Във всички страни се наблюдава нравствено криза сред подрастващите и младежта. Все повече от тях стъпват в предбрачни секуални връзки, котито довеждат до следните резултати:
- увеличаване на цифрите за бременност и аборти сред юношите.
- увеличаване на извънбрачните деца.
Значително се е увеличило числото на непълни семейства, което води след себе си големи социални последствия, които влияят върху развитието на личностното развитие. На Запад вече се е започнало да се работи по тези проблеми, като към училищата се разработват и въвеждат специални програми. Някои програми имат относителен успех, други все още търсят своето правилно място.
Съществяуват два основни типа програми за сексуално възпитание. Единият тип програма е основан на убеждението, че не можем реално да очакваме от подръстващите да променят поведението си. Затова трябва да се настоява за взимане на контрацептиви за предотвартяване на нежелана бременност. Други програми настояват на убеждението - на това, че младите хора могат да бъдат образовани във въздържане на сексуални предбрачни връзки. Първият тип програма се оказва все по-неудачна, докато вторият тип има все по-голям успех.
В САЩ, програмите, основани върху концетрапитиви се наричат УПВ - Универсално полово възпитание. Теди програми разглеждат човешката секуалност от биологическа гледна точка и обхваща контрола върху раждаемостта, сексуално-активната младеж и абортите при младите хора. Но тези програми почти не говорят за въздържание. И ако то се споменава, то авторите никъде не утвърждават, че сексуалното въздържание преди брака е здрав и разумен избор.В тях още по-малко се говори за традиционните семейни отношения.
Универсалното полово възпитание, за съжаление съвършено изключва нравствените измерения на сексуалността. Такива програми напълно игнорират моралната оценка за един или друг аспект. Що се касае до "ценностите" защитниците на тази програма са убедени в това, чеучащите сами са длъжни да решат , кое за тях е приемло избор.
Програмата по УПВ разглежда само два вида последствия от сексуалните свободни връзки - бременност и болести предавани по сексуален път. Утвърждава се, това, че с познания върху сексуалното възпроизводство и концепративи подрастващите сами ще могат да избягват бременност. Вэпреки това, след обучаване по тази програма сексуалната активност сред младежта се е увеличила два пъти отпреди.
Ето защо единствената програма, която може да окаже положителен ефект, това е тази за предпазване и въздържание оп свободни предбрачни сексуални връзки.
Материалът е взет от статията на Дъглас Кирби, Програми за полово възпитание и тяхната ефестивност. Сп. " My World and I " q Spt/1989-, 591-603
Въздържанието като основа на половото възпитание
Секс и святост на любовта
Въздържанието преди брака не е ново понятие, то е съществувало в различните култури. Голите факти и информация сами по себе си не убеждават подрастващите, и затова им е необходимо такова сексуално възпитание, което да ги обръща към човешките качества и добродетели , за да подчертае нравствения аспект на сексуалността.
Ние не сме само сложен набор от химически съединения, ние сме по-висше същества от животинския свят с качества наподобяващи Твореца. Човек може да метае, избира, да обича. И за да изрази себе си , за да реализира своята способност и най-дълбока способност да обича другите хора, необходимо ни е да отидем извън пределите на простото физическо съществуване и самоудоволетворение. именн това желание, а не просто биологическото влечение протегля мъжа и жената. Именно в отношенията между любими същества сексалността придобива своя смисъл.
Сексуалните отношения чрез физическо удоволетворение не доситгат само до пълно отдаване един на друг от рода на обещанието: " Аз ти се отдавам завинаги". Най-дълбокото човешко желание за любов не може да се удоволетвори само със секс. Колкото повече хората безрасъдно се опитват да изпълнят своето желание за любов чрез секса, толкова повече те разрушават иизтощават себе си.
И още един момент, на който трябва да се обърнем внимание при половото възпитание, е разбирането за секса като контролирано влечение, а не като жизненанеобходимост. Това силно влечение може да се овладява. За разлика от животните хората са способни да контролират желанията си за интимни отношения. Така, те могат да вземат под внимание последствията, смисъла и предназначението на сексуалните взаимоотношения.
Материалът е взет от книгата на Coleen K= Mast," SEx and the Sanctity of Love" q "The World and I Magazine", Spt. 1989,p.543-553
Жената, водата,паневритмията
От Андрей Скворцов
През изминалите цивилизации и хилядолетия най-достойните представители на човешкия род – поети,художници, скулптори , музиканти, писатели, философи, мислители, многократно са правили опити да се докоснат до мистерията на женската душа и сърце, да възвеличат женската красота, сияние , изящество, чар, магнетизъм, любомъдрие, майчинство....И в много отношения са преуспели – ние всички знаем и се възхищаваме, прекланяме се пред световните образци на техния вдъхновен гений. Но се случва нещо на пръв поглед странно. Всички те, издигнали на пиедестал жената в стих поема ,слово, картина, склуптора, музика признават, че само са се докоснали до търсенето от тях съвършенство. И това е така, защото всеки от тях , така или иначе , е слагал жената в някаква, макар и изящна рамка. А тя, жената – възлюбената, вдъхновителката, богинята, приятелката, майката, сестрата, къщовницата, животодателката, крепителката на семейството – не търпи никакви рамки и ограничения. Защото не може да се обхване необятното. Защото жената е многолика, вечно променяща се , неуловима като загадъчната усмивка на Мона Лиза. И всеки вижда в нея онова, за което е дорасъл и е подготвен, или онова, което иска да види. Отвъд мисълта за нея, която я ограничава, се чува детския смях и екстазът на Безкрайното. Но не важи ли същото и за водата, и за Паневритмията, които са все от женски род?
Е, питам се , а какво остава тогава на нас, обикновените простосмъртни, които не притежаваме художествения гений или талант , за да възпеем жената,това чудо на чудесата? Имаме само един-единствен шанс – просто да обичаме. Жената не е само люлката на човечеството, но и космически принцип, женският принцип във Вселената. Тя е Ин енергията в хармонията между Ин и Ян, изразяващи вечното движение на космическата жизнена енергия. Дълго проточилият се патриархат на Земята се оказа несполучлив опит да се внесе хармония вътре в човека, между човека и Природата, между човека и Земята, между човека и Космоса. Тоталната криза, обхванала човечеството, замърсяването на вътрешната и околна среда е само следствие на дълбоката духовно-нравствена криза.
Какъв е шансът на човечеството? Във всички източни писания се говори за Майката на Света, която засега е закрила своя Лик.В “Криптограмите на Изтока”, записани от Елена Рьорих, четем :” Майката обща на Повелителите не е символ, а велико явление на Женското Начало, представляващо духовната майка на Христос и Буда. Онази, която ги е учила и ръкоположила за подвиг. ..От даленчни времена Майката изпраща на подвиг. Нейната Ръка прокарва непрекъсната нишка в историята на човечеството. Изтъкалата прежда на Далечните светове, Пратеничка на Неказаното, Повелителка на Неуловимото, Дарителка на Неповторимото...застава на стража Сама в сиянието на знаците. След Атлантида, когато Луцифер, нанесе своя удар върху Духа, Майката на Света започна нова нишка, скри Своя Лик и забрани да произнасят името й, докато не удари часът на Светлината.”
Настъпването на женското начало е утвърдено от Космоса, съзвучно с Първия ден на пролетта...Предначертаното от Космоса е известно и на тъмните сили...И те винаги досега са правели всичко възможно да отложат колкото се може повече във времето настъпването на женското начало, като по всякакъв начин се стремят да потъпчат, смачкат, унизят жената като символ на това начало. През последните хилядолетия, с редки изключения, жената е била окована в желязна верига и е била превърната в безропотна, безгласна слугиня, напълно зависима от мъжа и неговите прищевки. Днес тежката желязна врата на тази звисимост – социална, семейна, икономическа, духовна, образователна и пр., вече е свалена в така наречения “цивилизован свят”. Но тя е заменена по един йезуитски начин с множество златни верижки, които жената сама, съвсем доброволно и неусетно си надява. Зад външния блясък, привидната свобода и независимост и свобода на избора, тя не вижда, че е отново окована, че все пак това са вериги, макар и златни. Особено младите жени днес са подложени на изпитания и съблазни като модата, обърната ценностна система, сексуалната революция, бизнесът, блясъкът на прожексторите, козметиката, парите, алкохолът, цигарите и наркотиците. Днес тя вече държи автомат в ръка и марширува , за да убива, ако и заповявадт играе футбол, вдига щанги, боксира се, често разпъната на кръст – да бъде майка или прави кариера. Тя е и депресирана, с хапчета в чантата, здравето и детеродната й функция са под силен натиск.
Бог е едновременно Баща и Майка за нас. Затова “Трябва да обичаме Майката в нас, да обичаме Майката пред нас и да обичаме Майката около нас.... Кажи ми как се отнасяш към жената, за да кажа кой си? Защото...Майката в нас е душевна. Майката пред нас е красива. Майката около нас е силна. Нуждаем се от Майката на Душата, за да играем космическата игра на живота. Нуждаем се от Майката на красотата, за да пеем космическата песен на живота. Нуждаем се от Майката на силата,за да танцуваме космическия танц на живота. Играта на живота ни енергетизира. Песента на живота ни просветлява. Танцът на живота ни обезсмъртява....” Тези думи не са ли казани и за водата и паневритмията? При водата – видимата й част сигурно е само 3% от нейното дълбоко вътрешно съдържание. Ще има още много напъни да я рамкират по някакъв начин, но всуе. И паневритмията като жената и водата е многолика, многопластова и обхваща макро- и микрокосмоса в тяхното единство......(в. Родово имение, бр , 39, 5-7с. Откъс от беседата )
сряда, 12 август 2009 г.
Интегрално обучение в началното училище
Примерна разработка за интегрално обучение в предучилищна и начална възраст по канцепцията за ново образование в сп. Педагогика, бр.6,2006 г.
Автори : Румяна Русева и Гергана Бабикова
Форми на обучение - индивидуално и в малки групи по авторски програми, които надграждат основния курс
А. Пълен компвекс за предучилищна подготовка
1. Комплекс с доминиране на музика
2. Комплекс с доминиране на изобразително изкуство
3. Интегрален комплекс по етика - човешките добродетели - басни, приказки и театър
Б.Комплекс за начално образование
1.Български език и литература
а. изучаване на родния език чрез средствата на изкуството - литературното творчество,изобразително изкуство, театър.
б. Изучаване на традиционни песни и танци от българския бит и фолклор
в. Събуждане на родовата памет чрез анализи върху митологичната система в приказките - в търсене на универсалния код.
г. Възпитание в добродетели - уважение, взаимопомощ, съпричастност, оптимизъм и други.
2. Природознание
а. Изграждане на знания за хармонията в природата и създаване на чувство за прекрасното и любов към творението.
б. Възпитаване на отговорност към живота на планетата - Земя чрез научното
познание за физическите и духовните закони, които я управляват.
в. Развивавне на активни умения за взаимодействие с околната среда - грижа към растения и животни.
3. Математика
а. Развиване на мисленето чрез логически упражнения.
б Цифрите - тяхното значение и роля за постигнане на хармония.
в. Математиката и другите науки
4. Физичеснка култура и спорт
а. Развиване на здрав дух в здраво тяло.
б.Музека, песен и танц - интеграция на физическите упражнения с изкуството -
от древността към бъдещето.
5. Чуждо-езиково обучение
а. Общи понятия за езика в ингерация с изкуства - изучаване на приказки и развиване
на ценностната система чрез другите култури.
банализ и драматизация в интеграция с други изкуства.
б. Други игри, които развиват висока степен на емоционална интелигетност.
6 Изобразително изкуство
а.Изящни изкуства - развитие на образното мислене във връзка с получаването на композиционно творчески умения и творечското мислене на децата.
б Приложни изкуства - развитие на творчество и сръчност у децата.
в. Развиване на умения и вкус към национални произведения на художественото творчество.
7. Музика
а. изучаване на инструментално и вокално изпълнение.
б Култивиране на музикалния слух, чрез изучаване на песни на народите.
По-долу представям примерна постановка на английски език, достъпна за ученици от втори до четвърти клас, като се адаптира към тях.
"Номерът на костенурката" ни представя как да се научим да се справяме с гнева си.
Може да се изпълни с кукли или чрез самите деца. Даден е оригиналния текст по американското ръководство " Kfw to control Anger", Washington, 1992.
Участват две момчета в ролите на прасета Филис и котарака Монти.
The "Turtle Trick " Puppet Play
Monty has a terrible temper. One day he was sitting outside the principal's office with his fists all tight. Phyllis walked by and saw him sitting there. Let's listen in their conversation:
Phyllis: Hey, Monty, you look really mad, what's the matter?
Monty: This is my third time! Everybody gets me in trouble. Now I don't get peace for the rest of the week.
Phyllis: Did you do something else besides hit him?
Monty Yeah! Next time I'll kick him and bite him.
Phyllis: Come one Monty, you know what would happen to you if you didn't do that. If you don't learn to control your temper, you 'll be sitting in this office for the rest of the year.
Monty: If kids would leave me alone, I wouldn't get in trouble.
Phyllis: Monty, you need to learn how to control your temper no matter what other kids do.
Monty: Can't help it, I just get mad ! do you ever get mad?
Phyllis: Yes, I do,Monty. Everybody gets mad sometimes. When I get mad I pretend I'm a turtle and then I go inside my shell.
Monty: Pretend you 're a turtle? You,re a pig!
Phyllis: I know it sounds weird, Monty, but this trick really works. Let me show you what I mean.
Phyllis got a piece of paper and a pencil and drew Monty a picture of a turtle.
Phyllis: Monty, this is how a turtle looks when it's upset, right? Now what does the turtle do when someone bugs it?
Monty: It goes in its shell.
Phyllis: Right, Monty! ( Shows the picture again) and whe it' s in its shell nobody can hurt anybody else.
Monty : So....
Phyllis: So, the turtle is safe and it can't get in any trouble. When you're mad, Monty, you need to pretend that you have a shell that you can go into.
Monty: How can I do that?
Phyllis: Like I do. I just imagine that there's a shell around me that I can get into to calm down for a little while.
Monty: I don't know how to be a turtle.
Phyllis: You don't have to be a turtle, Monty. I'm just asking you to imagine that you have a turtle shell that you pull into when you're mad so you don't start any fights.
Monty: Think I could learn to do it?
Phyllis: Anybody can learn the turtle trick , Monty. All you have to do is think about a turtle. Let's go back to the place where you said that kid pushed you. Do you remember how you felt when that happened?
Monty: Yeah! I was so mad that I wanted to punch him out.....so I did. Hate it when kids call me mopface!
Phyllis: Now imagine how you would feel if a kid said that to you.
Monty: Real mad.
Phyllis: Imagine what you feel like doing.
Monty: Punching him out and calling him worse names!
Phyllis: Now imagine yourself just pulling in you shell and calming down. Imagine his words and see yourself not hitting or insulting the kid: Instead, you're
safe inside your shell.
Monty: Feels good in here.
Phyllis: It will feel even better not to get in trouble any more, Monty.
Doing this worked for Monty. That very week a kid told him that when he talked he sounded like a grunting pig. Monty was just about ready to smash the kid in the face when he remembered the idea of pulling into his shell like a turtle. He did it abd cooled off enough to keep himseflf from getting into a big fight.
Тема: Какъв искам да стана
Примерни уроци по етично въпитание за края на втори, трети и четвърти клас :
1. Отговорете на следните въпроси:
а. Кой съм аз ?
б. Живътът хубав ли е ?
в. Какво трябва да направя, за да имам приятели?
г. Какъв искам да стана?
Запишете отговорите в своята тетрадка по интереси или в личния си творчески дневник.
2. Прочетете откъс от началото на книгата " Ученик на джедая" на Джуд Уотсън и подчертайте онези думи и изрази, които характерезерат героите.
Ученик на джедая
Оби Уан Киноби и неговият наставник Куай-Гон Джин прекоссяваха претъпкания пазар на град Бендор. На момчето му се искаше да поспре, за да си купи парче от плод муйа, но майсторът не се забави крачка нито за миг. Той се носеше през претъпканите улици с плавни спокойни движения. Без да иска се блъсна, без да отмества хората. Куай-Гон създаваше проход с възможно най-малйк разход на енергия. Оби-Уан се чувстваше до него като бавен пякъчен бръмбар до грациозен звездолет.
Вничаваше да не изоставя. Продстоеше му първата официална мисия с Куай-Гон. Рицарят джедай неохотно беше взел Оби-Уан за свой ученик. Макар да бяха преминали заедно през битки и приключения, джедаят дълго се беше колебал. Чак след последното му приключение, когато се изправиха през лицето на смъртта в минните галерии на Бендор, Куаю-Гон взе решението да го приеме за свой ученик.
Оби-Уан все още не беше сигурен какви са чувствата на учителя му към него. Куай-Гон беше мълчалив човек, който споделяше мислите си само когато е необходимо. оби-Уан не знаеше почти нищо за новата задача. трябваше да изчака търпеливо, дакато рицарят му изясни подробностите.
Въпроси за размисъл:
1. Каква е връзката между учител и ученик в този откъс?
2. Какви чувства вълнуват Об-Уан докато следва учителя си?
3. Къде се говори за доверието между двамата?
4. По какво се различават учителят от ученика?
5. Какви качества са необходими на ученика, за да се учи и следва своя учител?
6. Каква е целта на двамата джедаи?
Подтема: Какво знаем за характера на другите?
1. Какво е това характер?
2. Нарисувйте човек, на който сте придали известни черти на характера и го опишете с съответните прилагателни имена: намръщен, сърдит, гневлив, добродушен, засмян, добър, услужлив и т.н.
3л Каква част от характера на човека изразяват думите на Ръдиърд Киплинг :
Който не знае,
и не знае, че не знае,
е глупак -
ИЗБЯГВАЙ ГО
Който не знае,
и не знае, че не знае,
е ученик -
НАУЧИ ГО.
Който знае,
и не знае,че знае,
спи -
СЪБУДИ ГО.
Който знае,
и знае, че знае,
е мъдрец -
СЛЕДВАЙ ГО!"
Автори : Румяна Русева и Гергана Бабикова
Форми на обучение - индивидуално и в малки групи по авторски програми, които надграждат основния курс
А. Пълен компвекс за предучилищна подготовка
1. Комплекс с доминиране на музика
2. Комплекс с доминиране на изобразително изкуство
3. Интегрален комплекс по етика - човешките добродетели - басни, приказки и театър
Б.Комплекс за начално образование
1.Български език и литература
а. изучаване на родния език чрез средствата на изкуството - литературното творчество,изобразително изкуство, театър.
б. Изучаване на традиционни песни и танци от българския бит и фолклор
в. Събуждане на родовата памет чрез анализи върху митологичната система в приказките - в търсене на универсалния код.
г. Възпитание в добродетели - уважение, взаимопомощ, съпричастност, оптимизъм и други.
2. Природознание
а. Изграждане на знания за хармонията в природата и създаване на чувство за прекрасното и любов към творението.
б. Възпитаване на отговорност към живота на планетата - Земя чрез научното
познание за физическите и духовните закони, които я управляват.
в. Развивавне на активни умения за взаимодействие с околната среда - грижа към растения и животни.
3. Математика
а. Развиване на мисленето чрез логически упражнения.
б Цифрите - тяхното значение и роля за постигнане на хармония.
в. Математиката и другите науки
4. Физичеснка култура и спорт
а. Развиване на здрав дух в здраво тяло.
б.Музека, песен и танц - интеграция на физическите упражнения с изкуството -
от древността към бъдещето.
5. Чуждо-езиково обучение
а. Общи понятия за езика в ингерация с изкуства - изучаване на приказки и развиване
на ценностната система чрез другите култури.
банализ и драматизация в интеграция с други изкуства.
б. Други игри, които развиват висока степен на емоционална интелигетност.
6 Изобразително изкуство
а.Изящни изкуства - развитие на образното мислене във връзка с получаването на композиционно творчески умения и творечското мислене на децата.
б Приложни изкуства - развитие на творчество и сръчност у децата.
в. Развиване на умения и вкус към национални произведения на художественото творчество.
7. Музика
а. изучаване на инструментално и вокално изпълнение.
б Култивиране на музикалния слух, чрез изучаване на песни на народите.
По-долу представям примерна постановка на английски език, достъпна за ученици от втори до четвърти клас, като се адаптира към тях.
"Номерът на костенурката" ни представя как да се научим да се справяме с гнева си.
Може да се изпълни с кукли или чрез самите деца. Даден е оригиналния текст по американското ръководство " Kfw to control Anger", Washington, 1992.
Участват две момчета в ролите на прасета Филис и котарака Монти.
The "Turtle Trick " Puppet Play
Monty has a terrible temper. One day he was sitting outside the principal's office with his fists all tight. Phyllis walked by and saw him sitting there. Let's listen in their conversation:
Phyllis: Hey, Monty, you look really mad, what's the matter?
Monty: This is my third time! Everybody gets me in trouble. Now I don't get peace for the rest of the week.
Phyllis: Did you do something else besides hit him?
Monty Yeah! Next time I'll kick him and bite him.
Phyllis: Come one Monty, you know what would happen to you if you didn't do that. If you don't learn to control your temper, you 'll be sitting in this office for the rest of the year.
Monty: If kids would leave me alone, I wouldn't get in trouble.
Phyllis: Monty, you need to learn how to control your temper no matter what other kids do.
Monty: Can't help it, I just get mad ! do you ever get mad?
Phyllis: Yes, I do,Monty. Everybody gets mad sometimes. When I get mad I pretend I'm a turtle and then I go inside my shell.
Monty: Pretend you 're a turtle? You,re a pig!
Phyllis: I know it sounds weird, Monty, but this trick really works. Let me show you what I mean.
Phyllis got a piece of paper and a pencil and drew Monty a picture of a turtle.
Phyllis: Monty, this is how a turtle looks when it's upset, right? Now what does the turtle do when someone bugs it?
Monty: It goes in its shell.
Phyllis: Right, Monty! ( Shows the picture again) and whe it' s in its shell nobody can hurt anybody else.
Monty : So....
Phyllis: So, the turtle is safe and it can't get in any trouble. When you're mad, Monty, you need to pretend that you have a shell that you can go into.
Monty: How can I do that?
Phyllis: Like I do. I just imagine that there's a shell around me that I can get into to calm down for a little while.
Monty: I don't know how to be a turtle.
Phyllis: You don't have to be a turtle, Monty. I'm just asking you to imagine that you have a turtle shell that you pull into when you're mad so you don't start any fights.
Monty: Think I could learn to do it?
Phyllis: Anybody can learn the turtle trick , Monty. All you have to do is think about a turtle. Let's go back to the place where you said that kid pushed you. Do you remember how you felt when that happened?
Monty: Yeah! I was so mad that I wanted to punch him out.....so I did. Hate it when kids call me mopface!
Phyllis: Now imagine how you would feel if a kid said that to you.
Monty: Real mad.
Phyllis: Imagine what you feel like doing.
Monty: Punching him out and calling him worse names!
Phyllis: Now imagine yourself just pulling in you shell and calming down. Imagine his words and see yourself not hitting or insulting the kid: Instead, you're
safe inside your shell.
Monty: Feels good in here.
Phyllis: It will feel even better not to get in trouble any more, Monty.
Doing this worked for Monty. That very week a kid told him that when he talked he sounded like a grunting pig. Monty was just about ready to smash the kid in the face when he remembered the idea of pulling into his shell like a turtle. He did it abd cooled off enough to keep himseflf from getting into a big fight.
Тема: Какъв искам да стана
Примерни уроци по етично въпитание за края на втори, трети и четвърти клас :
1. Отговорете на следните въпроси:
а. Кой съм аз ?
б. Живътът хубав ли е ?
в. Какво трябва да направя, за да имам приятели?
г. Какъв искам да стана?
Запишете отговорите в своята тетрадка по интереси или в личния си творчески дневник.
2. Прочетете откъс от началото на книгата " Ученик на джедая" на Джуд Уотсън и подчертайте онези думи и изрази, които характерезерат героите.
Ученик на джедая
Оби Уан Киноби и неговият наставник Куай-Гон Джин прекоссяваха претъпкания пазар на град Бендор. На момчето му се искаше да поспре, за да си купи парче от плод муйа, но майсторът не се забави крачка нито за миг. Той се носеше през претъпканите улици с плавни спокойни движения. Без да иска се блъсна, без да отмества хората. Куай-Гон създаваше проход с възможно най-малйк разход на енергия. Оби-Уан се чувстваше до него като бавен пякъчен бръмбар до грациозен звездолет.
Вничаваше да не изоставя. Продстоеше му първата официална мисия с Куай-Гон. Рицарят джедай неохотно беше взел Оби-Уан за свой ученик. Макар да бяха преминали заедно през битки и приключения, джедаят дълго се беше колебал. Чак след последното му приключение, когато се изправиха през лицето на смъртта в минните галерии на Бендор, Куаю-Гон взе решението да го приеме за свой ученик.
Оби-Уан все още не беше сигурен какви са чувствата на учителя му към него. Куай-Гон беше мълчалив човек, който споделяше мислите си само когато е необходимо. оби-Уан не знаеше почти нищо за новата задача. трябваше да изчака търпеливо, дакато рицарят му изясни подробностите.
Въпроси за размисъл:
1. Каква е връзката между учител и ученик в този откъс?
2. Какви чувства вълнуват Об-Уан докато следва учителя си?
3. Къде се говори за доверието между двамата?
4. По какво се различават учителят от ученика?
5. Какви качества са необходими на ученика, за да се учи и следва своя учител?
6. Каква е целта на двамата джедаи?
Подтема: Какво знаем за характера на другите?
1. Какво е това характер?
2. Нарисувйте човек, на който сте придали известни черти на характера и го опишете с съответните прилагателни имена: намръщен, сърдит, гневлив, добродушен, засмян, добър, услужлив и т.н.
3л Каква част от характера на човека изразяват думите на Ръдиърд Киплинг :
Който не знае,
и не знае, че не знае,
е глупак -
ИЗБЯГВАЙ ГО
Който не знае,
и не знае, че не знае,
е ученик -
НАУЧИ ГО.
Който знае,
и не знае,че знае,
спи -
СЪБУДИ ГО.
Който знае,
и знае, че знае,
е мъдрец -
СЛЕДВАЙ ГО!"
Подвигът на брака ( романтика и реалност) )
Ухажването (куртоазната любов) и брака
Идеал и реалност
Няколко думи за творчеството на Шекспир
В свое публикувано издание за Шекспир, Джърмийн Гриър разглежда отношението на големия драматург към въпросите за любовта и брака. От една страна той различава две позиции на героите в пиесите на Шекспир, но от друга страна се забелязва смесване на чувства и любовни взаимоотношения с простичките ухажванията и намеци за сексуални преживявания със новозавладяната позната. Ето какво казва той : " Игуменката от " Комедия от грешки" търпеливо изчаква всичките 33 години на раздялата със съпруга си в пълно целомъдрие. Шекспир отдава голямо значение на непорочността, но без да отива толкова далеч, като някои от съвременниците си, които смятали, че добродетелната жена не изпитва физически желания.
Неговите остроумни, духовити дами си разменят неприлични двусмислици както помежду си, така и с мъжете, без да уронят своя интегритет и почтеност" . Според героят Меркуцио в " Ромео и Жулиета" всички екстравагантни пози и преструвки на ухажванията в изтънчената куроазна любов прикриват простичкия импулс към сексуално сливане. Но краят на пиесата ясно и категорично показва как младите влюбени надскачат желанията за земни удоволствия и побеждават човешките страсти със саможертвената си любов.
Обикновено поети и влюбени са си служели с думи и изрази наподобяващи възхвалата на Петрарка към Беатриче. Висшата платоническа възхвала, бих добавила към забележките на Дж. Гриър, е не само към абсолютната форма, но преди всичко и към абсолютния дух.
Женската божествена същност е онази, която води и създава мъжа като истински любим и бъдещ съпруг. Поетът има право да го търси навсякъде, като едничка светлина в света - метафора на божественото.
Ала имайки впредвид, че природата на човека е да потъва в света на своите физически желания, то малко са онези посветени, които насочват вниманието и перото си към търсене на единствената любов.
Елизабетинците не са смятали влюбчивостта и чувственността за достойни показатели за мъжественост. Както е известно,дон Жуан и Казанова, намерили частична интерпретация в акшъните на съвременния Джеймз Бонд, замайвали, замайват и днес гладните женските души. Така и в любовната лирика днес можем да видим слова и строфи, които въздишат и пъшкат като горестни тъжни песни за раздяла или зов за внимание. И дали "тийнейджърът-момче - типизиран като лъстив ,похотлив, сладострастен и влюбчив" би успял да надскочи своята природа докато стане годен за военна служба на 21 година и да се превърне в "силен зрял мъж"
В Англия любовното стохоплетство е било нещо като епидемия, която бихме усетили съсвесм осезателно в днешната ни култура. Млади мъже подковани с "тафтени лъскави фрази и изискани копринени терминчета", ги изпозлвали донемайкъде, за да обърнат към тях "главиците на глуповати женици " и така пречели на благонравния напредък на тяхното ухажване от скромни порядъчни момци. Мот, Комарчето, мъдрият малък паж в " Напразни усилия на любовта" намеква, "че превземките на подобни любовчии биха минали само при лесни жени, казано на езика от елизабетинско време , "леки жени" / с. 249.
Но в един свят, където жената е без достатъчно образование, оставена без защита умората да се съпротивлява може и да навдие нейното интуитивно чувство за чест. Да си припомним романът на Томас Харди " Тес, от рода Д'Ърбървил', на чиято страна застава всеки читател. Според френската куртоазна любов дамите възприемат цялата тази работа като игра - при това по твърде нарцистичен и погрешен начин. Но в Шекспировите комедийни герои има жени, които Розалина И Виола извоюват любовта, като замаскирват женския си пол и по този начин избягват риска от процеса на ухажването. По този начин болестта на любовната меланхолия е заместена от идеята за духовен съюз. Влюбчивостта, чувствеността на младите хора има твърде малко място в желанието за съюз на душите. Това, което Шекспир осмива е взаимстването на художествени образи и метафори от идеята за духовен съюз в контекста на нещо непосредсвено сетивно, неотложно и мимолетно.
Подвигът на брака
Шекспир е бил дълбоко заинтересуван от възможността и резултата, изхождащ често от преходния и променлив чувствен свят на човешките фантазии при създаването на траен, здрав и устойчив брак. В " Сън в лятна нощ" любовните кавги и свади първо се заплитат и объркват, после се подреждат ефирно като магия, сливаща се в ритуал, примиряващ Дияна - богинята на целомъдрието и раждането с Венера -богинята на сексуалното привличане. Но и двете не могат една без друга.
" Ромео и Жулиета" е друг трагичен вариант на този вечен съюз. В болното веронско общество любовта на двама млади хора, които иначе в друга ситуация биха били идеална брачна двойка, за жалост се превръща в катастрофа, бедствие. Тук поуката, за която можем да говорим, е насочена към проблемите в самото общество, а именно къв безчуствената стара семейна вражда, породена от лекомислие.
С отдаването си на Ромео Жулиета предприема фатална и безвъзвратна трагична стъпка, но най-напред тя ще трябва да го научи на словата на истинската любов, което прави в балконската сцена, като го кара да замълчи всеки път, когато се опитва да подхване строфичиките , които вероятно е използвал пред Розалина. Брат Лоренцо гълчи и хока Ромео за неговата невярност и непостоянство и оправдава студенинато на Розалина:
..О, тя просто бе разбрала
Че ти бърбориш като папагала,
Без сам да схващаш своите слова!...
2.383-4
Жулиета обича с всичката сила на своята невинност. Дръзвайки да извърши тайния брак на две децата на две смъртно враждуващи фамилии, брат Лоренцо я превръща в мъченица - жертва на покварата и разврата на Верона. Становището на нейния баша - "Тъй като ти си моя, ще те дам на мой приятел" е осъдено катонапълно погрешно. /с.254
По време на реформацията в Англия протестанските водачи издигат брака като свещенна институция, която е извън похотливите и икономически интереси на династичните бракове. Често извършвани от богати и влиятелни родове, с титли , които пласирали децата си, така сякаш търгуват с овце, тези бракове стигали до извращения, насилия или прелюбодеяния. Според постигнатия консесус родителите наистина имат до известна степен думата в това как да уредят децата си, но без да имат правото да ги принуждават да се женят против своята воля или да откажат да ги оженят в противен случай.
Протестанските реформисти вярвали с безкрайна сериозност, че съпрузите и съпрузите могат и трябва да си помагат един на друг дори и в небесата и рая. Зле уредените и нехармонични бракове, от друга страна, давали ежедневни поводи за смъртен грях.
Средновековната църква счита брака за второкачествено, по-низше състояние, стоящо по-долу от безбрачието, от непорочността от девствеността, дори и от вдовството. Шекспир твори след поколението на религиозните сътресения и разместването на религиозните пластове, по време на които йерархичната официална църква се сблъскала лице в лице с организираната яростна атака от защитници на семейната институция, които извличали други уроци от Писанието и настоявали на правото да се следва съвесста.
И колкото и да са се различавали в тълкуванията си по различни въпроси, протестанските реформатори твърдо отстоявали позицията на семейството. Шекспир оправдава поведението на онази жена, която е следвала порива на сърцето си и порицава нейните родители. Във "Веселите уиндзорки" Мастър Фентън казва:
" Вий готвехте за нея срамен брак
против желанията на сърцето,
А ние обещали сме отдавна...
Греъхт на дъщеря ви е безгрешен
и никой няма право да я съди
за непокорство, хитрост и измама,
щом тя благодарение на него
избягва хилядите грехове,
които носи бракът по принуда.
5.5,218-21,225-7
Свободата на избора, особено при жената предполага и вярност към съпруга. Но съществува и капан за гарантиране на свещеността на брачната институция. Поради победата на протестанския идеал за божието присъствие в сърцето на всеки човек, който ни е известен още от времето на богомилско-катарската ерес, тайните бракове между мъжа и жената били възможни. Нямало никакви свидетели, освен Бог. Официалните духовници присъстват на бракосъчетанието само в качеството си на свидетели или госи. Дадената дума била достатъчна, за да се свържат мъжа и жената в една цяло само пред очите на Бога. За да се избегне лекомислен акт, всеки последващ брак се приема за невалиден, независимо колко официално се отпразнува той.
Шекспировите герои представят английския културен живот в цялата му многообразност. Ала културата на английския ренесанс носи със себе си толерантността и дълбоката съпричастност към страданието и въжделенията на народните слоеве.Затова звученето на Шекспиравите творби има характера на непреходност и духовна сила.
Орфеизъм, богомилство, европейски ренесанс
Румяна Русева
Когато говорим са вливане на българското духовно и културно наследство в западно-европейската култура неминуемо се изправяме пред необходимостта да разглеждаме тези въпроси в един по-дълбок исторически контекст, а именно връзката на българското поколение с неговите източни корени , криещи се в подножията на Алтай и Хималаите , както и древните хиперборейски родове. Древните ведически текстове са запазили спомена за изгубеното кралство на Пандавите и дългогодишната битка на законните князе за придобиване правото им на първородство при кралското им унаследяване.Какво се е случило с онези предци,носители на космическо знание, че са били принудени да понесат исторически катаклизми и доведат своята мъдрост от натрупан опит до нас ? Защо са загинали толкова големи и силни цивилизации оставили своето наследство сред купищата изгорени книги на Александрийската библиотека? Съвременен прочит на историята може да ни открие стъпките, които бихме следвали за да възстановим изгубеният идеал за “ Небесното царство.”Днес сме изправени пред необходимостта да изградим една нова култура на сърцето, която да прегърне хората като предани синове и дъщери на Небесния ни Родител..Свидетели сме на още по-големи престъпления и непреодолими пропасти делящи съвременното потомство от Своя Създател. Натрупаните през вековете грехове на индивидуално, семейно, родово и национално ниво още повече притискат и пренапрягат съвременния ни живот и правят трудно предвижването ни напред. След Втората световна война на Запад се възцари стагнация , която уплете западния човек в мрежите на отчуждението и деперсонализацията – Кой съм аз? Кой и къде е хазяинът? Сигурно го няма или е някой друг? Четем в драматургията на абсурдистите. И ако интересът към произведенията на Р. Тагор спада след 20те години на 20век,то е именно поради това откъсване от идеята за смисъла на живота. Има ли Амаргедон или не? Кой е Антихриста? Има ли Бог и защо най-после не се намеси? Или както казват героите на английския драматург Харолд Пинтър “ А може би има двама хазаи”...Според голяма част от богомилите, произходът на злото преди всичко е вторичен и един ден хората ще могат изцяло да се върнат при Христос – защото преди всичко Той е както справедлив, така и човеколюбив и няма да допусне “ да погине нито един”.Светът на материалните желания при които папи, патриарси, царе, боляри, политици, както и всички други – роби на суетното си желание за власт и благополучие, е свят на злото проникнало в душите и сърцата на хората . . Защо Великата богиня – майка е трябвало да установи Своя култ със цената на такива жертви , както в храма на богиня Изида царицата- жрица е приемала т. нар. помазан цар с полагане на кръвен данък – за да отвори вратата към отвъдното и възкреси духа на мъртвите. Защо е било нужно такова нечовешко страдание при разкъсване тялото на Орфей от пияните дионисиеви поклоннички и можем ли да наречем такава смърт глупава и безсмислена? Затова ли защото, Орфей е искал да остане верен на своята съпруга, макар и тя да била вече в отвъдното.Случайно ли Орфей се обръща по пътя от ада за да се увери за любимата си или потъването на Евредика в царството на мрака е било безвъзвратно.? Какво ни говори това отиване на Орфей в ада и неоспоримият факт, че е дал новото учение на любовта към всичко живо. Така нареченият катабазис – слизането на посветения в ада е логическо продължение на орфическото учение у богомилите , а именно, за силата на любовта и саможертвата като естествена нишка в християнската вяра на съвършените, посветили си живота в предано служене на целия човешки род. “ Съвършеният” богомил не бил просто странен мърморко с с чудодейни качества, а преди всичко “добър“човек, или “чист” в мислите и сърцето си. Така катарите преведено от гръцки , наричали себе “чисти” и привличали съмишлениците си – те вярвали в неизмерната любов на Исус Христос и нейната неограничена способност да прощава и дарява хората с нов живот. Тази сила на вяра им позволявала да се чувстват едва ли не като братя, синове или дъщери на Бога. В изследването на Г. Василев “Българските богомилски и апокрифни представи в англоезичната средновековна култура” имаме яркото присъствие на образа на Христос Орач, дошъл от “Повест за кръстното дърво”, където “благодатта да станеш добър човек: е най-голямото приближение към Христос”( У. Лангланд) Усещането за напълно преобразения свят при слизането на Сина Божи се вижда от една пълна версия на втора част от Никодимовото евангелие – слизането на Христос в ада , където богомилите и катарите изразяват своята идея за освобождението на всички души от ада, за разлика от ортодоксалното тълкуване, че се освобождават всички души , “които са живели достойно и умрели преди идването на Христос, т. патриарси и пророци.”(с 44)В едно такова духовно семейство където тече живата вода на любовта, се ражда и духовната култура на сърцето . За пръв път широката провансалска култура обхващала ценностите, характерни за тази част на световното общежитие, без да поставя или пренебрегва някоя от тях поради догматични съображения. Тази пълноценност на културите надминавали границите на религиите, превръщайки се в основа за свободата на съвестта, тъй плашеща папската институция. Поезията започва да се счита за качествено социално осъществяване . А славата на трубадурите се изравнява с положението на аристокрацията. Така в Прованс се създал нов позитивен образ на съвременния човек, които прилага качества и способности без предварителни ограничения. Идеалният тип характер бил наречен” паратидж”, което означавало чест, добър характер, равенство, уважение кум човешката личност, както за себе си , така и за другите. “Паратидж” се прилага във всички области на политика, религия, чувства. Същата категория се определя още като благородство на душите. Куртоазната любов се превръща във възхвала на онази любов, при която се чувстваш най-свободен и обичан, най-спокоен и насочен към висшите сфери на чистия дух. В миговете на страдание и провали, единственото нещо, което остава близо до теб и разкрива своята най-дълбока същност чрез мълчаливо разбиране и тих нежен глас е Сърцето, част от двойствената характеристика на Бог.Народностния характер на легендите за крал Артур говорят и за разбирането на техните създадетли, че благородтсвото на характера и чистотата на сърцето и душата не е притежание само на крале, папи и дори духовни водачи. Дори напротив, става така, че те именно не успяват да докажат силата на своя дух и извършват често предателства спрямо своя народ и държава. И ако крал Артур, Ланселот или Гуейн стават жертва на страстите си, то скромният Пърсифал или “хубавият непознат” достига до Свещения Граал, спасявайки омагьосана кралица – дракон. И тук както подчертава Михаил Иванов в книгата “Сексуалната сила на крилатия дракон:” се появяват повествованията за храбри принцове , превърнати в жаби, за рицари лебеди, които бродят из Пъстри земи и за принцеси на Граала заключени в кули или приспани за сторици години. Във всички тях тече една и съща фабула, според която принцесата е недостъпна по силата на някакво ограничения ( упоена, затворена) за принца, който трябва да я открие и освободи, за да запази династията и да продължи рода. Тези приказки са оцелели, защото дълбоко в психиката на човека от Запада е вложено едно унаследено вродено съзнание, че Граалът( символизиран от Изгубената невеста) трябва да бъде открит, за да възвърне Западът своето плодородие.Така трубадурите пеели своите песни за черната мадона , изоставена и тъгуваща по своите изгубени деца, защото нейният съпруг-младоженецът не е на земята да довърши своето дело. И ако богомилите и катарите критикували църковните бракове, то те насърчавали отречението и участието на жени в свещенослуженията, подчертавайки равнопоставената позиция на жената с мъжа.. Тъкмо затова е толкова вярата им в Мария Магдалена , носеща Христовата кръвна линия..Така Светия Граал се превръща в символ на истинската любов, пречистена още в утробата на избраните от Бог жени ..( Картина на Карадажо : бременната Мария Магдалена с потира)След албигойските походи на папа Инокентий през 13 век,провансалската култура затихва и Европейският ренесанс разцъфва в Италия., с Божествената комедия на Данте и образите на Джото.. Постепенно духовната вълна се пренася в Германия и Англия, където намира своята кулминация в творчеството на Ул. Шекспир. Това е така наречената Елизабетинска епоха в Англия , след като кралица Елизабет , посветена в протестанската вяра, успява да наложи релизиозна толерантност между протестанти и католици. При съпоставка на отговорите на английските лоларди в съда с тези на богомилите, според изследването на Г. Василев, ясно личи тясната връзка между двете течения. Лолард идва от немския глагол “лоллен” означаващ, мрънкам си – ясен белег за навика на богомилите да са в непрекъсната молитва. Лолардите допринасят за превръщането на в Англия в национална църква. При решаването на проблемите на хората обречени да живеят в оскъдица, при материални и духовни лишения, лолардите като катарите предлагат един от умерените и осмислени модели в това отношение. Народният ренесанс означава, че обикновено необразованите, бедните, изоставените хора са способни да възприемат словото Христово и да му се отдадат с цялата си светла и човеколюбива енергия. Те придобиват извисени чувства и познания и се изравняват с позицията на аристократа , т. е. погледнато глобално, богомилското, катарското и лолардското движение са духовен подем на просвещение на масите, водено от високообразовани люде. И ако отново се върнем към вече утвърдената Елизабетинска епоха съвсем ясно усещаме и приемаме. творчеството на Ул. Шекспир като върховен изразител на всички горепосочени тенденции. Дори , понякога сред историците се спори дали всичко това е било написано от един единствен творец или това са били няколко пожелали да останат в неизвестност. Все пак ние приемаме официалната версия и стил на един изключителен гений – поет и драматург, чието творчество оказва своето огромно въздействие особено върху драматургията дори и до наши дни. В годините на религиозни, етнически и национални конфликти , за първи път една жена като кралица Елизабет създава условия, за които са се борили и загивали милиони преследвани хора. Ние не знаем със сигурност дали са съществували Ромео и Жулиета , но може да твърдим, че те са събирателен образ на онези ,които през цялата човешка история са търсили любовта надхвърляща расовите, религиозните и национални бариери. Шекспировата трагедия на е просто материал , подхранващ сладникави или романтични любовни стремления, а е един запис на сблъсък между два рода станали причина за смъртта на своите деца. В същността си тук идеалната любов се изявява в стремежа на двамата герой да надскочат родовата вражда и останат верни в сърцата си, запазили чистотата на своите пориви и мечти за съвместен живот. Така двамата герои се извисяват до идеала , Който кара човек да изостави своите ограничения и концепции. В трагедията “Отело”, отново сме свидетели на драмата, съпътстваща любовта на мъж и жена от различни раси – сарацинския войник Отело и бялата жена от благороден произход Дездемона. Тук се преплитат човешките страсти на любов, ревност и омраза,попречили на героите да реализират щастието си. Но ако любовта на Дездемона е безрезервна, то първичната, заслепена от ревност , страст на Отело, го тласка към убийство. Но Отело не е още от онези наречени “добри хора”, и за него пътят до просветлението е дълъг.. Шекспир ясно разграничава пътищата на своите герои и дава своята присъда върху тях.. За него висша форма на любовта е дълбоката връзка със същността на явленията чрез смирение и самоотречение - идеал до който стига крал Лир , след дълги страдания на лутане и отхвърляне от страна на двете му горделиви и богати дъщери. Единствено неговият шут остава верен до края на извървения път.. Онзи ‘ шут”, онеправданият, отхвърлен и лошо облечен герой от народа се оказва най-мъдър и устойчив на превратностите в живота. Но както казахме, това народностно движение на Европейския ренесанс се е оглавявало от най-прогресивните и образовани хора на времето. Носител на миротворните им идеали за реформиране на обществото е до известна степен принц Хамлет, чийто колебания и преднамерена лудост са отражение на страданията и лутанията на творческата интелигенция на зараждащия се ренесанс. Притисната от феодалната и религиозна върхушка тя си е задавала въпроса – необходимо ли е да установяваме социални реформи и нов свят чрез кръвна революция или не? Как да продължим заветите на нашите предци, които искат възмездие за своята насилствена смърт? Как ще се установи справедливостта в този свят, ако просто се оставяме на човешките си чувства ? Имам право да отмъстя, но после до къде може да ме доведе това? И макар, да ни добре известно, че сред учениците на Исус Христос е имало зилоти – поддържници на силовите методи за преврат, реалният път на спасение остава посочен от силата на любовта, която се разпростря върху цялото човечество.И сред най-обикновените хора този път е най-достъпен и преодолим, чрез силата на духа и сърцето. Така в комедията “Укротяване на опърничавата” смелата Катерина доказа способността си да бъде променена от заядлива и неудовлетворена от живота си жена в покорна и вярна съпруга. И всичко това чрез търпението и оптимизма на своя съпруг – един необразован на пръв поглед, но весел дребен феодал..Днес, чрез сътрудничеството на различни култури и цивилизации ролята на изкуството ства водеща пътеводна звезда за духовно освобождение на народите... И ако мнозина отчаяни хора на Запад и по света виждат края на света и някакъв месиански образ, то смея да твърдя, че онези, поели пътя на “чистите” катари от Лангедок имат способността да осъзнаят своята собствена уникалност и творчески път като строители на новия Световен Ренесанс на между културно сътрудничество в условията на световния мир.
Идеал и реалност
Няколко думи за творчеството на Шекспир
В свое публикувано издание за Шекспир, Джърмийн Гриър разглежда отношението на големия драматург към въпросите за любовта и брака. От една страна той различава две позиции на героите в пиесите на Шекспир, но от друга страна се забелязва смесване на чувства и любовни взаимоотношения с простичките ухажванията и намеци за сексуални преживявания със новозавладяната позната. Ето какво казва той : " Игуменката от " Комедия от грешки" търпеливо изчаква всичките 33 години на раздялата със съпруга си в пълно целомъдрие. Шекспир отдава голямо значение на непорочността, но без да отива толкова далеч, като някои от съвременниците си, които смятали, че добродетелната жена не изпитва физически желания.
Неговите остроумни, духовити дами си разменят неприлични двусмислици както помежду си, така и с мъжете, без да уронят своя интегритет и почтеност" . Според героят Меркуцио в " Ромео и Жулиета" всички екстравагантни пози и преструвки на ухажванията в изтънчената куроазна любов прикриват простичкия импулс към сексуално сливане. Но краят на пиесата ясно и категорично показва как младите влюбени надскачат желанията за земни удоволствия и побеждават човешките страсти със саможертвената си любов.
Обикновено поети и влюбени са си служели с думи и изрази наподобяващи възхвалата на Петрарка към Беатриче. Висшата платоническа възхвала, бих добавила към забележките на Дж. Гриър, е не само към абсолютната форма, но преди всичко и към абсолютния дух.
Женската божествена същност е онази, която води и създава мъжа като истински любим и бъдещ съпруг. Поетът има право да го търси навсякъде, като едничка светлина в света - метафора на божественото.
Ала имайки впредвид, че природата на човека е да потъва в света на своите физически желания, то малко са онези посветени, които насочват вниманието и перото си към търсене на единствената любов.
Елизабетинците не са смятали влюбчивостта и чувственността за достойни показатели за мъжественост. Както е известно,дон Жуан и Казанова, намерили частична интерпретация в акшъните на съвременния Джеймз Бонд, замайвали, замайват и днес гладните женските души. Така и в любовната лирика днес можем да видим слова и строфи, които въздишат и пъшкат като горестни тъжни песни за раздяла или зов за внимание. И дали "тийнейджърът-момче - типизиран като лъстив ,похотлив, сладострастен и влюбчив" би успял да надскочи своята природа докато стане годен за военна служба на 21 година и да се превърне в "силен зрял мъж"
В Англия любовното стохоплетство е било нещо като епидемия, която бихме усетили съсвесм осезателно в днешната ни култура. Млади мъже подковани с "тафтени лъскави фрази и изискани копринени терминчета", ги изпозлвали донемайкъде, за да обърнат към тях "главиците на глуповати женици " и така пречели на благонравния напредък на тяхното ухажване от скромни порядъчни момци. Мот, Комарчето, мъдрият малък паж в " Напразни усилия на любовта" намеква, "че превземките на подобни любовчии биха минали само при лесни жени, казано на езика от елизабетинско време , "леки жени" / с. 249.
Но в един свят, където жената е без достатъчно образование, оставена без защита умората да се съпротивлява може и да навдие нейното интуитивно чувство за чест. Да си припомним романът на Томас Харди " Тес, от рода Д'Ърбървил', на чиято страна застава всеки читател. Според френската куртоазна любов дамите възприемат цялата тази работа като игра - при това по твърде нарцистичен и погрешен начин. Но в Шекспировите комедийни герои има жени, които Розалина И Виола извоюват любовта, като замаскирват женския си пол и по този начин избягват риска от процеса на ухажването. По този начин болестта на любовната меланхолия е заместена от идеята за духовен съюз. Влюбчивостта, чувствеността на младите хора има твърде малко място в желанието за съюз на душите. Това, което Шекспир осмива е взаимстването на художествени образи и метафори от идеята за духовен съюз в контекста на нещо непосредсвено сетивно, неотложно и мимолетно.
Подвигът на брака
Шекспир е бил дълбоко заинтересуван от възможността и резултата, изхождащ често от преходния и променлив чувствен свят на човешките фантазии при създаването на траен, здрав и устойчив брак. В " Сън в лятна нощ" любовните кавги и свади първо се заплитат и объркват, после се подреждат ефирно като магия, сливаща се в ритуал, примиряващ Дияна - богинята на целомъдрието и раждането с Венера -богинята на сексуалното привличане. Но и двете не могат една без друга.
" Ромео и Жулиета" е друг трагичен вариант на този вечен съюз. В болното веронско общество любовта на двама млади хора, които иначе в друга ситуация биха били идеална брачна двойка, за жалост се превръща в катастрофа, бедствие. Тук поуката, за която можем да говорим, е насочена към проблемите в самото общество, а именно къв безчуствената стара семейна вражда, породена от лекомислие.
С отдаването си на Ромео Жулиета предприема фатална и безвъзвратна трагична стъпка, но най-напред тя ще трябва да го научи на словата на истинската любов, което прави в балконската сцена, като го кара да замълчи всеки път, когато се опитва да подхване строфичиките , които вероятно е използвал пред Розалина. Брат Лоренцо гълчи и хока Ромео за неговата невярност и непостоянство и оправдава студенинато на Розалина:
..О, тя просто бе разбрала
Че ти бърбориш като папагала,
Без сам да схващаш своите слова!...
2.383-4
Жулиета обича с всичката сила на своята невинност. Дръзвайки да извърши тайния брак на две децата на две смъртно враждуващи фамилии, брат Лоренцо я превръща в мъченица - жертва на покварата и разврата на Верона. Становището на нейния баша - "Тъй като ти си моя, ще те дам на мой приятел" е осъдено катонапълно погрешно. /с.254
По време на реформацията в Англия протестанските водачи издигат брака като свещенна институция, която е извън похотливите и икономически интереси на династичните бракове. Често извършвани от богати и влиятелни родове, с титли , които пласирали децата си, така сякаш търгуват с овце, тези бракове стигали до извращения, насилия или прелюбодеяния. Според постигнатия консесус родителите наистина имат до известна степен думата в това как да уредят децата си, но без да имат правото да ги принуждават да се женят против своята воля или да откажат да ги оженят в противен случай.
Протестанските реформисти вярвали с безкрайна сериозност, че съпрузите и съпрузите могат и трябва да си помагат един на друг дори и в небесата и рая. Зле уредените и нехармонични бракове, от друга страна, давали ежедневни поводи за смъртен грях.
Средновековната църква счита брака за второкачествено, по-низше състояние, стоящо по-долу от безбрачието, от непорочността от девствеността, дори и от вдовството. Шекспир твори след поколението на религиозните сътресения и разместването на религиозните пластове, по време на които йерархичната официална църква се сблъскала лице в лице с организираната яростна атака от защитници на семейната институция, които извличали други уроци от Писанието и настоявали на правото да се следва съвесста.
И колкото и да са се различавали в тълкуванията си по различни въпроси, протестанските реформатори твърдо отстоявали позицията на семейството. Шекспир оправдава поведението на онази жена, която е следвала порива на сърцето си и порицава нейните родители. Във "Веселите уиндзорки" Мастър Фентън казва:
" Вий готвехте за нея срамен брак
против желанията на сърцето,
А ние обещали сме отдавна...
Греъхт на дъщеря ви е безгрешен
и никой няма право да я съди
за непокорство, хитрост и измама,
щом тя благодарение на него
избягва хилядите грехове,
които носи бракът по принуда.
5.5,218-21,225-7
Свободата на избора, особено при жената предполага и вярност към съпруга. Но съществува и капан за гарантиране на свещеността на брачната институция. Поради победата на протестанския идеал за божието присъствие в сърцето на всеки човек, който ни е известен още от времето на богомилско-катарската ерес, тайните бракове между мъжа и жената били възможни. Нямало никакви свидетели, освен Бог. Официалните духовници присъстват на бракосъчетанието само в качеството си на свидетели или госи. Дадената дума била достатъчна, за да се свържат мъжа и жената в една цяло само пред очите на Бога. За да се избегне лекомислен акт, всеки последващ брак се приема за невалиден, независимо колко официално се отпразнува той.
Шекспировите герои представят английския културен живот в цялата му многообразност. Ала културата на английския ренесанс носи със себе си толерантността и дълбоката съпричастност към страданието и въжделенията на народните слоеве.Затова звученето на Шекспиравите творби има характера на непреходност и духовна сила.
Орфеизъм, богомилство, европейски ренесанс
Румяна Русева
Когато говорим са вливане на българското духовно и културно наследство в западно-европейската култура неминуемо се изправяме пред необходимостта да разглеждаме тези въпроси в един по-дълбок исторически контекст, а именно връзката на българското поколение с неговите източни корени , криещи се в подножията на Алтай и Хималаите , както и древните хиперборейски родове. Древните ведически текстове са запазили спомена за изгубеното кралство на Пандавите и дългогодишната битка на законните князе за придобиване правото им на първородство при кралското им унаследяване.Какво се е случило с онези предци,носители на космическо знание, че са били принудени да понесат исторически катаклизми и доведат своята мъдрост от натрупан опит до нас ? Защо са загинали толкова големи и силни цивилизации оставили своето наследство сред купищата изгорени книги на Александрийската библиотека? Съвременен прочит на историята може да ни открие стъпките, които бихме следвали за да възстановим изгубеният идеал за “ Небесното царство.”Днес сме изправени пред необходимостта да изградим една нова култура на сърцето, която да прегърне хората като предани синове и дъщери на Небесния ни Родител..Свидетели сме на още по-големи престъпления и непреодолими пропасти делящи съвременното потомство от Своя Създател. Натрупаните през вековете грехове на индивидуално, семейно, родово и национално ниво още повече притискат и пренапрягат съвременния ни живот и правят трудно предвижването ни напред. След Втората световна война на Запад се възцари стагнация , която уплете западния човек в мрежите на отчуждението и деперсонализацията – Кой съм аз? Кой и къде е хазяинът? Сигурно го няма или е някой друг? Четем в драматургията на абсурдистите. И ако интересът към произведенията на Р. Тагор спада след 20те години на 20век,то е именно поради това откъсване от идеята за смисъла на живота. Има ли Амаргедон или не? Кой е Антихриста? Има ли Бог и защо най-после не се намеси? Или както казват героите на английския драматург Харолд Пинтър “ А може би има двама хазаи”...Според голяма част от богомилите, произходът на злото преди всичко е вторичен и един ден хората ще могат изцяло да се върнат при Христос – защото преди всичко Той е както справедлив, така и човеколюбив и няма да допусне “ да погине нито един”.Светът на материалните желания при които папи, патриарси, царе, боляри, политици, както и всички други – роби на суетното си желание за власт и благополучие, е свят на злото проникнало в душите и сърцата на хората . . Защо Великата богиня – майка е трябвало да установи Своя култ със цената на такива жертви , както в храма на богиня Изида царицата- жрица е приемала т. нар. помазан цар с полагане на кръвен данък – за да отвори вратата към отвъдното и възкреси духа на мъртвите. Защо е било нужно такова нечовешко страдание при разкъсване тялото на Орфей от пияните дионисиеви поклоннички и можем ли да наречем такава смърт глупава и безсмислена? Затова ли защото, Орфей е искал да остане верен на своята съпруга, макар и тя да била вече в отвъдното.Случайно ли Орфей се обръща по пътя от ада за да се увери за любимата си или потъването на Евредика в царството на мрака е било безвъзвратно.? Какво ни говори това отиване на Орфей в ада и неоспоримият факт, че е дал новото учение на любовта към всичко живо. Така нареченият катабазис – слизането на посветения в ада е логическо продължение на орфическото учение у богомилите , а именно, за силата на любовта и саможертвата като естествена нишка в християнската вяра на съвършените, посветили си живота в предано служене на целия човешки род. “ Съвършеният” богомил не бил просто странен мърморко с с чудодейни качества, а преди всичко “добър“човек, или “чист” в мислите и сърцето си. Така катарите преведено от гръцки , наричали себе “чисти” и привличали съмишлениците си – те вярвали в неизмерната любов на Исус Христос и нейната неограничена способност да прощава и дарява хората с нов живот. Тази сила на вяра им позволявала да се чувстват едва ли не като братя, синове или дъщери на Бога. В изследването на Г. Василев “Българските богомилски и апокрифни представи в англоезичната средновековна култура” имаме яркото присъствие на образа на Христос Орач, дошъл от “Повест за кръстното дърво”, където “благодатта да станеш добър човек: е най-голямото приближение към Христос”( У. Лангланд) Усещането за напълно преобразения свят при слизането на Сина Божи се вижда от една пълна версия на втора част от Никодимовото евангелие – слизането на Христос в ада , където богомилите и катарите изразяват своята идея за освобождението на всички души от ада, за разлика от ортодоксалното тълкуване, че се освобождават всички души , “които са живели достойно и умрели преди идването на Христос, т. патриарси и пророци.”(с 44)В едно такова духовно семейство където тече живата вода на любовта, се ражда и духовната култура на сърцето . За пръв път широката провансалска култура обхващала ценностите, характерни за тази част на световното общежитие, без да поставя или пренебрегва някоя от тях поради догматични съображения. Тази пълноценност на културите надминавали границите на религиите, превръщайки се в основа за свободата на съвестта, тъй плашеща папската институция. Поезията започва да се счита за качествено социално осъществяване . А славата на трубадурите се изравнява с положението на аристокрацията. Така в Прованс се създал нов позитивен образ на съвременния човек, които прилага качества и способности без предварителни ограничения. Идеалният тип характер бил наречен” паратидж”, което означавало чест, добър характер, равенство, уважение кум човешката личност, както за себе си , така и за другите. “Паратидж” се прилага във всички области на политика, религия, чувства. Същата категория се определя още като благородство на душите. Куртоазната любов се превръща във възхвала на онази любов, при която се чувстваш най-свободен и обичан, най-спокоен и насочен към висшите сфери на чистия дух. В миговете на страдание и провали, единственото нещо, което остава близо до теб и разкрива своята най-дълбока същност чрез мълчаливо разбиране и тих нежен глас е Сърцето, част от двойствената характеристика на Бог.Народностния характер на легендите за крал Артур говорят и за разбирането на техните създадетли, че благородтсвото на характера и чистотата на сърцето и душата не е притежание само на крале, папи и дори духовни водачи. Дори напротив, става така, че те именно не успяват да докажат силата на своя дух и извършват често предателства спрямо своя народ и държава. И ако крал Артур, Ланселот или Гуейн стават жертва на страстите си, то скромният Пърсифал или “хубавият непознат” достига до Свещения Граал, спасявайки омагьосана кралица – дракон. И тук както подчертава Михаил Иванов в книгата “Сексуалната сила на крилатия дракон:” се появяват повествованията за храбри принцове , превърнати в жаби, за рицари лебеди, които бродят из Пъстри земи и за принцеси на Граала заключени в кули или приспани за сторици години. Във всички тях тече една и съща фабула, според която принцесата е недостъпна по силата на някакво ограничения ( упоена, затворена) за принца, който трябва да я открие и освободи, за да запази династията и да продължи рода. Тези приказки са оцелели, защото дълбоко в психиката на човека от Запада е вложено едно унаследено вродено съзнание, че Граалът( символизиран от Изгубената невеста) трябва да бъде открит, за да възвърне Западът своето плодородие.Така трубадурите пеели своите песни за черната мадона , изоставена и тъгуваща по своите изгубени деца, защото нейният съпруг-младоженецът не е на земята да довърши своето дело. И ако богомилите и катарите критикували църковните бракове, то те насърчавали отречението и участието на жени в свещенослуженията, подчертавайки равнопоставената позиция на жената с мъжа.. Тъкмо затова е толкова вярата им в Мария Магдалена , носеща Христовата кръвна линия..Така Светия Граал се превръща в символ на истинската любов, пречистена още в утробата на избраните от Бог жени ..( Картина на Карадажо : бременната Мария Магдалена с потира)След албигойските походи на папа Инокентий през 13 век,провансалската култура затихва и Европейският ренесанс разцъфва в Италия., с Божествената комедия на Данте и образите на Джото.. Постепенно духовната вълна се пренася в Германия и Англия, където намира своята кулминация в творчеството на Ул. Шекспир. Това е така наречената Елизабетинска епоха в Англия , след като кралица Елизабет , посветена в протестанската вяра, успява да наложи релизиозна толерантност между протестанти и католици. При съпоставка на отговорите на английските лоларди в съда с тези на богомилите, според изследването на Г. Василев, ясно личи тясната връзка между двете течения. Лолард идва от немския глагол “лоллен” означаващ, мрънкам си – ясен белег за навика на богомилите да са в непрекъсната молитва. Лолардите допринасят за превръщането на в Англия в национална църква. При решаването на проблемите на хората обречени да живеят в оскъдица, при материални и духовни лишения, лолардите като катарите предлагат един от умерените и осмислени модели в това отношение. Народният ренесанс означава, че обикновено необразованите, бедните, изоставените хора са способни да възприемат словото Христово и да му се отдадат с цялата си светла и човеколюбива енергия. Те придобиват извисени чувства и познания и се изравняват с позицията на аристократа , т. е. погледнато глобално, богомилското, катарското и лолардското движение са духовен подем на просвещение на масите, водено от високообразовани люде. И ако отново се върнем към вече утвърдената Елизабетинска епоха съвсем ясно усещаме и приемаме. творчеството на Ул. Шекспир като върховен изразител на всички горепосочени тенденции. Дори , понякога сред историците се спори дали всичко това е било написано от един единствен творец или това са били няколко пожелали да останат в неизвестност. Все пак ние приемаме официалната версия и стил на един изключителен гений – поет и драматург, чието творчество оказва своето огромно въздействие особено върху драматургията дори и до наши дни. В годините на религиозни, етнически и национални конфликти , за първи път една жена като кралица Елизабет създава условия, за които са се борили и загивали милиони преследвани хора. Ние не знаем със сигурност дали са съществували Ромео и Жулиета , но може да твърдим, че те са събирателен образ на онези ,които през цялата човешка история са търсили любовта надхвърляща расовите, религиозните и национални бариери. Шекспировата трагедия на е просто материал , подхранващ сладникави или романтични любовни стремления, а е един запис на сблъсък между два рода станали причина за смъртта на своите деца. В същността си тук идеалната любов се изявява в стремежа на двамата герой да надскочат родовата вражда и останат верни в сърцата си, запазили чистотата на своите пориви и мечти за съвместен живот. Така двамата герои се извисяват до идеала , Който кара човек да изостави своите ограничения и концепции. В трагедията “Отело”, отново сме свидетели на драмата, съпътстваща любовта на мъж и жена от различни раси – сарацинския войник Отело и бялата жена от благороден произход Дездемона. Тук се преплитат човешките страсти на любов, ревност и омраза,попречили на героите да реализират щастието си. Но ако любовта на Дездемона е безрезервна, то първичната, заслепена от ревност , страст на Отело, го тласка към убийство. Но Отело не е още от онези наречени “добри хора”, и за него пътят до просветлението е дълъг.. Шекспир ясно разграничава пътищата на своите герои и дава своята присъда върху тях.. За него висша форма на любовта е дълбоката връзка със същността на явленията чрез смирение и самоотречение - идеал до който стига крал Лир , след дълги страдания на лутане и отхвърляне от страна на двете му горделиви и богати дъщери. Единствено неговият шут остава верен до края на извървения път.. Онзи ‘ шут”, онеправданият, отхвърлен и лошо облечен герой от народа се оказва най-мъдър и устойчив на превратностите в живота. Но както казахме, това народностно движение на Европейския ренесанс се е оглавявало от най-прогресивните и образовани хора на времето. Носител на миротворните им идеали за реформиране на обществото е до известна степен принц Хамлет, чийто колебания и преднамерена лудост са отражение на страданията и лутанията на творческата интелигенция на зараждащия се ренесанс. Притисната от феодалната и религиозна върхушка тя си е задавала въпроса – необходимо ли е да установяваме социални реформи и нов свят чрез кръвна революция или не? Как да продължим заветите на нашите предци, които искат възмездие за своята насилствена смърт? Как ще се установи справедливостта в този свят, ако просто се оставяме на човешките си чувства ? Имам право да отмъстя, но после до къде може да ме доведе това? И макар, да ни добре известно, че сред учениците на Исус Христос е имало зилоти – поддържници на силовите методи за преврат, реалният път на спасение остава посочен от силата на любовта, която се разпростря върху цялото човечество.И сред най-обикновените хора този път е най-достъпен и преодолим, чрез силата на духа и сърцето. Така в комедията “Укротяване на опърничавата” смелата Катерина доказа способността си да бъде променена от заядлива и неудовлетворена от живота си жена в покорна и вярна съпруга. И всичко това чрез търпението и оптимизма на своя съпруг – един необразован на пръв поглед, но весел дребен феодал..Днес, чрез сътрудничеството на различни култури и цивилизации ролята на изкуството ства водеща пътеводна звезда за духовно освобождение на народите... И ако мнозина отчаяни хора на Запад и по света виждат края на света и някакъв месиански образ, то смея да твърдя, че онези, поели пътя на “чистите” катари от Лангедок имат способността да осъзнаят своята собствена уникалност и творчески път като строители на новия Световен Ренесанс на между културно сътрудничество в условията на световния мир.
вторник, 11 август 2009 г.
За вашия творчески дневник
Време за размисъл:
1. Как поетът вижда своята любима в стихотворението "Звездичката" ?
Звездичката
Вълчо Камбуров
Ти неотстъпно завладяваш
целия мой свят.
Раждане светло означаваш
За живот все още непазнат.
Ти си звездичка,
Една на небосклона,
Чиято светлинка
Далече мрак прогонва.
Маяк си ти за душа,
Всред океана заблудена.
Ти птица волна си,
Едва що полетяла.
Ти пълниш с радости,
С надежда мисъл осиротяла.
Ти ярък, красив цвят си
Всред тълпата без лице.
Ти нежни трепети си
В моето влюбено сърце.
Живот без аналог си,
Мярка за цялата вселена.
До съвършество,
от Бог Велик най-щедро
си сътворена.
Ти чудодеен възродител си
На душата разрушена.
Тяло и Дух,
Прекрасни, съвършена,
създадени и сложени
милостиво до мен,
в един мирен , отреден
за същества,родени
чисти, девствени,
преклонно свещени.
Аз влизам в теб,
А ти изпълваш мен!
Простор без граници
си ти, обина моя,
съставен само от любов...
2. В приказката на Ханс Кр.Андерсен " Каквото стори дядо - все е хубаво" виждаме една възрастно двойка -баба и дядо, които се обичат много и запазват чувствата си, въпреки превратностите на съдбата. Приказката, която е преведена на английски език по-долу може да ви бъде от полза не само за усвояване на езика, но и да си отговорим на въпроса : " Кое е това, което кара прави от двамата старци победители в живота - как те спечелват облога с англичаните?
What the Old Man Does is Always Right
A translation of Hans Christian Andersen's "Hvad Fatter gjør, det er altid det Rigtige" by Jean Hersholt. Info & links
Now I'm going to tell you a story that I heard when I was a little fellow and that I like better and better the more I think of it. For it's the same with stories as with many people; the older they grow, the nicer they grow, and that is delightful.
You have been out in the country, of course. There you must have seen a really old farmhouse with a thatched roof, where moss and weeds have planted themselves; a stork's nest decorates the chimney (you can never do without the stork); the walls are slanting; the windows are low (in fact, only one of them was made to open); the baking oven sticks out like a fat little stomach; and an elderbush leans over the gate, where you can see a tiny pond with a duck or ducklings, under a gnarled willow tree. Yes, and then, of course, there's a watchdog which barks at everybody and everything.
Well, there was a farmhouse just like that out in the country, and in it there lived two people, a farmer and his wife. They had few enough possessions, but still there was one they could do without, and that was a horse, which grazed along the ditch beside the highway. The old farmer used it to ride to town and lent it to his neighbors, receiving some slight services from them in return, but still it would be much more profitable to sell the horse, or at least exchange it for something that would be more useful to them.
But which should they do, sell or trade?
"You'll know what's best, Father," said the wife. "It's market day. Come on, ride off to town, and get money for the horse, or make a good bargain with it. Whatever you do is always right; so be off for the market!"
So she tied on his neckerchief - for that was something she understood much better than he - tied it with a double bow, and made him look quite dashing. She brushed his hat with the palm of her hand, and she kissed him on the mouth, and then off he went, riding the horse that was to be either sold or bartered. Of course, he would know the right thing to do.
The sun was scorching, and there was not a cloud in the sky. The road was dusty, and crowded with people on their way to market, some in wagons, some on horseback, and some on their own two legs. Yes, it was a fierce sun, with no shade all the way.
Now a man came along, driving a cow, as pretty a cow as you could wish to see. "I'm sure she must give grand milk," thought the peasant. "It would be a pretty good bargain if I got her. Hey, you with the cow!" he said. "Let's have a little talk. Look here, I believe a horse costs more than a cow, but it doesn't matter to me, since I have more use for a cow. Shall we make a swap?"
"Fair enough," said the man with the cow; and so they swapped.
Now the farmer might just as well have turned home again, for he had finished his business. But he had planned to go to market, so to market he would go, if only to look on; hence, with his cow, he continued on his way. He walked fast, and so did the cow, and pretty soon they overtook a man who was leading a sheep; it was a fine-looking sheep, in good condition and well clothed with wool.
"I certainly would like to have that," thought the peasant. "It would find plenty of grazing beside our ditch, and in the winter we could keep it in our own room. It would really be much more sensible for us to be keeping a sheep rather than a cow. Shall we trade?"
Yes, the sheep's owner was quite willing, so the exchange was made, and now the farmer went on along the highway with his sheep. Near a road gate he met a man with a big goose under his arm.
"Well, you've got a fine heavy fellow there!" said the farmer. "It's got plenty of feathers and fat! How nice it would be to have it tied up near our little pond, and, besides, it would be something for Mother to save the scraps for. She has often said, 'If we only had a goose.' Now she can have one - and she shall, too! Will you swap? I'll give you my sheep for your goose, and my thanks, too."
The other had no objection, so they swapped, and the farmer got the goose. By now he was close to the town; the road was getting more and more crowded, people and cattle pushing past him, thronging in the road, in the ditch, and right up to the tollkeeper's potato patch, where his one hen was tied up, in case it should lose its head in a panic and get lost. It was a bobtailed hen that winked with one eye and looked in good condition.
"Cluck, cluck," it said; what it meant by that, I wouldn't know; but what the peasant thought when he saw it was this, "She's the prettiest hen I've ever seen - much prettier than any of our parson's brood hens. I would certainly like to have her. A hen can always find a grain of corn, and she can almost provide for herself. I almost think it would be a good idea to take her instead of the goose. Shall we trade?" he asked.
"Trade?" said the other. "Well, not a bad idea!" And so they traded. The tollkeeper got the goose, and the farmer got the hen.
He had completed a good deal of business since he started for town; it was hot, and he was tired. What he needed was a drink and a bite to eat.
He had reached an inn and was ready to enter, when the innkeeper's helper met him in the doorway, carrying a sackful of something.
"What have you got there?" asked the farmer.
"Rotten apples," was the answer. "A whole sackful for the pigs."
"What a lot! Wouldn't Mother like to see so many! Why, last year we had only one single apple on the old tree by the peat shed. That apple was to be kept, and it stood on the chest of drawers till it burst. 'That is always a sign of prosperity,' Mother said. Here she could see plenty of prosperity! Yes, I only wish she could have it!"
"Well, what'll you give me for them?" asked the innkeeper's helper.
"Give for them? Why, I'll give you my hen!" So he turned over the hen, took the apples, and went into the inn, straight up to the bar; he set his sack upright against the stove, without noticing that there was a fire in it. There were a number of strangers present, horse dealers, cattle dealers, and two Englishmen so rich that their pockets were bursting with gold coins. They were fond of making bets, as Englishmen in stories always are.
"Suss! Suss! Suss!" What was that noise at the stove? It was the apples beginning to roast!
"What's that?" everybody said, and they soon found out. They were hearing the whole story of the horse that had been traded first for a cow and finally for a sack of rotten apples.
"Well, you'll get a good beating from your old woman when you go home!" said the Englishmen. "You're in for a rough time."
"I'll get kisses, not cuffs," said the farmer. "Mother will say, 'Whatever the old man does is right.' "
"Shall we bet on it?" said the Englishmen. "We have gold by the barrel! A hundred pounds sterling to a hundred-pound weight?"
"Let's say a bushelful," replied the peasant. "I can only bet my bushel of apples, and throw in myself and the old woman, but I think that'll be more than full measure."
"That's a bet!" the Englishmen cried, and the bet was made! So the innkeeper`s cart was brought out, the Englishmen got into it, the farmer got into it, the rotten apples got into it, and away they went to the old man's cottage.
"Good evening, Mother."
"Same to you, Father."
"Well, I've made the bargain."
"Yes, you know how to do business," said the wife, and gave him a big hug, forgetting both the sack and the strangers.
"I traded the horse for a cow."
"Thank God for the milk!" said the wife. "Now we can have milk, butter, and cheese on our table! What a splendid swap!"
"Yes, but I swapped the cow for a sheep."
"That's still better!" cried the wife. "You're always so thoughtful. We have plenty of grass for a sheep. But now we'll have sheep's milk, and sheep's cheese, and woolen stockings, yes, and a woolen nightgown, too. A cow couldn't give us that; she loses all her hairs. But you're always such a thoughtful husband."
"But then I exchanged the sheep for a goose."
"What! Will we really have goose for Michaelmas this year, dear Father? You always think of what would please me, and that was a beautiful thought! We can tie up the goose, and it'll grow even fatter for Michaelmas Day."
"But I traded the goose for a hen," continued the peasant.
"A hen? Well, that was a fine trade!" replied his wife. "A hen will lay eggs and sit on them and we'll have chickens. Imagine, a chicken yard! Just the thing I've always wanted most!"
Yes, but I exchanged the hen for a sack of rotten apples."
"Then I must certainly give you a kiss!" said the wife. "Thank you, my own husband. And now I have something to tell you. When you had gone I decided I'd get a fine dinner ready for you - omelet with chives. Now I had the eggs all right, but no chives. So I went over to the schoolmaster's, because I know they have chives; but that sweet woman is so stingy she wanted something in return. What could I give her? Nothing grows in our garden, not even a rotten apple; I didn't even have that for her. But now I can give her ten or even a whole sackful! Isn't it funny, Father!" she said, and kissed him right on his mouth.
"I like that!" cried both the Englishmen. "Always downhill, but always happy. That alone is worth the money!" So they were quite content to pay the bushelful of gold pieces to the peasant, who had got kisses instead of cuffs for his bargains.
Yes, it always pays when the wife believes and admits that her husband is the wisest man in the world and that whatever he does is right.
Well, this is the story. I heard it when I was a youngster, and now you've heard it, too, so you know that what the old man does is always right.
Tales index About the translation Top
________________________________________
This page was last modified on November 17th 2008. © The Hans Christian Andersen Center , Institute of Literature, Media and Cultural Studies at the
The site was last modified on December 10th 2008. Webmasters: Jacob Midtgaard-Olesen & Jesper
1. Как поетът вижда своята любима в стихотворението "Звездичката" ?
Звездичката
Вълчо Камбуров
Ти неотстъпно завладяваш
целия мой свят.
Раждане светло означаваш
За живот все още непазнат.
Ти си звездичка,
Една на небосклона,
Чиято светлинка
Далече мрак прогонва.
Маяк си ти за душа,
Всред океана заблудена.
Ти птица волна си,
Едва що полетяла.
Ти пълниш с радости,
С надежда мисъл осиротяла.
Ти ярък, красив цвят си
Всред тълпата без лице.
Ти нежни трепети си
В моето влюбено сърце.
Живот без аналог си,
Мярка за цялата вселена.
До съвършество,
от Бог Велик най-щедро
си сътворена.
Ти чудодеен възродител си
На душата разрушена.
Тяло и Дух,
Прекрасни, съвършена,
създадени и сложени
милостиво до мен,
в един мирен , отреден
за същества,родени
чисти, девствени,
преклонно свещени.
Аз влизам в теб,
А ти изпълваш мен!
Простор без граници
си ти, обина моя,
съставен само от любов...
2. В приказката на Ханс Кр.Андерсен " Каквото стори дядо - все е хубаво" виждаме една възрастно двойка -баба и дядо, които се обичат много и запазват чувствата си, въпреки превратностите на съдбата. Приказката, която е преведена на английски език по-долу може да ви бъде от полза не само за усвояване на езика, но и да си отговорим на въпроса : " Кое е това, което кара прави от двамата старци победители в живота - как те спечелват облога с англичаните?
What the Old Man Does is Always Right
A translation of Hans Christian Andersen's "Hvad Fatter gjør, det er altid det Rigtige" by Jean Hersholt. Info & links
Now I'm going to tell you a story that I heard when I was a little fellow and that I like better and better the more I think of it. For it's the same with stories as with many people; the older they grow, the nicer they grow, and that is delightful.
You have been out in the country, of course. There you must have seen a really old farmhouse with a thatched roof, where moss and weeds have planted themselves; a stork's nest decorates the chimney (you can never do without the stork); the walls are slanting; the windows are low (in fact, only one of them was made to open); the baking oven sticks out like a fat little stomach; and an elderbush leans over the gate, where you can see a tiny pond with a duck or ducklings, under a gnarled willow tree. Yes, and then, of course, there's a watchdog which barks at everybody and everything.
Well, there was a farmhouse just like that out in the country, and in it there lived two people, a farmer and his wife. They had few enough possessions, but still there was one they could do without, and that was a horse, which grazed along the ditch beside the highway. The old farmer used it to ride to town and lent it to his neighbors, receiving some slight services from them in return, but still it would be much more profitable to sell the horse, or at least exchange it for something that would be more useful to them.
But which should they do, sell or trade?
"You'll know what's best, Father," said the wife. "It's market day. Come on, ride off to town, and get money for the horse, or make a good bargain with it. Whatever you do is always right; so be off for the market!"
So she tied on his neckerchief - for that was something she understood much better than he - tied it with a double bow, and made him look quite dashing. She brushed his hat with the palm of her hand, and she kissed him on the mouth, and then off he went, riding the horse that was to be either sold or bartered. Of course, he would know the right thing to do.
The sun was scorching, and there was not a cloud in the sky. The road was dusty, and crowded with people on their way to market, some in wagons, some on horseback, and some on their own two legs. Yes, it was a fierce sun, with no shade all the way.
Now a man came along, driving a cow, as pretty a cow as you could wish to see. "I'm sure she must give grand milk," thought the peasant. "It would be a pretty good bargain if I got her. Hey, you with the cow!" he said. "Let's have a little talk. Look here, I believe a horse costs more than a cow, but it doesn't matter to me, since I have more use for a cow. Shall we make a swap?"
"Fair enough," said the man with the cow; and so they swapped.
Now the farmer might just as well have turned home again, for he had finished his business. But he had planned to go to market, so to market he would go, if only to look on; hence, with his cow, he continued on his way. He walked fast, and so did the cow, and pretty soon they overtook a man who was leading a sheep; it was a fine-looking sheep, in good condition and well clothed with wool.
"I certainly would like to have that," thought the peasant. "It would find plenty of grazing beside our ditch, and in the winter we could keep it in our own room. It would really be much more sensible for us to be keeping a sheep rather than a cow. Shall we trade?"
Yes, the sheep's owner was quite willing, so the exchange was made, and now the farmer went on along the highway with his sheep. Near a road gate he met a man with a big goose under his arm.
"Well, you've got a fine heavy fellow there!" said the farmer. "It's got plenty of feathers and fat! How nice it would be to have it tied up near our little pond, and, besides, it would be something for Mother to save the scraps for. She has often said, 'If we only had a goose.' Now she can have one - and she shall, too! Will you swap? I'll give you my sheep for your goose, and my thanks, too."
The other had no objection, so they swapped, and the farmer got the goose. By now he was close to the town; the road was getting more and more crowded, people and cattle pushing past him, thronging in the road, in the ditch, and right up to the tollkeeper's potato patch, where his one hen was tied up, in case it should lose its head in a panic and get lost. It was a bobtailed hen that winked with one eye and looked in good condition.
"Cluck, cluck," it said; what it meant by that, I wouldn't know; but what the peasant thought when he saw it was this, "She's the prettiest hen I've ever seen - much prettier than any of our parson's brood hens. I would certainly like to have her. A hen can always find a grain of corn, and she can almost provide for herself. I almost think it would be a good idea to take her instead of the goose. Shall we trade?" he asked.
"Trade?" said the other. "Well, not a bad idea!" And so they traded. The tollkeeper got the goose, and the farmer got the hen.
He had completed a good deal of business since he started for town; it was hot, and he was tired. What he needed was a drink and a bite to eat.
He had reached an inn and was ready to enter, when the innkeeper's helper met him in the doorway, carrying a sackful of something.
"What have you got there?" asked the farmer.
"Rotten apples," was the answer. "A whole sackful for the pigs."
"What a lot! Wouldn't Mother like to see so many! Why, last year we had only one single apple on the old tree by the peat shed. That apple was to be kept, and it stood on the chest of drawers till it burst. 'That is always a sign of prosperity,' Mother said. Here she could see plenty of prosperity! Yes, I only wish she could have it!"
"Well, what'll you give me for them?" asked the innkeeper's helper.
"Give for them? Why, I'll give you my hen!" So he turned over the hen, took the apples, and went into the inn, straight up to the bar; he set his sack upright against the stove, without noticing that there was a fire in it. There were a number of strangers present, horse dealers, cattle dealers, and two Englishmen so rich that their pockets were bursting with gold coins. They were fond of making bets, as Englishmen in stories always are.
"Suss! Suss! Suss!" What was that noise at the stove? It was the apples beginning to roast!
"What's that?" everybody said, and they soon found out. They were hearing the whole story of the horse that had been traded first for a cow and finally for a sack of rotten apples.
"Well, you'll get a good beating from your old woman when you go home!" said the Englishmen. "You're in for a rough time."
"I'll get kisses, not cuffs," said the farmer. "Mother will say, 'Whatever the old man does is right.' "
"Shall we bet on it?" said the Englishmen. "We have gold by the barrel! A hundred pounds sterling to a hundred-pound weight?"
"Let's say a bushelful," replied the peasant. "I can only bet my bushel of apples, and throw in myself and the old woman, but I think that'll be more than full measure."
"That's a bet!" the Englishmen cried, and the bet was made! So the innkeeper`s cart was brought out, the Englishmen got into it, the farmer got into it, the rotten apples got into it, and away they went to the old man's cottage.
"Good evening, Mother."
"Same to you, Father."
"Well, I've made the bargain."
"Yes, you know how to do business," said the wife, and gave him a big hug, forgetting both the sack and the strangers.
"I traded the horse for a cow."
"Thank God for the milk!" said the wife. "Now we can have milk, butter, and cheese on our table! What a splendid swap!"
"Yes, but I swapped the cow for a sheep."
"That's still better!" cried the wife. "You're always so thoughtful. We have plenty of grass for a sheep. But now we'll have sheep's milk, and sheep's cheese, and woolen stockings, yes, and a woolen nightgown, too. A cow couldn't give us that; she loses all her hairs. But you're always such a thoughtful husband."
"But then I exchanged the sheep for a goose."
"What! Will we really have goose for Michaelmas this year, dear Father? You always think of what would please me, and that was a beautiful thought! We can tie up the goose, and it'll grow even fatter for Michaelmas Day."
"But I traded the goose for a hen," continued the peasant.
"A hen? Well, that was a fine trade!" replied his wife. "A hen will lay eggs and sit on them and we'll have chickens. Imagine, a chicken yard! Just the thing I've always wanted most!"
Yes, but I exchanged the hen for a sack of rotten apples."
"Then I must certainly give you a kiss!" said the wife. "Thank you, my own husband. And now I have something to tell you. When you had gone I decided I'd get a fine dinner ready for you - omelet with chives. Now I had the eggs all right, but no chives. So I went over to the schoolmaster's, because I know they have chives; but that sweet woman is so stingy she wanted something in return. What could I give her? Nothing grows in our garden, not even a rotten apple; I didn't even have that for her. But now I can give her ten or even a whole sackful! Isn't it funny, Father!" she said, and kissed him right on his mouth.
"I like that!" cried both the Englishmen. "Always downhill, but always happy. That alone is worth the money!" So they were quite content to pay the bushelful of gold pieces to the peasant, who had got kisses instead of cuffs for his bargains.
Yes, it always pays when the wife believes and admits that her husband is the wisest man in the world and that whatever he does is right.
Well, this is the story. I heard it when I was a youngster, and now you've heard it, too, so you know that what the old man does is always right.
Tales index About the translation Top
________________________________________
This page was last modified on November 17th 2008. © The Hans Christian Andersen Center , Institute of Literature, Media and Cultural Studies at the
The site was last modified on December 10th 2008. Webmasters: Jacob Midtgaard-Olesen & Jesper
Природата на любовта (етика за горен курс)
ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА
Какво е това човекът? Безсъмнено това е един от най-важните въпроси в света. Смисълът и целта на човешкия живот, нашите постъпки и стремежи – всичко това изцяло”. Всичко това зависи от нашето разбиране за “истинската природа на човека”.
Какво е това “човешко съзнание”?
Едва ли някой се съмнява в съществуването на своето физическо тяло – ние го виждаме и знаем, че то съществува. Но откъде знаем, че притежаваме съзнание и дух? Ако някой ви каже, че вие сте вашето тяло, вие решително ще се противопоставите. Ако някой ви помоли да разкажете за себе си, едва ли ще започнете разказа си с описание на вашата фигура. По-скоро, ще се опитате да опишете своя характер. Нека по-отблизо да разгледаме природата на нашето съзнание и тяло.
Всеки човек има два аспекта на съзнание – духовно и физическо. Физическото тяло се състои от различни органи, включващи мозъка. Физическото съзнание контролира такива функции на нашия организъм, като храносмилане и възпроизводство. Физическото съзнание напомня на инстинкта на животните, който се проявява в такива желания, като например стремеж да се нахрани и размножава. С други думи, функцията на физическото съзнание е да ръководи живота на индивида в материалния свят.
Духовното съзнание предхожда физическото съзнание. Нашето съзнание има три основни функции, които постоянно се намират в действие: разум, чувства и воля. Разумът е тази част от нашето съзнание, което възприема и изработва знание и по такъв начин въплъщава нашия стремеж към истината; чувствата са част от съзнанието, с помощта на което изпитваме радост, гняв, печал, щастие – тя въплъщава стремеж към красота; волята – част от съзнанието определя направлението на нашите мисли и действия и въплъщава стремежът ни към доброта.
Безсъмнено животът в името на нравствените ценности включва и стремеж към собствена радост за удовлетворяване на собствените духовни потребности.; и все пак по-значителен негов аспект се явява стремежа да доставиш радост на другите. С други думи животът в името на нравствените ценности е алтруистичен тип живот чрез който човек намира своето щастие.
Единството между физическото и духовно съзнание образува човешкото съзнание. Когато физическото съзнание се обедини с духовното, живота в името на ценностите придобива първостепенно значение, а материалната страна отива на втори план. Това означава, че животът заради истината, добротата, красотата и любовта се явява наша цел, а живота за удовлетворение на нашите основни материални потребности за храна, облекло и жилище са средство за изпълнение на целта. Световните религии признават, че всички хора притежават духовна природа, която продължава да съществува след физическата смърт. Както и природните закони, така и духовните принципи, които управляват нашия духовен живот са една реалност, оказваща силно влияние върху нашия живот. Известният руски писател Достоевски казва: “Ако отнемем от човечеството вярата в безсмъртието, не само любовта, но всяка жива сила, която поддържа света веднага ще бъде прекъсната”.
Кое е най-важното в природата на човека?
Нашият стремеж към любовта е най-дълбокият ни и значителен духовен стремеж. Този стремеж често не се поддава на рационално обяснение. Способността ни да даваме и приемаме любов произлиза от дълбините на нашето “аз” или онези дълбини, които наричаме сърце. Но под сърце нямаме предвид органът, отговарящ за кръвообращението. Сърцето, за което става дума се отнася към областта на духа. Това е центъра на нашето съзнание. По този начин ние можем да кажем: сърцето е източник на нашия стремеж към любов и да изпитваме радост в любовта. Сърцето е центъра и същността на нашата личност. Вие навярно сте слушали израза: ”Той има добро сърце”. Обикновено признаваме, че сърцето има отношение към нашия характер. Нашите постъпки отразяват свойствата и характера на нашето сърце. Духовното и физическо съзнание трябва да се намират в хармония така, че нашия разум, чувства и воля да се развиват в равновесие и център на целия наш живот да стане сърцето. При болшинството от хора, когато една от способностите преобладава над другите, личността не е напълно хармонична. Например: у някои хора преобладава способност към рационално мислене, но не им достига емоционална зрялост или сила на волята, за да вършат добро. Ако в човека преобладава сърцето, неговият разум, чувства и воля се развиват хармонично.
Сърцето е източник на нашият стремеж да обичаме и изпитваме радост в любовта.Центърът на всичко е любовта. Поети и философи в продължение на много векове са писали за любовта; тойната и магията на тази тема са наистина неизчерпаеми. Но ние можем накратко да поговорим за нея във връзка с нравствените ценности и нашата човешка природа. И така: какво е любовта?
КАКВО Е ЛЮБОВТА?
Това е сила, привеждаща два или повече обекта в единство и съгласие.
Когато ние обичаме някого или нещо, ние чувстваме, че това е нещо от нас самите; ние чувстваме тревога и грижа за любими наши хора, като мои собствени. Както е казал Владимир Соловьов: различен шрифт: “Любовта е важна, не само като сеществена част от нашите чувства, а поради това, че пренася всичките наши жизнени интереси от самите нас в другите, като център на нашия личен живот.
В. С. Соловьов, “Смисълът на любовта”
Любовта е разбираема за всички хора, тъй като всички хора притежават сърце. Когато вие обичате, за каква любов мечтаете?
Искате ли да ви обичат с любов, която постепенно се мени, или с постоянна любов? Искате ли временна любов или тя да бъде вечна? Какви песни за любовта бихте започнали да пеете, ако се говори за временна, изменчива, относителна любов? Можете ли да си предтавите такива стихове: “Ще те обичам, докато ми готвиш и переш.”
В действителност, когато сме влюбени в някого, ние обещаваме да се обичаме вечно. Защо влюбените в целия свят се кълнат един друг в нещо, ако то е недостижимо? Ние произнасяме тези клетви и вярваме в тях, защото човек е способен на вечна любов. Всички ние искаме и очакваме вечна, безусловна и неизменна любов.
Истинската любов се подразбира, че ние се отдаваме изцяло на другия. Ние отдаваме своите мисли, думи и на първо място своите постъпки. Истинската любов притежава 3 съществени черти:
1. Тя е безкористна и често включва в себе си способност да жертва собствените си интереси.
2. Тя е неизменна и не зависи от удобства или други обстоятелства.
3. Тя не поставя никакви условия, тъй като тя не изисква нищо в замяна.
Когато сме изпълнени с истинска любов, ние чувстваме, че другите хора са част от нашето съкровено “аз”. Тогава нашето чувство за самосъхранение няма да позволи да допуснем да им стане болно. Това има предвид християнската традиция: “Обичай ближния си като себе си”.
Принципите, управляващи нашата физическа природа и физически ръст са аналогични на тези, които управляват нашата духовна природа и духовен ръст.
Известно ни е, че тялото ни се състои от физически елементи, които поглъщаме и преработваме в процеса на дишане и хранене. За да растем физически, ни е необходима топлина, светлина, въздух и крана. Нашето физическо здраве ще зависи от качествата на погълнатите от нас елементи.
Нашето духовно здраве се определя от същите тези принципи. За нашия дух също са необходими определени елементи за растеж и съзряване:
• топлина – любовта на родителите, приятелите, Бог;
• светлина – получаване на знания, разбиране на предназначението и смисъла на живота при четене на философска, художествена, религиозна литература;
• въздух – нравствената атмосфера или среда, духовния климат, който събужда в нас светли, възвишени чувства;
• Храна – добрите постъпки, продиктувани от любов към другите;
Когато извършваме добри и безкористни постъпки, нашият дух се изпълва с елементите на добро, което му дава да расте и да се азвива. Ето защо, когато извършваме добра постъпка, ние се чувстваме добре и обратно.
За да станем добри хора ние трябва да практикуваме всеки ден, докато се научим.
“Царството Божие е във вас” (Лука 17:21). Дори и да не вярвате в живота след смъртта, пак ще ви се наложи да изживеете живот пълен с добродетели. В живота има някаква универсална справедливост. Ние действително получаваме възнаграждение за нашите добри постъпки. Ние жънем урожая от добри дела на нашия характер и това ни носи успехи и щастие в живота.
Какво е това човекът? Безсъмнено това е един от най-важните въпроси в света. Смисълът и целта на човешкия живот, нашите постъпки и стремежи – всичко това изцяло”. Всичко това зависи от нашето разбиране за “истинската природа на човека”.
Какво е това “човешко съзнание”?
Едва ли някой се съмнява в съществуването на своето физическо тяло – ние го виждаме и знаем, че то съществува. Но откъде знаем, че притежаваме съзнание и дух? Ако някой ви каже, че вие сте вашето тяло, вие решително ще се противопоставите. Ако някой ви помоли да разкажете за себе си, едва ли ще започнете разказа си с описание на вашата фигура. По-скоро, ще се опитате да опишете своя характер. Нека по-отблизо да разгледаме природата на нашето съзнание и тяло.
Всеки човек има два аспекта на съзнание – духовно и физическо. Физическото тяло се състои от различни органи, включващи мозъка. Физическото съзнание контролира такива функции на нашия организъм, като храносмилане и възпроизводство. Физическото съзнание напомня на инстинкта на животните, който се проявява в такива желания, като например стремеж да се нахрани и размножава. С други думи, функцията на физическото съзнание е да ръководи живота на индивида в материалния свят.
Духовното съзнание предхожда физическото съзнание. Нашето съзнание има три основни функции, които постоянно се намират в действие: разум, чувства и воля. Разумът е тази част от нашето съзнание, което възприема и изработва знание и по такъв начин въплъщава нашия стремеж към истината; чувствата са част от съзнанието, с помощта на което изпитваме радост, гняв, печал, щастие – тя въплъщава стремеж към красота; волята – част от съзнанието определя направлението на нашите мисли и действия и въплъщава стремежът ни към доброта.
Безсъмнено животът в името на нравствените ценности включва и стремеж към собствена радост за удовлетворяване на собствените духовни потребности.; и все пак по-значителен негов аспект се явява стремежа да доставиш радост на другите. С други думи животът в името на нравствените ценности е алтруистичен тип живот чрез който човек намира своето щастие.
Единството между физическото и духовно съзнание образува човешкото съзнание. Когато физическото съзнание се обедини с духовното, живота в името на ценностите придобива първостепенно значение, а материалната страна отива на втори план. Това означава, че животът заради истината, добротата, красотата и любовта се явява наша цел, а живота за удовлетворение на нашите основни материални потребности за храна, облекло и жилище са средство за изпълнение на целта. Световните религии признават, че всички хора притежават духовна природа, която продължава да съществува след физическата смърт. Както и природните закони, така и духовните принципи, които управляват нашия духовен живот са една реалност, оказваща силно влияние върху нашия живот. Известният руски писател Достоевски казва: “Ако отнемем от човечеството вярата в безсмъртието, не само любовта, но всяка жива сила, която поддържа света веднага ще бъде прекъсната”.
Кое е най-важното в природата на човека?
Нашият стремеж към любовта е най-дълбокият ни и значителен духовен стремеж. Този стремеж често не се поддава на рационално обяснение. Способността ни да даваме и приемаме любов произлиза от дълбините на нашето “аз” или онези дълбини, които наричаме сърце. Но под сърце нямаме предвид органът, отговарящ за кръвообращението. Сърцето, за което става дума се отнася към областта на духа. Това е центъра на нашето съзнание. По този начин ние можем да кажем: сърцето е източник на нашия стремеж към любов и да изпитваме радост в любовта. Сърцето е центъра и същността на нашата личност. Вие навярно сте слушали израза: ”Той има добро сърце”. Обикновено признаваме, че сърцето има отношение към нашия характер. Нашите постъпки отразяват свойствата и характера на нашето сърце. Духовното и физическо съзнание трябва да се намират в хармония така, че нашия разум, чувства и воля да се развиват в равновесие и център на целия наш живот да стане сърцето. При болшинството от хора, когато една от способностите преобладава над другите, личността не е напълно хармонична. Например: у някои хора преобладава способност към рационално мислене, но не им достига емоционална зрялост или сила на волята, за да вършат добро. Ако в човека преобладава сърцето, неговият разум, чувства и воля се развиват хармонично.
Сърцето е източник на нашият стремеж да обичаме и изпитваме радост в любовта.Центърът на всичко е любовта. Поети и философи в продължение на много векове са писали за любовта; тойната и магията на тази тема са наистина неизчерпаеми. Но ние можем накратко да поговорим за нея във връзка с нравствените ценности и нашата човешка природа. И така: какво е любовта?
КАКВО Е ЛЮБОВТА?
Това е сила, привеждаща два или повече обекта в единство и съгласие.
Когато ние обичаме някого или нещо, ние чувстваме, че това е нещо от нас самите; ние чувстваме тревога и грижа за любими наши хора, като мои собствени. Както е казал Владимир Соловьов: различен шрифт: “Любовта е важна, не само като сеществена част от нашите чувства, а поради това, че пренася всичките наши жизнени интереси от самите нас в другите, като център на нашия личен живот.
В. С. Соловьов, “Смисълът на любовта”
Любовта е разбираема за всички хора, тъй като всички хора притежават сърце. Когато вие обичате, за каква любов мечтаете?
Искате ли да ви обичат с любов, която постепенно се мени, или с постоянна любов? Искате ли временна любов или тя да бъде вечна? Какви песни за любовта бихте започнали да пеете, ако се говори за временна, изменчива, относителна любов? Можете ли да си предтавите такива стихове: “Ще те обичам, докато ми готвиш и переш.”
В действителност, когато сме влюбени в някого, ние обещаваме да се обичаме вечно. Защо влюбените в целия свят се кълнат един друг в нещо, ако то е недостижимо? Ние произнасяме тези клетви и вярваме в тях, защото човек е способен на вечна любов. Всички ние искаме и очакваме вечна, безусловна и неизменна любов.
Истинската любов се подразбира, че ние се отдаваме изцяло на другия. Ние отдаваме своите мисли, думи и на първо място своите постъпки. Истинската любов притежава 3 съществени черти:
1. Тя е безкористна и често включва в себе си способност да жертва собствените си интереси.
2. Тя е неизменна и не зависи от удобства или други обстоятелства.
3. Тя не поставя никакви условия, тъй като тя не изисква нищо в замяна.
Когато сме изпълнени с истинска любов, ние чувстваме, че другите хора са част от нашето съкровено “аз”. Тогава нашето чувство за самосъхранение няма да позволи да допуснем да им стане болно. Това има предвид християнската традиция: “Обичай ближния си като себе си”.
Принципите, управляващи нашата физическа природа и физически ръст са аналогични на тези, които управляват нашата духовна природа и духовен ръст.
Известно ни е, че тялото ни се състои от физически елементи, които поглъщаме и преработваме в процеса на дишане и хранене. За да растем физически, ни е необходима топлина, светлина, въздух и крана. Нашето физическо здраве ще зависи от качествата на погълнатите от нас елементи.
Нашето духовно здраве се определя от същите тези принципи. За нашия дух също са необходими определени елементи за растеж и съзряване:
• топлина – любовта на родителите, приятелите, Бог;
• светлина – получаване на знания, разбиране на предназначението и смисъла на живота при четене на философска, художествена, религиозна литература;
• въздух – нравствената атмосфера или среда, духовния климат, който събужда в нас светли, възвишени чувства;
• Храна – добрите постъпки, продиктувани от любов към другите;
Когато извършваме добри и безкористни постъпки, нашият дух се изпълва с елементите на добро, което му дава да расте и да се азвива. Ето защо, когато извършваме добра постъпка, ние се чувстваме добре и обратно.
За да станем добри хора ние трябва да практикуваме всеки ден, докато се научим.
“Царството Божие е във вас” (Лука 17:21). Дори и да не вярвате в живота след смъртта, пак ще ви се наложи да изживеете живот пълен с добродетели. В живота има някаква универсална справедливост. Ние действително получаваме възнаграждение за нашите добри постъпки. Ние жънем урожая от добри дела на нашия характер и това ни носи успехи и щастие в живота.
неделя, 9 август 2009 г.
Учебни материали по етично възпитание.
Навлизане в 21-ви век с нов морал и етика
За да създаде уникален шедьовър на удивителна красота и хармония, художникът дълго носи в себе си неговия образ. Създаденото творение отразява такъв образ. Така и ние сме художници на нашето бъдеще. И ако ние, като художници на съдбата, искаме нашия живот да бъде щастлив и целите, които сме си поставили- достигнати, то ние трябва да имаме пред себе си създаден образ и да осъзнаваме по кой път да вървим.
Затова е необходимо ясно виждане и разбиране за истинската цел и смисъл на нашия живот; необходимо е да разбираме как да създадем правилни отношения в семейството, в приятелската среда, в обществото, нацията и света. Само тогава можем да овладеем божествената красота и хармония на живота – живот, изживян в съгласие, любов и доброта.
С правилно обучение и яснота на избора, основан върху моралните и етични принципи, можем да развием нашата личност. Можем да се научим как да се справяме с емоциите си и напрежението в нас. Можем да получим чувството, че не контролираме нашия живот, че сме жертви на нашата среда, на манипулиращи ни хора, на собствените ни объркани емоции. Можем да се научим да уважаваме и оценяваме другите и себе си, да осъзнаем, че живота ни е стайностен и смислен. Сътворяването на нашата личност е дълъг житейски процес и е най-важната задача на всеки човек. И сега, нека започнем нашето пътешествие заедно…
Едновременно с професионалното обучение в училищата, все повече учители се замислят върху своята отговорност да възпитават у зецата подходящи социални и поведенчески роли.
Уилям С. Морс в книгата си “Нарушаване на класната дисциплина”, гл. “Основна дилема” описва това много ясно:
“Нашата култура е агресивна и опустошителна. Училищата повече не могат да изпълняват своите задължения за даване на тристепенно обучение на децата, които демонстрират една “нова” култура безограничения и задръжки…”
често възпитателите откриват, че са загубили твърди много време за справяне с побоища, класни нарушения, импулсивност и социална незрялост. Много учители са счели, че времето, отделено за справяне с такива форми на поведение, трябва да бъде прекарано в обучаване на децата как да избягват конфликтите и изразяват чувствата си по един по-приемлив за обществото начин.”
В едно интервю от “Американски новини и световни съобщения” Стивън Мюлер, президент на Университета Джон Хонкинс казва, че най-големият проблем на образованието е, че студентите не изучават ценностната система на човечесото. Тази ситуация се е развила, обяснил той, тъй като “днес образованието има за основа научния метод, който изцяло е обърнал гръб на религията… поради неспособността си да работят с морално-нравствени средства, днешните университети се обръщат във високо квалифизцирани варвари.”1
Подобно, професор Андрю Олден Куист от Охайския Университет изказва мисли отнсно упадъка на Американското образование, което е станало “недостатъчно и понякога глупаво”. 2 По негово мнение проблемът идва не от Виетнам или твърде много гледане на телевизия, или от някакви други изтъквани причини. Това, което е тръгнало в погрешна посока, казва Олден Куист, “било не някаква бурма или събитие, това е била идеята.” Образователите и социалните учени през 60-те и 70-те разработили реалистична философия, която утвърждавала “ценностите на срадната класа”. Това са били самочувствието и самооценката за себе си, да се чувстваш добре – или с други думи – доволство от нещата в живота.
Но дори преди 60-те години, още от 1929г. Алфред Норд Уайхед наблюдавал, че образованието в Америка било в критично състояние. В “Цели на образованието” Уайхед проплакал, че съвременното образование е набор от предмети, които не могат да развият божествена мъдрост. Той счел това като “тъжно обстоятелство за провала на човешките усилия”. Според него, важността на знанието лежи в употребата му, в умението ни да го използваме, т.е. в мъдростта. “…Ако се срещнете с млади хора, току-що завършили училището и университета, скоро ще забележите мудните умове на онези, чийто образование се състои от придобиване на инертно знание”.
Основната идея на съдържанието на едно бъдещо ръководство по етика е идеята за любовта във всичките й измерения. Не е нужно да учим за омразата, от детството си сме се снещали с нея, чели сме за нея, гледали сме по филми и по телевизията, имали сме личен контакт с нея.
Разбира се, любовта също съществува около нас, но ние не винаги я осъзнаваме, не винаги я приемаме и изразяваме.
Човешката история показва, че е нужно да се научим не само как да обичаме, но и как да се обединим с любов и да почувстваме радостта, която ни носи и да позволим любовта да проникне в целия ни живот.
Книгата “Пътят към себепознанието” е необикновена в много отношения. Нейната поява е вдъхновена от работата на американски и руски преподаватели, едновременно теоретици и практици. Такова сътрудсничество в науката е общоприето, но в сферата на образованието и обучението на децата е едно от първите по рода си.
Най-прекрасното в подготовката на един такъв учебник е оптимизмът и ентусиазмът на хората, които работят по него. За първи път в Русия едно такова ръковоство дава курс по морално-нравствено самоусъвършенстване на ученици, основан върху общите културни цинности на различните страни. От широко културно съдържание учащите ще получат по-дълбоко разбиране за измеренията на човешкия опит, за който имат много малко познание. Тези етики, принципи и норми са приети и преподавани като морални изисквания за онези, които проповядват различни религиозни учения.
И най-вече едно друго заглавие, “Пътят към истинската любов” ни показва как да разбираме любовта и как да я направим източник на щастие и смисъл на живота. Факт за това е представянето на универсалните принципи през призмата на различни религиозни традиции. Известно е, че през цялата човешка история е съществувало съперничество и неразбиране между тях.. Особено опасен е бил така нареченият религиозен фундаментализъм, който иска да наложи или подчини на себе си всички различни от него вери, без да подбира средствата си, под предтекста да съхрани правотата на своята традиция и “истинска” вяра.
В своето духовно заслепение фундаменталистите са унищожавали цели култури, без никога да осъзнаят, че по своята дълбока същност те не си противоречат, а са част от едно цяло, което всеки търсещ човек може да подреди в своя красива мозайка.
В този смисъл някои твърдения в учебника може да предизвикат съмнения у читатели, възпитани в различни традиции. Но авторите, показали разнообразието на различните пътища, дават право на читателя да изработи своя гледна точка за заобикалящият го свят и да намери своето място в него.
От друга страна, учейки на истинска любов, авторите на тази книга показват единството на различните духовни традиции в оформянето на универсално виждане, което може да бъде в различни нюанси според разнообразието на формата, под която то се появява.
В настоящият момент гражданите на страните, живеещи в т.нар. демократични общества срещат различни противоречивив мнения по най-различни въпроси. Как те могат да се ориентират правилно,за да избегнат страданията в своя живот. Например, все повече семейства се разпадат, радителите не знаят как да напътстват своите деца, а учителите как да се справят с тяхното възпитание. Това е невероятно труден проблем, който може да бъде разрешен само чрез образование и духовно възраждане.
Предвиждат се още няколко части, които могат да бъдат включени като модулен курс по морал и етика за всички възрастови групи ученици. В основата си уроците са близки по идея до руските и американски ръководства, но са съобразени със спецификата на българското културно наследство. В този смисъл можем да кажем, че серията е неповторима поради българския дух, който носи.
Преводачите и съставителите на учебника не претендират за изчерпателност, те дори приканват заинтересуваните да се включат както намерят за добре. Да предлагат на българския читател теми и идеи за размисъл и дискусия, нов подход към разрешаването на наболяли въпроси от нашата действителност. Като основна цел, той предлага единството на три идеала: оформяне на съвършената личност, създаване на истинско семейство и общество и пълна творческа реализация. Нека този път на следване да бъде ръководна звезда за всички, които се запознаят с тази книга.
От Румяна Русева
Умеете ли да бъдете щастливи?
У всеки човек има моменти в живота, когато се чувства щастлив. Има и такива, при които ненавиждаш себе си и целия свят. Навярно не може да бъде по друг начин – и все пак тайно завиждаме на хората, които външно изглеждат винаги доволни от себе си и винаги приемат философски нещата, които стават около тях. А вие от коя категория хора сте? За да отгворите на този въпрос, ще ви помогне този тест:
За всеки въпрос изберете един от трите отговора:
1. Когато се събуждате сутрин, преди всичко:
а) не ви се иска да мислите за нищо.
б) мислите си какво ли ще ви донесе денят.
в) доволни сте, че започва нов ден, който да ви донесе ноди изненади.
2. Мислите си за вашите приятели, че:
а) те са така интересни и отзивчиви, както би ви се искало.
б) разбира се, и те имат недостатъци, но като цяло се търпят.
в) забележителни хора!
3. Сравнявайки се с други хора, вие откривате, че:
а) не ме оценяват.
б) не съм по-лош от другите.
в) стремя се към лидерство и това, моля ви се, признават всички.
4. Ако теглото ви се е увеличило над 4-5 кг., вие:
а) изпадате в паника.
б) считате, че няма нищо особено в това.
в) преминавате на диета иусилено се занимавате с физически упражнения.
5. Ако се намирате в тежко състояние, то:
пък, тайно завиждаме на хората, които външно изглеждат винаги доволни от себе си и винаги приемат философски нещата, които стават около тях. А вие от коя категория хора сте? За да отговорите на този въпрос, ще ви помогне този тест:
6. Когато се замислате над преживеният от вас живот, стигате ли до извода, че:
а) всичко е било по-скоро лошо, отколкото хубаво.
б) било е повече хубаво отколкото лошо.
в) всичко е било прекрасно.
7. В края на деня вие обикновено:
а) сте недоволен от себе си.
б) считате, че денят може да премине и по-добре.
в) отивате да спите с чевство на удовлетворение.
8. Когато се гледате в огледало, често си мислите:
а) “Ужас! По-добре да не гледам.”
б) “Е, не е чак толкова лошо!”
в) “Всичко е прекрасно!”
9. Ако знаете за голяма сума пари от тотото, паднала се на ваш познат, вие си мислите:
а) “А на мене никога не ми върви!”
б) “Дявол да го вземе! Де да бях аз!”
в) “Някой път и на мен ще ми излезе късмета!”
10. Ако чуете от радиото или разберете от вестника за някакво произшествие, вие си казвате:
а) “Ето така ще стане и с мен някой път!”
б) “Извадих късмет, че на мен не ми се случи!”
в) “Тези журналисти нарочно преувеличават и всявят напрежение!”
а) кълнете съдбата си.
б) знаете, че лошото настроение ще мине.
в) стараете се да се развлечете.
Всеки отговор съответства на: а – 0 точки; б – 1 точка; в – 2 точки.
17 – 20 точки: Вие сте щастлив човек, но не ви се вярва, че това е възможно! Радвате се на живота, не обръщате внимание на неприятностите и житейските несгоди. Вие сте жизнерадостен човек и се харесвате на околните поради вашия оптимизъм, но… не се ли отнасяте малко повърхностно и лековато към всичко, което става около вас? Може би малко трезвост и скептичност няма да навредят?
13 – 16 точки: Навярно вие сте “оптимално” щастлив човек и радостта във вашия живот явно е по-голяма, отколкото скръбта. Вие сте мъжествен, хладнокръвен, у вас има трезв ум и лек характер. Не се паникьосвате, посрещате трудностите трезво и ги преценявате. Околните се чувстват добре с вас.
18 – 20 точки: Щастието и нещастието за вас се изразяват и известната формула “50/50”. Ако искате да наклоните чашата на везните във ваша полза, старайте се да не пасувате пред трудностите, посрещайте ги стоически, опирайте се на приятелите и не се оставяйте в беда.
0 –7 точки: Вие сте свикнали да гледате на всичко през черни очила и считате, че съдбата ви е дарила с неудачно същесдтвуване. А струва ли сида мислите така? Старайте се повече от времето да прекарвате в компанията на весели, оптимистично настроени хора. Добре е да се увлечете по нещо, например да си намерите “хоби”.
Допълнителен материал
Извадки от съчинения, писани на английски език от шестокласници на тема “Светът – по-добро място за живот? Къде е моето сърце!?”
“Истина ли е това? Светът в 21 век ще бъде много различен и труден за живеене. Няма надежда за хората, които се избиват едни други. Хората стават все по-лоши. Децата не обичат родителите си и родителите не разбират децата си. Ето защо, децата не вярват в нищо. Децата нямат и приятели, защото днес истинските взаимоотношения са невъзможни. Когато родителите не споделят проблемите на децата, много от тях са самотни и търсят наркотиците: 21 век е векът на наркотиците и борбата срещу “СПИН”, порнографията е друг проблем на лоши взаимоотношения между родители и деца. Свободният секс е навсякъде около нас. Ето защо има толкова много деца – сираци. За да се спасят, децата търсят религиозните секти. Религиозните конфликти и войни ще нараснат.
Земята е много замърсена, но хората продължават да я замърсяват. Един ден тя ще се разгневи и ще ни залее от наводнения и болести. Хората не живеят вече н природата. Те живеят с компютрите и машините. Компютрите и машините създават безчувствени и лоши деца. Но ние сме децата. Ние трябва да помислим за нашето бъдеще и нашата планета. Нещата могат да се променят. Помислете за това. Бъдете силни.”
Моника Вълдашка, 12г.СОУ "Индира Ганди"
“Двадесети век – живот, пълен с илюзии. Хората не могат цялостно да осмислятт дните си. В действителност – навсякъде съществува престъпност: корупция в мисленето, поведението и начина на живот. Порноиндустрията и масовата култура се разпространяват все повече и повече. Хората не вървят в правилния път. Вярвам, че корупцията е временно явление. Вълната на наркотиците залива все повече обществото. Ние се доверяваме на хората (политици и управници), които чрез действията си показват своето невежество. Техният контрол подтиска високо образованите хора. Много хора мислят, че западната цивилизация върви в неправилна посока и влияе лошо на източната цивилиздация. Мисля, че всички хора са равни. Те могат да живеят заедно толкова дълго, колкото искат. Те могат да живеят в мир и хармония. Струва ми се, че любовта е най-висша ценност! Не трябва да има световни войни. Надявам се, че ние – новото поколение, което ще приветства 21 век, ще промени света.
Нека направим света по-добро място за живеене. Тогава аз ще бъда наистина щастлива. Ние трябва да се заинтересуваме от нещо, да повярваме в него, да се трудим, за да успеем и да станем победители.”
Таня Петрова, 12г. СОУ " Индира Ганди"
“Мисля, че можем да променим света. Ще бъда щастлива, ако нашият свят стане по-добър. Светът преди 100г. и сега са много различни. Хората трябва да щажат какво мислят и всеки има правото да каже мнението си относно различни въпроси. Защо в този свят има толкова много лоши неща?
В края на краищата трябва да спасим нашата майка-природа, защото ако продължаваме да замърсяваме въздуха, водата, скоро нашата планета ще се обърне в пустиня. Истинската любов е най-висша ценност. Трябва да се обичаме истински.
Елена Геновска, 12г. СОУ " Индира Ганди"
За да създаде уникален шедьовър на удивителна красота и хармония, художникът дълго носи в себе си неговия образ. Създаденото творение отразява такъв образ. Така и ние сме художници на нашето бъдеще. И ако ние, като художници на съдбата, искаме нашия живот да бъде щастлив и целите, които сме си поставили- достигнати, то ние трябва да имаме пред себе си създаден образ и да осъзнаваме по кой път да вървим.
Затова е необходимо ясно виждане и разбиране за истинската цел и смисъл на нашия живот; необходимо е да разбираме как да създадем правилни отношения в семейството, в приятелската среда, в обществото, нацията и света. Само тогава можем да овладеем божествената красота и хармония на живота – живот, изживян в съгласие, любов и доброта.
С правилно обучение и яснота на избора, основан върху моралните и етични принципи, можем да развием нашата личност. Можем да се научим как да се справяме с емоциите си и напрежението в нас. Можем да получим чувството, че не контролираме нашия живот, че сме жертви на нашата среда, на манипулиращи ни хора, на собствените ни объркани емоции. Можем да се научим да уважаваме и оценяваме другите и себе си, да осъзнаем, че живота ни е стайностен и смислен. Сътворяването на нашата личност е дълъг житейски процес и е най-важната задача на всеки човек. И сега, нека започнем нашето пътешествие заедно…
Едновременно с професионалното обучение в училищата, все повече учители се замислят върху своята отговорност да възпитават у зецата подходящи социални и поведенчески роли.
Уилям С. Морс в книгата си “Нарушаване на класната дисциплина”, гл. “Основна дилема” описва това много ясно:
“Нашата култура е агресивна и опустошителна. Училищата повече не могат да изпълняват своите задължения за даване на тристепенно обучение на децата, които демонстрират една “нова” култура безограничения и задръжки…”
често възпитателите откриват, че са загубили твърди много време за справяне с побоища, класни нарушения, импулсивност и социална незрялост. Много учители са счели, че времето, отделено за справяне с такива форми на поведение, трябва да бъде прекарано в обучаване на децата как да избягват конфликтите и изразяват чувствата си по един по-приемлив за обществото начин.”
В едно интервю от “Американски новини и световни съобщения” Стивън Мюлер, президент на Университета Джон Хонкинс казва, че най-големият проблем на образованието е, че студентите не изучават ценностната система на човечесото. Тази ситуация се е развила, обяснил той, тъй като “днес образованието има за основа научния метод, който изцяло е обърнал гръб на религията… поради неспособността си да работят с морално-нравствени средства, днешните университети се обръщат във високо квалифизцирани варвари.”1
Подобно, професор Андрю Олден Куист от Охайския Университет изказва мисли отнсно упадъка на Американското образование, което е станало “недостатъчно и понякога глупаво”. 2 По негово мнение проблемът идва не от Виетнам или твърде много гледане на телевизия, или от някакви други изтъквани причини. Това, което е тръгнало в погрешна посока, казва Олден Куист, “било не някаква бурма или събитие, това е била идеята.” Образователите и социалните учени през 60-те и 70-те разработили реалистична философия, която утвърждавала “ценностите на срадната класа”. Това са били самочувствието и самооценката за себе си, да се чувстваш добре – или с други думи – доволство от нещата в живота.
Но дори преди 60-те години, още от 1929г. Алфред Норд Уайхед наблюдавал, че образованието в Америка било в критично състояние. В “Цели на образованието” Уайхед проплакал, че съвременното образование е набор от предмети, които не могат да развият божествена мъдрост. Той счел това като “тъжно обстоятелство за провала на човешките усилия”. Според него, важността на знанието лежи в употребата му, в умението ни да го използваме, т.е. в мъдростта. “…Ако се срещнете с млади хора, току-що завършили училището и университета, скоро ще забележите мудните умове на онези, чийто образование се състои от придобиване на инертно знание”.
Основната идея на съдържанието на едно бъдещо ръководство по етика е идеята за любовта във всичките й измерения. Не е нужно да учим за омразата, от детството си сме се снещали с нея, чели сме за нея, гледали сме по филми и по телевизията, имали сме личен контакт с нея.
Разбира се, любовта също съществува около нас, но ние не винаги я осъзнаваме, не винаги я приемаме и изразяваме.
Човешката история показва, че е нужно да се научим не само как да обичаме, но и как да се обединим с любов и да почувстваме радостта, която ни носи и да позволим любовта да проникне в целия ни живот.
Книгата “Пътят към себепознанието” е необикновена в много отношения. Нейната поява е вдъхновена от работата на американски и руски преподаватели, едновременно теоретици и практици. Такова сътрудсничество в науката е общоприето, но в сферата на образованието и обучението на децата е едно от първите по рода си.
Най-прекрасното в подготовката на един такъв учебник е оптимизмът и ентусиазмът на хората, които работят по него. За първи път в Русия едно такова ръковоство дава курс по морално-нравствено самоусъвършенстване на ученици, основан върху общите културни цинности на различните страни. От широко културно съдържание учащите ще получат по-дълбоко разбиране за измеренията на човешкия опит, за който имат много малко познание. Тези етики, принципи и норми са приети и преподавани като морални изисквания за онези, които проповядват различни религиозни учения.
И най-вече едно друго заглавие, “Пътят към истинската любов” ни показва как да разбираме любовта и как да я направим източник на щастие и смисъл на живота. Факт за това е представянето на универсалните принципи през призмата на различни религиозни традиции. Известно е, че през цялата човешка история е съществувало съперничество и неразбиране между тях.. Особено опасен е бил така нареченият религиозен фундаментализъм, който иска да наложи или подчини на себе си всички различни от него вери, без да подбира средствата си, под предтекста да съхрани правотата на своята традиция и “истинска” вяра.
В своето духовно заслепение фундаменталистите са унищожавали цели култури, без никога да осъзнаят, че по своята дълбока същност те не си противоречат, а са част от едно цяло, което всеки търсещ човек може да подреди в своя красива мозайка.
В този смисъл някои твърдения в учебника може да предизвикат съмнения у читатели, възпитани в различни традиции. Но авторите, показали разнообразието на различните пътища, дават право на читателя да изработи своя гледна точка за заобикалящият го свят и да намери своето място в него.
От друга страна, учейки на истинска любов, авторите на тази книга показват единството на различните духовни традиции в оформянето на универсално виждане, което може да бъде в различни нюанси според разнообразието на формата, под която то се появява.
В настоящият момент гражданите на страните, живеещи в т.нар. демократични общества срещат различни противоречивив мнения по най-различни въпроси. Как те могат да се ориентират правилно,за да избегнат страданията в своя живот. Например, все повече семейства се разпадат, радителите не знаят как да напътстват своите деца, а учителите как да се справят с тяхното възпитание. Това е невероятно труден проблем, който може да бъде разрешен само чрез образование и духовно възраждане.
Предвиждат се още няколко части, които могат да бъдат включени като модулен курс по морал и етика за всички възрастови групи ученици. В основата си уроците са близки по идея до руските и американски ръководства, но са съобразени със спецификата на българското културно наследство. В този смисъл можем да кажем, че серията е неповторима поради българския дух, който носи.
Преводачите и съставителите на учебника не претендират за изчерпателност, те дори приканват заинтересуваните да се включат както намерят за добре. Да предлагат на българския читател теми и идеи за размисъл и дискусия, нов подход към разрешаването на наболяли въпроси от нашата действителност. Като основна цел, той предлага единството на три идеала: оформяне на съвършената личност, създаване на истинско семейство и общество и пълна творческа реализация. Нека този път на следване да бъде ръководна звезда за всички, които се запознаят с тази книга.
От Румяна Русева
Умеете ли да бъдете щастливи?
У всеки човек има моменти в живота, когато се чувства щастлив. Има и такива, при които ненавиждаш себе си и целия свят. Навярно не може да бъде по друг начин – и все пак тайно завиждаме на хората, които външно изглеждат винаги доволни от себе си и винаги приемат философски нещата, които стават около тях. А вие от коя категория хора сте? За да отгворите на този въпрос, ще ви помогне този тест:
За всеки въпрос изберете един от трите отговора:
1. Когато се събуждате сутрин, преди всичко:
а) не ви се иска да мислите за нищо.
б) мислите си какво ли ще ви донесе денят.
в) доволни сте, че започва нов ден, който да ви донесе ноди изненади.
2. Мислите си за вашите приятели, че:
а) те са така интересни и отзивчиви, както би ви се искало.
б) разбира се, и те имат недостатъци, но като цяло се търпят.
в) забележителни хора!
3. Сравнявайки се с други хора, вие откривате, че:
а) не ме оценяват.
б) не съм по-лош от другите.
в) стремя се към лидерство и това, моля ви се, признават всички.
4. Ако теглото ви се е увеличило над 4-5 кг., вие:
а) изпадате в паника.
б) считате, че няма нищо особено в това.
в) преминавате на диета иусилено се занимавате с физически упражнения.
5. Ако се намирате в тежко състояние, то:
пък, тайно завиждаме на хората, които външно изглеждат винаги доволни от себе си и винаги приемат философски нещата, които стават около тях. А вие от коя категория хора сте? За да отговорите на този въпрос, ще ви помогне този тест:
6. Когато се замислате над преживеният от вас живот, стигате ли до извода, че:
а) всичко е било по-скоро лошо, отколкото хубаво.
б) било е повече хубаво отколкото лошо.
в) всичко е било прекрасно.
7. В края на деня вие обикновено:
а) сте недоволен от себе си.
б) считате, че денят може да премине и по-добре.
в) отивате да спите с чевство на удовлетворение.
8. Когато се гледате в огледало, често си мислите:
а) “Ужас! По-добре да не гледам.”
б) “Е, не е чак толкова лошо!”
в) “Всичко е прекрасно!”
9. Ако знаете за голяма сума пари от тотото, паднала се на ваш познат, вие си мислите:
а) “А на мене никога не ми върви!”
б) “Дявол да го вземе! Де да бях аз!”
в) “Някой път и на мен ще ми излезе късмета!”
10. Ако чуете от радиото или разберете от вестника за някакво произшествие, вие си казвате:
а) “Ето така ще стане и с мен някой път!”
б) “Извадих късмет, че на мен не ми се случи!”
в) “Тези журналисти нарочно преувеличават и всявят напрежение!”
а) кълнете съдбата си.
б) знаете, че лошото настроение ще мине.
в) стараете се да се развлечете.
Всеки отговор съответства на: а – 0 точки; б – 1 точка; в – 2 точки.
17 – 20 точки: Вие сте щастлив човек, но не ви се вярва, че това е възможно! Радвате се на живота, не обръщате внимание на неприятностите и житейските несгоди. Вие сте жизнерадостен човек и се харесвате на околните поради вашия оптимизъм, но… не се ли отнасяте малко повърхностно и лековато към всичко, което става около вас? Може би малко трезвост и скептичност няма да навредят?
13 – 16 точки: Навярно вие сте “оптимално” щастлив човек и радостта във вашия живот явно е по-голяма, отколкото скръбта. Вие сте мъжествен, хладнокръвен, у вас има трезв ум и лек характер. Не се паникьосвате, посрещате трудностите трезво и ги преценявате. Околните се чувстват добре с вас.
18 – 20 точки: Щастието и нещастието за вас се изразяват и известната формула “50/50”. Ако искате да наклоните чашата на везните във ваша полза, старайте се да не пасувате пред трудностите, посрещайте ги стоически, опирайте се на приятелите и не се оставяйте в беда.
0 –7 точки: Вие сте свикнали да гледате на всичко през черни очила и считате, че съдбата ви е дарила с неудачно същесдтвуване. А струва ли сида мислите така? Старайте се повече от времето да прекарвате в компанията на весели, оптимистично настроени хора. Добре е да се увлечете по нещо, например да си намерите “хоби”.
Допълнителен материал
Извадки от съчинения, писани на английски език от шестокласници на тема “Светът – по-добро място за живот? Къде е моето сърце!?”
“Истина ли е това? Светът в 21 век ще бъде много различен и труден за живеене. Няма надежда за хората, които се избиват едни други. Хората стават все по-лоши. Децата не обичат родителите си и родителите не разбират децата си. Ето защо, децата не вярват в нищо. Децата нямат и приятели, защото днес истинските взаимоотношения са невъзможни. Когато родителите не споделят проблемите на децата, много от тях са самотни и търсят наркотиците: 21 век е векът на наркотиците и борбата срещу “СПИН”, порнографията е друг проблем на лоши взаимоотношения между родители и деца. Свободният секс е навсякъде около нас. Ето защо има толкова много деца – сираци. За да се спасят, децата търсят религиозните секти. Религиозните конфликти и войни ще нараснат.
Земята е много замърсена, но хората продължават да я замърсяват. Един ден тя ще се разгневи и ще ни залее от наводнения и болести. Хората не живеят вече н природата. Те живеят с компютрите и машините. Компютрите и машините създават безчувствени и лоши деца. Но ние сме децата. Ние трябва да помислим за нашето бъдеще и нашата планета. Нещата могат да се променят. Помислете за това. Бъдете силни.”
Моника Вълдашка, 12г.СОУ "Индира Ганди"
“Двадесети век – живот, пълен с илюзии. Хората не могат цялостно да осмислятт дните си. В действителност – навсякъде съществува престъпност: корупция в мисленето, поведението и начина на живот. Порноиндустрията и масовата култура се разпространяват все повече и повече. Хората не вървят в правилния път. Вярвам, че корупцията е временно явление. Вълната на наркотиците залива все повече обществото. Ние се доверяваме на хората (политици и управници), които чрез действията си показват своето невежество. Техният контрол подтиска високо образованите хора. Много хора мислят, че западната цивилизация върви в неправилна посока и влияе лошо на източната цивилиздация. Мисля, че всички хора са равни. Те могат да живеят заедно толкова дълго, колкото искат. Те могат да живеят в мир и хармония. Струва ми се, че любовта е най-висша ценност! Не трябва да има световни войни. Надявам се, че ние – новото поколение, което ще приветства 21 век, ще промени света.
Нека направим света по-добро място за живеене. Тогава аз ще бъда наистина щастлива. Ние трябва да се заинтересуваме от нещо, да повярваме в него, да се трудим, за да успеем и да станем победители.”
Таня Петрова, 12г. СОУ " Индира Ганди"
“Мисля, че можем да променим света. Ще бъда щастлива, ако нашият свят стане по-добър. Светът преди 100г. и сега са много различни. Хората трябва да щажат какво мислят и всеки има правото да каже мнението си относно различни въпроси. Защо в този свят има толкова много лоши неща?
В края на краищата трябва да спасим нашата майка-природа, защото ако продължаваме да замърсяваме въздуха, водата, скоро нашата планета ще се обърне в пустиня. Истинската любов е най-висша ценност. Трябва да се обичаме истински.
Елена Геновска, 12г. СОУ " Индира Ганди"
Абонамент за:
Публикации (Atom)