ЩАСТИЕТО ОТ ЛЮБОВТА
Днес все повече неправителствени организации заемат твърдо становище по въпросите за разпадането на семействата и загубата на вяра в любовта сред младежта. Една такова ясно становище в защита на истинската любов не е авторитарно отношение към човешкия избор в живота, а по-скоро зов за неговото издигане в по-висшите сфери на любовта. Колкото повече, човек се стреми към висшата нееогистична любов, толкова повече израства като духовна силна личност и става истински свободен.
Свободата досега се е разбирала като "слободия" породена от разрушените нравствени устои на стария свят - не само на Запад, но и на Изток, защото това масово явление на Запад, все повече се разпростира и на Изток. С разширяване на икономическото и културно влияние на западната цивилизация ние ставаме обект на различни домогвания и манипулации чрез масовата култура и медиите.
Ако прегледаме видео филмите в сайтовете, ще забележим, че липсва ясно разбиране за това, какно означава истинската любов между двама души, тоест истински преживяната сексуална любов, която ни води до морално и психическо здраве.За моя ограмна изненада филмите, които преглеждам по темата са предимно за тъжни сцени на любовта между младеж и девойка - сцени на изневяра и разочарование, които твръде възможно могат да доведат до трагични последствия - един ден родителите откриват, че техния син или дъщеря са станали хомосекуалисти или лесбийки. Наранената психика от разрушителната егоистична любов между партньорите. опитите ни да бъдем свободни и съвременни могат да бъдат оправдани единствено по пътя на нашето духовно развитие - път, който изисква големи изпитания в трудностите , но тяхното преодоляване постепенно ни освобождава от редица стари наслоения и нездравословни навици. Ето защо пътят ни към щастието изглежда толкова трънлив, но ако го превърнем в една интересно приключение, изпълнено с различни перипетии,ние можем да променим коренно гледната си точка.
Затова истинското щастие се създава във взаимоотношенията ни с другите и любовта е в основата на преживяването на истинска радост. А любовта се възпитава във семейството, чрез преживяванията ни като братя и сестри, като съпруг и съпруга, и като родител и дете. Всички тези взаимоотношения са в центъра на щастието. От семейството тези добродетели се разпространяват в обществото и са основата на мирния свят.
Семейството: УЧИЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА
Семейството е основното училище на любовта и основата за здравото психическо развитие на всеки индивид. "
В семейството откриваме четири вида любов; детската, която е все още получаваща; братско-сестринската, в която все повече се научаваме да споделяме; съпружеската, в която трябва да можем да правим другия щастлив за да сме щастливи; и родителската, която е най-всеотдайна и безкористна. Тези четири вида любов са основата за това което ще научим и проектираме като индивиди във взаимоотношенията си с обществото; към по-висшите от нас (учител, шеф, по-възрастен), към равните (колеги, приятели), и към по-низшите (ученици, подчинени, по-малките). Затова, ако имаме уважение, доверие и любов в семейните взаимоотношения това ще се проектира и в обществените връзки.
От егоизъм към живот за другите:
Способността да даваме любов и живеем за другите се развива с много усилия. Това не става изведнъж. На едно дете са му необходими години на грижа, любов и внимание докато то се научи самото да дава и помага на другите.
Всички искаме да получаваме любов, но способни ли сме да дадем такава на околните? Даването на любов винаги трябва да предхожда получаването. Ако започнем да изчисляваме, кой колко любов ни е дал и кога е трябвало да ни даде, любовта и взаимоотношенията ще са обречени, а конфликтите и споровете неизбежни. Затова Семейната Федерация обяснява как да разрешим всички конфликти със безусловна любов и постигнем истинско щастие в живота.
Просто трябва да даваме безусловно и забравим какво сме дали. Разбира си, има се впредвид, че този процес протича и от двете партьорски страни. Ако не искате да останете излъгани в любовта, трябва да сте наясно по този въпроси. Истинската любов е нееогистична, тя е насочена към грижа за другия. Способността понякога да да жертваш собствените си чувства и интереси, за да разбереш другия ни дава възможност да разширим сърцето и съзнанието си и да израснем духовно. Всъщност ние нищо не губим, а се обогатяваме, тъй като всеки човек е една малка Вселена. Само тогава сърцето ни ще бъде свободно да дава отново и отново, както и да изпитва радост и от най-малкото което сме получили. Само такава революция на сърцето и любовтa може да разреши семейните проблеми и премахне омразата в обществото и света. Но за целта тя трябва да се възпита у младите чрез образователни програми, чрез семеен и обществен пример и политически стимул.
Способността ни да живеем за другите всъщност определя способноста ни да изпитваме истинско и трайно щастие. Дори най-близките взаимоотношения между съпруг и съпруга, родител и дете и т.н. се превръщат в гнездо на раздори и страдание без нея. Всъщност, конфликтите между раси, религии и култури е на същата основа и изисква същото разрешение: да се научим да живеем за другите. Това означава, нашата религия да обича и живее в полза на другите религии, нашата нация да допринася на другите нации, нашата раса да обича и се жертва за другите раси. Това е същността на Културата на Сърцето. Това е единствения зрял и разумен начин за разрешаване на световните проблеми.
Вечната любов съществува!
Учените доказаха, че двойките могат да запазят любовта си непроменена дори след 20 и повече години. Най-интересни обаче са причините...
По материал от ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР
Етикети: Семейство
Няма коментари:
Публикуване на коментар