Духовното възпитание на младежта

Да има ли религиозно образование в училищата или не? До каква степен то спомага за духовното възпитание на подрастващите и до каква то отговаря ня съвременните изисквания на новото време, когато се търси единство н света, мир и научен подход за разбирането на света и реформирането на остарели догми и ритуали.

На 31 ви октомври представители на неправителствени организации се събраха, за да обсъдят основните проблеми на образователната ни политика днес. Конференцията наречена "Трибуна на възпитанието" бе открита от песните на хор "Сияние" от читалище "Райко Алексиев" и творчесто - поетическата работилница към него. Основна тема бе въпроса за духовното възпитание на младежта. Основен бе доклада на г-н Аспарух Вангелов, дългогодишен преподавател, директор и инспектор в системата на образованието. Той сподели загрижеността си за съвременното образование на младото поколение и разказа за своя опит в работатат си с малолетни престъпници като директор на трудово-възпитателно училище. Предложенията,подписани от различни представители на граждански общества бяха внесени в началото на миналата учебна година в Министерството на образованието и Парламента. В резултат на работата на всички педагози, родители и обществени дейци се предприеха стъпки за въвеждане на възпитателна работа и оценки за поведение в училищата.
На конференцията от 31-ви октомври се изказа представител на православната църква, който загрижено говори за необходимостта от световен мир и толерантност един към друг за въвеждане на духовно възпитание чрез християнската вяра в съгласие със съвременните научни постижения.
Митко Александров обърна внимание върху методите за възпитание на децата чрез добрия пример на родители и учители. Тъй като изкуството се счита за пряк път към развитие на духонността и събуждане на вътрешните сили у човека, лекторът говори за неговата специфична роля. Агресията извиква агресия, децата развиват още повече онези качества, които виждат у възрастните и оставени на произвола, те стават егоцентрични, неубоздани, жестоки и своенравни. Изисква се много такт, решителност и внимание, за да се попречи развитието на капризността и порочността, както и да се поддържа слабият пламък на естественото разположение в пътя на добродетелта.
От особено значение е и разбирането ни за това как да се справяме с престъпността. Затворите имат за цел да поправят престъпниците. Но не е достатъчно само да се намери работа на затворниците, за да се отклоняват от лоши мисли и постъпки. Необходимо е възпитание във висшите морални чувства. Само когато тия чувства бъдат пробудени да действат и бъдат укрепени, те ще могат да упражняват контрол върху по-низшата природа на затворниците. Обикновено престъпниците са действали под преобладаващото влияние на средата и своето слабо морално възпитание. Така, че те могат да бъдат сравнени с болните поради своята емоционална недъгавост... Ония, които са в позиция да се грижат за по-слабтие са длъжни да се грижат родителски за тях като премахват всички изкушения от пътя на по-слабите им братя, да унищожават причините за възбуждане на техните страсти и да ги обграждат с влияния подтикващи ги към развитие на ония способности, които ще повдигнат техните достойства и ще ги облагородят.
Михаела Сергеева разказа за своя опит на родител в първите седем години на детето. Тя изрази тревогата си, че самите родители не знаят как да подходят към децата си и често нямат време, за да бъдат повече време с тях.
Д.р Димитър Пашкулев обясни, че от голямо значение е да се намери консенсус между различните идеологически системи - било то атеистични или религиозни, за да се създаде единна пътека на устойчивото развитие на обществото. Българската история е показала, че винаги когато сме в разединение нахлуват чужди гости и отнемат свободата ни.
Конференцията свърши с пожелание да се работи по посока на разработването на учебни помагала по духовно възпитание както и ръководства за родители. Посочи се примера на Япония , Индия, Русия, САЩ , Македания и други държави.