Да разберем съвременните тийейджъри
Знаете ли, че преди шестдесет години тийнейджърите не са съществували като отделна група сред поколенията? Думата тийнейджър е станала популярна някъде през Втората световна война. Социалните и индустриални промени , катализирани от войната създари отличителна култура в една отличителна възрастова група. Те били в преход, вървели към зрелст, изпробвали и се променяли в своето търсене на самоличност и независимост.
едно десетилетие преди Втората световна война, повечето деца на възраст между тринадесет и деветнадесет години си изкарвали живота с труд по ферми,във фабрики или у дома - каквото искало от тях семейството.Те помагали на родителите си да се грижат за по-малките деца в семейството.
Голямата депресия през 1930 г. променя всичко това. Със срива на икономиката изчезват работните места. С чувството, че са тежест в семейството хиляди започнали да си търсят работа.Много млади хора спели по обществени паркове или задни улички, често просели храна - тези млади хора представлявали основен социален проблем.
Тази социална дилема води до появата на Националната младежка администрация на президента Франклин Рузвелт,чиято цел е обучение и създаване на възможности за работа на американската обезверена младеж.Това на свой ред прави огромно ударение на обществените гимнациални училища.Дотогава ходенето в гимназия не било възможно за повечето американски младежи. Идеята била гимназиите да осигуряват професионална образователна програма в една дисциплинирана и здравословна среда.В такава обстановка младежите можели да открият своите таланти,да развият своите цели, да изградят добри навици за работа и след завършване да станат продуктивни граждани.
Това придвижване на големи групи млади хора от работната сила (или опашките за безработни) към обществените училища създава социална предпоставка за развитието на отделна тийнейджърска култура. Така гимназиалните ученици развиват обществена индентичност, която няма нищо общо със семейния живот или отговорностите като възрастни.
През 1938 г.те вече започват да се индетифицират като "онези, които живеят под ритъма на бигбенда" Гимназиалните ученици откриват музика и език, които са изцяло техни. Те изграждат нов начин на живот със свои уникални дрехи, музика, танци и модни тенденции. "Те дразнеха родителите си с вбесяващия език, който само приятелите им разбираха. Нещо по-лошо, пилееха време и пари за организирането на клубове на феновете и се редяха на опашки по улиците с часове, когато някой музикален състав дойдеше в града, само да хвърлят поглед върху своите любими суинг музиканти."
Рекламодателите на пазара на дребно започват да виждат потенциал в тези безгрижни гимназиални ученици, чиято основна грижа в живота е да си прекарват добре и да танцуват.Списание"Лайф" предлагаследното описание на тийейджъра: " Те живеят в един свят на банди, игри...филми ...и музика...Говорят някакъв странен жаргон...обожават шоколадовите млечни шейкове...носят навсякъде мокасини...и карат като луди."
Колкото и да е интересно , и тогава, както и сега, родители, учители и църковни водачи често порицават онова, което според тях е подмолното течение в тийнейджърската култура. Д-р Лесли Хован, журналист в Лейдис Хоум Джърнъл твърди, че подрастващите никога не биха се насочили към"истинските постижения", ако всичко в техните тийнейджърски години е "лъскаво и направено прекалено вълнуващо". Той съветва родителите си да бъдат умни и да имунизират децата си срещу опасния вирус на културата боби сокс и да се опитат да издигнат техния вкус към по-прекрасните неща в живота. Хоман може да е бил първият, но със сигурност не последният от родителите, които биха искали да имунизират децата си срещу, според тях, крайностите в юношеската култура.
(с.227)
Характерни особености на юношеското развитие
Освен физическите и психически промени , пред които се изправят юношите, тийейджърът развива нов начин на мислене. Юношеството също е ерата на разума. Тийейджърът е способен да мисли логично и да вижда логичните последствия от различни варианти.
С бързото израстване в интелектуалното развитие и събирането на нова информация прави юношата да мисли, че е по-умен от своите родители.
Това мислене на по-високо ниво го въвежда на съвсем нова арена с предизвикателства в областта на социалните взаимоотношения. Обсъждането на идеи с неговите връстници и вслушвнето в техните мнения издига до нови нива на близост, от една страна и открива възможвостта за конкурентни взаимоотношения, от друга. Така изграждането на клики (малки затворени общества) сред младежите е много повече свързано със споделянето на интелектуални идеи, отколкото с облеклото и цвета на косата. Младежите също като възрастните се чувстват по-удобно сред онези, които са съгласни с тях.
Въпросът за личната нравственост и ценности
Когато юношата разпита родителите си за основните им възгледи , мъдрите родители приветстват въпросите , стараят се да дават честни отговори по един неавторитарен начин и насърчамат юношата да продължава да изследва тези идеи. С други думи те приветстват възможността да водят диалог с младежа за възгледите, които са му внушавали през годините.Ако, от друга страна, родителите осъдят тийейджъра, че задава въпроси, каго по този начин му внушат вина, че изобщо е допуснал възможността възгледите на неговите родители да са неправилни, той е принуден да отиде другаде, за да сподели своите въпроси.
Зараждащата се сексуалност у тийейджъра е част от това, което е той, и общуването с членове от другия пол е постоянна реалност. Повемето младежи мечтаят един ден да се оженят и да имат деца. В едно скорошно изследване, в което трябвало да оценят важните въпроси за своето бъдеще , "осемдесет и шест процента казват, че стабилното семейство е най-важният елемент в планирането на техния бъдещ живот." (13( Пътуваенто от ранните младежки години към стабилния брак и семейство, за които копнее младежът, ангажират много чадове от неговите размисли.
Въпрос за бъдещето
Това е друго предизвикателство, пред което се изправят младежите от всички поколения. Това е хватката с въпроса: "Какво да правя с живота си?" Тук се включва изборът на професия, но въпросът е много дълбок.Това е в крайна сметка един духовен въпрос: "Какво значение ще има къде ще инвестирам живота си? Къде да намеря най-голямото щастие? И къде ще допринеса най-много?" Младежите схващат , че всеки избор води нанякъде.
Родителите, които биха искали много да помогнат, ще споделят нещо от своите собствени борби, собствените си радости, собствените си разочарования. Като родител, не можеш и не трябва да насърчиш търсенето на юношата и може би да запознаеш своя син или дъщеря с хора от различни професии.
.....
Из "Петте езика на любовта и тийнейджърите" от Гари Чапмън, 2000г.
