Проблеми на младежта

Истински семейства и свят
по Даниела Пугова

Сигурна съм, че вие ще кажете - да, нуждаем се от семейство и без него светът не би могъл да съществува. Но ако се попитаме от къкви семейство се нуждаем, можем да кажем - от добри семейства. Следователно, тази тема е от съществено значение за смисъла на нашия живот. Това, от което се нуждае човек е да има добри неща- образование приятели, работа, семейство и съдба. Затова целта на живота е да създаваме добри - щастие.
Ако аз имам проблем в семейството си, то тогава нацията и светът също ще имат. Така, че всичко започва от самите нас. Защо светът е лош? Защото семействата и нацията ни имат проблеми. Не можем да очакваме светът да се промени, ако аз остана такъв. Какъв е общият план за нашия живот, за децата на едно общество? Започваме от училището, после следваме университет, женм се и имаме деца. Макар и добър, този план ни създава доста трудности. Къде е проблемът? Например, можем да учим икономика, но има много малко места и не сме приети. ако искаме да намерим идеалния ни партьор, кой може да ни гарантира, че това е най-правилния ни избор. ако имаме деца, кое може да ни гарантира, че те ще успеят в живота. Затова ще се опитаме да разберем кой са фундаменталните проблеми в нашето общество и да разгледаме кризата в нашето съвремие. Няма да говорим за известни неща като глад, болести и бедност, а за по-вътрешни неща като чувствата и желанията. Когато кажем думата " семейство" ние знаем ли точно какво имаме впредвид? Ние сме чували за ситя кръв , династична или кралска кръв, но не сме наясно какво означава това- тоест истинското значение и потънало някъде в забвение. вместо него ние имаме усещането за някаква дискриминация - ето тези благородници си мислят, че принадлежат към особена кралска династична линия или папата е единствения наместник на Бога -католическата вяра е единствено правилрната религия по рода си и т.н. Но както сме обяснили в статията за четирите велики сфери на сърцето, царското потекло се образува от победата на принца и принцесата в техните изпитания. Ето защо царсктата династична кръв или линия е онази, която е свързана директно с благородството и силата на характера наподобяващ Исус Христос, други велики светци и личности представящи сърцето на Бог.
Но защо е тази обръканост и какво наблюдаваме днес:
а. разпадане на семействата - по статистически данни разводите в Европа са над 50%, а само за Холандия - 97 %. Разводът в обещството предизвиква спорове. Коренът на децата е любовта и ако техните родители се разведат този корен се разцепва на две, децата страдат и не могат да направят нищо. Ние се опитваме да заместим истинските стойности с изкуствени.
б. изгубване на морала и сексуалната етика. Хората се опитват да открият любовта, чрез лично задоволяване на сексуалните си желания. Любовта често се бърка със страстта. Най-често срещано явление е когато един мъж има много жени, особено млади около себе си. Все пак се среща и обратно явление като реакция на първото. Днес, ние сме жертва на сексуалана индустрия и много млади хора се обилчат предизвикателно и стават все по-агресивни. Така стъпка по стъпка хората изгубват вътрешните си стойносит.
Статистиката сочи, че всяка втора секунда се изнасилват момичета., всяка трета - се изнасилват жени и поне на всеки десет секунди - момчета.
Това е нашата реалност. Там, където ние откриваме извора на такива престъпления е порноиндустрията. Например, ако вземем едно порна-дписание какво виждаме на обложката? Какво може да прочете мъжът подсъзнанително? " искам да ме изнасилиш" Всички жени мислят подсъзнателно, че прелъстяването на мъжете е нещо нормално,т.е. те искат да бъдат изнасилени. От всички подобни случаи 25 % са деца, които мислят, че ще открият любовта чрез сексуално задоволяване. Ако няма основа за истинска любов, то как те ще отбегнат това?
в. хомосексуализъм - Хомосексуалистите казват, че те са свободни да решат живота си. Но аз ви питам: Какво всъщност е свободата? Ако поставите един влак на магистрала той не може да се движи. Свободата съществува в рамките на отговорността. Ако сте пътували с кола, трябва да спазвате правилата, иначе ще се сбълскате. Обикновено хората си мислят, че свободата е да избереш само добро, а в него има различни неща, които можеш да правиш. Много списания пишат, че дъщерята имала проблем с баща си и затова мразела мъжете- Денската психика е нагодена да приеме двата пола за майка и баща, също и да приме родителското отношение зададено от природата. Но ако се окаже, че между родители и деца , това се случва при повторните бракове се извърши сексуално насилие или злоупотреба, то какво се случва с дедето. Или ако двама хомосексуалисти решат да си осиновят дете - изкривявания също настъпват в детската психика.
г.проблеми на младежта и престъпността. през 1950 г. 20 % от младети хора са мислели за самоубийство, а днес детската престъпност се е увеличила 30 пъти. Младите хора не могат да видят перспектива за своя живот. изолирват се, взимат нароктици,алкохол, отдават се на престъпност. психолозите наричат това криза на обществото. ясно е, че младежите притежават толкова много енергия, че няма институт за образонаие който да я насочи в правилна посока. Възрастните могат да окажат голямо влияние над младежта. Обикновено липсва разговор в семейството с родителите.
Във вестник Здраве млади момичета питат кога да започнат полов живот и как да се предпазят от бременност, което означава, че родителите им не са говорили за това. Може би те не биха искали да подтикнат детето си към свободно поведение в секса, но може да опитат да разговарят за изграждането на добри приятелства до момента, в който младият човек ще предприеме по-сериозно връзка в сексуално отношение и дори с тенденция - брак.
д. венерическите болести и СПИН сочат, че на всеки няколо секунди някой бива заразен от вируса на ХИВ. За 1 ден 100 млади хора се заразяват от болести по полов път. Може би знаете, но аз видях в България пропаганда за водене на безопасен секс като се използват презервативи и поради това 60 % от жените са забременели - всеки ден те абортирват. Премълчава се факта, че голям брой презервативи са дефектни. Всеки хети от младежите страда от гинетален херпес.Не зная колко души в България са заразени от СПИн, но зная цифрата 45 милиона по света.
И сега се питаме къде е причината за тези проблеми.
Изворът на проблема:
а. Социални причини
-желанията на индивида и обществото, котио често са погрешни - егоцентрични.
- няма единство между индивида и обществото - Например, когато не можете да намерите работа по специалността. Или бързо ви уволняват.
-семействата се разрушават, а обещството не знае как да помогне.
индивид - семейство - общество - свят - къде е общата им цел? ако силите за тяхното съществуване са цетробежни, тоест нямат единен център, то всичко се разпада.
б.Религиозни причини
- безверие и непослушание в божествените закони. Липсва понятието Бог и те не умеят да изпълняват божествените принципи. Вие как бихте се чувствали, ако ви карат да направите нещо против съвестта си? Ще чувствате притеснение и тревога, несигурност, дори страх от последствия.
-конфликтът между мъжа и жената - започнал е още от самото начало на човешката цивилизация. Например в една семейство бащата чува, че синът е направил нещо в училище. Той се върща от работа и казва на жена си : " Цял ден си седиш в къщи и как възпитаваш сина си." Тя пък за оправдание отвръща: " а как мислиш, че ще се държи твоа син като се е метнал на целия ти род" и т.н. Когато излъжем чувствата на партьора си, търсим вината в него, избягваме отговорността и искаме развод.
-братоубийството - естествено е когато в семейството няма любов и отношенията между братя и сестри да бъдат лоши. Братоубийството се е разширило и е довело да много конфликти и войни.
- изгубване на абсолютния стандарт на ценностите -ние ставаме хора с липса на хармония между духа и тялото. Досега науката се е занимаваше с външните теща, например медицината разглежда жизическото тяло на човека като биологичен индивид. Религията се занимава с душата и духа на човека. И когато тези две неща са откъснати едно от друго се стига до конфликт. Затова днес е необходимо обединението на науката и религията, за да се даде нов фундачентален поглед за света с утвърждаване на абсолютните стойности:
Любов - Истина - Добро
- Относителност на човешките ценности - днес това е в зависимост от ситуацията. Вчера си бил към комунистите, днес - към демократите, но дори и да е така, имаш ли принципи? Съща е модерно да мамиш някого и да се хвалиш колко добър си бил в това отношение: Виж колко съм хитър. Но това показва, че човекът няма стойност. ако тази философия се приложи в семейството - хората ще се чувстват опустошени и ограбени.
И накрая, искам да подчертая, че въпреки толкова много проблеми в света никой не си е променил разбирането за идеала.Хората чувстват интуитивно къде е истината. Например, ако двама души застанат пред олтара никой не мисли, че ще се разделят, а напротив - обещават си да бъдат винаги заедно. С една дума основата причина за кризата в обеществото е така нареченото откъсване на човека от неговия Създател и Неговия стандарт на живот. За да се справим с това, трябва да установим връзката си с първоначалния идеал, който съществува в нашите сърца. Ако хората имат една обща основа, те не биха имали конфликти, които да разрушават общочовешкия дом и живот на планета Земя.

Младежки диалог върху СПИН превенцията


Младежки групи от Бразилия и Мозамбик взели под внимание културните си сродства за да разменят идеи относно СПИН превенцията. Представители от образователната сфера на двете страни се срещнаха на семинари за да обсъдят как да използват танца, театъра и музиката за да издигнат съзнанието за превантивни мерки и подходи.
" Образование на юношите в изкуства е едно от най-добрите средства за промяна в сексуалното поведение." казва Христина Рапосо, координатор за ХИВ / СПИН превенцията към ЮНЕСКО, Бразилия." Бразилия е шампион в тази област", добавя тя.
" Нашият опит показва ,че е особено важно за младежта да се включи в дейности по рисуване, дизайн и други, които подтикват към защита от СПИН."
Според отдела за СПИН в Обединените нации, от 1997г. Бразилия показва сравнително стабилизиране за инцидентите от СПИН, докато преобладаването на ХИВ носители в Мозамбик все още се покачва, с нови инфекции на младежи под 29г.
Размяната на програми беше организирана съвместно с ЮНЕСКО и Американската Агенция за международно развитие - Бразилия. Плакат и брошура с ключови послания породени от младежкия обмен бяха наскоро публикувани от ЮНЕСКО- Бразилия.

За контакти: Cristina Raposo, UNESCO - Brazil
e-mail: tc.raposo@unesco.org.br

Взаимоотношения между родители и деца

Четирите велики сфери на сърцето
и трите царства в царското семейство


Когато четем приказка за децата преди да заспят, често ние приключваме с думите : "Всички яли, пили и се веселили" - разбира се, на сватбата на принца и принцесата. Когато купуваме книжки за оцветяване децата старателно се впускат да оцветяват красивите принцеси, каляски и принцове на картинките. От самото ранно детство ние сме въведени в света на красотата и любовта, където вълшебниците помагат на добрите и смели герои да победят злото. С годините, ние започваме да забравяме тези сънища потънали в грижи и работа, после съвсем не ни идва на ум, че някога сме искали да бъдем принц или принцеса. Ако в младостта си все още искаме това, то тогава търсим някой подобен на нас, който също си е мечтаел да бъде такъв. И често накрая на живота си в душата не ни остава почти нищо, освен някаква горчилка от грозотата, която сме били принудени да виждаме около нас и с която свикваме.
Но има и такива приятели, които с младежки ентусиазъм се втурват по неизследвани пътища като принцовете в приказките и достигат до онези царства, които им даряват силата си. И тези принцове се оженват за принцесата, създават семейство, деца и внуци до дълбока старост. За тях бихме казали, че те са реализирали мечтата си. Те са
едно семейство с център истинската любов, с която те създават четирите велики сфери на сърцето, трите велики царства и сферата на царското семейство.
Този момент е свързан със създаване на идеално семейство и затова трябва да се осмисли и неговото съдържание.За да обясним четирите велики сфери на сърцето, най-напред трябва да обясним какво е това сърце. Думата, която представя старозаветната епоха е изплащане или разплащане чрез откуп - око за око, думата представляваща епохата на Рибите е любов с център прошката, а думата, която представлява епохата на Водолея е сърце - кръговото движение на даване и получаване на любов чрез радостта. Християнството, макар и да говори за любовта не е успяло да представи добре сърцето на единния Създател на човечеството. Разбира се,Исус Христос е изразил Божието сърце, но не е имал време да обясни достатъчно на хората какво е това, защото е бил разпнат на кръста.
Според новата философия на единството, сърцето е същността на Божията природа. Най-дълбоката същност на Бог е сърцето. А какво е това? Това е емоционален и неудържим импулс да търсим радостта. Как ние чувстваме радост? Чрез търсене и обичане на обекта на нашата любов. Но, разбира се, ако той ни причинява мъка, ние не можем да бъдем радостни и започваме да страдаме. От тази мъка ние нямаме енергията да даваме любов на другите. Следователно без обект,който да ни връща любовта ние не можем да получаваме радост. Дори можем да кажем, че дори и Бог страда от нашето пренебрежение към Него и пазналото ни състояние в света на вечното страдание. Ето защо Бог е създал човека по Свой образ и подобие. Радостта не може да се изпита ако ние сне сами и никой не ни обръща внимание или жестоко ни измъчва. Нуждаем се от обект, който да прилича на нас.Чрез него се отразява нашата природа и ние чувстваме радост.
Когато ви правят снимка, обикновено първият човек, който я вижда сте самите вие. Ако сте излезли добре, вие казвате, че снимката е много хубава, но ако видите очите си затворени или има нещо друго, казвате, че тази снимка не е хубава.
Когато родителите погледнат в лицата на децата си, те чувстват голяма радост, защото децата приличат на тях, не само външно, но и вътрешно. Така, когато нашият Създател поглежда на цялото човечество като на Свои деца е естествено да чувства огромна радост. Това е било неговата цел – да създаде свят на щастието.
Не е лесно да намерим обект, но е още по- трудно да го обичаме, тъй като той не винаги може да ни отвърни със същата емоционална сила на даване на любов. А какво е любовта? Според Божествения Принцип, тя е емоционална сила на обич, насочена от субекта ( даващия( към обекта ( приемащия) и има два главни аспекта – жертвоготовност и отговорност. Вие може да не чувствате винаги необходимост да се жертвате, за да обичате, но емоционално трябва да бъдете готови да се жертвате, ако това е необходимо. Това означава, че родителите са готови да се жертват за своите деца, но не винаги се налага да се жертват, а само са готови да направят това, ако стане необходимо.
Ако съпругът обича своята съпруга, тогава той е готов да се жертва. Ако вие обичате някой друг, трябва да бъдете готови да поемете отговорност до края на живота си.
В началото на човешката история, описана като грехопадение в Виблията, или отклонение и падане в сферата на невежеството, според източните писания, всичко се обръща така, че много диктатори или безотговорни хора са злоупотребили и жертвали своите близки заради своя собствена изгода. Цялото човечество е единство от физическо и духовно тяло, за да изпитаме радостта пълно. Но ако ние сме увредени духовно, по същия начин и нашето физическо тяло ще бъде увредено. Духовното ни тяло е водещо и затова не трябва да пренебрегваме духовните неща пред материални победи.
Ние трябва да се научим да владеем обекта на нашата любов не чрез сила, интелект, пари или власт, а само чрез любов. И ако сте спечелили някого, то вие трябва да поемете отговорност. Вие всъщност, трябва да сте готови да се жертвате, тоест да отделите от времето си, в противен случай обектът на вашата любов ще се разбунтува. Чрез развитие на нашите Сърца, ние се готвим да създадем идеално семейство, да преодолеем нашите ограничения, да се научим да обичаме партньора си и да поемаме отговорност.
В това общество хората просто се влюбват и се женят, но не отделят време да практикуват в изграждането на идеално семейство. Ако те имат трудности, те могат лесно да се разведат.
Ние трябва да преминем пътя на развитие на нашите сърца първо като деца, после като братя и сестри и накрая като съпруг и съпруга. Така можем да станем родители. Четирите велики сфери на сърцето са сърцата на децата на Бог, сърцата на братята и сестрите, които са се научили да се жертват един за друг и после да станат съпруг и съпруга. Така те ще са способни да развият любовта и за вечността.
А трите велики царства - това са бабата и дядото, родителите и децата в една цяло семейство.
от Румяна Русева



Корета Скот Кинг – основателка на центъра Мартин Лутер Кинг:

“ Най вече ме занимават взаимоотношенията между отделните семейства. Какво значение ще има нашия живот, ако в собственото ни семейство нещата вървят добре и не обърнем гръб на останалите? Някои може би ще подхвърлят ,че не разполагаме с достатъчно ресурси, за да помогнем на всички бедни хора по света. Мисля обаче, че Бог е създал нещата в такова изобилие, че за всяко семейство да има достатъчно храна, облекло и подслон.”


Оскар Ариас - президент на Коста Рика, носител на Нобелова награда за мир 1987
“ Семейството е един вид крепост. Чрез никоя друга институция човечеството не би могло да съхрани толкова ефективно своите ценности, добродетели и силни страни.”


Морийн Рейгън – представител на САЩ в Комисията на жените към ООН :
“ В обществото жената е изключително необходима. Ако отречем нейната стойност, избухва хаос.”









Из “ Детска библия за 21 век”:

179.Амос смутителят

Бог показал на Амос видение.
- Видях Господа, стоеше при добре иззидана стена. Държеше отвес, та да ми покаже колко права е стената. Държеше отвес и да го сложи пред Своя народ. Господ знае колко са непокорни и нечестиви людете. Ще ги накаже.
- Свещенникът Амасия се разгневил, щом чул какво е казал Амос. Написал на царя: “ Амос сее смут.Твърди, че ти ще бъдеш убит, че Израил ще бъде покорен, а народът – взет в плен.”
- Амасия отишъл при Амсос:
- Махай се!- рекъл му- Върви си и пророкувай на своя народ.



180. Любещият съпруг

Тогава Бог избрал друг човек – Осия, чрез когото да говори.
- Какъвто е твоят живот , такава ще бъде и орисията на Моя народ в Израил – рекъл Бог – Ожени се за жена, която ще те обижда и натъжава. Ще те изостави и ще те забрави. Но ти ще продължаваш да я обичаш.
- Така Осия се оженил за Гомер, родили им се деца. Тя обаче го изоставила заради друг. Накрая била продадена в робство.
- А сега иди и си върни жената – заръчал Господ – Откупи я. Живейте заедно и продължавай да я обичаш.
- Осия откупил жена си и продължил да я обича.
- Обичам Израилевия народ точно както ти обичаш Гомер – обяснил Господ – Израилтяните ме обиждат и натъжават. Отвръщат се от мен и се кланят на други. Ще бъдат наказани, но Аз пак ще ги обичам.

Въпрос : Каква е ролята на религията в живота на човека в този откъс?

Рубрика : Пътеписи, срещи, впечатления


Защо отидох в Индия

Г-жа Ан Ион Ю

Г-жа Ан Ион Ю (36) работеше като репортер за известно корейско списание през 2003, когато внезапно реши да напусне и да отиде в Индия заедно с 7 годишната си дъщеря, Джи Мин. Всеки питаше “Защо Индия?” и защо с малката си дъщеричка
От светът на “забързването” към една спокойна, свободна страна.
"Работата на репортьора е изтощителна, каза тя – след толкова много години, се чувствах все повече изпразнена и се нуждаех от време да възстановя моята енергия. И тъй, реших временно да се оттегля и да уча в чужбина. “Защо Индия?” Винаги съм искала да посетя Индия и да разбера живота там. Не си струва за мен да посетя Канада или САЩ, пък и всеки ходи там.Тъй като реших да си взема детето за мен бе прекрасна възможност да му покажа една друга част на света, а именно Индия – страната на душите и духовете".
Г-жа Ан взе със себе си и една от дъщерите на своя колежка – момиче в седми клас.
- - Когато пристигна в страната на духовете със двете момичета, тя откри едно място изпълнено с много проблеми, които тревожеха непрестанно сърцето й. Индийците нямат същото разбиране за време или изпълнение на обещание. Това бе твърде неразбираемо за една дама, дошла от страна на “забързването”. След няколко инцидента, г-жа Ан, най-накрая успя да научи един урок за живота в Индия.“Не можеш да направиш повече от две неща в един ден”.
След няколко приспособявания, тя и двете деца се настаниха в Бангалор, силиконовата долина на Индия - индустриален център. Г-жа Ан започна да изучава магистърско-бакалавър ска степен, а децата влязоха в международно училище.Те бързо се приспособха към училището и прекарваха времето си чудесно. Те дори искаха да ходят на училище и през почивните дни.
Една от причините, поради която Джи Мин хареса училището бе, че уроците бяха много забавни. Първият срок, Джи Мин научи за “звука” в съчетание с биология, физика и химия. Тя взимаше бутилки, консервни кутии и чинии на училище и се учеше да усеща различните звуци изтръгвани от различните инструменти. Така тя взе участие в свои експерименти, чрез които откри теорията за вибрациите , които пренасят звука. Нейният клас учеше теории на общуването чрез правене на ходещи говорители от хартиени чаши и конец, и така докато изучаваха процеса на звуковото предаване моделираха човешкото ухо.Всички часове, включително английски , математика, музика, изобразително изкуство, физическо възпитанеи и драма позволяваха на учениците да разберат съдържанието чрез активно участие.
Г-жа Ан също намери своя студентски живот интересен. Това, което най-много запомни, бе отношението на студентите. Те често пропускат часове, но са смайващо приспособени да заучават цели тетрадки за да се подготвят за теста. И въпреки ,че не влизат в часовете , индийските ученици прекарват ден и нощ над масата докато се подготвят за изпит.
Защо е толкова специална?
През ваканциите г-жа Ан и двете момичета тръгваха на пътешествие из страната. Пътуването бе пълно с неочаквани събития. Когато една от чантите им бе открадната докато пътуваха с влак, те се срещнаха и с любезността на хората. Индийците къпещи се в река Ганг , макар и замърсена, я считат за свята и измиваща греховете им. Обичайно е за тяхната култура да гледат на тази вода по този начин, като мръсотията не винаги се счита за нещо нечисто, а смъртта вместо край става начало на нов живот. Страданието и щастието вървят едно след друго . И докато майките си изпращат децата в САЩ или Канада за да учат английски, г-жа Ан пропътува прашните индийски пътища с двете деца , качени на мотор. Така те виждаха индийски деца на тяхната възраст и се изтягаха навън по небето пълно със светещи звезди и светулки, понякога без електричество или покрив над главите си. Сега те видяха,че там живота не е по-лош или по-нещастен от света на неоновите светлини и бетонни сгради. Момичетата решиха да останат още една година без майка си. Майката бе изненадана, но децата бяха решени.
Индия , от една страна, е страна, далечна и различна от нашата, , но от друга - много близка и подобна . Много корейски предприятия се установявавт в Индия, не те често мислят за финансовите си печалби, без да правят усилия да открият богатството на индийската душа. Но г-жа Ан е доволна, когато знае колко подхранващо е за развитието на децата, те да бъдат обграждани от дълбоки и нежни души. Така че , без да се колебае, тя можа да ги остави сами . Сега разбирате ли защо тя е специална майка?

Написал Рю Ин Хо


Детето има нужда от хармонията
между неговите родители с бабата и дядото

от Д-р Виджай П. Шарма

Бабите и дядовците, които се борят за право да си виждат внучетата може би ще изгубят битката дори и да стигнат до съда. Родителите, които се опитват да накажат или на попречат на своите родители да се срущат с децата им, подтискат и тяхната психика. Където и да има конфликт между родители и техните родители, детето е по средата и разбира се губещото.
Някои родители и баби и дядовци не се разбират. Но що се отнася до правата им, те на се техни, а на дедето да получи любовта и на двете баби и двамата дядовци без страх, чувство за вина или че не е показало лоялност към едните или другите.
Едно дете не трябва да бъде поставено в позиция да заема страна.Главният конфликт между родителите и техните родители учи дедето на погрешени навици относон взаимоотношенията родетил-дете. Такива ситуации се отразяват и на бъдещето им отношение с ннеговите родители.
В тази статия, ние няма да дискустираме такива ужасни теми като неспособността на родителите да се грижат за децата си - за оскръбленията върху тах, изоставането им и т.н. Дори няма да говорим и за онези родители с пристрастявания към алкохол, наркотици или проституция, че да не могат да се грижат за себе си, а камо ли за собствени деца.

В такива случаи родителите често отиват в затвора или биват осъждане да плащат обезщетения - да подпомагат грижата за децата.
през 1970 г 3 % под 18 години са живели с баба си и дядо си. Сега са 6 ?.Ако бабите и дядавците не бяха се напънали за отстоят правата си, някои деца щяфа да стигнат до най-окаяно положение. Това говори, че родителите трябва да работят в хармония помежду си за да дадат на детето положителни преживявания и свободни взаимоотношения на грижа и любов от страна на двете поколения. Много баби и дядовци не приемат съпруга/та на своя син или дъщеря и не си крият чувствата за тях. И ако родителите се разведат то тогава е необходима намеса за да могат бабата и дядото да се виждат с него.
Много родители открито критикуват или просто обвиняват своята снаха за разтурването на брака. Но тава е несправедливо. Някои баби и дядовци, които са имали разумни взаимоотношения със съпруга или съпругата на тяхното дете развиват обида и горчивина към него или нея по време на раздяла и развод.
Някои баби и дедовци си мислят, че могат да продължават да отхвърлят своято снаха или зет, но да искат да имат достъп до внучето. Тогава кофликтът нараства и дедето трябва да намери начин да задоволи желанията и на двете страни.
Някои баби и дядовци не са съгласин с идеите на родителите да дисциплинират внучето. И те открито могат да ги критикуват като много стриктни или пък обратно - показали са липса на дисциплина и са много снизхоздителни. В някои случаи те се намесват, ако родителят каже, че няма да даде сладолед на детето си, тъй като не е слушало в магазина, дядото или бабата ще доведат дедето в собствения си дом и ще го нахранят със сладолед. Това може да доведе до голям конфликт, ако стане навик и ако родителите не искат да отсътпят от своите идеи за дисциплина.
Дядото и бабата трябва да поддържат добра или поне поносима за общуване атмосфера. Те трябва да уважават превилата, които са въвели техните собствено деца. Ако не са съгласни със някаква наредба у дома , те трябва да я обсъдят заедно с двамата родители в отсъствие на дядото.
Не саботирайте делата на родителите към дедето. Не показвайте неуважение или гняв и не подкопавайте авторитета на родителите пред внучетата.
Когато има хармония между родителите и баби и дядовци, последните могат да играят безценна роля в живота на децата. Те могат да предбложат мекота, емоционална устойчивост и по-спокойно отношение към хората и света. Те могат да предложат чиста грижа и любов без чувството за собственост. За по-големите внуци могат да бъдат модели за подражание и техни съветници. Има и една друга роля, която могат да изпълнят, а именно да бъдат разказвачи и да запознават дедето с родовата им история. Кой може да разкаже на децата за известни прадеди. Малките деца никога не са си мислели, че родителите им могат да бъдат нещо друго освен родители. Но те могат да разберат също, че и техните родители като малки са били палави и страхотни както са сега и техните деца. Бабите и дедовците като автентични историци на семейството могат да им предложат едно по-цялостно измерение на техните синове и дъщери и да помогнат на внучетата да видят родителите си от друга гледна точка.

Пътуване към себе си (животът - поезия, разкази)

Капитанът

Момичето заплака
и се сви - сиротно,
скрито в тъмната нощ
на съня,
и там, някъде
в пътуване
към чуждата земя ,
намери пристан
и заспа ...

Засънува бряг
и остров странен,
с птици
и животни редки.
Зарадва се и засия –
ето как ще стане
веселбата – заедно
с птича песен
сред тревата.

Момичето със смях затича
с радостта на утринта,
по земята слънчева...
и образът на Любовта
в съня изплува..

В момент
на опиянение
от пролетна омая
и сред морето
на зелената трева
отнейде се яви
една змия - боа –
грамадна паст разтвори
и запълзя - аха
девойката да глътне
безпризорна в нощта.

Дочу се изстрел,
после вик и боата
тежко се свали за миг.
Мракът се сниши
и уплашен славей
в клоните се сгуши -
и образът на оня,
който я прегърна
тя внезапно зърна.

- Тук съм. Не плачи!
На брега един младеж
с морски дрехи я видя
и уби змията на смъртта.

2008 г.

Диалози (В памет на известни автори )

Сърце

В диалог с Дж. Селинджър
Румяна Русева

Животът ме удари
в жестока
и противна игра,
изгуби се невинността
на снежнобялата мечта,
и малката надежда
превърна се в мъгла,
дорде сълзи зарони
неизплакана душа....

Утрото мъгливо забули ми лицето,
А денят е все тъй блед и пуст
с небето сиво
и забравени звезди в полето,
где лута се мечтата на детето,
ударено в сърцето....

Думите не стигат да кажа
две слова за цветята по света...
ала щом погледнах синята трева
тя се залюля, смигна на шега:

-Върви по моята земя,
не спирай пътя си към тез поля,
под бялото небе
и в буйните жита ...
там...ще видиш малките деца
как се гонят и...
ще срещнеш твоята душа.

При тез слова в тишината
отвъд страха прозрях,
и ума ми просветля -
ще бдя аз в нощта
над невинните деца
и до скалата на ръба
ще играя с тях
на “спасителя в ръжта”...

Щом поисках аз това
сърце ми лудо закопня
да споделям радост и тъга
с децата в узрелите жита.
И плачът заместен от смеха
втурна се в грозен бяг
щом...ги спирах с ръка..

А ръбът зад мен подвиква
с присмех: - Внимавай!
И се не заигравай,
за да не паднеш в калта
от високата скала.

Ала като вървях в полет
устремен,
подхълзнах се и паднах..,
И една ръка видях -
протегна се – “аха!’
без мъничко да стъпя в калта.

Един “спасител в ръжта” ме пое
в играта сред буйните жита,
далече от ръба – там где
смехът прогонил бе плача.


Бездомните деца
Румяна Русева

В диалог с Христо Смирненски

В този мрачен ден Витоша е
тъй сурова – изгубила лика си
в сивите дантели на плащ огромен–
Покровът на смъртта протяга
пипала към планината
потънала в пушек и мъгла.
Но тя не плаче, нито спи,
а гледа в тъмнината
към бездомните деца.

Осъсани и гладни без храна
и без подслон бедните деца
от улица “Заслон” ни гледат
с печал и протягат длан
за късче хляб или петаче,
често крадени от тук и там....

Хлапакът “Хък” го няма вече,
а вместо него бездомник нов
от крайните квартали
ни посреща –
И отново се явява
тъжен детски лик –
съдия на възрастни.

То търси майка си навред –
заглежда се в екрана –
жената весела, засмяна -
красива като манекен,
усмихва се чаровно –
поне с усмивката да сгрее
сърцето малко и самотно.

И как в този свят на хиляди сираци –
останали без никакъв подслон
ще се справим с алкохолизма,
или глада, при който майките
задиряни намират някой воайор...

Задават ми въпрос децата
и смъркат те лепило -
та какво да имат друго,
освен живот без радост и мечти...?

Ала кой да им даде това
когато възрастните в беда,
за да разсеят скука
и тъга сменят си
играчки – ту жена,кола....

И кой да ги наглежда
толкоз много малки – дори
Небесната съдба скърби,
и търси своя пристан
в човека звезден.

2008

Природни забележителности, празници

Северен парк- София, фото - Румяна Русева
Боенци - фота Милен Ангелов
Стара планина - фото-Милен Ангелов

Възпитание на характера ( горен курс )

Смисъла на живота

Представете си, че можете да свържете мозъка си за машина, която да ви дава преживявания, които бихте искали да имате. Как ще се чувствате? Ще останете ли задълго щастливи? Може би, не. Част от нашата природа е да искаме да действаме и да направим нещо, което не е само обикновено преживяване. Ние искаме също да станем някой, който е известен и с благородни стремежи. Но това не е възможно, ако сме прикрепени за машината на преживяванията. Желанието да бъдем някой, да правим нещо смислено и да водим смислен живот е нормално за човек, който е готов да премине през трудности и страдания. Не искаме да кажем, че страданието е задължително, но понякога то е неизбежно. От една страна ние страдаме, когато от директни опитности или преживявания сме разбрали своите грешки, а от друга страна, за да ги избегнем поне за в бъдеще също е нужно да направим усилия за това - най-често ако искаме да се отделим от средата, която ни е подтикнала към страданието.
Много хора мислят, че живота им няма смисъл. Живота им се вижда празен. По-долу ще разгледаме откъс от книгата на американския писател Дж. Селинджър" Спасителят в ръжта"

Life seems empty and just a boring routine - getting up, eating breakfast,going to work, eating lunch, working, coming home, eating dinner, watching television, going to bed... they feel like the Greek character Sisyphus who was condemned to each day push a rock to the top of a hill, only to see it roll down again each night. What is the point of it all?. there is something tragic about a person who has lived a busy life,working for the sake of his family and children and after retirement begins to feel his meaningless life. Inside them remains a void that needs to be fulfilled.

The meaning of life
Different people see life differenetly, and each of us has to find his own pathway to meaing. The meaining of life is not something abstract, but it should help us to live our own unique life to the fullest. Here is a selections of different views of the meaining of life.

Life is a drama: - All the world ' stage, and all the men and women merely players".
- William Shakespeare,16th century English playwright

Life is happiness: " Life is a gift, life is happiness, every minute could be a century of happiness."
- Fyodor Dostoevski, 19th century Russian writer

Life is always new: "Human life should always be like this river that is in front of me: all the time one and the same bed, but every moment there is fresh water in it."
- Henry Davir Thareau, 19th century American thinker

Life is work: "Work liberating us from three great evil: boredom, vice, and poverty."
- Voltaire, 18 th century French philosopher

Life is a path to death: "All men are brothers, and the same end waits them all - death."
- Albert Camus, 20th century French existencialist.
Life is creativity : "There is hardly and bigger joy than the joy of creating."
- Nicolai Gogol, 19th century Russian writer


Why search for meaning?
As human beings we are conscious of ourselves, and we strive to understand the meaning of our own lives and what is happening around us.
Viktor Frankl, a psychologist who spent several years in a Nazi concentartion camp, recognized the importance of a meaningful life He was struck by the fact that those inmates for whom there was no meaning in life soon became depressed at their situation, lost hope and died. The only people who survived were those for whom life was meaningful, even in the camp.
It means that that we can gain self-confidence and peace of mind if we bring to light such "eternal question." If we start to think about it while we are young , we will be prepared in the future to find the deeper dimension of meaning in our life's path. It will help us to withstand the blows of fate, to overcome our challenges and difficulties with dignity.




Time for reflection:

The following passage from J.Salinger 's novel , "The Catcher in the Rye" shows how
Holden Caulfield is looking for a higher meaning in life:

" Allie's dead - You always say that! if somebody' s dead and everything, and in Heaven, then it isn't really -"
"I know he's dead! Don't you think I know that? I can still like him, though, can't I? Just
because somebody's dead, you don't just stop liking them, for God's sake - especially if they were about a thousand times nicer than the people you know that're always alive and all."
Old Phoebe didn't say anything. when she can't think of anything to say a goddam word.
"Anyway, I like it now," I said, "I mean right now. Sitting here with you and just chewing
the fact and horsing -"
"That isn't anything really!"
"It is so something really! Certainly it is! Why the hell isn't it? People never think anything is anything really. I am getting goddam sick of it."
"Stop swearing. All right,name something else. Name something you'd like to be. Like a scientist or a lawyer or something."
" I couldn't be a scientist. I am no good in science."
"Well, a lawyer - like Daddy and all."
"Lawyers are all right, I guess - but it doesn't appeal to me.", I said. "Imean they're all right if they go around saving innocent guys' lives all the time, and like that, but you don't do that kind of stuff if you're a lawyer. All you do is make a lot of dough and play golf and play bridge and buy cars and drink Martinis and look like a hot-shot. And besides. Even if you did go around saving guys' lives and all, how would you know if you did it because you really wanted to save guy's lives, or because you did it because what what you really wanted to do was be a terrific lawyer, with everybody slapping you on the back and congratulating you in court...
when the goddam trial was over, the reporters and everybody, the way it is in the dirty movies?
How would you know you weren't being a phony? The trouble is, you wouldn't "
"I'm not too sure". old Phoebe knew what the hell I was talking about. I mean she's only a little child and all. But she was listening at least. If somebody at least listens, it's not too bad.
"Daddy's going to kill you. He's going to k i l l you. ",she said.
I wasn't listening, though. I was thinking something else - something crazy. "You know what I'd like to be?" I said "you know what I'd like to to be? I mean if I had my godam choice?"
"What? Stop swearing!"
"you know that song. "If a body catch a body comin' through the rye? I'd like --"
" It's "If a body meet a body coming through the rye!". old Phoebe said. "It's a poem. By Robert Burns."
" I know it's a poem by Robert Burns."
She was right, though. It is. "If a body meet a body coming through the rye."
I didn't know it then, though.
" I thought it was. "If a body catch a body," I said.
"Anyway, I keep picturing alll these little kids playing some game in this big field of rye and all.
Thousands of little kids and nobody's around - nobody big, I mean - except me. And I'm standing on the edge of some crazy cliff. What I have to do, I have to catch everybody if they start to go over the cliff - I mean if they' re running and don't look where they 're going I have to come out from somewhere and catch them. that's all I'd like to do all day. I'd just be the catcher in the rye and all. I know it's crazy, but that's the only thing I'd really like to be. I know it's crazy."
Old Phoene didn't say anything for a long time. Then, when she said something, all she said was, "Daddy's going to kill you."
" I don't give a damn if he does," I said. I got up from the bed then, because what I wanted to do, I wanted to phone up this guy that was my English teacher at Elkton Hills, Mr. Antolini. He lived in New York now. He quit Elkton Hills. He took this job teaching English at N.Y. U.
" I have to make a phone call, " I told Phoebe. " I'll be right back. Don't go to sleep."
I didn't want her to go to sleep while I was in the living room. I knew she wouldn't , but I said it anyway, just to make sure.
While I was walking toward the door, old Phoebe said,
" Holden!" and I turned around. she was sitting ..............in bed. She looked so pretty.
" I'm taking belching lessons from this girl, Phyllis Marguiles,"she said, " Listen."
I listened and I heard something but it wasn't much.
" Good, " I said. Then I went out in the living room and called up this teacher I had, Mr. Antolini.

Questions for discussion:

1. Why does Holden feel pain when speaks of children playing in the rye?
2. Knowing that he is about to be expelled from school, Holden decides to spend four days before winter holidays in a wild splurge in New York City. His adventures are a bleak summery of the standard methods of purchasing a "good time" : visiting a night club, getting drunk at a bar, trying to pick up a girl at a dance hall, it is all dust and ashes and in his desparation, Holden cries that he's "lonesome as hell. No kidding." He is lost, frightened and there is no one whose advice he can trust. Why does he remember his teacher in English, even though he shares his heart with his sister Phoebe?

Как да стана щастлив човек?( етика за среден курс)

Какво е щастие и как да стана щастлив човек?
Примерен урок за 5 клас :

Прочетете приказката и кажете как авторът определя щастието.

ЩЕДРОТО ДЪРВО
Шел Силверстайн

Имало някога едно дърво… и то обичало едно малко момче. Всеки ден момчето идвало при дървото , събирало листата му, правило от него корона и играело в горската обител. То се качвало на дървото, разкрлащало клоните му и ядяло ябълки. А когато се уморявало, зспивало под сянката на дървото. Момчето обичало дървото много силно.
И дървото било щастливо.
Но дошло време, момчето пораснало и дървото често оставало само. От време на време момчето идвало при дървото и дървото казвало както преди: "“айде, момченце, азкачи се по ствола ми , полюлей се на клоните ми, похапни ябълки, поиграй под сянката ми и ще бъдеш щастливо.” Момчето слизало от дървото, събирало ябълките и ги взимало със себе си.
И дървото било щастливо.
Но момчето повече не дошло … и на дървото му станало тъжно. И ето веднъж момчето се върнало. Дървото се заклатило от радост и казало: “Хайде момченце, качи се по моя ствол, разклати клоните ми и бъди щестлив”.
-Малко съм зает, за да лазя по дървото – казало момчето – Трябва ми дом, за да се сгрея – затова ми е нужен дом. Ти можеш ли да ми дадеш дом?
-Аз нямам дом – казало дървото – Гората е моят дом, но ти можеш да отрежеш моите клони и да си построиш къща. Тогава ще бъдеш щастлив.
И момчето отрязало клоните и ги занесло, за да си построи къща . И дървото било щастливо. Но момчето не се връщало задълго. А когато се връщало, дървото било толкова щастливо, че почти не можело да товори.
-Ела, момченце! – прошепнало то – ела и си поиграй.
-Аз съм малко стар и тъжен, за да играя – казало момчето – Имам нужда от лодка, за да отплувам оттук. Можеш ли да ми дадеш лодка?
-Отсечи моят ствол и направи лодка, за да оплуваш и ще бъдеш щастлив…
И дървото било щастливо… но не съвсем.
След дълго време момчето пак се върнало.
-Прости, момченце – казало дървото – но повече нищо не мога да ти дам. Нямам повече ябълки.
-Моите зъби не стават за ябълки. – казало момчето.
-Нямам вече клони, - казало дървото – ти не можеш да се качваш по тях.
-Аз съм остарял, за да се качвам на клоните ти. – казало момчето.
-Нямам вече ствол, - казало дървото – но ти можеш да се “карабкаться”.
-Малко съм изморен, за да се плъзгам. – казало момчето.
-Прости ми, - въздъхнало дървото – исках да ти дам нещо, но от мен нищо не е останало. Аз съм просто стар пън.
-Сега не ми е нужно много – казало момчето – трябва ми само едно тихо място, за да седна и отдъхна. Много съм изморен.
-Добре – казало дървото, протягайки се над земята, колкото му било възможно. – Добре, старият пън става за това, за да седнеш на него и да отдъхнеш. Ела, момченце, седни. Седни и отдъхни.
Момчето така и направило.
И дървото било щастливо.




Примерен урок за среден курс: за 6 - 7 клас

Много често чувството за щастие се свързва с изпълнението на някакви желания. Например, ако сме гладни или ни се яде нещо, което много обичаме, след като го изпълним се чувстваме много добре. ако обечаме някого и скучаем без този човек ние се чувстваме едва ли не нещастни. А когато се срещнем с негосме щастливи, а ако се стремим да получим добро образование и да създадем добро семейство, то ще бъдем още по-щастливи. И все пак зали изпълнението на всяко желание ни носи щастие? Има и такива, които след време ни носят много разочарования. ако ни се е приискало да отидем с приятелска компания, където се пуши или пие, то твърде възможно е да бъдем подведени и да се окаже, че някои наши съученици ни вляят така, че да променим поведението си у дома и училище.
Също така когато изкрещяваме или оскърбяваме онзи, който ни е ядосалние сякаш желаем да се освободим от гнева в нас. ала след гота съжаляваме за постъпката си.
Ние не знаем как да се справим с бушуващите у нас чувства и желания и често страдаме.
Нека илюстрираме с един пример:
Много обичате гъби , но никой не ви е учил как да отличавате отровните.Отивате в гората и си набирате много гъби. Връщате се в къщи, готвите ги и ги изяждате. На другия ден крещите от болки и ви взимат в болницата.
Някои знания можем да получим от нашите грешки, които не са свързани с риск за нашия живот. Но има други, които са от съществено значение за нащата безопасност и защита по пътя ни към реализиране на нашите мечти.
И още един пример с географската карта:
За осигуряване на безопасно пътешествие е необходимо да следваме определени закони и правила. Колкото по-нова и по-подробна е тази карта, толкова по-леко ще бъде и вашето потешествие. една добра карта ще ви информира за най-добрите пътища, а също и за опасностите и пропастите, котито трябва да се избегнат. Пътеводителят също може да бъде полезен, тъй като в него ще бъде включен опита на предишни пътешественици. Животът - това е най-интересното приключение.

За вашия творчески дневник :

1. Въпроси за размишление:
а. Кога се чувствате щастливи? - кажете няколко дейности.
б.Можете ли да различавате правилните от неправилните желания - дайте примери.
в.Защо ви е нужна карта при пътешествие?

2. Опишете случай, в който сте се чувствали щастливи?