ако няма основа за истинска любов, то как те ще отбегнат това?
в. хомосексуализъм - Хомосексуалистите казват, че те са свободни да решат живота си. Но аз ви питам: Какво всъщност е свободата? Ако поставите един влак на магистрала той не може да се движи. Свободата съществува в рамките на отговорността. Ако сте пътували с кола, трябва да спазвате правилата, иначе ще се сбълскате. Обикновено хората си мислят, че свободата е да избереш само добро, а в него има различни неща, които можеш да правиш. Много списания пишат, че дъщерята имала проблем с баща си и затова мразела мъжете- Денската психика е нагодена да приеме двата пола за майка и баща, също и да приме родителското отношение зададено от природата. Но ако се окаже, че между родители и деца , това се случва при повторните бракове се извърши сексуално насилие или злоупотреба, то какво се случва с дедето. Или ако двама хомосексуалисти решат да си осиновят дете - изкривявания също настъпват в детската психика.
г.проблеми на младежта и престъпността. през 1950 г. 20 % от младети хора са мислели за самоубийство, а днес детската престъпност се е увеличила 30 пъти. Младите хора не могат да видят перспектива за своя живот. изолирват се, взимат нароктици,алкохол, отдават се на престъпност. психолозите наричат това криза на обществото. ясно е, че младежите притежават толкова много енергия, че няма институт за образонаие който да я насочи в правилна посока. Възрастните могат да окажат голямо влияние над младежта. Обикновено липсва разговор в семейството с родителите.
Във вестник Здраве млади момичета питат кога да започнат полов живот и как да се предпазят от бременност, което означава, че родителите им не са говорили за това. Може би те не биха искали да подтикнат детето си към свободно поведение в секса, но може да опитат да разговарят за изграждането на добри приятелства до момента, в който младият човек ще предприеме по-сериозно връзка в сексуално отношение и дори с тенденция - брак.
д. венерическите болести и СПИН сочат, че на всеки няколо секунди някой бива заразен от вируса на ХИВ. За 1 ден 100 млади хора се заразяват от болести по полов път. Може би знаете, но аз видях в България пропаганда за водене на безопасен секс като се използват презервативи и поради това 60 % от жените са забременели - всеки ден те абортирват. Премълчава се факта, че голям брой презервативи са дефектни. Всеки хети от младежите страда от гинетален херпес.Не зная колко души в България са заразени от СПИн, но зная цифрата 45 милиона по света.
И сега се питаме къде е причината за тези проблеми.
Изворът на проблема:
а. Социални причини
-желанията на индивида и обществото, котио често са погрешни - егоцентрични.
- няма единство между индивида и обществото - Например, когато не можете да намерите работа по специалността. Или бързо ви уволняват.
-семействата се разрушават, а обещството не знае как да помогне.
индивид - семейство - общество - свят - къде е общата им цел? ако силите за тяхното съществуване са цетробежни, тоест нямат единен център, то всичко се разпада.
б.Религиозни причини
- безверие и непослушание в божествените закони. Липсва понятието Бог и те не умеят да изпълняват божествените принципи. Вие как бихте се чувствали, ако ви карат да направите нещо против съвестта си? Ще чувствате притеснение и тревога, несигурност, дори страх от последствия.
-конфликтът между мъжа и жената - започнал е още от самото начало на човешката цивилизация. Например в една семейство бащата чува, че синът е направил нещо в училище. Той се върща от работа и казва на жена си : " Цял ден си седиш в къщи и как възпитаваш сина си." Тя пък за оправдание отвръща: " а как мислиш, че ще се държи твоа син като се е метнал на целия ти род" и т.н. Когато излъжем чувствата на партьора си, търсим вината в него, избягваме отговорността и искаме развод.
-братоубийството - естествено е когато в семейството няма любов и отношенията между братя и сестри да бъдат лоши. Братоубийството се е разширило и е довело да много конфликти и войни.
- изгубване на абсолютния стандарт на ценностите -ние ставаме хора с липса на хармония между духа и тялото. Досега науката се е занимаваше с външните теща, например медицината разглежда жизическото тяло на човека като биологичен индивид. Религията се занимава с душата и духа на човека. И когато тези две неща са откъснати едно от друго се стига до конфликт. Затова днес е необходимо обединението на науката и религията, за да се даде нов фундачентален поглед за света с утвърждаване на абсолютните стойности:
Любов - Истина - Добро
- Относителност на човешките ценности - днес това е в зависимост от ситуацията. Вчера си бил към комунистите, днес - към демократите, но дори и да е така, имаш ли принципи? Съща е модерно да мамиш някого и да се хвалиш колко добър си бил в това отношение: Виж колко съм хитър. Но това показва, че човекът няма стойност. ако тази философия се приложи в семейството - хората ще се чувстват опустошени и ограбени.
И накрая, искам да подчертая, че въпреки толкова много проблеми в света никой не си е променил разбирането за идеала.Хората чувстват интуитивно къде е истината. Например, ако двама души застанат пред олтара никой не мисли, че ще се разделят, а напротив - обещават си да бъдат винаги заедно. С една дума основата причина за кризата в обеществото е така нареченото откъсване на човека от неговия Създател и Неговия стандарт на живот. За да се справим с това, трябва да установим връзката си с първоначалния идеал, който съществува в нашите сърца. Ако хората имат една обща основа, те не биха имали конфликти, които да разрушават общочовешкия дом и живот на планета Земя.
Младежки диалог върху СПИН превенцията
Младежки групи от Бразилия и Мозамбик взели под внимание културните си сродства за да разменят идеи относно СПИН превенцията. Представители от образователната сфера на двете страни се срещнаха на семинари за да обсъдят как да използват танца, театъра и музиката за да издигнат съзнанието за превантивни мерки и подходи.
" Образование на юношите в изкуства е едно от най-добрите средства за промяна в сексуалното поведение." казва Христина Рапосо, координатор за ХИВ / СПИН превенцията към ЮНЕСКО, Бразилия." Бразилия е шампион в тази област", добавя тя.
" Нашият опит показва ,че е особено важно за младежта да се включи в дейности по рисуване, дизайн и други, които подтикват към защита от СПИН."
Според отдела за СПИН в Обединените нации, от 1997г. Бразилия показва сравнително стабилизиране за инцидентите от СПИН, докато преобладаването на ХИВ носители в Мозамбик все още се покачва, с нови инфекции на младежи под 29г.
Размяната на програми беше организирана съвместно с ЮНЕСКО и Американската Агенция за международно развитие - Бразилия. Плакат и брошура с ключови послания породени от младежкия обмен бяха наскоро публикувани от ЮНЕСКО- Бразилия.
За контакти: Cristina Raposo, UNESCO - Brazil
e-mail: tc.raposo@unesco.org.br
по Даниела Пугова
Сигурна съм, че вие ще кажете - да, нуждаем се от семейство и без него светът не би могъл да съществува. Но ако се попитаме от къкви семейство се нуждаем, можем да кажем - от добри семейства. Следователно, тази тема е от съществено значение за смисъла на нашия живот. Това, от което се нуждае човек е да има добри неща- образование приятели, работа, семейство и съдба. Затова целта на живота е да създаваме добри - щастие.
Ако аз имам проблем в семейството си, то тогава нацията и светът също ще имат. Така, че всичко започва от самите нас. Защо светът е лош? Защото семействата и нацията ни имат проблеми. Не можем да очакваме светът да се промени, ако аз остана такъв. Какъв е общият план за нашия живот, за децата на едно общество? Започваме от училището, после следваме университет, женм се и имаме деца. Макар и добър, този план ни създава доста трудности. Къде е проблемът? Например, можем да учим икономика, но има много малко места и не сме приети. ако искаме да намерим идеалния ни партьор, кой може да ни гарантира, че това е най-правилния ни избор. ако имаме деца, кое може да ни гарантира, че те ще успеят в живота. Затова ще се опитаме да разберем кой са фундаменталните проблеми в нашето общество и да разгледаме кризата в нашето съвремие. Няма да говорим за известни неща като глад, болести и бедност, а за по-вътрешни неща като чувствата и желанията. Когато кажем думата " семейство" ние знаем ли точно какво имаме впредвид? Ние сме чували за ситя кръв , династична или кралска кръв, но не сме наясно какво означава това- тоест истинското значение и потънало някъде в забвение. вместо него ние имаме усещането за някаква дискриминация - ето тези благородници си мислят, че принадлежат към особена кралска династична линия или папата е единствения наместник на Бога -католическата вяра е единствено правилрната религия по рода си и т.н. Но както сме обяснили в статията за четирите велики сфери на сърцето, царското потекло се образува от победата на принца и принцесата в техните изпитания. Ето защо царсктата династична кръв или линия е онази, която е свързана директно с благородството и силата на характера наподобяващ Исус Христос, други велики светци и личности представящи сърцето на Бог.
Но защо е тази обръканост и какво наблюдаваме днес:
а. разпадане на семействата - по статистически данни разводите в Европа са над 50%, а само за Холандия - 97 %. Разводът в обещството предизвиква спорове. Коренът на децата е любовта и ако техните родители се разведат този корен се разцепва на две, децата страдат и не могат да направят нищо. Ние се опитваме да заместим истинските стойности с изкуствени.
б. изгубване на морала и сексуалната етика. Хората се опитват да открият любовта, чрез лично задоволяване на сексуалните си желания. Любовта често се бърка със страстта. Най-често срещано явление е когато един мъж има много жени, особено млади около себе си. Все пак се среща и обратно явление като реакция на първото. Днес, ние сме жертва на сексуалана индустрия и много млади хора се обилчат предизвикателно и стават все по-агресивни. Така стъпка по стъпка хората изгубват вътрешните си стойносит.
Статистиката сочи, че всяка втора секунда се изнасилват момичета., всяка трета - се изнасилват жени и поне на всеки десет секунди - момчета.
Това е нашата реалност. Там, където ние откриваме извора на такива престъпления е порноиндустрията. Например, ако вземем едно порна-дписание какво виждаме на обложката? Какво може да прочете мъжът подсъзнанително? " искам да ме изнасилиш" Всички жени мислят подсъзнателно, че прелъстяването на мъжете е нещо нормално,т.е. те искат да бъдат изнасилени. От всички подобни случаи 25 % са деца, които мислят, че ще открият любовта чрез сексуално задоволяване. Ако няма основа за истинска любов, то как те ще отбегнат това?
в. хомосексуализъм - Хомосексуалистите казват, че те са свободни да решат живота си. Но аз ви питам: Какво всъщност е свободата? Ако поставите един влак на магистрала той не може да се движи. Свободата съществува в рамките на отговорността. Ако сте пътували с кола, трябва да спазвате правилата, иначе ще се сбълскате. Обикновено хората си мислят, че свободата е да избереш само добро, а в него има различни неща, които можеш да правиш. Много списания пишат, че дъщерята имала проблем с баща си и затова мразела мъжете- Денската психика е нагодена да приеме двата пола за майка и баща, също и да приме родителското отношение зададено от природата. Но ако се окаже, че между родители и деца , това се случва при повторните бракове се извърши сексуално насилие или злоупотреба, то какво се случва с дедето. Или ако двама хомосексуалисти решат да си осиновят дете - изкривявания също настъпват в детската психика.
г.проблеми на младежта и престъпността. през 1950 г. 20 % от младети хора са мислели за самоубийство, а днес детската престъпност се е увеличила 30 пъти. Младите хора не могат да видят перспектива за своя живот. изолирват се, взимат нароктици,алкохол, отдават се на престъпност. психолозите наричат това криза на обществото. ясно е, че младежите притежават толкова много енергия, че няма институт за образонаие който да я насочи в правилна посока. Възрастните могат да окажат голямо влияние над младежта. Обикновено липсва разговор в семейството с родителите.
Във вестник Здраве млади момичета питат кога да започнат полов живот и как да се предпазят от бременност, което означава, че родителите им не са говорили за това. Може би те не биха искали да подтикнат детето си към свободно поведение в секса, но може да опитат да разговарят за изграждането на добри приятелства до момента, в който младият човек ще предприеме по-сериозно връзка в сексуално отношение и дори с тенденция - брак.
д. венерическите болести и СПИН сочат, че на всеки няколо секунди някой бива заразен от вируса на ХИВ. За 1 ден 100 млади хора се заразяват от болести по полов път. Може би знаете, но аз видях в България пропаганда за водене на безопасен секс като се използват презервативи и поради това 60 % от жените са забременели - всеки ден те абортирват. Премълчава се факта, че голям брой презервативи са дефектни. Всеки хети от младежите страда от гинетален херпес.Не зная колко души в България са заразени от СПИн, но зная цифрата 45 милиона по света.
И сега се питаме къде е причината за тези проблеми.
Изворът на проблема:
а. Социални причини
-желанията на индивида и обществото, котио често са погрешни - егоцентрични.
- няма единство между индивида и обществото - Например, когато не можете да намерите работа по специалността. Или бързо ви уволняват.
-семействата се разрушават, а обещството не знае как да помогне.
индивид - семейство - общество - свят - къде е общата им цел? ако силите за тяхното съществуване са цетробежни, тоест нямат единен център, то всичко се разпада.
б.Религиозни причини
- безверие и непослушание в божествените закони. Липсва понятието Бог и те не умеят да изпълняват божествените принципи. Вие как бихте се чувствали, ако ви карат да направите нещо против съвестта си? Ще чувствате притеснение и тревога, несигурност, дори страх от последствия.
-конфликтът между мъжа и жената - започнал е още от самото начало на човешката цивилизация. Например в една семейство бащата чува, че синът е направил нещо в училище. Той се върща от работа и казва на жена си : " Цял ден си седиш в къщи и как възпитаваш сина си." Тя пък за оправдание отвръща: " а как мислиш, че ще се държи твоа син като се е метнал на целия ти род" и т.н. Когато излъжем чувствата на партьора си, търсим вината в него, избягваме отговорността и искаме развод.
-братоубийството - естествено е когато в семейството няма любов и отношенията между братя и сестри да бъдат лоши. Братоубийството се е разширило и е довело да много конфликти и войни.
- изгубване на абсолютния стандарт на ценностите -ние ставаме хора с липса на хармония между духа и тялото. Досега науката се е занимаваше с външните теща, например медицината разглежда жизическото тяло на човека като биологичен индивид. Религията се занимава с душата и духа на човека. И когато тези две неща са откъснати едно от друго се стига до конфликт. Затова днес е необходимо обединението на науката и религията, за да се даде нов фундачентален поглед за света с утвърждаване на абсолютните стойности:
Любов - Истина - Добро
- Относителност на човешките ценности - днес това е в зависимост от ситуацията. Вчера си бил към комунистите, днес - към демократите, но дори и да е така, имаш ли принципи? Съща е модерно да мамиш някого и да се хвалиш колко добър си бил в това отношение: Виж колко съм хитър. Но това показва, че човекът няма стойност. ако тази философия се приложи в семейството - хората ще се чувстват опустошени и ограбени.
И накрая, искам да подчертая, че въпреки толкова много проблеми в света никой не си е променил разбирането за идеала.Хората чувстват интуитивно къде е истината. Например, ако двама души застанат пред олтара никой не мисли, че ще се разделят, а напротив - обещават си да бъдат винаги заедно. С една дума основата причина за кризата в обеществото е така нареченото откъсване на човека от неговия Създател и Неговия стандарт на живот. За да се справим с това, трябва да установим връзката си с първоначалния идеал, който съществува в нашите сърца. Ако хората имат една обща основа, те не биха имали конфликти, които да разрушават общочовешкия дом и живот на планета Земя.
Младежки диалог върху СПИН превенцията
Младежки групи от Бразилия и Мозамбик взели под внимание културните си сродства за да разменят идеи относно СПИН превенцията. Представители от образователната сфера на двете страни се срещнаха на семинари за да обсъдят как да използват танца, театъра и музиката за да издигнат съзнанието за превантивни мерки и подходи.
" Образование на юношите в изкуства е едно от най-добрите средства за промяна в сексуалното поведение." казва Христина Рапосо, координатор за ХИВ / СПИН превенцията към ЮНЕСКО, Бразилия." Бразилия е шампион в тази област", добавя тя.
" Нашият опит показва ,че е особено важно за младежта да се включи в дейности по рисуване, дизайн и други, които подтикват към защита от СПИН."
Според отдела за СПИН в Обединените нации, от 1997г. Бразилия показва сравнително стабилизиране за инцидентите от СПИН, докато преобладаването на ХИВ носители в Мозамбик все още се покачва, с нови инфекции на младежи под 29г.
Размяната на програми беше организирана съвместно с ЮНЕСКО и Американската Агенция за международно развитие - Бразилия. Плакат и брошура с ключови послания породени от младежкия обмен бяха наскоро публикувани от ЮНЕСКО- Бразилия.
За контакти: Cristina Raposo, UNESCO - Brazil
e-mail: tc.raposo@unesco.org.br
Взаимоотношения между родители и деца
Четирите велики сфери на сърцето
и трите царства в царското семейство
Когато четем приказка за децата преди да заспят, често ние приключваме с думите : "Всички яли, пили и се веселили" - разбира се, на сватбата на принца и принцесата. Когато купуваме книжки за оцветяване децата старателно се впускат да оцветяват красивите принцеси, каляски и принцове на картинките. От самото ранно детство ние сме въведени в света на красотата и любовта, където вълшебниците помагат на добрите и смели герои да победят злото. С годините, ние започваме да забравяме тези сънища потънали в грижи и работа, после съвсем не ни идва на ум, че някога сме искали да бъдем принц или принцеса. Ако в младостта си все още искаме това, то тогава търсим някой подобен на нас, който също си е мечтаел да бъде такъв. И често накрая на живота си в душата не ни остава почти нищо, освен някаква горчилка от грозотата, която сме били принудени да виждаме около нас и с която свикваме.
Но има и такива приятели, които с младежки ентусиазъм се втурват по неизследвани пътища като принцовете в приказките и достигат до онези царства, които им даряват силата си. И тези принцове се оженват за принцесата, създават семейство, деца и внуци до дълбока старост. За тях бихме казали, че те са реализирали мечтата си. Те са
едно семейство с център истинската любов, с която те създават четирите велики сфери на сърцето, трите велики царства и сферата на царското семейство.
Този момент е свързан със създаване на идеално семейство и затова трябва да се осмисли и неговото съдържание.За да обясним четирите велики сфери на сърцето, най-напред трябва да обясним какво е това сърце. Думата, която представя старозаветната епоха е изплащане или разплащане чрез откуп - око за око, думата представляваща епохата на Рибите е любов с център прошката, а думата, която представлява епохата на Водолея е сърце - кръговото движение на даване и получаване на любов чрез радостта. Християнството, макар и да говори за любовта не е успяло да представи добре сърцето на единния Създател на човечеството. Разбира се,Исус Христос е изразил Божието сърце, но не е имал време да обясни достатъчно на хората какво е това, защото е бил разпнат на кръста.
Според новата философия на единството, сърцето е същността на Божията природа. Най-дълбоката същност на Бог е сърцето. А какво е това? Това е емоционален и неудържим импулс да търсим радостта. Как ние чувстваме радост? Чрез търсене и обичане на обекта на нашата любов. Но, разбира се, ако той ни причинява мъка, ние не можем да бъдем радостни и започваме да страдаме. От тази мъка ние нямаме енергията да даваме любов на другите. Следователно без обект,който да ни връща любовта ние не можем да получаваме радост. Дори можем да кажем, че дори и Бог страда от нашето пренебрежение към Него и пазналото ни състояние в света на вечното страдание. Ето защо Бог е създал човека по Свой образ и подобие. Радостта не може да се изпита ако ние сне сами и никой не ни обръща внимание или жестоко ни измъчва. Нуждаем се от обект, който да прилича на нас.Чрез него се отразява нашата природа и ние чувстваме радост.
Когато ви правят снимка, обикновено първият човек, който я вижда сте самите вие. Ако сте излезли добре, вие казвате, че снимката е много хубава, но ако видите очите си затворени или има нещо друго, казвате, че тази снимка не е хубава.
Когато родителите погледнат в лицата на децата си, те чувстват голяма радост, защото децата приличат на тях, не само външно, но и вътрешно. Така, когато нашият Създател поглежда на цялото човечество като на Свои деца е естествено да чувства огромна радост. Това е било неговата цел – да създаде свят на щастието.
Не е лесно да намерим обект, но е още по- трудно да го обичаме, тъй като той не винаги може да ни отвърни със същата емоционална сила на даване на любов. А какво е любовта? Според Божествения Принцип, тя е емоционална сила на обич, насочена от субекта ( даващия( към обекта ( приемащия) и има два главни аспекта – жертвоготовност и отговорност. Вие може да не чувствате винаги необходимост да се жертвате, за да обичате, но емоционално трябва да бъдете готови да се жертвате, ако това е необходимо. Това означава, че родителите са готови да се жертват за своите деца, но не винаги се налага да се жертват, а само са готови да направят това, ако стане необходимо.
Ако съпругът обича своята съпруга, тогава той е готов да се жертва. Ако вие обичате някой друг, трябва да бъдете готови да поемете отговорност до края на живота си.
В началото на човешката история, описана като грехопадение в Виблията, или отклонение и падане в сферата на невежеството, според източните писания, всичко се обръща така, че много диктатори или безотговорни хора са злоупотребили и жертвали своите близки заради своя собствена изгода. Цялото човечество е единство от физическо и духовно тяло, за да изпитаме радостта пълно. Но ако ние сме увредени духовно, по същия начин и нашето физическо тяло ще бъде увредено. Духовното ни тяло е водещо и затова не трябва да пренебрегваме духовните неща пред материални победи.
Ние трябва да се научим да владеем обекта на нашата любов не чрез сила, интелект, пари или власт, а само чрез любов. И ако сте спечелили някого, то вие трябва да поемете отговорност. Вие всъщност, трябва да сте готови да се жертвате, тоест да отделите от времето си, в противен случай обектът на вашата любов ще се разбунтува. Чрез развитие на нашите Сърца, ние се готвим да създадем идеално семейство, да преодолеем нашите ограничения, да се научим да обичаме партньора си и да поемаме отговорност.
В това общество хората просто се влюбват и се женят, но не отделят време да практикуват в изграждането на идеално семейство. Ако те имат трудности, те могат лесно да се разведат.
Ние трябва да преминем пътя на развитие на нашите сърца първо като деца, после като братя и сестри и накрая като съпруг и съпруга. Така можем да станем родители. Четирите велики сфери на сърцето са сърцата на децата на Бог, сърцата на братята и сестрите, които са се научили да се жертват един за друг и после да станат съпруг и съпруга. Така те ще са способни да развият любовта и за вечността.
А трите велики царства - това са бабата и дядото, родителите и децата в една цяло семейство.
от Румяна Русева
Корета Скот Кинг – основателка на центъра Мартин Лутер Кинг:
“ Най вече ме занимават взаимоотношенията между отделните семейства. Какво значение ще има нашия живот, ако в собственото ни семейство нещата вървят добре и не обърнем гръб на останалите? Някои може би ще подхвърлят ,че не разполагаме с достатъчно ресурси, за да помогнем на всички бедни хора по света. Мисля обаче, че Бог е създал нещата в такова изобилие, че за всяко семейство да има достатъчно храна, облекло и подслон.”
Оскар Ариас - президент на Коста Рика, носител на Нобелова награда за мир 1987
“ Семейството е един вид крепост. Чрез никоя друга институция човечеството не би могло да съхрани толкова ефективно своите ценности, добродетели и силни страни.”
Морийн Рейгън – представител на САЩ в Комисията на жените към ООН :
“ В обществото жената е изключително необходима. Ако отречем нейната стойност, избухва хаос.”
Из “ Детска библия за 21 век”:
179.Амос смутителят
Бог показал на Амос видение.
- Видях Господа, стоеше при добре иззидана стена. Държеше отвес, та да ми покаже колко права е стената. Държеше отвес и да го сложи пред Своя народ. Господ знае колко са непокорни и нечестиви людете. Ще ги накаже.
- Свещенникът Амасия се разгневил, щом чул какво е казал Амос. Написал на царя: “ Амос сее смут.Твърди, че ти ще бъдеш убит, че Израил ще бъде покорен, а народът – взет в плен.”
- Амасия отишъл при Амсос:
- Махай се!- рекъл му- Върви си и пророкувай на своя народ.
180. Любещият съпруг
Тогава Бог избрал друг човек – Осия, чрез когото да говори.
- Какъвто е твоят живот , такава ще бъде и орисията на Моя народ в Израил – рекъл Бог – Ожени се за жена, която ще те обижда и натъжава. Ще те изостави и ще те забрави. Но ти ще продължаваш да я обичаш.
- Така Осия се оженил за Гомер, родили им се деца. Тя обаче го изоставила заради друг. Накрая била продадена в робство.
- А сега иди и си върни жената – заръчал Господ – Откупи я. Живейте заедно и продължавай да я обичаш.
- Осия откупил жена си и продължил да я обича.
- Обичам Израилевия народ точно както ти обичаш Гомер – обяснил Господ – Израилтяните ме обиждат и натъжават. Отвръщат се от мен и се кланят на други. Ще бъдат наказани, но Аз пак ще ги обичам.
Въпрос : Каква е ролята на религията в живота на човека в този откъс?
Рубрика : Пътеписи, срещи, впечатления
Защо отидох в Индия
Г-жа Ан Ион Ю
Г-жа Ан Ион Ю (36) работеше като репортер за известно корейско списание през 2003, когато внезапно реши да напусне и да отиде в Индия заедно с 7 годишната си дъщеря, Джи Мин. Всеки питаше “Защо Индия?” и защо с малката си дъщеричка
От светът на “забързването” към една спокойна, свободна страна.
"Работата на репортьора е изтощителна, каза тя – след толкова много години, се чувствах все повече изпразнена и се нуждаех от време да възстановя моята енергия. И тъй, реших временно да се оттегля и да уча в чужбина. “Защо Индия?” Винаги съм искала да посетя Индия и да разбера живота там. Не си струва за мен да посетя Канада или САЩ, пък и всеки ходи там.Тъй като реших да си взема детето за мен бе прекрасна възможност да му покажа една друга част на света, а именно Индия – страната на душите и духовете".
Г-жа Ан взе със себе си и една от дъщерите на своя колежка – момиче в седми клас.
- - Когато пристигна в страната на духовете със двете момичета, тя откри едно място изпълнено с много проблеми, които тревожеха непрестанно сърцето й. Индийците нямат същото разбиране за време или изпълнение на обещание. Това бе твърде неразбираемо за една дама, дошла от страна на “забързването”. След няколко инцидента, г-жа Ан, най-накрая успя да научи един урок за живота в Индия.“Не можеш да направиш повече от две неща в един ден”.
След няколко приспособявания, тя и двете деца се настаниха в Бангалор, силиконовата долина на Индия - индустриален център. Г-жа Ан започна да изучава магистърско-бакалавър ска степен, а децата влязоха в международно училище.Те бързо се приспособха към училището и прекарваха времето си чудесно. Те дори искаха да ходят на училище и през почивните дни.
Една от причините, поради която Джи Мин хареса училището бе, че уроците бяха много забавни. Първият срок, Джи Мин научи за “звука” в съчетание с биология, физика и химия. Тя взимаше бутилки, консервни кутии и чинии на училище и се учеше да усеща различните звуци изтръгвани от различните инструменти. Така тя взе участие в свои експерименти, чрез които откри теорията за вибрациите , които пренасят звука. Нейният клас учеше теории на общуването чрез правене на ходещи говорители от хартиени чаши и конец, и така докато изучаваха процеса на звуковото предаване моделираха човешкото ухо.Всички часове, включително английски , математика, музика, изобразително изкуство, физическо възпитанеи и драма позволяваха на учениците да разберат съдържанието чрез активно участие.
Г-жа Ан също намери своя студентски живот интересен. Това, което най-много запомни, бе отношението на студентите. Те често пропускат часове, но са смайващо приспособени да заучават цели тетрадки за да се подготвят за теста. И въпреки ,че не влизат в часовете , индийските ученици прекарват ден и нощ над масата докато се подготвят за изпит.
Защо е толкова специална?
През ваканциите г-жа Ан и двете момичета тръгваха на пътешествие из страната. Пътуването бе пълно с неочаквани събития. Когато една от чантите им бе открадната докато пътуваха с влак, те се срещнаха и с любезността на хората. Индийците къпещи се в река Ганг , макар и замърсена, я считат за свята и измиваща греховете им. Обичайно е за тяхната култура да гледат на тази вода по този начин, като мръсотията не винаги се счита за нещо нечисто, а смъртта вместо край става начало на нов живот. Страданието и щастието вървят едно след друго . И докато майките си изпращат децата в САЩ или Канада за да учат английски, г-жа Ан пропътува прашните индийски пътища с двете деца , качени на мотор. Така те виждаха индийски деца на тяхната възраст и се изтягаха навън по небето пълно със светещи звезди и светулки, понякога без електричество или покрив над главите си. Сега те видяха,че там живота не е по-лош или по-нещастен от света на неоновите светлини и бетонни сгради. Момичетата решиха да останат още една година без майка си. Майката бе изненадана, но децата бяха решени.
Индия , от една страна, е страна, далечна и различна от нашата, , но от друга - много близка и подобна . Много корейски предприятия се установявавт в Индия, не те често мислят за финансовите си печалби, без да правят усилия да открият богатството на индийската душа. Но г-жа Ан е доволна, когато знае колко подхранващо е за развитието на децата, те да бъдат обграждани от дълбоки и нежни души. Така че , без да се колебае, тя можа да ги остави сами . Сега разбирате ли защо тя е специална майка?
Написал Рю Ин Хо
Детето има нужда от хармонията
между неговите родители с бабата и дядото
от Д-р Виджай П. Шарма
Бабите и дядовците, които се борят за право да си виждат внучетата може би ще изгубят битката дори и да стигнат до съда. Родителите, които се опитват да накажат или на попречат на своите родители да се срущат с децата им, подтискат и тяхната психика. Където и да има конфликт между родители и техните родители, детето е по средата и разбира се губещото.
Някои родители и баби и дядовци не се разбират. Но що се отнася до правата им, те на се техни, а на дедето да получи любовта и на двете баби и двамата дядовци без страх, чувство за вина или че не е показало лоялност към едните или другите.
Едно дете не трябва да бъде поставено в позиция да заема страна.Главният конфликт между родителите и техните родители учи дедето на погрешени навици относон взаимоотношенията родетил-дете. Такива ситуации се отразяват и на бъдещето им отношение с ннеговите родители.
В тази статия, ние няма да дискустираме такива ужасни теми като неспособността на родителите да се грижат за децата си - за оскръбленията върху тах, изоставането им и т.н. Дори няма да говорим и за онези родители с пристрастявания към алкохол, наркотици или проституция, че да не могат да се грижат за себе си, а камо ли за собствени деца.
В такива случаи родителите често отиват в затвора или биват осъждане да плащат обезщетения - да подпомагат грижата за децата.
през 1970 г 3 % под 18 години са живели с баба си и дядо си. Сега са 6 ?.Ако бабите и дядавците не бяха се напънали за отстоят правата си, някои деца щяфа да стигнат до най-окаяно положение. Това говори, че родителите трябва да работят в хармония помежду си за да дадат на детето положителни преживявания и свободни взаимоотношения на грижа и любов от страна на двете поколения. Много баби и дядовци не приемат съпруга/та на своя син или дъщеря и не си крият чувствата за тях. И ако родителите се разведат то тогава е необходима намеса за да могат бабата и дядото да се виждат с него.
Много родители открито критикуват или просто обвиняват своята снаха за разтурването на брака. Но тава е несправедливо. Някои баби и дядовци, които са имали разумни взаимоотношения със съпруга или съпругата на тяхното дете развиват обида и горчивина към него или нея по време на раздяла и развод.
Някои баби и дедовци си мислят, че могат да продължават да отхвърлят своято снаха или зет, но да искат да имат достъп до внучето. Тогава кофликтът нараства и дедето трябва да намери начин да задоволи желанията и на двете страни.
Някои баби и дядовци не са съгласин с идеите на родителите да дисциплинират внучето. И те открито могат да ги критикуват като много стриктни или пък обратно - показали са липса на дисциплина и са много снизхоздителни. В някои случаи те се намесват, ако родителят каже, че няма да даде сладолед на детето си, тъй като не е слушало в магазина, дядото или бабата ще доведат дедето в собствения си дом и ще го нахранят със сладолед. Това може да доведе до голям конфликт, ако стане навик и ако родителите не искат да отсътпят от своите идеи за дисциплина.
Дядото и бабата трябва да поддържат добра или поне поносима за общуване атмосфера. Те трябва да уважават превилата, които са въвели техните собствено деца. Ако не са съгласни със някаква наредба у дома , те трябва да я обсъдят заедно с двамата родители в отсъствие на дядото.
Не саботирайте делата на родителите към дедето. Не показвайте неуважение или гняв и не подкопавайте авторитета на родителите пред внучетата.
Когато има хармония между родителите и баби и дядовци, последните могат да играят безценна роля в живота на децата. Те могат да предбложат мекота, емоционална устойчивост и по-спокойно отношение към хората и света. Те могат да предложат чиста грижа и любов без чувството за собственост. За по-големите внуци могат да бъдат модели за подражание и техни съветници. Има и една друга роля, която могат да изпълнят, а именно да бъдат разказвачи и да запознават дедето с родовата им история. Кой може да разкаже на децата за известни прадеди. Малките деца никога не са си мислели, че родителите им могат да бъдат нещо друго освен родители. Но те могат да разберат също, че и техните родители като малки са били палави и страхотни както са сега и техните деца. Бабите и дедовците като автентични историци на семейството могат да им предложат едно по-цялостно измерение на техните синове и дъщери и да помогнат на внучетата да видят родителите си от друга гледна точка.
и трите царства в царското семейство
Когато четем приказка за децата преди да заспят, често ние приключваме с думите : "Всички яли, пили и се веселили" - разбира се, на сватбата на принца и принцесата. Когато купуваме книжки за оцветяване децата старателно се впускат да оцветяват красивите принцеси, каляски и принцове на картинките. От самото ранно детство ние сме въведени в света на красотата и любовта, където вълшебниците помагат на добрите и смели герои да победят злото. С годините, ние започваме да забравяме тези сънища потънали в грижи и работа, после съвсем не ни идва на ум, че някога сме искали да бъдем принц или принцеса. Ако в младостта си все още искаме това, то тогава търсим някой подобен на нас, който също си е мечтаел да бъде такъв. И често накрая на живота си в душата не ни остава почти нищо, освен някаква горчилка от грозотата, която сме били принудени да виждаме около нас и с която свикваме.
Но има и такива приятели, които с младежки ентусиазъм се втурват по неизследвани пътища като принцовете в приказките и достигат до онези царства, които им даряват силата си. И тези принцове се оженват за принцесата, създават семейство, деца и внуци до дълбока старост. За тях бихме казали, че те са реализирали мечтата си. Те са
едно семейство с център истинската любов, с която те създават четирите велики сфери на сърцето, трите велики царства и сферата на царското семейство.
Този момент е свързан със създаване на идеално семейство и затова трябва да се осмисли и неговото съдържание.За да обясним четирите велики сфери на сърцето, най-напред трябва да обясним какво е това сърце. Думата, която представя старозаветната епоха е изплащане или разплащане чрез откуп - око за око, думата представляваща епохата на Рибите е любов с център прошката, а думата, която представлява епохата на Водолея е сърце - кръговото движение на даване и получаване на любов чрез радостта. Християнството, макар и да говори за любовта не е успяло да представи добре сърцето на единния Създател на човечеството. Разбира се,Исус Христос е изразил Божието сърце, но не е имал време да обясни достатъчно на хората какво е това, защото е бил разпнат на кръста.
Според новата философия на единството, сърцето е същността на Божията природа. Най-дълбоката същност на Бог е сърцето. А какво е това? Това е емоционален и неудържим импулс да търсим радостта. Как ние чувстваме радост? Чрез търсене и обичане на обекта на нашата любов. Но, разбира се, ако той ни причинява мъка, ние не можем да бъдем радостни и започваме да страдаме. От тази мъка ние нямаме енергията да даваме любов на другите. Следователно без обект,който да ни връща любовта ние не можем да получаваме радост. Дори можем да кажем, че дори и Бог страда от нашето пренебрежение към Него и пазналото ни състояние в света на вечното страдание. Ето защо Бог е създал човека по Свой образ и подобие. Радостта не може да се изпита ако ние сне сами и никой не ни обръща внимание или жестоко ни измъчва. Нуждаем се от обект, който да прилича на нас.Чрез него се отразява нашата природа и ние чувстваме радост.
Когато ви правят снимка, обикновено първият човек, който я вижда сте самите вие. Ако сте излезли добре, вие казвате, че снимката е много хубава, но ако видите очите си затворени или има нещо друго, казвате, че тази снимка не е хубава.
Когато родителите погледнат в лицата на децата си, те чувстват голяма радост, защото децата приличат на тях, не само външно, но и вътрешно. Така, когато нашият Създател поглежда на цялото човечество като на Свои деца е естествено да чувства огромна радост. Това е било неговата цел – да създаде свят на щастието.
Не е лесно да намерим обект, но е още по- трудно да го обичаме, тъй като той не винаги може да ни отвърни със същата емоционална сила на даване на любов. А какво е любовта? Според Божествения Принцип, тя е емоционална сила на обич, насочена от субекта ( даващия( към обекта ( приемащия) и има два главни аспекта – жертвоготовност и отговорност. Вие може да не чувствате винаги необходимост да се жертвате, за да обичате, но емоционално трябва да бъдете готови да се жертвате, ако това е необходимо. Това означава, че родителите са готови да се жертват за своите деца, но не винаги се налага да се жертват, а само са готови да направят това, ако стане необходимо.
Ако съпругът обича своята съпруга, тогава той е готов да се жертва. Ако вие обичате някой друг, трябва да бъдете готови да поемете отговорност до края на живота си.
В началото на човешката история, описана като грехопадение в Виблията, или отклонение и падане в сферата на невежеството, според източните писания, всичко се обръща така, че много диктатори или безотговорни хора са злоупотребили и жертвали своите близки заради своя собствена изгода. Цялото човечество е единство от физическо и духовно тяло, за да изпитаме радостта пълно. Но ако ние сме увредени духовно, по същия начин и нашето физическо тяло ще бъде увредено. Духовното ни тяло е водещо и затова не трябва да пренебрегваме духовните неща пред материални победи.
Ние трябва да се научим да владеем обекта на нашата любов не чрез сила, интелект, пари или власт, а само чрез любов. И ако сте спечелили някого, то вие трябва да поемете отговорност. Вие всъщност, трябва да сте готови да се жертвате, тоест да отделите от времето си, в противен случай обектът на вашата любов ще се разбунтува. Чрез развитие на нашите Сърца, ние се готвим да създадем идеално семейство, да преодолеем нашите ограничения, да се научим да обичаме партньора си и да поемаме отговорност.
В това общество хората просто се влюбват и се женят, но не отделят време да практикуват в изграждането на идеално семейство. Ако те имат трудности, те могат лесно да се разведат.
Ние трябва да преминем пътя на развитие на нашите сърца първо като деца, после като братя и сестри и накрая като съпруг и съпруга. Така можем да станем родители. Четирите велики сфери на сърцето са сърцата на децата на Бог, сърцата на братята и сестрите, които са се научили да се жертват един за друг и после да станат съпруг и съпруга. Така те ще са способни да развият любовта и за вечността.
А трите велики царства - това са бабата и дядото, родителите и децата в една цяло семейство.
от Румяна Русева
Корета Скот Кинг – основателка на центъра Мартин Лутер Кинг:
“ Най вече ме занимават взаимоотношенията между отделните семейства. Какво значение ще има нашия живот, ако в собственото ни семейство нещата вървят добре и не обърнем гръб на останалите? Някои може би ще подхвърлят ,че не разполагаме с достатъчно ресурси, за да помогнем на всички бедни хора по света. Мисля обаче, че Бог е създал нещата в такова изобилие, че за всяко семейство да има достатъчно храна, облекло и подслон.”
Оскар Ариас - президент на Коста Рика, носител на Нобелова награда за мир 1987
“ Семейството е един вид крепост. Чрез никоя друга институция човечеството не би могло да съхрани толкова ефективно своите ценности, добродетели и силни страни.”
Морийн Рейгън – представител на САЩ в Комисията на жените към ООН :
“ В обществото жената е изключително необходима. Ако отречем нейната стойност, избухва хаос.”
Из “ Детска библия за 21 век”:
179.Амос смутителят
Бог показал на Амос видение.
- Видях Господа, стоеше при добре иззидана стена. Държеше отвес, та да ми покаже колко права е стената. Държеше отвес и да го сложи пред Своя народ. Господ знае колко са непокорни и нечестиви людете. Ще ги накаже.
- Свещенникът Амасия се разгневил, щом чул какво е казал Амос. Написал на царя: “ Амос сее смут.Твърди, че ти ще бъдеш убит, че Израил ще бъде покорен, а народът – взет в плен.”
- Амасия отишъл при Амсос:
- Махай се!- рекъл му- Върви си и пророкувай на своя народ.
180. Любещият съпруг
Тогава Бог избрал друг човек – Осия, чрез когото да говори.
- Какъвто е твоят живот , такава ще бъде и орисията на Моя народ в Израил – рекъл Бог – Ожени се за жена, която ще те обижда и натъжава. Ще те изостави и ще те забрави. Но ти ще продължаваш да я обичаш.
- Така Осия се оженил за Гомер, родили им се деца. Тя обаче го изоставила заради друг. Накрая била продадена в робство.
- А сега иди и си върни жената – заръчал Господ – Откупи я. Живейте заедно и продължавай да я обичаш.
- Осия откупил жена си и продължил да я обича.
- Обичам Израилевия народ точно както ти обичаш Гомер – обяснил Господ – Израилтяните ме обиждат и натъжават. Отвръщат се от мен и се кланят на други. Ще бъдат наказани, но Аз пак ще ги обичам.
Въпрос : Каква е ролята на религията в живота на човека в този откъс?
Рубрика : Пътеписи, срещи, впечатления
Защо отидох в Индия
Г-жа Ан Ион Ю
Г-жа Ан Ион Ю (36) работеше като репортер за известно корейско списание през 2003, когато внезапно реши да напусне и да отиде в Индия заедно с 7 годишната си дъщеря, Джи Мин. Всеки питаше “Защо Индия?” и защо с малката си дъщеричка
От светът на “забързването” към една спокойна, свободна страна.
"Работата на репортьора е изтощителна, каза тя – след толкова много години, се чувствах все повече изпразнена и се нуждаех от време да възстановя моята енергия. И тъй, реших временно да се оттегля и да уча в чужбина. “Защо Индия?” Винаги съм искала да посетя Индия и да разбера живота там. Не си струва за мен да посетя Канада или САЩ, пък и всеки ходи там.Тъй като реших да си взема детето за мен бе прекрасна възможност да му покажа една друга част на света, а именно Индия – страната на душите и духовете".
Г-жа Ан взе със себе си и една от дъщерите на своя колежка – момиче в седми клас.
- - Когато пристигна в страната на духовете със двете момичета, тя откри едно място изпълнено с много проблеми, които тревожеха непрестанно сърцето й. Индийците нямат същото разбиране за време или изпълнение на обещание. Това бе твърде неразбираемо за една дама, дошла от страна на “забързването”. След няколко инцидента, г-жа Ан, най-накрая успя да научи един урок за живота в Индия.“Не можеш да направиш повече от две неща в един ден”.
След няколко приспособявания, тя и двете деца се настаниха в Бангалор, силиконовата долина на Индия - индустриален център. Г-жа Ан започна да изучава магистърско-бакалавър ска степен, а децата влязоха в международно училище.Те бързо се приспособха към училището и прекарваха времето си чудесно. Те дори искаха да ходят на училище и през почивните дни.
Една от причините, поради която Джи Мин хареса училището бе, че уроците бяха много забавни. Първият срок, Джи Мин научи за “звука” в съчетание с биология, физика и химия. Тя взимаше бутилки, консервни кутии и чинии на училище и се учеше да усеща различните звуци изтръгвани от различните инструменти. Така тя взе участие в свои експерименти, чрез които откри теорията за вибрациите , които пренасят звука. Нейният клас учеше теории на общуването чрез правене на ходещи говорители от хартиени чаши и конец, и така докато изучаваха процеса на звуковото предаване моделираха човешкото ухо.Всички часове, включително английски , математика, музика, изобразително изкуство, физическо възпитанеи и драма позволяваха на учениците да разберат съдържанието чрез активно участие.
Г-жа Ан също намери своя студентски живот интересен. Това, което най-много запомни, бе отношението на студентите. Те често пропускат часове, но са смайващо приспособени да заучават цели тетрадки за да се подготвят за теста. И въпреки ,че не влизат в часовете , индийските ученици прекарват ден и нощ над масата докато се подготвят за изпит.
Защо е толкова специална?
През ваканциите г-жа Ан и двете момичета тръгваха на пътешествие из страната. Пътуването бе пълно с неочаквани събития. Когато една от чантите им бе открадната докато пътуваха с влак, те се срещнаха и с любезността на хората. Индийците къпещи се в река Ганг , макар и замърсена, я считат за свята и измиваща греховете им. Обичайно е за тяхната култура да гледат на тази вода по този начин, като мръсотията не винаги се счита за нещо нечисто, а смъртта вместо край става начало на нов живот. Страданието и щастието вървят едно след друго . И докато майките си изпращат децата в САЩ или Канада за да учат английски, г-жа Ан пропътува прашните индийски пътища с двете деца , качени на мотор. Така те виждаха индийски деца на тяхната възраст и се изтягаха навън по небето пълно със светещи звезди и светулки, понякога без електричество или покрив над главите си. Сега те видяха,че там живота не е по-лош или по-нещастен от света на неоновите светлини и бетонни сгради. Момичетата решиха да останат още една година без майка си. Майката бе изненадана, но децата бяха решени.
Индия , от една страна, е страна, далечна и различна от нашата, , но от друга - много близка и подобна . Много корейски предприятия се установявавт в Индия, не те често мислят за финансовите си печалби, без да правят усилия да открият богатството на индийската душа. Но г-жа Ан е доволна, когато знае колко подхранващо е за развитието на децата, те да бъдат обграждани от дълбоки и нежни души. Така че , без да се колебае, тя можа да ги остави сами . Сега разбирате ли защо тя е специална майка?
Написал Рю Ин Хо
Детето има нужда от хармонията
между неговите родители с бабата и дядото
от Д-р Виджай П. Шарма
Бабите и дядовците, които се борят за право да си виждат внучетата може би ще изгубят битката дори и да стигнат до съда. Родителите, които се опитват да накажат или на попречат на своите родители да се срущат с децата им, подтискат и тяхната психика. Където и да има конфликт между родители и техните родители, детето е по средата и разбира се губещото.
Някои родители и баби и дядовци не се разбират. Но що се отнася до правата им, те на се техни, а на дедето да получи любовта и на двете баби и двамата дядовци без страх, чувство за вина или че не е показало лоялност към едните или другите.
Едно дете не трябва да бъде поставено в позиция да заема страна.Главният конфликт между родителите и техните родители учи дедето на погрешени навици относон взаимоотношенията родетил-дете. Такива ситуации се отразяват и на бъдещето им отношение с ннеговите родители.
В тази статия, ние няма да дискустираме такива ужасни теми като неспособността на родителите да се грижат за децата си - за оскръбленията върху тах, изоставането им и т.н. Дори няма да говорим и за онези родители с пристрастявания към алкохол, наркотици или проституция, че да не могат да се грижат за себе си, а камо ли за собствени деца.
В такива случаи родителите често отиват в затвора или биват осъждане да плащат обезщетения - да подпомагат грижата за децата.
през 1970 г 3 % под 18 години са живели с баба си и дядо си. Сега са 6 ?.Ако бабите и дядавците не бяха се напънали за отстоят правата си, някои деца щяфа да стигнат до най-окаяно положение. Това говори, че родителите трябва да работят в хармония помежду си за да дадат на детето положителни преживявания и свободни взаимоотношения на грижа и любов от страна на двете поколения. Много баби и дядовци не приемат съпруга/та на своя син или дъщеря и не си крият чувствата за тях. И ако родителите се разведат то тогава е необходима намеса за да могат бабата и дядото да се виждат с него.
Много родители открито критикуват или просто обвиняват своята снаха за разтурването на брака. Но тава е несправедливо. Някои баби и дядовци, които са имали разумни взаимоотношения със съпруга или съпругата на тяхното дете развиват обида и горчивина към него или нея по време на раздяла и развод.
Някои баби и дедовци си мислят, че могат да продължават да отхвърлят своято снаха или зет, но да искат да имат достъп до внучето. Тогава кофликтът нараства и дедето трябва да намери начин да задоволи желанията и на двете страни.
Някои баби и дядовци не са съгласин с идеите на родителите да дисциплинират внучето. И те открито могат да ги критикуват като много стриктни или пък обратно - показали са липса на дисциплина и са много снизхоздителни. В някои случаи те се намесват, ако родителят каже, че няма да даде сладолед на детето си, тъй като не е слушало в магазина, дядото или бабата ще доведат дедето в собствения си дом и ще го нахранят със сладолед. Това може да доведе до голям конфликт, ако стане навик и ако родителите не искат да отсътпят от своите идеи за дисциплина.
Дядото и бабата трябва да поддържат добра или поне поносима за общуване атмосфера. Те трябва да уважават превилата, които са въвели техните собствено деца. Ако не са съгласни със някаква наредба у дома , те трябва да я обсъдят заедно с двамата родители в отсъствие на дядото.
Не саботирайте делата на родителите към дедето. Не показвайте неуважение или гняв и не подкопавайте авторитета на родителите пред внучетата.
Когато има хармония между родителите и баби и дядовци, последните могат да играят безценна роля в живота на децата. Те могат да предбложат мекота, емоционална устойчивост и по-спокойно отношение към хората и света. Те могат да предложат чиста грижа и любов без чувството за собственост. За по-големите внуци могат да бъдат модели за подражание и техни съветници. Има и една друга роля, която могат да изпълнят, а именно да бъдат разказвачи и да запознават дедето с родовата им история. Кой може да разкаже на децата за известни прадеди. Малките деца никога не са си мислели, че родителите им могат да бъдат нещо друго освен родители. Но те могат да разберат също, че и техните родители като малки са били палави и страхотни както са сега и техните деца. Бабите и дедовците като автентични историци на семейството могат да им предложат едно по-цялостно измерение на техните синове и дъщери и да помогнат на внучетата да видят родителите си от друга гледна точка.
Пътуване към себе си (животът - поезия, разкази)
Капитанът
Момичето заплака
и се сви - сиротно,
скрито в тъмната нощ
на съня,
и там, някъде
в пътуване
към чуждата земя ,
намери пристан
и заспа ...
Засънува бряг
и остров странен,
с птици
и животни редки.
Зарадва се и засия –
ето как ще стане
веселбата – заедно
с птича песен
сред тревата.
Момичето със смях затича
с радостта на утринта,
по земята слънчева...
и образът на Любовта
в съня изплува..
В момент
на опиянение
от пролетна омая
и сред морето
на зелената трева
отнейде се яви
една змия - боа –
грамадна паст разтвори
и запълзя - аха
девойката да глътне
безпризорна в нощта.
Дочу се изстрел,
после вик и боата
тежко се свали за миг.
Мракът се сниши
и уплашен славей
в клоните се сгуши -
и образът на оня,
който я прегърна
тя внезапно зърна.
- Тук съм. Не плачи!
На брега един младеж
с морски дрехи я видя
и уби змията на смъртта.
2008 г.
Момичето заплака
и се сви - сиротно,
скрито в тъмната нощ
на съня,
и там, някъде
в пътуване
към чуждата земя ,
намери пристан
и заспа ...
Засънува бряг
и остров странен,
с птици
и животни редки.
Зарадва се и засия –
ето как ще стане
веселбата – заедно
с птича песен
сред тревата.
Момичето със смях затича
с радостта на утринта,
по земята слънчева...
и образът на Любовта
в съня изплува..
В момент
на опиянение
от пролетна омая
и сред морето
на зелената трева
отнейде се яви
една змия - боа –
грамадна паст разтвори
и запълзя - аха
девойката да глътне
безпризорна в нощта.
Дочу се изстрел,
после вик и боата
тежко се свали за миг.
Мракът се сниши
и уплашен славей
в клоните се сгуши -
и образът на оня,
който я прегърна
тя внезапно зърна.
- Тук съм. Не плачи!
На брега един младеж
с морски дрехи я видя
и уби змията на смъртта.
2008 г.
неделя, 16 август 2009 г.
Диалози (В памет на известни автори )
Сърце
В диалог с Дж. Селинджър
Румяна Русева
Животът ме удари
в жестока
и противна игра,
изгуби се невинността
на снежнобялата мечта,
и малката надежда
превърна се в мъгла,
дорде сълзи зарони
неизплакана душа....
Утрото мъгливо забули ми лицето,
А денят е все тъй блед и пуст
с небето сиво
и забравени звезди в полето,
где лута се мечтата на детето,
ударено в сърцето....
Думите не стигат да кажа
две слова за цветята по света...
ала щом погледнах синята трева
тя се залюля, смигна на шега:
-Върви по моята земя,
не спирай пътя си към тез поля,
под бялото небе
и в буйните жита ...
там...ще видиш малките деца
как се гонят и...
ще срещнеш твоята душа.
При тез слова в тишината
отвъд страха прозрях,
и ума ми просветля -
ще бдя аз в нощта
над невинните деца
и до скалата на ръба
ще играя с тях
на “спасителя в ръжта”...
Щом поисках аз това
сърце ми лудо закопня
да споделям радост и тъга
с децата в узрелите жита.
И плачът заместен от смеха
втурна се в грозен бяг
щом...ги спирах с ръка..
А ръбът зад мен подвиква
с присмех: - Внимавай!
И се не заигравай,
за да не паднеш в калта
от високата скала.
Ала като вървях в полет
устремен,
подхълзнах се и паднах..,
И една ръка видях -
протегна се – “аха!’
без мъничко да стъпя в калта.
Един “спасител в ръжта” ме пое
в играта сред буйните жита,
далече от ръба – там где
смехът прогонил бе плача.
Бездомните деца
Румяна Русева
В диалог с Христо Смирненски
В този мрачен ден Витоша е
тъй сурова – изгубила лика си
в сивите дантели на плащ огромен–
Покровът на смъртта протяга
пипала към планината
потънала в пушек и мъгла.
Но тя не плаче, нито спи,
а гледа в тъмнината
към бездомните деца.
Осъсани и гладни без храна
и без подслон бедните деца
от улица “Заслон” ни гледат
с печал и протягат длан
за късче хляб или петаче,
често крадени от тук и там....
Хлапакът “Хък” го няма вече,
а вместо него бездомник нов
от крайните квартали
ни посреща –
И отново се явява
тъжен детски лик –
съдия на възрастни.
То търси майка си навред –
заглежда се в екрана –
жената весела, засмяна -
красива като манекен,
усмихва се чаровно –
поне с усмивката да сгрее
сърцето малко и самотно.
И как в този свят на хиляди сираци –
останали без никакъв подслон
ще се справим с алкохолизма,
или глада, при който майките
задиряни намират някой воайор...
Задават ми въпрос децата
и смъркат те лепило -
та какво да имат друго,
освен живот без радост и мечти...?
Ала кой да им даде това
когато възрастните в беда,
за да разсеят скука
и тъга сменят си
играчки – ту жена,кола....
И кой да ги наглежда
толкоз много малки – дори
Небесната съдба скърби,
и търси своя пристан
в човека звезден.
2008
В диалог с Дж. Селинджър
Румяна Русева
Животът ме удари
в жестока
и противна игра,
изгуби се невинността
на снежнобялата мечта,
и малката надежда
превърна се в мъгла,
дорде сълзи зарони
неизплакана душа....
Утрото мъгливо забули ми лицето,
А денят е все тъй блед и пуст
с небето сиво
и забравени звезди в полето,
где лута се мечтата на детето,
ударено в сърцето....
Думите не стигат да кажа
две слова за цветята по света...
ала щом погледнах синята трева
тя се залюля, смигна на шега:
-Върви по моята земя,
не спирай пътя си към тез поля,
под бялото небе
и в буйните жита ...
там...ще видиш малките деца
как се гонят и...
ще срещнеш твоята душа.
При тез слова в тишината
отвъд страха прозрях,
и ума ми просветля -
ще бдя аз в нощта
над невинните деца
и до скалата на ръба
ще играя с тях
на “спасителя в ръжта”...
Щом поисках аз това
сърце ми лудо закопня
да споделям радост и тъга
с децата в узрелите жита.
И плачът заместен от смеха
втурна се в грозен бяг
щом...ги спирах с ръка..
А ръбът зад мен подвиква
с присмех: - Внимавай!
И се не заигравай,
за да не паднеш в калта
от високата скала.
Ала като вървях в полет
устремен,
подхълзнах се и паднах..,
И една ръка видях -
протегна се – “аха!’
без мъничко да стъпя в калта.
Един “спасител в ръжта” ме пое
в играта сред буйните жита,
далече от ръба – там где
смехът прогонил бе плача.
Бездомните деца
Румяна Русева
В диалог с Христо Смирненски
В този мрачен ден Витоша е
тъй сурова – изгубила лика си
в сивите дантели на плащ огромен–
Покровът на смъртта протяга
пипала към планината
потънала в пушек и мъгла.
Но тя не плаче, нито спи,
а гледа в тъмнината
към бездомните деца.
Осъсани и гладни без храна
и без подслон бедните деца
от улица “Заслон” ни гледат
с печал и протягат длан
за късче хляб или петаче,
често крадени от тук и там....
Хлапакът “Хък” го няма вече,
а вместо него бездомник нов
от крайните квартали
ни посреща –
И отново се явява
тъжен детски лик –
съдия на възрастни.
То търси майка си навред –
заглежда се в екрана –
жената весела, засмяна -
красива като манекен,
усмихва се чаровно –
поне с усмивката да сгрее
сърцето малко и самотно.
И как в този свят на хиляди сираци –
останали без никакъв подслон
ще се справим с алкохолизма,
или глада, при който майките
задиряни намират някой воайор...
Задават ми въпрос децата
и смъркат те лепило -
та какво да имат друго,
освен живот без радост и мечти...?
Ала кой да им даде това
когато възрастните в беда,
за да разсеят скука
и тъга сменят си
играчки – ту жена,кола....
И кой да ги наглежда
толкоз много малки – дори
Небесната съдба скърби,
и търси своя пристан
в човека звезден.
2008
събота, 15 август 2009 г.
Природни забележителности, празници
Северен парк- София, фото - Румяна Русева
Боенци - фота Милен Ангелов
Стара планина - фото-Милен Ангелов
четвъртък, 13 август 2009 г.
Възпитание на характера ( горен курс )
Смисъла на живота
Представете си, че можете да свържете мозъка си за машина, която да ви дава преживявания, които бихте искали да имате. Как ще се чувствате? Ще останете ли задълго щастливи? Може би, не. Част от нашата природа е да искаме да действаме и да направим нещо, което не е само обикновено преживяване. Ние искаме също да станем някой, който е известен и с благородни стремежи. Но това не е възможно, ако сме прикрепени за машината на преживяванията. Желанието да бъдем някой, да правим нещо смислено и да водим смислен живот е нормално за човек, който е готов да премине през трудности и страдания. Не искаме да кажем, че страданието е задължително, но понякога то е неизбежно. От една страна ние страдаме, когато от директни опитности или преживявания сме разбрали своите грешки, а от друга страна, за да ги избегнем поне за в бъдеще също е нужно да направим усилия за това - най-често ако искаме да се отделим от средата, която ни е подтикнала към страданието.
Много хора мислят, че живота им няма смисъл. Живота им се вижда празен. По-долу ще разгледаме откъс от книгата на американския писател Дж. Селинджър" Спасителят в ръжта"
Life seems empty and just a boring routine - getting up, eating breakfast,going to work, eating lunch, working, coming home, eating dinner, watching television, going to bed... they feel like the Greek character Sisyphus who was condemned to each day push a rock to the top of a hill, only to see it roll down again each night. What is the point of it all?. there is something tragic about a person who has lived a busy life,working for the sake of his family and children and after retirement begins to feel his meaningless life. Inside them remains a void that needs to be fulfilled.
The meaning of life
Different people see life differenetly, and each of us has to find his own pathway to meaing. The meaining of life is not something abstract, but it should help us to live our own unique life to the fullest. Here is a selections of different views of the meaining of life.
Life is a drama: - All the world ' stage, and all the men and women merely players".
- William Shakespeare,16th century English playwright
Life is happiness: " Life is a gift, life is happiness, every minute could be a century of happiness."
- Fyodor Dostoevski, 19th century Russian writer
Life is always new: "Human life should always be like this river that is in front of me: all the time one and the same bed, but every moment there is fresh water in it."
- Henry Davir Thareau, 19th century American thinker
Life is work: "Work liberating us from three great evil: boredom, vice, and poverty."
- Voltaire, 18 th century French philosopher
Life is a path to death: "All men are brothers, and the same end waits them all - death."
- Albert Camus, 20th century French existencialist.
Life is creativity : "There is hardly and bigger joy than the joy of creating."
- Nicolai Gogol, 19th century Russian writer
Why search for meaning?
As human beings we are conscious of ourselves, and we strive to understand the meaning of our own lives and what is happening around us.
Viktor Frankl, a psychologist who spent several years in a Nazi concentartion camp, recognized the importance of a meaningful life He was struck by the fact that those inmates for whom there was no meaning in life soon became depressed at their situation, lost hope and died. The only people who survived were those for whom life was meaningful, even in the camp.
It means that that we can gain self-confidence and peace of mind if we bring to light such "eternal question." If we start to think about it while we are young , we will be prepared in the future to find the deeper dimension of meaning in our life's path. It will help us to withstand the blows of fate, to overcome our challenges and difficulties with dignity.
Time for reflection:
The following passage from J.Salinger 's novel , "The Catcher in the Rye" shows how
Holden Caulfield is looking for a higher meaning in life:
" Allie's dead - You always say that! if somebody' s dead and everything, and in Heaven, then it isn't really -"
"I know he's dead! Don't you think I know that? I can still like him, though, can't I? Just
because somebody's dead, you don't just stop liking them, for God's sake - especially if they were about a thousand times nicer than the people you know that're always alive and all."
Old Phoebe didn't say anything. when she can't think of anything to say a goddam word.
"Anyway, I like it now," I said, "I mean right now. Sitting here with you and just chewing
the fact and horsing -"
"That isn't anything really!"
"It is so something really! Certainly it is! Why the hell isn't it? People never think anything is anything really. I am getting goddam sick of it."
"Stop swearing. All right,name something else. Name something you'd like to be. Like a scientist or a lawyer or something."
" I couldn't be a scientist. I am no good in science."
"Well, a lawyer - like Daddy and all."
"Lawyers are all right, I guess - but it doesn't appeal to me.", I said. "Imean they're all right if they go around saving innocent guys' lives all the time, and like that, but you don't do that kind of stuff if you're a lawyer. All you do is make a lot of dough and play golf and play bridge and buy cars and drink Martinis and look like a hot-shot. And besides. Even if you did go around saving guys' lives and all, how would you know if you did it because you really wanted to save guy's lives, or because you did it because what what you really wanted to do was be a terrific lawyer, with everybody slapping you on the back and congratulating you in court...
when the goddam trial was over, the reporters and everybody, the way it is in the dirty movies?
How would you know you weren't being a phony? The trouble is, you wouldn't "
"I'm not too sure". old Phoebe knew what the hell I was talking about. I mean she's only a little child and all. But she was listening at least. If somebody at least listens, it's not too bad.
"Daddy's going to kill you. He's going to k i l l you. ",she said.
I wasn't listening, though. I was thinking something else - something crazy. "You know what I'd like to be?" I said "you know what I'd like to to be? I mean if I had my godam choice?"
"What? Stop swearing!"
"you know that song. "If a body catch a body comin' through the rye? I'd like --"
" It's "If a body meet a body coming through the rye!". old Phoebe said. "It's a poem. By Robert Burns."
" I know it's a poem by Robert Burns."
She was right, though. It is. "If a body meet a body coming through the rye."
I didn't know it then, though.
" I thought it was. "If a body catch a body," I said.
"Anyway, I keep picturing alll these little kids playing some game in this big field of rye and all.
Thousands of little kids and nobody's around - nobody big, I mean - except me. And I'm standing on the edge of some crazy cliff. What I have to do, I have to catch everybody if they start to go over the cliff - I mean if they' re running and don't look where they 're going I have to come out from somewhere and catch them. that's all I'd like to do all day. I'd just be the catcher in the rye and all. I know it's crazy, but that's the only thing I'd really like to be. I know it's crazy."
Old Phoene didn't say anything for a long time. Then, when she said something, all she said was, "Daddy's going to kill you."
" I don't give a damn if he does," I said. I got up from the bed then, because what I wanted to do, I wanted to phone up this guy that was my English teacher at Elkton Hills, Mr. Antolini. He lived in New York now. He quit Elkton Hills. He took this job teaching English at N.Y. U.
" I have to make a phone call, " I told Phoebe. " I'll be right back. Don't go to sleep."
I didn't want her to go to sleep while I was in the living room. I knew she wouldn't , but I said it anyway, just to make sure.
While I was walking toward the door, old Phoebe said,
" Holden!" and I turned around. she was sitting ..............in bed. She looked so pretty.
" I'm taking belching lessons from this girl, Phyllis Marguiles,"she said, " Listen."
I listened and I heard something but it wasn't much.
" Good, " I said. Then I went out in the living room and called up this teacher I had, Mr. Antolini.
Questions for discussion:
1. Why does Holden feel pain when speaks of children playing in the rye?
2. Knowing that he is about to be expelled from school, Holden decides to spend four days before winter holidays in a wild splurge in New York City. His adventures are a bleak summery of the standard methods of purchasing a "good time" : visiting a night club, getting drunk at a bar, trying to pick up a girl at a dance hall, it is all dust and ashes and in his desparation, Holden cries that he's "lonesome as hell. No kidding." He is lost, frightened and there is no one whose advice he can trust. Why does he remember his teacher in English, even though he shares his heart with his sister Phoebe?
Представете си, че можете да свържете мозъка си за машина, която да ви дава преживявания, които бихте искали да имате. Как ще се чувствате? Ще останете ли задълго щастливи? Може би, не. Част от нашата природа е да искаме да действаме и да направим нещо, което не е само обикновено преживяване. Ние искаме също да станем някой, който е известен и с благородни стремежи. Но това не е възможно, ако сме прикрепени за машината на преживяванията. Желанието да бъдем някой, да правим нещо смислено и да водим смислен живот е нормално за човек, който е готов да премине през трудности и страдания. Не искаме да кажем, че страданието е задължително, но понякога то е неизбежно. От една страна ние страдаме, когато от директни опитности или преживявания сме разбрали своите грешки, а от друга страна, за да ги избегнем поне за в бъдеще също е нужно да направим усилия за това - най-често ако искаме да се отделим от средата, която ни е подтикнала към страданието.
Много хора мислят, че живота им няма смисъл. Живота им се вижда празен. По-долу ще разгледаме откъс от книгата на американския писател Дж. Селинджър" Спасителят в ръжта"
Life seems empty and just a boring routine - getting up, eating breakfast,going to work, eating lunch, working, coming home, eating dinner, watching television, going to bed... they feel like the Greek character Sisyphus who was condemned to each day push a rock to the top of a hill, only to see it roll down again each night. What is the point of it all?. there is something tragic about a person who has lived a busy life,working for the sake of his family and children and after retirement begins to feel his meaningless life. Inside them remains a void that needs to be fulfilled.
The meaning of life
Different people see life differenetly, and each of us has to find his own pathway to meaing. The meaining of life is not something abstract, but it should help us to live our own unique life to the fullest. Here is a selections of different views of the meaining of life.
Life is a drama: - All the world ' stage, and all the men and women merely players".
- William Shakespeare,16th century English playwright
Life is happiness: " Life is a gift, life is happiness, every minute could be a century of happiness."
- Fyodor Dostoevski, 19th century Russian writer
Life is always new: "Human life should always be like this river that is in front of me: all the time one and the same bed, but every moment there is fresh water in it."
- Henry Davir Thareau, 19th century American thinker
Life is work: "Work liberating us from three great evil: boredom, vice, and poverty."
- Voltaire, 18 th century French philosopher
Life is a path to death: "All men are brothers, and the same end waits them all - death."
- Albert Camus, 20th century French existencialist.
Life is creativity : "There is hardly and bigger joy than the joy of creating."
- Nicolai Gogol, 19th century Russian writer
Why search for meaning?
As human beings we are conscious of ourselves, and we strive to understand the meaning of our own lives and what is happening around us.
Viktor Frankl, a psychologist who spent several years in a Nazi concentartion camp, recognized the importance of a meaningful life He was struck by the fact that those inmates for whom there was no meaning in life soon became depressed at their situation, lost hope and died. The only people who survived were those for whom life was meaningful, even in the camp.
It means that that we can gain self-confidence and peace of mind if we bring to light such "eternal question." If we start to think about it while we are young , we will be prepared in the future to find the deeper dimension of meaning in our life's path. It will help us to withstand the blows of fate, to overcome our challenges and difficulties with dignity.
Time for reflection:
The following passage from J.Salinger 's novel , "The Catcher in the Rye" shows how
Holden Caulfield is looking for a higher meaning in life:
" Allie's dead - You always say that! if somebody' s dead and everything, and in Heaven, then it isn't really -"
"I know he's dead! Don't you think I know that? I can still like him, though, can't I? Just
because somebody's dead, you don't just stop liking them, for God's sake - especially if they were about a thousand times nicer than the people you know that're always alive and all."
Old Phoebe didn't say anything. when she can't think of anything to say a goddam word.
"Anyway, I like it now," I said, "I mean right now. Sitting here with you and just chewing
the fact and horsing -"
"That isn't anything really!"
"It is so something really! Certainly it is! Why the hell isn't it? People never think anything is anything really. I am getting goddam sick of it."
"Stop swearing. All right,name something else. Name something you'd like to be. Like a scientist or a lawyer or something."
" I couldn't be a scientist. I am no good in science."
"Well, a lawyer - like Daddy and all."
"Lawyers are all right, I guess - but it doesn't appeal to me.", I said. "Imean they're all right if they go around saving innocent guys' lives all the time, and like that, but you don't do that kind of stuff if you're a lawyer. All you do is make a lot of dough and play golf and play bridge and buy cars and drink Martinis and look like a hot-shot. And besides. Even if you did go around saving guys' lives and all, how would you know if you did it because you really wanted to save guy's lives, or because you did it because what what you really wanted to do was be a terrific lawyer, with everybody slapping you on the back and congratulating you in court...
when the goddam trial was over, the reporters and everybody, the way it is in the dirty movies?
How would you know you weren't being a phony? The trouble is, you wouldn't "
"I'm not too sure". old Phoebe knew what the hell I was talking about. I mean she's only a little child and all. But she was listening at least. If somebody at least listens, it's not too bad.
"Daddy's going to kill you. He's going to k i l l you. ",she said.
I wasn't listening, though. I was thinking something else - something crazy. "You know what I'd like to be?" I said "you know what I'd like to to be? I mean if I had my godam choice?"
"What? Stop swearing!"
"you know that song. "If a body catch a body comin' through the rye? I'd like --"
" It's "If a body meet a body coming through the rye!". old Phoebe said. "It's a poem. By Robert Burns."
" I know it's a poem by Robert Burns."
She was right, though. It is. "If a body meet a body coming through the rye."
I didn't know it then, though.
" I thought it was. "If a body catch a body," I said.
"Anyway, I keep picturing alll these little kids playing some game in this big field of rye and all.
Thousands of little kids and nobody's around - nobody big, I mean - except me. And I'm standing on the edge of some crazy cliff. What I have to do, I have to catch everybody if they start to go over the cliff - I mean if they' re running and don't look where they 're going I have to come out from somewhere and catch them. that's all I'd like to do all day. I'd just be the catcher in the rye and all. I know it's crazy, but that's the only thing I'd really like to be. I know it's crazy."
Old Phoene didn't say anything for a long time. Then, when she said something, all she said was, "Daddy's going to kill you."
" I don't give a damn if he does," I said. I got up from the bed then, because what I wanted to do, I wanted to phone up this guy that was my English teacher at Elkton Hills, Mr. Antolini. He lived in New York now. He quit Elkton Hills. He took this job teaching English at N.Y. U.
" I have to make a phone call, " I told Phoebe. " I'll be right back. Don't go to sleep."
I didn't want her to go to sleep while I was in the living room. I knew she wouldn't , but I said it anyway, just to make sure.
While I was walking toward the door, old Phoebe said,
" Holden!" and I turned around. she was sitting ..............in bed. She looked so pretty.
" I'm taking belching lessons from this girl, Phyllis Marguiles,"she said, " Listen."
I listened and I heard something but it wasn't much.
" Good, " I said. Then I went out in the living room and called up this teacher I had, Mr. Antolini.
Questions for discussion:
1. Why does Holden feel pain when speaks of children playing in the rye?
2. Knowing that he is about to be expelled from school, Holden decides to spend four days before winter holidays in a wild splurge in New York City. His adventures are a bleak summery of the standard methods of purchasing a "good time" : visiting a night club, getting drunk at a bar, trying to pick up a girl at a dance hall, it is all dust and ashes and in his desparation, Holden cries that he's "lonesome as hell. No kidding." He is lost, frightened and there is no one whose advice he can trust. Why does he remember his teacher in English, even though he shares his heart with his sister Phoebe?
сряда, 12 август 2009 г.
Как да стана щастлив човек?( етика за среден курс)
Какво е щастие и как да стана щастлив човек?
Примерен урок за 5 клас :
Прочетете приказката и кажете как авторът определя щастието.
ЩЕДРОТО ДЪРВО
Шел Силверстайн
Имало някога едно дърво… и то обичало едно малко момче. Всеки ден момчето идвало при дървото , събирало листата му, правило от него корона и играело в горската обител. То се качвало на дървото, разкрлащало клоните му и ядяло ябълки. А когато се уморявало, зспивало под сянката на дървото. Момчето обичало дървото много силно.
И дървото било щастливо.
Но дошло време, момчето пораснало и дървото често оставало само. От време на време момчето идвало при дървото и дървото казвало както преди: "“айде, момченце, азкачи се по ствола ми , полюлей се на клоните ми, похапни ябълки, поиграй под сянката ми и ще бъдеш щастливо.” Момчето слизало от дървото, събирало ябълките и ги взимало със себе си.
И дървото било щастливо.
Но момчето повече не дошло … и на дървото му станало тъжно. И ето веднъж момчето се върнало. Дървото се заклатило от радост и казало: “Хайде момченце, качи се по моя ствол, разклати клоните ми и бъди щестлив”.
-Малко съм зает, за да лазя по дървото – казало момчето – Трябва ми дом, за да се сгрея – затова ми е нужен дом. Ти можеш ли да ми дадеш дом?
-Аз нямам дом – казало дървото – Гората е моят дом, но ти можеш да отрежеш моите клони и да си построиш къща. Тогава ще бъдеш щастлив.
И момчето отрязало клоните и ги занесло, за да си построи къща . И дървото било щастливо. Но момчето не се връщало задълго. А когато се връщало, дървото било толкова щастливо, че почти не можело да товори.
-Ела, момченце! – прошепнало то – ела и си поиграй.
-Аз съм малко стар и тъжен, за да играя – казало момчето – Имам нужда от лодка, за да отплувам оттук. Можеш ли да ми дадеш лодка?
-Отсечи моят ствол и направи лодка, за да оплуваш и ще бъдеш щастлив…
И дървото било щастливо… но не съвсем.
След дълго време момчето пак се върнало.
-Прости, момченце – казало дървото – но повече нищо не мога да ти дам. Нямам повече ябълки.
-Моите зъби не стават за ябълки. – казало момчето.
-Нямам вече клони, - казало дървото – ти не можеш да се качваш по тях.
-Аз съм остарял, за да се качвам на клоните ти. – казало момчето.
-Нямам вече ствол, - казало дървото – но ти можеш да се “карабкаться”.
-Малко съм изморен, за да се плъзгам. – казало момчето.
-Прости ми, - въздъхнало дървото – исках да ти дам нещо, но от мен нищо не е останало. Аз съм просто стар пън.
-Сега не ми е нужно много – казало момчето – трябва ми само едно тихо място, за да седна и отдъхна. Много съм изморен.
-Добре – казало дървото, протягайки се над земята, колкото му било възможно. – Добре, старият пън става за това, за да седнеш на него и да отдъхнеш. Ела, момченце, седни. Седни и отдъхни.
Момчето така и направило.
И дървото било щастливо.
Примерен урок за среден курс: за 6 - 7 клас
Много често чувството за щастие се свързва с изпълнението на някакви желания. Например, ако сме гладни или ни се яде нещо, което много обичаме, след като го изпълним се чувстваме много добре. ако обечаме някого и скучаем без този човек ние се чувстваме едва ли не нещастни. А когато се срещнем с негосме щастливи, а ако се стремим да получим добро образование и да създадем добро семейство, то ще бъдем още по-щастливи. И все пак зали изпълнението на всяко желание ни носи щастие? Има и такива, които след време ни носят много разочарования. ако ни се е приискало да отидем с приятелска компания, където се пуши или пие, то твърде възможно е да бъдем подведени и да се окаже, че някои наши съученици ни вляят така, че да променим поведението си у дома и училище.
Също така когато изкрещяваме или оскърбяваме онзи, който ни е ядосалние сякаш желаем да се освободим от гнева в нас. ала след гота съжаляваме за постъпката си.
Ние не знаем как да се справим с бушуващите у нас чувства и желания и често страдаме.
Нека илюстрираме с един пример:
Много обичате гъби , но никой не ви е учил как да отличавате отровните.Отивате в гората и си набирате много гъби. Връщате се в къщи, готвите ги и ги изяждате. На другия ден крещите от болки и ви взимат в болницата.
Някои знания можем да получим от нашите грешки, които не са свързани с риск за нашия живот. Но има други, които са от съществено значение за нащата безопасност и защита по пътя ни към реализиране на нашите мечти.
И още един пример с географската карта:
За осигуряване на безопасно пътешествие е необходимо да следваме определени закони и правила. Колкото по-нова и по-подробна е тази карта, толкова по-леко ще бъде и вашето потешествие. една добра карта ще ви информира за най-добрите пътища, а също и за опасностите и пропастите, котито трябва да се избегнат. Пътеводителят също може да бъде полезен, тъй като в него ще бъде включен опита на предишни пътешественици. Животът - това е най-интересното приключение.
За вашия творчески дневник :
1. Въпроси за размишление:
а. Кога се чувствате щастливи? - кажете няколко дейности.
б.Можете ли да различавате правилните от неправилните желания - дайте примери.
в.Защо ви е нужна карта при пътешествие?
2. Опишете случай, в който сте се чувствали щастливи?
Примерен урок за 5 клас :
Прочетете приказката и кажете как авторът определя щастието.
ЩЕДРОТО ДЪРВО
Шел Силверстайн
Имало някога едно дърво… и то обичало едно малко момче. Всеки ден момчето идвало при дървото , събирало листата му, правило от него корона и играело в горската обител. То се качвало на дървото, разкрлащало клоните му и ядяло ябълки. А когато се уморявало, зспивало под сянката на дървото. Момчето обичало дървото много силно.
И дървото било щастливо.
Но дошло време, момчето пораснало и дървото често оставало само. От време на време момчето идвало при дървото и дървото казвало както преди: "“айде, момченце, азкачи се по ствола ми , полюлей се на клоните ми, похапни ябълки, поиграй под сянката ми и ще бъдеш щастливо.” Момчето слизало от дървото, събирало ябълките и ги взимало със себе си.
И дървото било щастливо.
Но момчето повече не дошло … и на дървото му станало тъжно. И ето веднъж момчето се върнало. Дървото се заклатило от радост и казало: “Хайде момченце, качи се по моя ствол, разклати клоните ми и бъди щестлив”.
-Малко съм зает, за да лазя по дървото – казало момчето – Трябва ми дом, за да се сгрея – затова ми е нужен дом. Ти можеш ли да ми дадеш дом?
-Аз нямам дом – казало дървото – Гората е моят дом, но ти можеш да отрежеш моите клони и да си построиш къща. Тогава ще бъдеш щастлив.
И момчето отрязало клоните и ги занесло, за да си построи къща . И дървото било щастливо. Но момчето не се връщало задълго. А когато се връщало, дървото било толкова щастливо, че почти не можело да товори.
-Ела, момченце! – прошепнало то – ела и си поиграй.
-Аз съм малко стар и тъжен, за да играя – казало момчето – Имам нужда от лодка, за да отплувам оттук. Можеш ли да ми дадеш лодка?
-Отсечи моят ствол и направи лодка, за да оплуваш и ще бъдеш щастлив…
И дървото било щастливо… но не съвсем.
След дълго време момчето пак се върнало.
-Прости, момченце – казало дървото – но повече нищо не мога да ти дам. Нямам повече ябълки.
-Моите зъби не стават за ябълки. – казало момчето.
-Нямам вече клони, - казало дървото – ти не можеш да се качваш по тях.
-Аз съм остарял, за да се качвам на клоните ти. – казало момчето.
-Нямам вече ствол, - казало дървото – но ти можеш да се “карабкаться”.
-Малко съм изморен, за да се плъзгам. – казало момчето.
-Прости ми, - въздъхнало дървото – исках да ти дам нещо, но от мен нищо не е останало. Аз съм просто стар пън.
-Сега не ми е нужно много – казало момчето – трябва ми само едно тихо място, за да седна и отдъхна. Много съм изморен.
-Добре – казало дървото, протягайки се над земята, колкото му било възможно. – Добре, старият пън става за това, за да седнеш на него и да отдъхнеш. Ела, момченце, седни. Седни и отдъхни.
Момчето така и направило.
И дървото било щастливо.
Примерен урок за среден курс: за 6 - 7 клас
Много често чувството за щастие се свързва с изпълнението на някакви желания. Например, ако сме гладни или ни се яде нещо, което много обичаме, след като го изпълним се чувстваме много добре. ако обечаме някого и скучаем без този човек ние се чувстваме едва ли не нещастни. А когато се срещнем с негосме щастливи, а ако се стремим да получим добро образование и да създадем добро семейство, то ще бъдем още по-щастливи. И все пак зали изпълнението на всяко желание ни носи щастие? Има и такива, които след време ни носят много разочарования. ако ни се е приискало да отидем с приятелска компания, където се пуши или пие, то твърде възможно е да бъдем подведени и да се окаже, че някои наши съученици ни вляят така, че да променим поведението си у дома и училище.
Също така когато изкрещяваме или оскърбяваме онзи, който ни е ядосалние сякаш желаем да се освободим от гнева в нас. ала след гота съжаляваме за постъпката си.
Ние не знаем как да се справим с бушуващите у нас чувства и желания и често страдаме.
Нека илюстрираме с един пример:
Много обичате гъби , но никой не ви е учил как да отличавате отровните.Отивате в гората и си набирате много гъби. Връщате се в къщи, готвите ги и ги изяждате. На другия ден крещите от болки и ви взимат в болницата.
Някои знания можем да получим от нашите грешки, които не са свързани с риск за нашия живот. Но има други, които са от съществено значение за нащата безопасност и защита по пътя ни към реализиране на нашите мечти.
И още един пример с географската карта:
За осигуряване на безопасно пътешествие е необходимо да следваме определени закони и правила. Колкото по-нова и по-подробна е тази карта, толкова по-леко ще бъде и вашето потешествие. една добра карта ще ви информира за най-добрите пътища, а също и за опасностите и пропастите, котито трябва да се избегнат. Пътеводителят също може да бъде полезен, тъй като в него ще бъде включен опита на предишни пътешественици. Животът - това е най-интересното приключение.
За вашия творчески дневник :
1. Въпроси за размишление:
а. Кога се чувствате щастливи? - кажете няколко дейности.
б.Можете ли да различавате правилните от неправилните желания - дайте примери.
в.Защо ви е нужна карта при пътешествие?
2. Опишете случай, в който сте се чувствали щастливи?
Абонамент за:
Публикации (Atom)