Градината на розите

Минзухар

Бе малък минзухар –
жълто петънце
под слънчеви лъчи.
Усмихва се
и ведро заблестява
минзухарът жълт
в тревата,
где щурчето свири
до забрава
песента на пролетта.

Пролет радостна,
засмяна – в очакване
от всички –
пойни птички и цветя -
ето идва
с малките деца.


A Crocus

It was a little one –
a very tiny flower in the sun –
an yellow spot shining brightly,
smiling lightly – the crocus
in the grass, where a cricket sings
the song of joyful spring at last.

A joyful spring singing songs
is being waited by all of us!
Flowers and merry birds,
welcome it in great delight.

2007 г.

Вълшебен танц

Малка къщичка в гората,
на полянка сред децата –
там вълшебница се скрила –
фея на цветята
и любимка на зората .

Махат нежно с листенца
радостни цветенца,
кимат весело с главички
и приканват
пойни птички,
заедно с децата,
заиграни в тревата.

На зеленооката поляна
припкат весели дечица –
в рокли, шорти и полички,
в лудешки танц се те въртят –
всички заедно в кръг.

Танц вълшебен на цветята ,
на цветята и зората...
Малката красива фея
долетява лекокрила,
и засмяно благославя
с пръски утринна роса
този ден на радостта.

Розата
На Уилиям Бътлър Иейтс*

Червена роза ми говори
тихо в нощта и главичка свела,
кимва ми с тъга – червена роза
с пaрфюма на пътя ми познат...

пътека на борба и на сурова битка
със злото по света – Розата
зове ни огряна в светлина –
Тя носи ни любов –
победа в небесната съдба.

И виждам нейната усмивка в духа си –
слънчеви лъчи целуват се с небето –
Какво ще стане... да изгубя своите очи
и се предам на красотата,
дълбоко скрита в сърцето ?


* Уилиям Б. Иейтс - Известен ирландски поет и драматург – лауреат на Нобелова награда.


Вечност

Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри, форми всеотдайно,
И носят радост, красота –
не искат нищо от света...

Родени са да носят любовта,
в мълчание
с безкрайна доброта.
И дружелюбно те мълвят :
– Вдъхнете моя аромат!
и махат нежно с главички.

Подчиняват се на пролетта,
лятото и есента – те са тези,
които носят красотата
в любовта.
И не искат нищо от света...

Цикъл "Усмивката на роза"(Поезия)

Обличай ме

Румяна Русева

Облечена съм
в бяло.
Ще дойда
като бяла роза
в нощта,
окъпана
в чистота...
И любовта ми
като магия
ще разтвори
своите крила.

Обличай ме!
Душата ми жадува
за твоите слова:
“Обичам те!”
Снежнобяла роза
ще съм за теб
завинаги...
О, мили мой,
аз търся
твойто рамо...

Да приседнем тук,
смълчани
в тишината на брега;
И нашата любов
прегръща
изгряваща луна -
Това съм аз –
една звезда,
а ти си онзи лъч
прекрасен,
запалил любовта.

Обличай ме!
Песента
на твоята цигулка
гали ми слуха
и трепвам
като чучулига морна,
сгушена в нощта.


Но жарта
в сърцето ми напира
и огънят
не спира да пламти;
С надежда
и копнеж
разкривам
изваяния образ
да блести
от красотата
на творението ти...

А това съм аз,
облечена
така красиво
с аромата
на цветята,
обгърнали ме
с топлина.

Снежнобяла роза
даряваш ми сега,
уханието
да събирам в пъпка
и разтворила
цвета си,
да те даря
с любовта си.

2008 г.

Живея

Румяна Русевя


Искам да съм нежна пъпка,
разтворила
в ухание цвета си,
да бъда тиха песен,
разлюляно клонче,
полъх свеж
или ангел блед,
унесен....

Живея в спомена
на нашата разлъка,
обгърната в коннеж,
и понякога печал,
но дълбоко
в душата ми гори
огънят на пътя
прокарал ни зората.

Аз зная, зная -
ти ме чакаш
все тъй устремен
в дълбините
на мечтата
да се завърна
у дома при теб.
Но защо си
тъй далече,
сякаш без ответ?

Ала никога в размисъл
за любовта не унивам
и не чезна в мъка
по човешката съдба –
напротив -окриля ме
безкрайността
на тази красота -

А тя е всепроникващ
огън на вечна светлина,
вятър непреклонен,
клони разлюлял,
Или самотен остров,
пътници прибрал..
А сърцето блика
като изворна вода,
дарила ми живот
в младост, светлина.

2009 г.


Дъното

Румяна Русева

Как бих могла да изразя онова
незнайно кътче в тишинта
на нощта,где се ражда
болката на вик съдбовен,
щом открих пътечка
към върха, тъй жадуван
в света, където се родих сама.

Радост крехка бликна в сърцето
и понесе ме на своите крила
по пътечката в гората - пустошта…
след горестта пронизала страха.

И тогаз от дълбините на душата
отля се бисер светъл – любовта,
дар небесен, получен в моята съдба
когато зърнах своята звезда..

И бликна кръв червена
от сърцето
по тръна на розите,
едвам напъпили в скръбта
от песента на славея –
песен за любов и свобода.

Китна роза закачливо се засмя,
окъпана в кръвта червена
от радостта на всеотдайна
грижа за приятела в беда.

2008 г.



Вечност

Румяна Русева

Обичате ли рози?
Те излъчват аромат омаен,
с багри, форми всеотдайно,
И носят радост, красота -
не искат нищо от света......

Родени са да носят любовта,
с безкрайна всеотдайност
в мълчание...
И дружелюбно те мълвят :
- Вземете моя аромат!
И махат нежно с главички.

Подчиняват се на пролетта,
лятото и есента - те са тези,
които носят любовта...
И не искат нищо от света.
2007 г.


Eternity

Do you love roses?
They give a charming fragrance
And selfless - with colours,
forms and beauty they give us joy
asking nothing from the world.

They were born to carry love,
with eternal silent sacrifice.
And in a friendly whisper
they are telling us,
“ Take from the scent of mine!”
And nod their tender buds.

They obey all the seasons –
Spring and summer,autumn,as well.
For they are the ones who carry love
without asking anything from us...

2007 г.
Превод от атора


Корейски поети


Любов

И Сон Сон

Приемаш мръcните ми крака
както приемаш цветя

Оставям по теб кални стъпки,
а по гърдите ти цъфтят цветя.

Преминавам през теб със сълзи и страдания,
а ти преминаваш през мен с любов.

Откакто те срещнах, аз ставам все по-млад.
Откакто ме срещна, ти само остаряваш.

Цикъл "Съдби"(Поезия)

Жената Индиго

Румяна Русева

Не зная защо се родих
и.....какво ме доведе
на тази земя,
Където не видях
и дом ,
ни ласка...
или топлина?
Съвсем сама останах –
да търся
и намирам ответи,
и мъдри като вековете,
на безкрайните въпроси
за истината, любовта..
И тръгнах.

По пътя на Мъдростта
аз тръгнах ,
все още непробудена...
И се спънах ...
Но болката донесе
светлина,
сърцето ми пое
виделина.
И аз разбрах...
Всеки грях довежда
до смъртта ,
а тя дебне - октопод
с пипала протегнати,
към хубостта
и невинността.

А те са безащитни
във света
на мразна зима –
свят на празнота..
Студът довежда
до смъртта
и ставаме човеци
нови,
само с откуп
от греха.

Да бъде ден –
ден на пролетгта
чрез преданост синовна –
към майката – земя
и към родители –
строители
в духа на любовта..

Безмерна радост
ни дарява вечността,
а тя ни води
все в светлина
да търсим връзка
със света;
да се родим
наново в Любовта.

2008 г.


Отчаяние

Румяна Русева

В живота ни
безличен и суров,
без сила
и истинска любов,
ни плаши красотата,
а душата ни
потънала в плесен,
притисната
от пътя тесен,
нарекли го дори
и лесен,
се трупат скърби
и тегоби.

Надянали сме
маските в образа
на тривиалността ,
и се движим –
живи пешки
по eдна повърхонст,
в объркана
забрава на духа,
предварително
обречен в смъртта,
безропотно
приели я като съдба.

Къде си вяра в мен,
в другия
и лъч в нощта,
когато дебне ни
страха,
да не останем
в самота?
Къде си Ти,
когато съм
отчаяна,
забравила света
и готова да умра?

О, ето те - могъщ,
сйяен, търпелив !
Дъхът ми спря
и сърцето ми
заби...
Внезапна сила
ме избави
от тежестта
на мрака
в душата ми -
Теб те има – значи
съществувам
в безкрайността
и никой не ще може вече
да ми отнеме любовта.

2008 г.

Съдба
Вдъхновено от филма " Истина, Любов и Красота"

Румяна Русева

В далечна източна страна,
где слънцето изгрява
и щастливо с луната
любовна песен си запява,
останала сама след разлъка
кратка една девойка
плачеше в нощта...

Небето тъмносиньо
със звездите тъжни
премигваше обляно в сълзи -
То искаше утеха да даде
и девойката в свойта
пазва да приеме.

В селцето спотаено,
Райма Дас живееше сама
- без майка и баща .
Събуждаше се в утринта
и пееша пред храма
на Небесния Баща.

И тъй очакваше деня,
за да огласи простора
с песен волна -
родена от сърцето
като птица
литнала в небето.

-Но защо е младата жена
така плашлива? -
питаха се старците
в селото.
И защо с наведена глава
отминава все така
поздрави и обещания?


Но веднъж се влюби тя,
и сватбата й
бе в разгара,
кога узнаха за скръбта,
и защо така старателно
отбягва мисълта
за семейство и деца.

На рамото й нежно
белег страховит
годиникът зърна
и уплашено отвърна
своето лице -
отхвърли я като съпруга -
побягна в тъмата...
зарида в тишината..



Избор

Никога не знаех как да избера -
страхувах се ...от живота
от мъжете, от хората
накрая дори от себе си.

Един ден той ми каза:
Реши сама,от теб зависи...
Трябваше да избера...
исках да бъда
любима съпруга,
и майка ...

Страхувах се
от безотговорност -
в любовта - да,зная
тук няма никаква лъжа.
Изправям се срещу себе си -
искрено в нощта
и си казвам: “О, не!
Друг път не ще поема,
и ще избера":

Съмнения разпръснах
и му отвърнах:
-Сбогом засега...
Мислих дълго и реших:
Прасета са ония,
които не разбират,
и аз не искам
да съм като тях!

2001г

Цикъл " Обичаме света"(Поезия)

Сълзи

Румяна Русева

Безброй
неизплакани сълзи –
сълзите в човешките сърца
се сбраха в моята душа
и тя се сгърчи в скръб
и неизказана тъга.
Мъката напира
и сърцето ми тежи,
а в двете ми очи
се сбират
неизплакани сълзи.

Но те се стичат бавно,
бавно
и струйки капят
по лицето.
Проговарям тихо
и словата ми се чуват
в нощта едвам:
-Не мога повече
да гледам
тъжните очи
на детските души....

Една сълза
самотна се стече
по лицето
на самотника,
протегнал си дланта :
-Дайте ми петаче –
глас помоли ме
в нощта.

Нежност
ме обгърна цяля
и една надежда
прогони ми страха,
а в очи ми засия
утринна звезда.

Топлината на лъча
освети студа -
а звездата ми
изгря – разтвори се
в човешките сърца.

Бедняк прокуден
далече от дома
ми се усмихна плахо,
плахо с тъга...

Тогава
ме погледна ти
и внезапен порив ме заля
да те прегърна
и да видя
Любовта ти към света.

2008 г.

Истинска любов

Румяна Русева

На прага на врата съм ,
но...тясна ми е тя.
На края на света съм,
но тесен ми е той.
И аз те търся
до безкрай
във вселенската тъма
Къде си ти?
Ела и ме вземи!

Тук ми е студено,
търся топлина
за моето сърце.
Тук ми е самотно,
искам радостта
в моята душа
да стане зов
към красота.

Ах, зная аз -
ний сме разделени
и толкова сами
в земната съдба...
где страшни бури
ни връхлитат,
помитат всичко...
с чувството
на вечността
за спомена записан
от древни времена.

Срещна ни съдбата,
ала ето как сега
отвориха се
двери тежки -
като на война.
Помолих се
в немилост -
Камбанен звън
ме оглуши...

Помолих се
с невинност,
внезапен зов
оттекна
и мъката ми
потуши.
И аз разбрах,
че пътят тесен е
на любовта
трънлива,
щом поели сме
да срещнем
ний “врага си” -
по път опасно
стръмен и белязан
с венеца трънен.

Да, така е -
в тези мрачни времена
сме орисани да търсим
истината по света...
Тя различията ни
разкрива,
и в саможертвено
единство
ни събира.

2008 г.


Странджа целува морето

Светла Панайотова

Широки, пъстри -
огряни от слънцето
поляни,
дъбрави от лески, буки,
дъбове - стари,
столетници мъдри,
пазеши тайни
пленителни живи,
свидетели на буйни
и тлеещи огньове -
в душите Божествени,
сърцата, телата -
на вихрени кръгове,
нестинарски танци...

Странджа, с растително,
прекрасно царство,
поискало да се окъпе
във водите на морето,
харесало то бризовете -
скитещи, волни - скалите, бреговете.
Възлюбила Странджа
топло, предано морето
през вековете.

Дали ще бъде така
след хилядолетия?

Лято 2005 г.