Българският учител през веконете

Д -р Петър Берон -
Просветител и реформатор на учебното дело в България

Всеки народ има в своята история светли имена на изявени личности, които са оставили значима диря чрез своите дела. Такова име в българската история без съмнение е д-р П.Берон.
Този велик българин е един от малкото български учени енциклопедисти, поставил началото на българското образование през епохата на нашето възраждане и който може да бъде пример за всеки от нас, в съвременната ни епоха , когато сме изправени пред разрушаване на нашите традиции . Разбира се, глобализационния процес въздейства върху отваряне на националната култура на един народ към останалите , но в същото време ние бихме използвали този процес и за изграждане на едно ново образование черпейки от най-ценните постижения в нашата българска история.
Д-р Петър Берон, известен и с име Петър Хаджи Берович, е роден през 1795 год. в Котел. Баща му Хаджи Беро, абаджия по професия, бил заможен и почитан от съгражданите си. Първото си образование Берон получил в родния си град, прочут със своите училища през онова време. Още през 1741 г. тук е било построено първото училищно здание за килийна наука в България, в което са учителствували видни на времето си учители, между които Поп Стойко, известен после като Врачански епископ, Даскал Андонаки, при когото Берон получил килийно образование, и прочутият "елинобългарски" учител Райно Попович, при когото Берон е бил за късо време ученик.
Като напуснал училището, малкият Петър останал при баща си да учи занаят. През руско-турската война, обаче, баща му ограбен и разорен от турците, изгубил състоянието си и през 1815 г. Петър Берон ( 20-годишен) се установява във Варна при майстор-абаджия, а след две години заминал за Букурещ, гдето постъпил в училището на прочутия тогава елински учител Вардалах, при когото следвал три години; изучил новия и стария гръцки език и получил солидно класическо образование. В Букурещ Берон се издържал, като давал частни уроци.
След "Влашката завера", в която по мнението на някои Берон взел участие, той заедно с други младежи през 1821 г. заминал за гр. Брашов, Трансилвания, където се запознал с Антон Йованович, на чийто деца Берон станал учител. Антон Йованович е бил образован и родолюбив българин, подпомагал българската емиграция, както и младежи българи, следвали чужди училища. Със своето родолюбие Атон Йованович внушил на Берон да работи за напредъка на своя народ; като му посочва издигането един идеал за народополезна дейност; а добре уредените училища като условия за преуспяването на родната му страна..
Само минал през килийната наука с нейната училищна метода и следвал в Букурещ други науки и при училище с друга организация, той разбрал колко много е несъвършено българското килийно училище. А като частен учител той е имал възможност не само да преподава "нови" науки, но и да прилага по-правилен метод при преподаването им като практикувал тъй, както е видял при учителя си в Букурещ и както е научил от наблюдаването на училищата в Брашов. Учителската дейност възбудила в Берон интерес към българското образование и му внушила мисълта да работи за подобрението му.
Съставеният от Берон буквар, с който си служил в ръкопис като частен учител, бил напечатан през 1824 г. със средства на Антон Йованович. Със своята малка книга “Буквар с различни поучения” той е поставил темелите на новото българско образование. Годината на издаване е 1824 г. ,а след това преиздавана 7 пъти до 1878г. В обем от 140 с. и в малък формат авторът като че ли е събрал цялата вселена, като е подредил в него основни знания за езика, молитви на черковнославянски език, нравствени поучения и добри съвети, басни, истории, физични и аритметични знания. Освен това Петър Берон описва и въвежда в обучението на малките ученици нова за времето си педагогическа система чрез “взаимоучителната метода “( по-напредналият ученик да помага на изоставащия), нов начин на изговаряне на отделните букви, със съответните им звуцу, нов подход на учителя към децата, нов облик и на самия учител.
Уникалният принос в това дело също дава право да наречем Д-р П. Берон и първоходец на стравнителното образование у нас. Тази педагогическа наука се занимава с описание, разкриване,анализ и сравнение на образованието в различните страни с цел да се извлекат поуки и да направят предложения за усъвършенстване и развитие на образованието в собсвената страна. Представил е за пръв път вазимоучителната метода на Бел и Ланкастър, която 10 години по-късно се внедрвява от Неофит Рилски в Габровоското училище. Какво четем на с.13 от “буквара”: “ с какъв чин един учител може да учи лесно стотина деца. Ще река, че аз ще стана учител на 100 деца , изпърво мисълта ми не е да спечеля пари, ами да управа и да наства колкото мога камто добродететта и учението младите деца, които придават на моите ръце родителите техни. Ще се труда да съм и отвътре и отвън добър, смирен, кротък, целомъдрен и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици: защото ,ако ги развратя ще стора по-голямо зло от умразния онзи учител, който придади на римския военачалник своите ученици”
Антон Йованович обикнал Берон и го изпратил да придружава децата му на учение в Германия, където и Берон следвал медицина. През 1832 г. той свършил Мюнхенския университет с докторска дисертация по акушерство и гинекология – един от първите научни трудове по медицина, представен и защитен от българин на латински език. Заминал за Букурещ, където се установил лекар на частна практика и същата година отишъл в Крайова, където бил назначен на служба окръжен лекар
Отказва се от професията си и със свои роднини образувал търговско дружество, ръководено от Н. Христов. Търговските работи на дружеството вървели много добре, ала след смъртта на Н. Христов дружеството през 1853 г. се разтурило. Благодарение на спестовността и трудолюбието си Берон спестил богатство, което не само му осигурило издръжката, но му позволило и да прави благодеяния. През 1840 г. той купил от д-р Ферарис в околността на Крайова чифлик, от който получавал добри приходи. Любящ науката и осигурен материално, той се отдал на научни изследвания. За тази цел през 1842 г. заминал за Париж и се увлякъл в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома. Той често напущал Париж и посещавал Румъния по свои частни работи.. . Берон е личност с широко образование и всестранен научен интерес. Владял е осем езика - старогръцки, новогръцки, латински, френски, немски, румънски, руски и български, а съчиненията си е писал на френски (болшинството от тях), немски, гръцки и латински Издава на френски, немски и английски език научни съчинения. Създал първата натурфилософска система, изложена в седемтомното му съчинение “Панепистимия” (“Всенаука”).
През 1853 г. Берон направил завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на последното оставил един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги
Георгиев. През 1871 г. Берон дошъл за последен път в Румъния, за да уреди някои въпроси в свръзка с имота си, по които било заведено дело пред румънските съдилища. Той отседнал в чифлика си, ала няколко дена преди да се гледа делото му, Берон бил намерен умъртвен в стаята си. Ето как се предава страшната му кончина в некролога, издаден от негови близки през 1871 г.: "На 21 март тая година вечерта късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг наш вуйчо д-р Петър Берон, и то с най-грозния и чрез най-мъчителния начин - с удушването му! Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!"Благодетелят на българския народ, истински християнин по характер, който през целия си живот е правил само добро, почина от насилствена смърт, в момент, когато е искал да осигури своите богатства, завещани от него, да бъдат употребени за образователните нужди на българския народ,
След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част била отделена за котленската община, а останалата - за постройката на "Българската мъжка педагогическа гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин, която от 1897-98 уч. година е почнала да се издържа от средствата на завещанието.
Велик за своя народ става този, който пръв съзре новите му нужди и ги изнесе като теория в книжнината, както и този, който организира практическото им задоволяване. Берон пръв схваща новите образователни нужди на народа и пръв ги теоретизира в предговора на своя буквар. Но той не се ограничава само като теоретик. Берон съставя буквар, за да даде на българските деца светски познания на простонароден говорим майчин език . За да възроди своя народ чрез училищата, Берон отива още по-далеч: отваря училища и ги издържа със свои средства, подпомага българи младежи в чужди училища; откупува книги, за да подкрепя българската книжнина; търси подготвени лица, за да ги изпрати учители в България; непрекъснато се интересува за успеха на училищата в родния си край и крои планове за организирането им. В думите и делата му се вижда предано любящият своето отечество син - патриот. "Аз, както всеки еднородец - пише той в едно писмо до котленци - не считам за мое отечество само Котел, но и цяла България." Позивът му, поместен в края на първото издание на буквара, започва с думите : "Много похвално е усърдието на едного любороднаго, с което иска да покаже той на неговия род, че желае общото добро, а не че само за себе си гледа; за то всеки има тази длъжност, кой как може да створи." А какво дълбоко чувство на любов към народа си изразява той с тези думи из позива: "Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всичките наши едноплеменици и да се умножи науката в нашето отечество
Огромните томове съчинения, достигащи повече от 10,000 страници, са доказателство за голямото трудолюбие на Берон. Той притежава и способност лесно да се приспособява към различни професии и всякога да добива добри резултати от предприеманата работа. Като учител, макар и за късо време, съзря недостатъците на "старото" училище, осъди неговата килийна метода и наука, предложи звучната метода за обучението в първоначалното четене, взаимната метода за вътрешната организация на училището, светските науки и говоримия майчин език за изучаване, и дава в ръцете на децата буквар, съставянето на който говори, че Берон е добър педагог. Той свърши медицина и с успех упражнява професията си. Крайно скромен той не е оставил никакви биографически бележки за себе си, нито портрет. Единственият портрет, който е запазен, е изработен от Николай Павлович, свършил по живопис в Мюнхен с материалната подкрепа на Берон. И този портрет е бил рисуван по скица, която Павлович снел крадешком. Пестеливостта като добродетел у Берона не съдържа подбудите на скъперника, който се радва на натрупаните богатства като крайна цел на неговите дела. За това свидетелствуват не само многобройните парични помощи, давани през живота му за народополезни дела, но и завещанието му, с което подарява целия си имот за образованието на своя народ."Рибният буквар": Тази книжка е буквар, известен с име "Рибен буквар", назован от читателите му така, заради картината риба, поставена на последната външна корица. Какви са били подбужденията на Берон, за да напише буквара?Берон е бил сам килиен ученик и е познавал както учебната материя на килийното училище, така също и методите на обучението му. Той си спомня, че в църковните училища "горките деца теглят напразни мъки, че те като преминат младостта си в школото толкоз години със страх и треперане, излизат из него без да знаят даже името си да запишат и без да знаят да смятатл" Една от причините за лошото състояние на килийното училище и за мъките на "горките деца" е, че в ръцете на последните не се давали книги, “писани на техния език" т. е. писани на говоримия народен български език. Този недостатък на нашето училище Берон открива "след като видел по другите места, че децата начеват да четат на книги, писани на техния език" т. е. писани на майчиния им говорим език. Берон се чуди даже "че през толкова векове не се е намерил нито един да познай това окаяно положение и да посочи прав път към учението". И щом друг такъв не се е намерил, с тази работа се е натоварил сам Берон.
Учител и ученици; образование на жената. - По въпроси, които засягат възпитанието, Берон има съвременно схващане. Мнението му за отношението на учителя към своите ученици, изказано преди сто години, е противно на практиката от онова време. Грубото държание на учителя към учениците било последвано често от тежки телесни наказания. Към децата той питае бащински чувства и голяма любов. Берон си представя, че е учител, и показва, как учителите трябва да се отнасят към своите ученици. "Изпърво мисълта ми не ще е да спечеля пари, нито да проболяря от святото това дело, ами да оправя и наставя, колкото мога към добродетелта и учението младите деца, които предават на моите ръце родителите техни. Ще се трудя да съм и от вътре и от вън добър, смирен, кротък, целомъдър и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици, защото ако ги развратя, ще им сторя голямо зло." В този цитат се изтъква и примерът на учителя като важно възпитателно средство. Берон е против грубото третиране на учениците и против физическите наказания. Ето как ще наказва той невнимателните и лениви ученици, ако би бил учител. "Когато децата наченат да четат, каквото ги аз научих, началникът ще ходи от чин на чин и ще гледа навред кой какво прави; и като види някого от учениците, че салмува, ще го доведе при мене. А аз не ще го плаша, че ще го запра и в неделя да чете, нито ще го бия, но ще му река да иде да седи на страна, догде свършат другите и да не чете, а че утре да иде на по-долния чин. Ако ли някой стори по-голяма погрешка, нему не ще давам два дни или три дни, или една неделя да чете. Но ако е съвсем развратено и не иска да се покай, ще го изпъдя, за да не развратява и другите."
Д-р П. Берон е полагал и особени грижи за образованието на жената. Той още през 1840 година е пратил пари на брат си Руско, за да намери учителка и да открие девическо училище в Котел. И такова училище е било открито. За него е поместена в сп. "Любословие" (1846 г.) дописка, в която по случай годишните изпити на Котленските училища се казва: "А най-превъзходна, обаче благодарност показа онова училище, в което се учат момичетата, които се изпитваха по чисто прочитане, на чисто и добро писане и в правила аритметически." В същата дописка се добавя, че това училище се поддържало от "Петър Берон, родом от Котел, който плащал за това училище". В същото списание К. Г. Фотинов, като добавя, че "същият Берон поставил пет училища и ревностно ги подкрепял с имуществото си - по едно в Котел, Елена, Шумен, Сливен и Търново", се провиква: "Божественото вдъхновение просвещава ума на добродетелния и го наставлява в деяния общонародни." В една дописка, поместена във в. "Цариградски вестник" от 1861 год., четем следното: "Познатият Вам д-р П. Берон от юни 1859 г. е определил по 200 жълтици всека година за девически училища на различни села в Шуменската кааза." Първите 200 жълтици били разпределени за училищата в Котел, Шумен, О[сман] Пазар [Омуртаг] и в десет села.
Към края на своя живот той си изработва друго схващане за образованието на жената. За последната ние съдим от неговото второ завещание (1867). Като подарява бащината си къща в Котел за училище, той поръчва тя да се пригоди на негови разноски за девическо училище, за което да се намерят учителки "жени рускини или славянки, немцойки, гъркини или италиянки, които ще научат децата на два или три езика". В допълнение на това завещание той определя от приходите на чифлика си в Скорило да се построят в по-големите села близки до Русе, Шумен, Варна и Силистра училища-пансиони на два етажа, от които горният да служи за момичетата, а долният - за момчетата. В тези училища учениците ще се учат: 1. да четат, пишат и да смятат; 2. ще изучават руски, френски, италиански и немски, за която цел според приходите на училището ще се подържат 2-3 жени, които говорят тези езици; 3. същите жени ще учат момичетата да кроят дрехи за жени и за мъже, ще приготовляват храната на децата "които ще имат брашното от тях си, а ястието ще им се купува от прихода"; 4. "Момчетата ще учат два занаята, които са нужни за селата, в които живеят."С това схващане Берон се отклонява от общообразователния принцип и поставя една по-конкретна задача на училището - да готви възпитаниците си по-пряко за професионален живот: ученичките ще се учат да шият дрехи, а учениците - занаят, който е нужен за селата, в които ще живеят. Освен това учащите се трябва да изучават 2-3 езика.
С това си схващане Берон подчертава следната нужда на нашето образование: 1. Трябва да се обърне особено внимание на образованието на жената. 2. Не трябва да се забравя, че селото се нуждае от училища не по-малко от градовете. 3. Народът ни има нужда и от професионално образование, както и от знанието на чужди езици.
Берон и нашата книжнина; дружество за организиране на училищата. - В буквара си от 1824 г. Берон помества позив "към любезните си еднородци", в който известява, че са приготвени за печат разни книги на български език, и в който напомня на всички "любородци", че са длъжни да подкрепят материално тази инициатива. "Трябва да се силим, колкото е възможно да се печатат повече книги на нашия език за научението на нашия народ, защото стига откак се намира от толкова време в темнота без наука. Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всички наши едноплеменици, и да се умножи науката в нашето отечество."
.Вероятно и сам Берон ще се е убедил, че българският народ не е представял още добра среда за книжен пазар и че за разпространението на книжнината са необходими условия, които могат да се подготвят само чрез училището. Тъй трябва да си обясним, защо грижата му за отварянето и поддържането на училища - и в градове и села, и за момчета и момичета - беше най-важната, почти единствената, през целия му живот.
Преди 1840 година той пише до котленци: "Обичал бих да намеря някого, комуто да платя, каквото иска, за да обходи България и да види има ли във всеки град училище или не, какъв е учителят във всяко едно училище, как му е името, откъде е той, от кога учителствува, колко ученици има, какво ги учи, откъде получава годишната си заплата; при това да забележи колко време приблизително остават учениците му при него; да забележи също и числото на къщите в по-големите градове; да укаже още, колко ученици се нуждаят от книги; и какви книги употребява всеки един, какви книги купуват, от где ги купуват и на каква цена. Ако намерите такъв човек, който да може да обходи така България с поменатата цел, моля да му предложите моето желание, и ако склонява, нека ми каже, колко разноски ще му стигнат на месец, и какво иска още за труда си: па да ми пишите или по-добре нека ми пиши сам той."
Събирането на пълни сведения за положението на българските училища е в свръзка с един замислен от Берон план - да постави тези училища под ръководството и управлението на един централен български институт и в една организация, която той нарича дружество. В същото писмо до котленци Берон пише: "аз бих искал да се състави едно дружество, което да се загрижи не само за училищата в Котел, но и за училищата на другите наши градове; от това дружество да се плащат всички учители; и то да гледа да бди за парите, които са посветени за училищата на страната, както и да се грижи за всичките училища в България".
Неговият патриотизъм не е само чувство, защото достига до по-висока степен на развитие. Патриотизмът му е и дълг. Берон си дава сметка за образователните нужди на българския народ и е решил да направи нещо за задоволяването им. Той си е определил ясно и средствата, с които ще ги задоволи. Берон се обръща към съотечествениците си да изпълнят дълга към отечеството, "кой как може". И Берон избира своя път на помощ - да възроди народа си чрез просвета, чрез училища. А с буквара си той постигна и друг резултат - спомогна да се ускори изгонването на гръцкия език в тези наши училища, в които му се даваше повече или по-малко място.