събота, 24 април 2010 г.

12 годишно момиче накара света да млъкне за 6 минути

Здравейте. Аз съм Севърн Сузуки, която говори от името на ЕКО- детска организация. Ние сме група от 12-13 годишни деца, които се опитваме да променим нещата. Ванеса, Морган, Мишел и аз събрахме всички средства, за да дойдем на това място, отдалечено 5 хил. мили, за да кажем на ООН, че трябва да променят отношението си. Идвайки тук при вас аз нямам скрити намерения. Аз се боря за моето бъдеще. Да изгубя бъдещето си не означава да изгубя изборите или няколко точки на стоковия пазар.
Аз съм тук, за да говоря от името на всички поколения . Тук съм, за да говоря от името на всички умиращи от глад деца, чийто плач остава нечут, от името на милионите умиращи животни по целия свят, само защото не е останало място, къде да отидат.
Страхувам се да се покажа на слънце заради озоновите дупки, да дишам въздуха, защото не знам какви химикали има в него. Преди ходех на риболов у дома във Ванкувър с баща ми докато не останаха само риби пълни със зараза.
Сега всеки ден чувам за животни и растения които си отиват завинаги. През целия си живот съм мечтала да видя големи стада от диви животни, джунгли и дъждовни гори, пълни с птици и пеперуди, но сега се чудя дали съществуват, за да могат моите деца да ги видят.
Вие трябваше ли да се тревожите за тези неща,когато бяхте на моята възраст? Всичко това се случва пред очите ни, а ние продължаваме да се държим така, сякаш разполагаме с всичкото време и всички решения.
Аз съм още дете и нямам всички решения, но и вие искам да осъзнаете, че и вие ги нямате.
Не знаете как да поправите озоновите дупки в очоновия слой. Не знаете как да върнете сьомгата в замърсените води. Не знаете как да върнете изчезнали животински видове. Не знаете как да върнете дъждовните гори, които са се превърнали в пустиня. Ако не знаете, моля ви,спрете да рушите.
Тук можа де сте дошли като делегати от вашите правителства, бизнесмени, ръководители, журналисти или политици, но всъщност вие сте майкии бащи, сестри и братя, чичовци и лели и всеки от вас е нечие дете.
Аз съм още дете, а знам, че всички сме пет милиона семейства, фактически едно севейство от 30 милиона вида. И това никога няма да се промени от правителства или граници.
Аз съм още дете и разбирам, че всички трябва да сме заедно и да действаме като един свят към една цел.
Моят гняв не ме заслепява и моят страх не ми пречи да кажа нас вета как се чувствам. В моята страна правим такова разхищение! Купуваме и хвърляме.
И въпреки това, северните страни не споделят достатъчно с нуждаещите си. Дори когато имаме повече от необходимото, ние се страхуваме да споделяме. Страхуваме се да споделим част от благата си с някой друг.
В Канада живеем приличен живот. Имаме храна, вода, подслон, имаме часовници, велосипеди, компютри и телевизори. Можем да продължим с този списък още два дни.

Точно преди 2 дни тук, в Бразилия, ние бяхме шокирани от начина по който живеят някои деца на улицата. Ето какво ни каза едно дете: „ Иска ми се да бях богат. И ако бях такъв, щях да дам на всички деца от улицата храна, дрехи, лекарства, подслон, любов и грижи...” Ако едно дете от улицата, което няма нищо, е готово да споделя своето с другите, защо ние които имам всичко, сме толкова алчни?
Не спирам да мисля, че тези деца са ми връстници и ми е чудно, че все още има такова голямо значение в коя страна си роден.
Аз можех да бъде детето от улицата на Рио, умиращото от глад дете в Сомалия, жертва на война в Близкия Изток или просяче в индия.
Аз съм още дете, но знам, че ако всички пари похарчени за войни, бяха отделяни за разрешаването на екологичните проблеми, намаляване на бедността и опазване на мира, нашият свят щеше да е едно прекрасно място.
В училище и дори в детската градина ни учите как да се грижим за околния свят, учите ни да не се бием с другите, да решаваме проблемите си, да се уважаваме, да почистваме, когато сме разхвърляли, да не нараняваме другите същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни.
Тогава защо вие правите неща, които ни казвате да не правим?
Не забравяйте причината за тези конференции! За кого ги правите? Ние всички сме ваши деца, вие решавате в какъв свят ще растем.
Родителите трябва да могат да успокоят децата си, като им кажат: „ Не се притеснявай! Всичко ще се оправи. Това не е краят на света. Правим всичко възможно да го спасим”.
Но не мисля, че вие можете да кажете това. Даже се чудя наистина ли сме във вашия списък с приоритети?!
Баща ми винаги казва: „Ти си това, което правиш, а не това което говориш”.
Е..това, което правите, ме кара да плача нощем.
Вие все казвате, че ни обичате, но аз ви предизвиквам: Моля, направете нещо, за да защитите думите си! Благодаря!




От vbox7.com/play:cb237e95

Няма коментари: